ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7
гр. Бургас , 12.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500114 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. Г. Р. и
И. Г. Р., двамата от с. Д,, Сливенска област, със съдебен адрес в гр. К, чрез
пълномощник адв. П.К., против решение № 52 от 05.11.2020г. по т.д. №
136/2019г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът им
против ЗАД „А,“ АД, гр. С, за сумата над присъдените по 36 000 лв. до
пълния предявен размер от по 40 000 лв., частичен иск от общо по 50 000 лв.
за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, в резултат на пътно транспортно произшествие на
05.08.2018г., при което е причинена смъртта на тяхната сестра К. Г. И., в едно
със съответните лихви и разноски.
В жалбата се твърди, че с решението правилно е прието наличие на
условията по чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, но присъденият размер на обезщетението е силно
занижен, като неоснователно е уважено претендираното от ответника
съпричиняване – непоставен предпазен колан, определено от решаващия съд
в обем от 10 %. Наведен е довод за липса на доказателства за нарушения от
страна на пострадалата, които да са в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат. Дори и загиналата да е пътувала в автомобила без
поставен предпазен колан, това не е допринесло за настъпилата увреда.
Налице е позоваване на изслушаните по делото медицинска и автотехническа
1
експертизи. Алтернативно е посочено, че дори и да се приеме съпричиняване
от страна на пострадалата, то е толкова незначително, че не следва да се
отрази на размера на обезщетението, още повече, че текстът на чл.51 ЗЗД
предвижда, че съдът „може“ да намали обезщетението. Изложено е
становище, че е допустимо съдът да приложи последиците на съпричиняване,
при базов размер, по-висок от предявения от ищеца, като е цитирана съдебна
практика в този смисъл. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на допълнително 4 000 лв. до пълния
предявен размер от 40 000 лв. обезщетение за всеки един от двамата ищци.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от ЗАД „А.“ АД, гр. С., с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решението в
отхвърлителната му част се сочи за правилно, като се претендира жалбата да
бъде оставена без уважение. Заявено е становище за надлежно определено от
съда съпричиняване на процесното увреждане, тъй като пострадалата не е
изпълнила задължението си по чл.137а ЗДвП да ползва обезопасителен колан,
с което е допринесла в изключително висока степен за получените тежки
увреждания. Оспорва се като необективно и при неправилна преценка
позоваване от страна на въззивниците на изслушаните по делото експертни
заключения. Според въззиваемото дружество, експертизите установяват
причинно-следствена връзка между липсата на предпазен колан и
уврежданията на потърпевшата, получени не от деформация на
автомобилното купе, а от движението на тялото при непоставен предпазен
колан в пространството на автомобилния салон и контакт с различни
елементи от вътрешното оборудване на купето. Заявено е становище за 40%
съпричиняване. Направено е възражение и за началния момент, от който се
дължи законната лихва върху претендираното обезщетение. Ищците са
предявили застрахователните си претенции на 11.12.2018г., но
застрахователят е изискал допълнителни документи по образуваната
преписка, каквито не са били представени, поради което датата, от която се
дължи лихва за забава е 12.03.2019г., когато е изтекъл тримесечният срок по
чл.496, ал.1 КЗ.
Въззивна жалба е подадена и от ЗАД „А.“ АД в частта, с която искът е
уважен за сумата от по 36 000 лв. за всеки един от ищците, в едно с лихви и
разноски. Изложени са съображения, че с ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.
2
№1/2016г. на ОСГТК на ВКС е разширен кръгът на лицата, имащи право на
обезщетение за вреди от непозволено увреждане в резултат на смърт на
близък, което обаче не е безусловно. Този кръг от лица, включващ и братя и
сестри, може да получи обезщетение, но като изключение – само при
житейски ситуации довели до пораждане на особена близост между лицето и
починалия, създадена е постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, в
резултат на която близките търпят пряко и непосредствено и за
продължителен период от време значителни душевни болки и страдания. В
случая са установени нормални отношения между братята и сестрата, без
изключителност в тяхната близост и обвързаност, която да води до морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тази родствена връзка. Цитирани са противоречия в
свидетелските показания. Твърди се необоснованост на приетото от първата
инстанция, че двамата братя били единствените близки на починалата,
предвид свидетелските показания за нейно семейство, деца и сестра.
Изложени са възражения и по размера на присъденото обезщетение, като
несъобразен с максималнната нормативно определена стойност от 5 000 лв. в
пар. 96 КЗ, при наведени доводи за неприложимост на правото на ЕС, на
които се е позовал първоинстанционният съд. На следващо място са заявени
аргументи за по-значителна степен на съпричиняване, определен от
въззиваемата страна в обем от 40 % и за по-късен начален момент на
дължимата лихва – 12.03.2019 г., а не както е прието в обжалваното решение –
11.12.2018г. На последно място се изтъква, че в случая е налице независимо
съизвършителство на процесния деликт, както от страна на водача на лекия
автомобил Н. И., така и от водача на участвалия в произшествието товарен
автомобил Н. С., като приетото от първата инстанция в обратния смисъл е
неправилно. Изясняването на този въпрос въззивникът ответник сочи като
значим за неговия интерес, с оглед упражняване на правата му срещу
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за
водача на товарния автомобил. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната уважителна част и отхвърляне на иска изцяло, ведно със
законните последици, включително присъждане на съдебните разноски за
двете инстанции.
Д.Р. и И.Р., в отговор на въззивната жалба на застрахователя, оспорват
3
същата като неоснователна и заявяват искане за оставянето и без уважение.
Изтъкнати са доводи, изведени от свидетелските показания, за наличие на
изключително близки и трайни отношения между ищците и починалата им
сестра, която отрано останала без мъж, сама с детето си, разчитала на помощ
и подкрепа от двамата си братя и те и помагали при ремонти и когато детето и
било болно. Направен е извод за изпълнени условия по отношение на ищците
на задължителната съдебна практика за право на обезщетение за
неимуществени вреди на по-широкия кръг лица, близки на починал в резултат
на непозволено увреждане. Развити са подробни доводи за неприложимост на
въведения в националниа закон лимит на обезщетението от 5 000 лв., като
противоречащ на правото на ЕС. По въпроса за съпричиняване на вредите е
потвърдено изразеното във въззивната жалба на Р.и становище за липса на
такова. Относно лихвата се поддържа приетата от първоинстанционния съд
дата – 11.12.2018г. Досежно наличието на независимо съизвършителство е
посочено, че то е ирелевантно за настоящия спор, тъй като отговорността
спрямо увредените лица в тази хипотеза е солидарна, като това обстоятелство
би било предмет на бъдещите отношения между двете застрахователни
дружества и евентуалното разпределение на отговорността помежду им.
Страните нямат искания за нови доказателства.
Въззивиате жалби са подадени в срок от надлежни страни срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат
на разглеждане по същество в открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд- Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за допустима въззивната жалба на Д. Г. Р. и И. Г. Р.,
двамата от с. Д., Сливенска област, със съдебен адрес в гр. К. чрез
пълномощник адв. П.К., както и въззивната жалба ЗАД „А“ АД, гр. С
против решение № 52 от 05.11.2020г., постановено по т.д. № 136/2019г. на
4
Сливенския окръжен съд.
ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание на 14.04.2021г. от
10.10 часа, за която дата да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5