РЕШЕНИЕ
№ 1338
гр. Варна, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100501865 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5689/28.07.2023 г. на Б. П. С. против Решение
№ 2601/13.07.2023 г. по гр.д. № 2140/2023 г. по описа на ВРС, ХХV състав в частта, с която
е осъден да преустанови противоправните си действия, изразяващи се в системно и
неоснователно паркиране на управлявания от него автомобил в дворно място с
идентификатор № *** по КК на ***, с което препятства възможността ищците Й. Д. А. и И.
М. Б. да ползват притежавания от тях Гараж №4 с идентификатор ***.1.15 по КК на гр.
Варна, находящ се в ***, на основание чл.109 ЗС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Релевира се, че по делото не е установено С.
да е собственик или да притежава някой от твърдяните от ищците МПС, които се паркират в
ПИ № *** по КК на гр. Варна. Твърди, че решението е недопустимо като постановено по
недопустим иск предявен срещу ненадлежна страна. Претендира се отмяна на
първоинстанционното и постановяване на ново, с което да се прекрати производството или
да се отхвърли изцяло предявения спрямо него иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Въззиваемите Й. Д. А. и И. М. Б. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор
1
по така подадената жалба, с която излагат искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по кумулативно субективно съединени
искове на Й. Д. А. и И. М. Б. против Г. Я. Я. и Б. П. С. с правно основание чл. 109 от ЗС за
осъждане на всеки един от ответниците да преустанови противоправните си действията,
изразяващи се в системно и неоснователно паркиране на управляваните от тях автомобили в
дворно място с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящо се в ***, с което
препятстват възможността ищците да ползват притежавания от тях Гараж №4, находящ се на
същия адрес с идентификатор ***.1.15 по КК на гр. Варна, находящ се в ***.
Ответницата Г. Я. Я. депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131
от ГПК, с който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на иска.
Ответникът Б. П. С. депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК, с който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на иска.
С обжлаваното решение Г. Я. Я. и Б. П. С. са осъдени да преустановят
противоправните си действията, изразяващи се в системно и неоснователно паркиране на
управляваните от тях автомобили в дворно място с идентификатор *** по КК на гр. Варна,
находящо се в ***, с което препятстват възможността ищците Й. Д. А. и И. М. Б., ЕГН: ***
да ползват притежавания от тях Гараж №4, находящ се на същия адрес с идентификатор
***.1.15, находящ се в ***, на основание чл.109 ЗС.
Ответницата Я. не депозира въззивна жалба, поради което по отношение на нея
първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Въззивната жалба на С. е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от
ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с
правно основание чл. 109 от ЗС са допустими, тъй като се касае за защита правото на
собственост, като процесният гараж се намира във владение на ищците.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
2
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане ответника С. да
преустанови противоправните си действия, изразяващи се в системно и неоснователно
паркиране на управлявания от него автомобил в дворно място с идентификатор № *** по
КК на ***, с което препятства възможността ищците Й. Д. А. и И. М. Б. да ползват
притежавания от тях Гараж №4 с идентификатор ***.1.15 по КК на гр. Варна, находящ се в
***.
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика, срещу всяко
неоснователно действие или бездействие или създадено състояние, което му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на
това право.
Безспорно е по делото, че ищците са съсобственици на Гараж №4 с идентификатор
***.1.15 по КК на гр. Варна, находящ се в ***, с площ от 18.22 кв.м., при граници: обекти с
№№ ***.1.16, ***.1.1 и ПИ № ***. Не се спори, а и от събраните писмени доказателства
/нот. акт № 84, том V, дело № 1728/1980 г./ е видно, че С. е собственик на ид.ч. от дворното
място, в което се намира процесният гараж.
По делото обаче по никакъв начин не се установи, че последният извършва
противоправни действия в ПИ № *** по КК на гр. Варна, с които пречи упражняване
правото на собственост на ищците върху гараж № 4. Ответникът оспорва изцяло твърдяното
от А. и Б. с исковата молба обстоятелство, че паркира МПС във вътрешния двор, където се
намира процесният обект и по този начин препятсва ползването му. Становището му не се
променя с депозирането на молба от 04.07.2023 г. /лист 90/. Изцяло в тежест на ищцовата
страна е да установи в условията на главно и пълно доказване, че именно С. припятства
ползването им на гараж № 4. В проведеното на 05.07.2023 г. съдебно заседание е прието за
безспорно, че ответницата Г. Я. управлява л.а. с марка и модел „***“, рег. № ****. От
разпитаните пред ВРС свидетели се установяват единствено марките и моделите на
автомобилите, които се паркират в двора на етажната собственост, както и че единият от тях
се ползва от ответницата. По делото не са ангажирани доказателства годни да установят, че
ответникът С. притежава или управлява някой от посочените МПС, които препятстват
ползването на съсобствения на ищците гараж. В тази връзка заключението на вещото лице
по допуснатата и приета от първоинстанционния съд СТЕ не се кредитира от настоящата
инстанция в частта, в която се прави извод за собственост на ответника върху л.а. „***“,
което е извън компетентността на експерта.
Т.е. по делото не се установи пасивната материално правна легитимация на С. по
предявения срещу него иск с правно основание чл. 109 от ЗС, тъй като не се доказа една от
неговите предпоставки, а именно, че той извършва действия, с които препятства правото на
собственост на ищците върху гараж № 4, находящ се в ***. Следователно не се налага
3
изследване на останалите предпоставки на негаторния иск, тъй като тяхното наличие няма
да доведе до промяна в правните изводи на съда.
С олед изложеното искът на Й. Д. А. и И. М. Б. против Б. П. С. с правно основание
чл. 109 от ЗС за осъждане на последния да преустанови противоправните си действията,
изразяващи се в системно и неоснователно паркиране на управлявания от него автомобил в
дворно място с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящо се в ***, с което
препятстват възможността ищците да ползват притежавания от тях Гараж №4 с
идентификатор ***.1.15 по КК на гр. Варна, находящ се в *** се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции, то обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта досежно предявения срещу въззивника негаторен иск.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
2601/13.07.2023 г. по гр.д. № 2140/2023 г. по описа на ВРС, ХХV състав също следва да бъде
отменено.
В първоинстанционното производство ответникът С. не е отправил искане за
присъждане на разноски, поради което и такива не следва да бъдат възлагани в тежест на
ищците.
Във въззивното производство ответникът е отправил искане с правно основание чл.
78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да му
се присъдят, поради което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 29.66 лева,
представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2601/13.07.2023 г. по гр.д. № 2140/2023 г. по описа на ВРС,
ХХV състав В ЧАСТТА, с която Б. П. С., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да
преустанови противоправните си действия, изразяващи се в системно и неоснователно
паркиране на управлявания от него автомобил в дворно място с идентификатор *** по КК
на гр. Варна, находящо се в ***, с което препятстват възможността Й. Д. А., ЕГН
********** и И. М. Б., ЕГН ***, двамата с адрес: *** да ползват притежавания от тях Гараж
№4, находящ се на същия адрес с идентификатор ***.1.15, находящ се в ***, на основание
чл.109 ЗС, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Д. А., ЕГН ********** и И. М. Б., ЕГН ***, двамата с адрес:
*** против Б. П. С., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 109 от ЗС да
преустанови противоправните си действия, изразяващи се в системно и неоснователно
паркиране на управлявания от него автомобил в дворно място с идентификатор *** по КК
4
на гр. Варна, находящо се в ***, с което препятстват възможността им да ползват
притежавания от тях Гараж №4 с идентификатор ***.1.15 по КК на гр. Варна, находящ се в
***, с площ от 18.22 кв.м., при граници: обекти с №№ ***.1.16, ***.1.1 и ПИ № ***, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която Г. Я. Я., ЕГН **********, с адрес *** е осъдена да
преустанови противоправните си действия, изразяващи се в системно и неоснователно
паркиране на управлявания от нея автомобил в дворно място с идентификатор *** по КК на
гр. Варна, находящо се в г***, с което препятстват възможността Й. Д. А., ЕГН **********
и И. М. Б., ЕГН ***, двамата с адрес: *** да ползват притежавания от тях Гараж №4,
находящ се на същия адрес с идентификатор ***.1.15 по КК на гр. Варна, находящ се в ***,
на основание чл.109 ЗС е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Й. Д. А., ЕГН ********** и И. М. Б., ЕГН ***, двамата с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Б. П. С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 29.66 /двадесет и девет лева
и шестдесет и шест стотинки/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5