Определение по дело №485/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 10.02.2020 г.

 

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV въззивен състав, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

                                                           мл. съдия  ИВАН КИРИМОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.ч.д. № 485 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Инициирано е по повод молба, представляваща по естеството си частна жалба от Д.Д.Й. срещу определение от 19.12.2019 г. по н.о.х.д. № 18041/18 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 121 – ти състав, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК, с което последният е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на НБПП – София сумата от 150 лева – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение по н.о.х.д. № 18041/2018 г. по описа на СРС, НО, 121 състав.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. По същество се излагат доводи, че жалбоподателят е бил защитаван от упълномощен защитник, в съдебното производство, поради което не е било необходимо назначаването на служебен защитник. При изложените оплаквания е направено искане обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което искането за присъждане на разноски в полза на НБПП да бъде отхвърлено.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и отправеното искане, въз основа на материалите по делото и закона, намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна, в надлежна форма, в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, като разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Жалбоподателят е бил редовно призован за провеждане на разпоредително заседание на 05.02.2019 г., чрез своята майка. В проведеното на 18.02.2019 г. разпоредително заседание Д. не се явил, поради което ход на делото не е даден, същото е отложено и насрочено за тринадесети март 2019 г., а по отношение на Д. е постановено принудително довеждане от посочения по делото адрес: гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „***** №, което да се изпълни от органите на ОД „Охрана“ – гр. София.

В проведеното на 13.07.2019 г. Д. нередовно призован, не се е явил, като за същия са били налице данни, че от три години живее в Испания и не се намира на адреса. По отношение на Д., на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и същият е обявен за ОДИ. Изпратено е писмо до САК за предоставяне на правна помощ на Д. на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК.

В съдебно заседание проведено на 08.05.2019 г. Д. не се явява, като към този момент последният не е издирен. С протоколно определение на Д. е назначен служебен защитник адв И.Д., на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, който се явява в проведеното съдебно заседание. Ход на делото не е даден, след изразено становище на прокурор при СРП и служебния защитник за продължаване на издирвателните мероприятия по отношение на Д..

В съдебно заседание проведено на 08.07.2019 г. Д. не се явява, като към този момент последният не е издирен.  В съдено заседание се явява назначеният служебен защитник адв.Д.. Ход на делото не е даден, след изразено становище на прокурор при СРП и служебния защитник за продължаване на издирвателните мероприятия по отношение на Д..

В съдебно заседание проведено на 06.08.2019 г. жалбоподателят редовно призован се явява лично, доведен от органите на ОЗ Охрана от Затвора-София. Служебно назначеният защитник адв.Д. е освободен от по-нататъшно участие по делото, тъй като жалбоподателят е упълномощил договорен защитник – адв. Д.Г..

Производството по делото е приключило с протоколно определение от 06.08.2019 г., с което е одобрено споразумение от 06.08.2019 г., по силата на което Д.Й. е признат за виновен и му е наложено съответно наказание.

За участието на служебния защитник в проведени две съдебни заседания пред първоинстанционния съд, с решение № СФ-10236-18711/13.09.2019 г. на НБПП на адв.Д. са изплатени 150 лв. и НБПП е поискало осъждането на Д.Д.Й. да възстанови тези разходи.

 С обжалваното определение първоинстанционният съд в законоустановения състав, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, се е произнесъл по това искане и е осъдил Д.Д.Й. да заплати направените за служебна защита разноски, както и сумата от 5 лева, представляваща такса за издаване на изпълнителен лист.

Настоящият съдебен състав счита, че изводът на районния съд за дължимост от страна на осъденото лице на направените от НБПП разноски за служебен защитник в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е правилен. По силата на чл. 27а от ЗПП в определени със закон случаи, лицата на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.

Видно от доказателствата по делото, СРС е бил длъжен да назначи служебен защитник на осъдения Й.. Това задължение за съда, произтича от текста на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, визиращо задължителна защита за обвиняемия, когато делото се разглежда в негово отсъствие. Същевременно следва да се посочи, че служебният защитник е назначен от първоинстанцинния съд, доколкото жалбоподателят не е установен на посочения адрес за призоваване.

Съгласно изричното разрешение на ТР № 4/2010 г. по т. д. 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, разноските за служебна защита, заплатена от НБПП също се възлагат на осъденото лице, независимо от причината за назначаването на служебен защитник.

С това тълкувателно решение е направено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК и в контекста на съответствието й с чл. 6, т. 3, б. "с" от Конвенцията на защита на човешките права и основните свободи (Конвенцията) и е прието, че законодателното разрешение не противоречи на Конвенцията.

Поради изложеното не съществуват основания за преразглеждане на определението на първата инстанция и то трябва да бъде потвърдено.

 Водим от тези съображения Софийски градски съд, НО, IV въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.12.2019 г. ‚ постановено по н.о.х.д. № 18041/2018 г. по описа на СРС‚ НО, 121 състав.

 Определението е окончателно не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.