№ 240
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пенка Кр. Стоева Йоаниду
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Търговско дело №
20205300900563 по описа за 2020 година
Ищецът В.И.Д.., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.М.К., моли съда да осъди
ответното ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление и седалище
в гр.София, район Възраждане, ул.“Св.София“№7, да му заплати по банкова сметка BG**
**** **** **** **** ** при ***, с титулят адвокат М.И.К.., сумите от :
70 000лв., съставляваща разликата между сумата на обезщетението за неимуществени
вреди от 130000лв., която е претендирал за плащане от ответника, в качеството му на
застраховател за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите на товарен автомобил „Мерцедес спринтер“ с рег.№** **** ** при
управление на който от Н. Г. Б., на ***-км от автомагистрала Тракия, на **.**.**г., е
причинено птп, довело до смъртта на съпругата му М.Ч.Д., за което водачът е осъден с
влязла в сила присъда по нохд №179/20г. на ПОС, и изплатеното му от ответника по същия
повод обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000лв., тъй като не е съгласен с
размера му, ведно със законната лихва от **.**.**г.- дата на смъртта на съпругата му;
12 283.33лв., съставляващи обезщетение за забава върху главницата от 60000лв., за
времето от **.**.**г., датата на смъртта на съпругата му, до датата на плащането и-
10.07.20г.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.
№24979/23.10.20г. /виж на л.28-л.33/, с който е оспорил и двата иска изцяло, както по
основание, така и по размер.
1
По отношение на иска за присъждане на сумата от 70000лв. е посочил, че е
неоснователен, тъй като:
претендираното от ищеца обезщетение от 130 000лв. е било прекомерно, с оглед
принципа на справедливост, възведен от чл.52 от ЗЗД, на който определеното и изплатено от
него обезщетение от 60000лв. е изцяло съответно, тъй че претендираната разлика не се
дължи;
починалата е съпричинала смъртта си, като е пътувала без поставен правилно
предпазен колан и именно заради това тялото и е изхвърчало извън седалката, а главата и се
е оказала между предната дясна колона на автомобила и предната лява врата и по този
начин- извън купето на автомобила, като несъвместимите с живота и травми не биха
настъпили, ако беше спазила правилото на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което повдига
възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД;
водачът на застрахованото при него ппс няма изключителна вина за състоялото се
птп, а за състояването му са били налични и други причини, а именно:
изключително лошото качество на пътната настилка в участъка на ***-я км от
АМ Тракия, довело до много други произшествия, данни за които са налични при справка в
интернет;
евентуалното рязко намаляване на скоростта на движещия се пред
застрахования при ответника товарен автомобил, лек автобомил „Пежо 307“, управляван от
И.Б. със скорост от около 110км/ч, която не реагирала своевременно спрямо по-бавно
движещите се пред нея автомобили, което от своя страна направило неуспешна реакцията на
Б., изразяваща се в задействане на спирачната уредба, и което се оказало фатално за
возещите се в товарния автомобил.
По отношение на иска за сумата от 12 283.33лв. и на искането за присъждане на
лихва върху сумата от 70000лв. от датата **.**.**г. е посочил, че не дължи лихва от датата
на птп, тъй като не е изпаднал в забава от тази дата и неговата отговорност е договорна, а не
деликтна.
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба /виж на
л.40/, с която е оспорил съображенията, развити от ответника във връзка с неоснователност
на главния иск и е заявил от своя страна, че покойната е била с поставен обезопасителен
колан, както и че e ноторно известно е, щото при скорост над 80км/ч коланът губи
предпазното си действие и в случай на сблъсък се получава травма, която в повече случаи е
фатална сама по себе си.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната
исковата молба /виж на л.44/, с който е заявил, че поддържа изцяло отговора си и
повдигнатите с него възражения и искания.
2
Навел е и нови обстоятелства, свързани с възражението му за съпричиняване на
смъртта от покойната, а именно: че се е возила при неправилно затворена дясна врата, което
позволява същата да се отвори в движение, дори без да е налице птп, а също, че не е
задействала заключващия механизъм на същата врата, който би блокирал възможността при
сблъсък с разделителната мантинела вратата да се отвори.
Ищецът пледира по същество за уважаване и на двата предявени иска като
ооснователни и доказани, и за присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от
14.12.21г. Развива съображения с писмена защита вх.№18747/21.12.21г.
Ответникът пледира за отхвърляне и на двата иска като неоснователни, с присъждане
на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 14.12.21г. Развива
съображения с писмена защита вх.№18944/23.12.21г.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните и събраните за
тяхното установяване в производството доказателства намери, че :
Предявените искове са допустими.
Разгледан по същество, искът за присъждане на сумата от 70000лв., като разлика
между изплатения от застрахователя и претендиран от ищеца размер на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на съпругата му, следва да се уважи като
основателен, защото обезщетение от 130000лв. не се намира от съда за прекомерно, както го
е преценил ответникът в случая, за да заплати сума от 60000лв. по постъпилата пред него
претенция на ищеца, както и защото твърдяното от ответника съпричиняване на смъртта от
покойната не се установи, тъй че да се следва намаление на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Това обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от ***, а не от ***, както
се претендира, защото за периода между тези две дати искането е неоснователно.
Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение в размер на законната
лихва за забава върху сумата от 60000лв., от датата на птп до датата на заплащане на сумата,
е частично основателен – за периода ***-09.07.20г. включително, за който следва да се
уважи до размер от 10 150лв., а за периода от **.**.**г. до ***г. и за разликата до
претендираните 12 283.33лв. следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ответникът
е изпаднал в забава за плащане на определеното и изплатено на ищеца на 10.07.20г.
обезщетение от 60000лв., считано от ***, а не от ***, както ищецът смята,
воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Предявените искове са допустими, доколкото с оглед изложените обстоятелства
попадат в хипотезите на чл.432,ал.1, чл.429,ал.2,т.2 и чл.497,ал.1 от КЗ, като видно от
3
приложената на л.23 от делото покана, входирана при ответното дружество на ***, ищецът е
предявил като увредено лице претенцията си пред застрахователя и сочи, че той му е
определил и изплатил обезщетение за смъртта на съпругата му, с което не е съгласен- т.е.
спазено е и изискването на чл.498,ал.3,предл. последно от КЗ.
Допустимостта на исковете не е била оспорвана от ответника.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 23.02.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото, без
възражение на страните, проекта за доклад, съобщен им с Определение №1779/30.12.20г., с
който е очертал релевантните за исковете и за възраженията на ответника за прекомерност и
за съпричиняване факти, и е разпределил тежестта за установяването им в процеса, като :
При наличието на влязла в сила на 14.03.20г. по нохд №179/20г. на ПОС присъда
/виж присъдата на л.9-л.16/, с която Н.Б. е признат за виновен в това, че на **.**.**г., на
Автомагистрала Тракия, *** км, обл.***, при управление на товарен автомобил „Мерцедес
спринтер“ с рег. №** **** ** е нарушил правилата за движение на чл.20,ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на М.Ч.Д., поради което на основание
чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.342,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода, на основание чл.300
от ГПК е признал фактите, щото смъртта на М.Д. е била причинена по непредпазливост от
Н.Б., вследствие нарушаване на правилото на чл.20,ал.1 от ЗДвП, при управление на товарен
автомобил „Мерцедес спринтер с рег. №** **** ** за ненуждаещи от доказване в
производството, тъй като за тях ще се зачете влязлата в сила присъда;
Не е приел за разглеждане в процеса, като пряко неотносими към функционалната
отговорност на застрахователя по отношение деянието на застрахованото при него лице,
наведените от ответника с отговора му обстоятелства, касаещи наличието и на други
причини за състояване на птп, различни от поведението на застрахованото при него лице,
конкретно- състоянието на пътя и поведението на едно трето за спора лице, различно от
деликвента, сочен с влязлата в сила присъда.
/виж протокола от с.з. на л.76-л.79 и Определение №1779 на л.46-л.50/.
2.Установиха се/не се установиха в производството следните доказателствени факти,
свързани с твърденията и възраженията на страните, приети за разглеждане по делото и
релевантни за спора:
2.1. Към датата на птп, причинено от Н.Б., управляваното от него мпс с рег. № **
**** ** е било застраховано за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД /виж
разпечатката от сайта на гаранционния фонд на л.75/.
2.2.Починалата при птп от **.**.**г. М.Д. е оставила за свои наследници съпруга си
В.Д., ищец по делото, и синовете си И. и Н. Д. /виж удостоверение за наследници на л.6/.
2.3.На 10.07.20г., ответникът е превел по банков път на ищеца сумата от 60000лв., на
4
основание образувана пред него въз основа постъпилата на *** претенция на ищеца
преписка по щета №0411-160-0009-2018, като за целта е взел предвид банковата сметка,
посочена в застрахователната претенция от ищеца /виж преводното нареждане на л.73,
претенцията на л.23 и пълномощното с нотариална заверка на подпис на л.22/.
2.4. С показанията на свидетелките М.Р.- племенница на ищеца и С.К., без родство с
ищеца, съседка и семеен приятел, депозирани в с.з. от 23.02.21г. /виж на л.77гръб-л.78гръб
от протокола/, се установи, че:
М. и В. били сплотено, добро и авторитетно семейство, като живеели много
задружно, много добре, разбирали се чудесно и всичко заедно си правели, като бракът им
датирал някъде към седемдесетте години /св.Р., св.К./.
М. била разкошен човек, който съумявал винаги да зарази с настроение, с енергия и
лъчезарност, изключително организирана и в работата, и към близките си, съумяваща да
съвмястява множество отговорности /св.Р./. М. била перфектна, тя била двигателя и
ръководителя в къщата, а В. бил изпълнителя /св.К./.
След смъртта на М., която била за него шок, В. определено се променил- нямало я
вече лекотата, с която общувал преди, вече бил по-затворен, по-обран в разговорите,
отказвал да ходи на семейните празници на сестра му, освен ако внуците не присъстват и
тогава идвал с тях, често се отбивал на гробищата /св.Р./. В. много страдал за съпругата си
и съвсем се променил след смъртта и- нямало ги вече майтапите, които правел преди, вече се
разхождал сам по улицата, а не с другите мъже, и като излезел, стоял сам, не се събирал с
приятели, както преди, а дори да дойде, като го повикат, постои малко и тръгва, без да се
засмее, както преди. По време на погребението само мълчал и цялото му поведение било
съвсем различно от обичайното- по –затворен е, уповава се повече на внуците. Няма
постоянна работа, но така било и преди смъртта на М., защото тя не му давала да работи и
искала той да поддържа къщата, а тя самата работела много /св.К./.
2.5. Никоя от страните не е сочила застрахованото лице да е подало на определена
дата уведомление пред застрахователя по чл.430,ал.2,т.2 от КЗ, поради което и съдът не е
разпределил конкретно тежестта за установяваване на този факт между страните, като
ищецът очевидно не счита тази дата за релевантна, тъй като претендира законна лихва както
върху претендирата, така и върху заплатената му от ответника сума, считано от датата на
смъртта на съпругата му- **.**.**г.
Така, от двете релевантни за иска по чл.429,ал.2,т.2 от КЗ дати, в производството е
установена само датата на подадената от ищеца застрахователна претенция пред ответника-
*** /л.23/.
2.6. С показанията на призования от ответника св.Б., снети в с.з. от 14.12.21г., се
установи, че по време на пътуването му с М.Д., когато се състоял инцидентът от **.**.**г.,
тя пътувала без поставен предпазен колан, защото скоро преди това била правила тежка
операция на гърба и пътуването с предпазен колан и било некомфортно, че до птп се
стигнало, след като товарен камион навлезнал внезапно в лявата лента за движение, в която
5
той карал със скорост от около 110км./ч., което го принудило да се отклони към
мантинелата, разделяща двете платна за движение, че след удар в мантинелата бусът се
преобърнал по таван, после отново на гуми, преминал през дясната лента и оттам изпаднал в
канавката покрай нея, където се установил. По време на случващото се, св.Б. не е
наблюдавал какво се случва с пътничката М.Д., която заемала при движението мястото до
вратата, докато третото място, между него и нея, било празно, тъй че не може да каже дали
тялото и е контактувало с части от автомобила вътре в кабината /виж показанията на
л.190лице и гръб/.
2.7.С приетото в с.з. от 13.04.21г. заключение вх.№517/05.04.21г. по допуснатата
комплексна СМАТЕ и дадените от вещите лица Б.А. и А.А. в същото с.з. отговори /виж
заключението на л.99-л.141 и протокола в частта на л.145гръб-л.146лице/, във връзка с
твърденията на ответника, на които е основано възражението му за съпричиняване на
смъртта от М.Д. и оспорването им от ищеца, се установи, че:
ПТП, при състояване на което М.Д. е починала, се е състояло при движение на
управлявания от Н.Б. товарен автомобил, в който М.Д. пътувала като пътник на предна
дясна седалка, по северното платно за движение на АМ „Тракия“, в посока от изток на
запад, при ясно време и добра видимост, на прав и равен участък от пътя преди момента на
удара, на сух асфалтов път, без дупки и неравности в конкретния участък, при липса на
данни за неизправност на мпс в момента на птп. Автомобилът, управляван от Б., се е движел
със скорост от около 110км/ч преди задействане на спирачната система, при липса на
технически условия, налагащи движението му да се осъществява с по-ниска от посочената
скорост. При тази скорост на движение на автомобила, при която дължината на опасната
зона е 110.05м. и времето за изминаването и /на пълния спирачен път е 5.83сек, по
неустановена конкретно, но най-вероятно субективна причина, водачът задействал в
определен момент ефективно спирачната система и загубил управление на автомобила, като
така се стигнало : първоначално до удар на автомобила с предната му лява част в
мантинелата на разделителния остров между двете платна за движение; завъртане по
обратна посока на часовниковата стрелка на задната част на автомобила около
контактуващата предна част; изпреварване на предната част на автомобила от задната му
част, с плъзгане на автомобила по деформираната мантинела, при което телата на пътуваща
на седалката до водача М.Д. и на самия водач са отправени към дясната страна на
автомобила; следва контакт на пътничката с мантинелата и това е най-вероятното място за
настъпване на травмите в горната дясна част на тялото и; отделяне на автомобила от
мантинелата на разделителния остров и ново ротационно движение на предната му част
около задното дясно колело, с отваряне на предната дясна врата и на задните врати, като
тялото на пътника се движи напред и надясно; в края на тази ротация, след достигане на
максимално отворено положение, предната дясна врата се отправя в обратна посока, затваря
се и притиска главата на пътника към предната дясна колонка на автомобила. Задействането
на спирачната система от водача е започнало от място, намиращо се на 103.83м. от това на
удара, което е по-късо от опасната зона, тъй че в анализираната пътна ситуация водачът е
6
нямал техническа възможност да установи управляваното от него мпс преди мястото на
удара /виж отговорите на въпроси 3.1-3.9вкл. на л.135-л.138/.
Предпазните колани имат за предназначение предпазване на водачите и пътниците от
наранявания в случай на инцидент. Тяхното правилно поставяне изисква коланът да се
издърпа, металният му език да се постави в закопчалката и в момента на затваряне на езика
в закопчалката да се чуе характерен метален клик. Дължината на колана може да се
регулира ръчно, тъй че коланът да застане в близост до бедрата на седящия човек, а
закопчаването трябва да е възможно най-близо до хълбоците, а не към кръста. Така, при
бавна и постепенна промяна в разположение на тялото, коланът ще позволи свободното му
движение, а по време на внезапно спиране и блокиращ удар, позицията на колана ще се
фиксира и ще го направи неподвижен, а тялото ще се задържи от три точки към седалката,
като правилно поставеният предпазен колан спомага както за предотвратяване на удар в
интериорните елементи от салона на автомобила, така и от изпадане от автомобила.
Проучванията сочат, че предпазният колан намалява смъртността при птп два пъти,
но предпазва основно/ефективно при челни удари и при скорост до 60км/ч, каквито са
повечето случаи на птп в градска среда, без деформация на купето, докато при страничен,
заден или удар отгоре или отдолу на купето, при висока скорост и при удар с тяло с голяма
маса, защитата му е почти без значение за настъпване на травмите/ползата му е минимална,
макар да ограничава движението на тялото в купето на автомобила.
Въпреки че са в състояние да предотвратят многобройни потенциални смъртни
случаи, намалявайки наранявания преди всичко на главата, поставените предпазни колани
могат и да причинят щети, чрез предаване на сила при удар, свързан със задръжка на
пътника, като нивото на поставяне на напречната препаска на колана определя и характера
на потенциалното увреждане от самия колан- спрямо органите в малкия таз или на
коремната кухина. Тъй нареченият „синдром на предпазния колан“ е група от често срещани
при използване на предпазен колан увреждания, които варират от синини и ожулвания по
тялото, по хода на колана, до вътрекоремни наранявания и счупвания на грабначни
прешлени.
В конкретния случай, липсват медицински данни М.Д. да е пътувала с правилно
поставен предпазен колан при състояване на птп, но с оглед механизма му, смъртта и не
може да се отдаде на непоставен предпазен колан, доколкото: птп е настъпило при скорост
на движение на мпс от около 110км/ч и при страничен удар, при които, дори да беше
поставен, предпазният колан не би повлиял на интензивността и на характера на получените
увреждания; за М.Д. фатален се е оказал етапа на тъй наречения при изследване динамиката
на удара, като състоящ се от „сблъсък на автомобила“, „човешки сблъсък“ и „вътрешен
сблъсък“, „човешки сблъсък“ при ротацията на автомобила и контакта му с мантинелата на
разделителния остров, който удар е бил много силен и изцяло страничен, тъй като при него
коланът не би могъл да изпълни функцията си и тялото на пътничката би провиснало през
отворената дясна врата на автомобила, и нещо повече- при тази скорост на движение,
двойно по-висока от протективния лимит на колана, при поставянето му, той по-скоро би
7
довел до несъвместими с живота вътрешни разкъсвания от кинетичната енергия на свободно
подвижните органи, както и до тъй наречения „камшичен удар“ със счупване на шийните
прешлени и прекъсване на гръбначния мозък.
Причината за настъпването на смъртта на М.Д. е пълното прекъсване на гръбначния
мозък с възходяща парализа на центровете на дишането и на сърдечната дейност, тъй че,
макар някои от понесените от нея при птп травми, както например разкъсванията на дясна
мишница и предмишница, счупването на дясната лъчева кост и кръвонасядането по
крайниците да е вероятно да не бяха настъпили при поставен правилно предпазен колан,
това не би променило отговора на въпроса щеше ли да настъпи смъртта и при поставен
колан или не, който в случая е категоричен, че смъртта, предвид вече всички описани
обстоятелства, пак би настъпила.
/виж за последните два абзаца : констативната част на л.130-л.132, отговорите на
въпроси 2.1 и 2.2 на л.132-л.135, на въпроси 3.10, 3.11 и на въпроса от допълнителната
искова молба на л.138-л.140/.
Заключването на вратата на автомобила, посредством заключващ механизъм, не
прави вратата „по-добре затворена“, а само препятства отварянето и с дръжката отвън и
отвътре. В конкретния случай не е установено дали вратата на пътничката М.Д. е била
заключена или не и липсват данни да не е била затворена преди птп, а отварянето и е
възможно и е следствие на удара на автомобила в мантинелата и последващата му ротация,
при която тежестта му се преразпределя в определени точки, променящи се според
моментното му положение, като луфтовете между отделните части на автомобила се
увеличават или стесняват, и това в определен момент е довело до отваряне на вратата на
пътничката /виж отговорите на в.7.1 на л.140-л.141/.
3.Въз основа на така установените в производството факти, съдът направи следните
правни изводи по съществото на спора:
3.1. Правната рамка, относима към предявените искове.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, като в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредното лице, и конкретно- лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна /чл.429, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 във вр. с ал.3 от КЗ/.
В случаите на задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилстите, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
8
средство по време на движение и конкретно: неимуществените вреди вследствие на смърт и
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 /чл.493,ал.1,т.1 и т.5 от КЗ/.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.477,ал.1 от КЗ/.
По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено
пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното
превозно средство/чл.477,ал.2 от КЗ/.
Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на
обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство /чл.478,ал.2 от КЗ/.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 /чл.432,ал.1 от КЗ/- т.е, като отправи до застрахователя
писмена претенция, с която предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която
да му се извърши плащане от страна на застрахователя, и непредставянето на която има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не
дължи лихва по чл.409 /чл.380,ал.1 и ал.3 от КЗ/.
Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане
на претенции /чл.496,ал.1 от КЗ/, като в този срок лицето, пред което е предявена
претенцията, трябва да определи и изплати размера на обезщетението и не може да откаже
да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно
произшествие; протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от
органите на Министерството на вътрешните работи; друго удостоверение, издадено на
законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи; двустранен
констативен протокол, който се съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са
причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното
9
превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в
пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото
настъпване /чл.496,ал.3 от КЗ/.
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 /чл.497,ал.1 от КЗ/.
Когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки
"Гражданска отговорност", застрахователят го уведомява за доказателствата, които той
трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не
е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо
/чл.106,ал.3 от КЗ/.
При съобразяване на очертаната вече правна рамка, регламентираща отношенията
между страните в производството, съдът намери по съществото на предявените искове,
както следва:
3.2. По главния иск по чл.432,ал1 от КЗ.
Искът е основателен, тъй като се установи в производството, че:
Смъртта на М.Д. е настъпила вследствие на използване на мпс и причиняването и от
водача на мпс Н.Б. е основание по българското законодателство /чл.45,ал.1 от ЗЗД/ за
ангажиране на гражданската му отговорност за обезщетяване на вредите, причинени при
осъществения от него деликт, включително неимуществените вреди вследствие на смърт, с
което са изпълнени предпоставките на чл.477,ал.1 и чл.493,ал.1,т.1 от КЗ;
Н.Б. има качеството на застраховано лице по смисъла на чл.477,ал.2 от КЗ, като лице,
което е извършвало фактически действия по управлението на застрахованото при ответника
мпс, при липса на навеждани от ответника доводи същото да е лишено от законно
основание, а ответникът, качеството на застраховател за риска задължителна застраховка ГО
на автомобилстите за управляваното от този водач мпс към датата на птп, с което са
изпълнени предпоставките на чл.432,ал.1 във вр. с 493,ал.1,т.1 от КЗ, за покритие от
застрахователя на отговорността на застрахования към трети лица, вследствие използване на
застрахованото при него мпс;
Ищецът има качеството на увредено лице по смисъла на чл.478,ал.2 от КЗ, защото,
като съпруг на починалата М.Д., има право на обезщетение за вредите, причинени от мпс,
каквото му е признато с т.2 от р.ІІІ на ППВС №4/25.05.1961г., и установи да е претърпял
реално неимуществени вреди, вследствие на смъртта и.
По този начин са осъществени всички необходими за признаване основателност на
10
предявения иск предпоставки, които правят ищеца надлежно активно материално правно
легитимиран да търси претендираното обезщетение от ответника, както и които правят
последния надлежно пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявения
срещу него иск.
Наличието на горните предпоставки не е било изрично признато от ответника при
предявяване на иска, поради което се коментира от съда с решението, макар извършените от
ответника действия по заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, по
образуваната пред него преписка по предявена от ищеца застрахователна претенция, де
факто да съставлява признание за тяхното наличие, и като настоящият съдебен спор е
предизвикан единствено от несъгласието на ищеца с определеното му и изплатено от
ответника обезщетение, върху което е и съсредоточен.
3.3. По въпроса за справедливия размер на обезщетението.
Този въпрос е спорен между страните, като ответникът счита, че търсеното с
отправената до него претенция на ищеца обезщетение в размер на 130000лв. е било
прекомерно с оглед принципа на справделивост, който е според него удовлетворен от
определеното и заплатено обезщетение в размер на 60000лв., докато ищецът не е съгласен с
така определения му и изплатен размер.
По този спорен въпрос съдът споделя виждането на ищеца, че сума в размер на
130000лв. може да се счита за справедлива да го обезщети за претърпените вследствие
смъртта на съпругата му неимуществени вреди, а възражението на ответника за
прекомерност на това търсено обезщетение счита за неоснователно.
За определяне справедливия размер на обезщетението, следващо се на ищеца, съдът
съобрази общо установените от съдебната практика по приложение на чл.52 от ЗЗД
критерии, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано със съвкупната
преценка на редица конкретни обстоятелства, имащи за цел да се определи размер, който
най- пълно да компенсира увредените лица за претърпените от тях вреди, но също тъй да е
адекватен на обществено-икономическите условия и стандарта на живот към датата на
определянето му, тъй че да не се стигне до противоречие с другия основен принцип на
правото - за недопускане на неоснователно обогатяване, като се вземат предвид
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта на пострадалия, степента на
родство между него и лицата, които претендират обезщетение, действителните
съществували помежду им отношения, силата, интензивността и продължителността на
негативните последици от случилото се за търсещите обезщетение лица, други относими за
целта фактори.
В този конкретен случай, съдът взе предвид, че:
Ищецът е съпруг на починалата, с която го е свързвал брак в продължение на поне 30
години, доколкото, съгласно събраните гласни доказателства, бракът им датира от
седемдесетте години, който брак е бил изключително хармоничен и протичащ при пълно
разбирателство между съпрузите, тъй че внезапната загуба на съпругата е оставила в живота
11
на ищеца дълбока празнота;
Към датата на принудителното прекратяване на брака, вследствие внезапната смърт
на М.Д., съпрузите са били съответно на *** /за ищеца/ и на *** /за погиналата М.Д., като
съдът взе предвид ЕГН, посочен в присъдата по наказателното дело/, която възраст е доста
по-ниска и за двамата от средната продължителност на живота за мъже и за жени, като
съгласно официалните данни на сайта на НСИ за средната продължителност на предстоящия
живот на населението по области и пол през периода 2018-2020 година, е съответно 71.2 за
мъжете и 78.9 за жените- т.е. като съпрузите биха могли да продължат да съжителстват
заедно и да се подкрепят още дълги години, ако не беше нелепата смърт на съпругата,
защото, макар да се събраха данни, че М.Д. е претърпяла тежка операция на гръбначния
стълб, също тъй се събраха такива, че тя и след претърпяването и е работела и то
изключително активно, като е била стълб на семейството, по нейно желание, докато
съпругът и се е занимавал главно с домакинството. На тази възраст обаче, за ищеца би било
житейски по-малко вероятно да се установи в нова брачна връзка, отколкото за мъже,
останали вдовци на възраст под 50 години.
След смъртта на съпругата му, ищецът трайно се е променил, като и до датата на
разглеждане на делото той ходи по гробищата, страни от мъжете и се разхожда сам, вече не
прави майтапи, както преди, не участва в семейните сбирки, освен ако не трябва да заведе
внуците си, станал е затворен.
По отношение съпоставимостта на следващото се на ищците обезщетение със
стандарта на живот в страната и разбирането за справедливост, съобразено с обществено-
икономическите условия, съдът взе предвид, че:
Съпругата на ищеца е починала при птп през ***, като до приключване на устните
състезания по делото през декември 2021г. са изминали повече от ***, в които е настъпила и
съществена промяна в социално - икономически план, доколкото кризата вследствие
пандемията Ковид 19 е всеобхватна и не засяга само здравето на населението, а
ограничителните мерки, свързани с необходимостта от защита и предотвратяване на
заболеваемостта, водят според анализаторите и до тежки икономически последици-
затваряне на предприятия, загуба на доходи, намаляване възможностите за реализира на
такива, скок в цените на редица основни стоки и услуги.
Съобрази се от съда, все в социално- икономически план, и често използваният от
практиката критерий, свързан с определената в чл.492,т.1 от КЗ минимална застрахователна
сума по задължителната застраховка "Гражданско отговорност" на автомобилистите, която
към датата на влизане в сила на КЗ, действащ от 01.01.16г., за случаите на неимуществени
вреди вследствие на смърт е за всяко събитие в размер на 10 000 000лв., независимо от броя
на пострадалите, докато, считано от *.***, този размер е вече 10 420 000лв. – т.е неговото
нарастване.
Все се от съда предвид и застъпеното най-общо в съдебната практика по приложение
на чл.52 от ЗЗД разбиране за справедливия размер на обезщетението за неимуществените
12
вреди, претърпени по повод смърт на съпруг, съгласно актове, постановени в последните
няколко години по повод на вреди от птп, предхождащи ***, което варира в широки граници
- между 120000лв. и 180000лв., според спецификата на всеки един конкретен случай, но все
пак е ясен ориентир за общественото разбиране кой е справедливия да послужи като
обезвреда за този род събития размер, и като същият бележи едно непрекъснато нарастване
през годините, а сравнението му с определеното и изплатено от ответника на ищеца
обезщетение от 60000лв. сочи, че последното е два пъти по-ниско дори от ниската
определена граница в практиката на съдилищата.
За онагледяване на казаното в предходния абзац, този състав ще посочи конкретно:
Влязлото в сила като недопуснато с Определение №60573/15.11.2021г. по т.д.
№2311/20г. на ІІ т.о. на ВКС до касационно обжалване Решение №1203/28.09.20г. по в.гр.д.
№1171/20г. на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено обжалваното пред
него Решение № 8870/30.12.2019г. по гр.д.№ 4395/2018г. на Софийски градски съд, за
отхвърлителната му част над 96000лв. и до претендираните 180000лв., като ответното
застрахователно дружество е било осъдено да заплати на съпругата обезщетение от още 84
000лв., като събитието е от май 2017г.;
Недопуснатото с Определение №60619/15.11.21г. по т.д. №239/2021г. на І т.о. на ВКС
до касационно обжалване по въпросите, свързани с определения като справедлив размер на
обезщетението, Решение №11564/06.07.20г. по в.гр.д. №3572/2019г. на САС, с което е
частично отменено и частично потвърдено Решение №3075/25.04.19г. по гр.д. №2510/17г. на
СГС, като при претинции за обезщетение от 250000лв., първата инстанция е намерила за
справедлив и присъдила обезщетение от 150000лв., а въззивната е счела за такъв размера от
120000лв., като събитието е от юни на 2016г.;
Недопуснато с Определение № 632 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 225/2020 г., I т.
о. на ВКС до касационно обжалване Решение №261/31.10.19г. на ВтАС по в.т.д.
№217/2019г., в атакуваната негова отхвърлителна част по преки искове на увредени лица
срещу застраховател, един от които съпруг, като в това производство, при претендирани
обезщетения от по 180000лв., при присъдени от първата инстанция по 150000лв., въззивната
инстанция е намерила за справедлив размер от 120000лв., като събитието е от януари 2016г.
Всички по-горе описани обстоятелства се зачетоха от съда като такива, изискващи
определяне на обезщетение в размер по-висок от сумата от 60000лв., който е определен и
изплатен от ответника на ищеца в случая, и обуславящи размера на търсеното от ищеца
обезщетение в размер на 130000лв. като справедлив, а не като прекомерен, както е счел и
счита и в настоящото производство ответникът.
3.4.По спорния между страните въпрос съпричинила ли е смъртта си М.Д. и следва
ли се поради съпричиняването и намаление на търсеното от ответника обезщетение, на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
По този въпрос съдът намери, че възражението на ответника за съпричиняване на
смъртта от пострадалата е неоснователно, тъй като не се подкрепи от събраните по делото
13
доказателства, тъй че в случая не се следва намаление на търсеното от ищеца обезщетение,
на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, воден от следните съображения:
Установената трайна и безпротиворечива през годините съдебна практика по
приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД постановява ясно, че за да се направи извод за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, от значение е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат /виж т.7 от
ППВС №17/18.11.1963г./.
В конкретния случай не се установи такава причинна връзка да е била налице,
доколкото:
Макар починалата М.Д. да е пътувала без поставен предпазен колан, както и
ответникът е твърдял, с приетото по делото заключение на СМАТЕ се доказа извън всяко
съмнение, че и да беше пътувала с поставен колан, при този механизъм на удара- страничен
и при скорост от около 110км/ч, коланът не би изиграл обичайната си предпазна роля,
ефективна при птп със скорост от около 50-60км/ч и при челен удар, а напротив- тъй като
носенето му само по себе си е свързано с травматични увреди при определени птп, най-
вероятно при т.нар. „камшичен удар“, понесен в случая, би довел до травми, несъвместими с
живота, както сочи ищецът с допълнителната си искова молба;
Що се касае до втората наведена от ответника съпричиняваща причина- че М.Д. не
била заключила вратата, откъм която пътувала, и именно поради това станало възможно тя
да се отвори, а после при затварянето да притисне главата и, и тъй да се стигне до смъртта и,
в производството не се установи вратата на пътничката да не е била затворена преди птп, а
се установи, че отварянето и е следствие на удара на автомобила в мантинелата и
последващата му ротация, при която тежестта му се преразпределя в определени точки,
променящи се според моментното му положение, като луфтовете между отделните части на
автомобила се увеличават или стесняват, и това в определен момент е довело до отваряне на
вратата- т.е. не се установи налично поведение на самата пострадала, довело до отварянето
и затварянето на вратата, която я е притиснала, а както това се установи от експертизата,
същото се е случило вследствие описания вече подробно механизъм на ударите/сблъсъците,
претърпени от автомобила, в който пострадалата е пътувала, след като водачът му е загубил
управлението върху него.
Доколкото тезата на ответника в писмената му защита относно доказаност на
съпричиняването на смъртта от пострадалата е обоснована изцяло с доказателства, събрани
в хода на наказателното производство, а не в настоящото такова, естествено е, че съдът не
може да я сподели, доколкото в гражданския процес е длъжен да постанови решението си
въз основа на събраните в производството пред него доказателства, а приетото по делото
заключение, на което съдът се основава в случая, за да отрече доказаност на твърдяното от
ответника съпричиняване, е категорично, щото никое от твърдените от ответника
обстоятелства, като водещи до съпричиняване на смъртта от М.Д., не е такова.
3.5. Възраженията на ответника, щото водачът на застрахованото при него мпс няма
14
изключителна вина за състоялото се птп, а за състояването му са били налични и другите
причини, посочени в отговора на исковата молба, както се каза по-горе, не са приети от съда
за разглеждане в това производство, поради което не се и коментират по същество, макар с
приетото заключение да е установено, че птп се е състояло на участък от пътя, без дупки и
неравности в конкретния участък и че застрахованото лице е загубило управление над
автомобила по неустановена, най-вероятно субективна причина.
3.6.При приетото по т.3.2- 3.5 включително от това решение, изводът на съда по
претенцията за главното вземане е, че искът на ищеца за осъждане на ответника да му
заплати сумата от още 70000лв., като разлика между определеното в това производство за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие
смъртта на съпругата му, и определеното и изплатено му от ответника обезщетение по
същия повод, в размер на 60000лв., е изцяло основателен и като такъв следва да се уважи.
3.7. По искането на ищеца да му се присъди законна лихва върху обезщетението от
70000лв. за времето от **.**.**г., дата на птп, до окончателното му плащане.
Това искане на ищеца е неоснователно за периода от *** до ***, за който следва да се
отхвърли, тъй като най-ранната дата, считано от която застрахователят дължи лихва върху
обезщетението, което се следва по договора за застраховка гражданска отговорност, при
действието на КЗ, в сила от 01.01.16г., е по-ранната измежду датите на постъпване на
застрахователната претенция на увреденото лице пред застрахователя и датата, на която
застрахованото лице е подало уведомление до застрахователя за настъпване на
застрахователно събитие, свързано с неговата гражданска отговорност.
В конкретния случай никоя от страните не е твърдяла пред застрахователя да е
постъпило уведомление от застрахованото лице на дата, по-ранна от датата ***, на която
пред ответника е заведена преписката по щета, свързана със застрахователната претенция на
ищеца, тъй че на основание чл.429,ал.2,т.2 във вр. с ал.3 от КЗ, именно от тази дата му се
следва и законна лихва върху обезщетението от 70000лв., което ще се присъди при
уважаване на иска му по чл.432,ал.1 от КЗ.
3.7. По иска на ищеца да му се присъди сумата от 12 283.33лв., като обезщетение за
забава върху главницата от 60000лв., за времето от **.**.**г., датата на смъртта на
съпругата му, до датата на плащането и-10.07.20г.
Този иск е частично основателен и затова следва да се уважи до размер от 10 150лв.
за периода от ***-09.07.20г., а за разликата до претендираните 12 283.33лв. и за периода от
**.**.**г.-***г. следва се отхвърли, а възражението на ответника, че изобщо не е изпадал в
забава, поради което не дължи тази претендирана от ищеца сума, се намери от съда за
неоснователно, при следните съображения:
Както вече се каза в т.3.1 от това решение, застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 дни от представянето
на всички доказателства по чл.106,ал.3; изтичането на срока по чл.496,ал.1 /не повече от три
15
месеца от предявяване на застрахователната претенция/, освен в случаите, когато когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 /чл.497,ал.1 от КЗ/.
Видно е, директно от цитираната разпоредба, че датата на смъртта на М.Д.-
**.**.**г., сочена от ищеца като такава, считано от която претендира присъждане на законна
лихва в случая, е правно ирелевантна за задължението на застрахователя за заплащане на
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение.
В конкретния случай, по отношение на другите две релевантни за същото задължение
дати се установи, че:
тримесечният срок по чл.496,ал.1 от КЗ, в който застрахователят е следвало да
определи и изплати обезщетение на подалия на *** застрахователна претенция за заплащане
на такова ищец, е изтекъл на ***г., работен ден;
не са навеждани от ответника конкретни твърдения за това, увреденото лице да не е
представило поискани му по реда на чл.106,ал.3 от КЗ допълнително доказателства;
от представената от ищеца на л.23 застрахователна претенция и от пълномощното на
л.22 от делото е видно, че в претенцията е посочена банкова сметка за плащане на
претендираното обезщетение, като макар тя да е на адв.К., приложеното от ищеца дадено и
пълномощно с нотариална заверка на подписа е с право тя не само да предяви, но и и да
получи претендираното по него обезщетение по сметката и за клиенти, както и че към
претенцията е бил приложен един от изброените в чл.496,ал.3 от КЗ документи, констативен
протокол за птп, при представяне на които застрахователят не може да откаже плащането.
Ето защо, в случая ответникът е следвало в срок до ***г. / до три месеца от
постъпване на претенцията на ***/, както да определи, така и да изплати на ищеца
следващото му се по образуваната по претенцията му преписка по щета обезщетение, а
вместо това, ответникът го е изплатил на една много по-късна дата- 10.07.20г.
Затова, възражението му, щото не бил изпаднал в забава за плащането на сумата от
60000лв. на ищеца, е неоснователно, и тъй като е изпаднал в забава за плащането и, считано
от ***, дължи и обезщетение в размер на законната лихва за забава за времето от ***-
09.07.20г. включително, за който период искът е основателен и следва да се уважи, а за
периода от **.**.**г.-***г. е неоснователен, и следва да се отхвърли.
Що се касае до размера на обезщетението, следващо се за периода, за който искът е
основателен, съдът го определи на основание чл.162 от ГПК, чрез използване на онлайн
калкулатор за изчисение на законна лихва, и така намери, че искът следва да се уважи до
размер от 10 150лв., а за разликата до претендираните 12 283.33лв. следва да се отхвърли.
В частта за разноските.
16
И двете страни претендират разноски в производството, като, на основание чл.78,ал.1
и ал.3 от ГПК, с уважаване изцяло на иска по чл.432,ал.1 от КЗ, разноски за производството
по този иск се следват само на ищеца и не се следват такива на ответника, с частично
уважаване и частично отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение в размер на
законната лихва за забава, на ищеца се следват разноски за производството по този иск по
съразмерност с уважената, а на ответника- по съразмерност с отхвърлената част.
Ищецът претендира по представения в с.з. от 14.12.21г. списък за присъждане на
разноски присъждане единствено на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2
от ЗА в полза на пълномощника му адв.М.К., тъй като го е представлявала в процеса
безплатно, в размер на 2998.50лв. /виж списъка на л.186/.
Адв.К. наистина е била упълномощена от ищеца да го представлява по делото, като
от представения сключен между тях договор за правна защита и съдействие личи, че
представителството му ще се осъществява в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, поради което
заплащане по договора не се дължи от клиента /виж пълномощното на л.98 и договора на
л.71/.
Съгласно чл.38,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗА, в случаите, когато адвокатът оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокакът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал.2, като съдът
осъжда другата страна да го заплати.
В конкретния случай, ищецът има право на разноски за производството и по двата
предявени иска, в което е бил представляван безплатно от адв.К. и преупълномощения от
нея адв.М. /виж пълномощно на л.70/, като:
Съгласно чл.2,ал.5 от Нар.№1/04г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
При цена на първия иск в размер на 70000лв. и неговото пълно уважаване, за
осъщественото представителство на адвоката се дължи възнаграждение в размер на
2630лв. /830лв. + 3% върху горницата над 10000лв., равни на 1800лв., общо 2630лв./,
определено на основание чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г.
При цена на втория иск в размер на 12 283.33лв., минималното следващо се
възнаграждение по чл.7,ал.2,т.4 от Нар.1/04г. възлиза на 898.50лв. /830лв. + 3% върху
горницата над 10000лв., равни на 68.50лв., общо 898.50лв./, а съразмерно с уважената част
от 10 150лв.- възлиза на 742.45лв.
Така, общо на адвоката на ищеца се следва възнаграждение от 3372.45лв., и
доколкото нормата на чл.38,ал.2 от ЗА постановява, че съдът не може да присъди по-малко
от минималния следващ се по наредбата размер, без обвързваща за него сила е посоченото
от ищеца в списъка му за разноски изчисление на адвокатското възнаграждение, като такова
от 2998.50лв.
17
Затова, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.К. сумата от 3372.45лв.
Ответникът претендира по представения в с.з. от 14.12.21г. списък за присъждане на
разноски такива от общо 4150лв., от които 3600лв. адвокатско възнаграждение с ДДС и
550лв.- депозити за вещи лица /виж списъка на л.187/.
Ответникът е установил направата на претендираните по списъка разноски /виж л.188
и л.189 за адвокатското възнаграждение и л.54 за депозити/, както и още на следните
невключени в списъка му такива: 30лв.- депозит за свидетел /л.84/; 250лв.- допълнително
внесени за вещи лица, при постановено от съда увеличение на първоначално определения
им хонорар- л.154, като по този начин е установил в процеса направа на разноски от общо
4430лв.
Тъй като направените в производството от ответника разноски са общи за двата
предявени иска, които са с различен резултат, като по уважения изцяло иск на ответника
разноски не се следват, а по частично отхвърления му се следват разноски съразмерно с
отхвърлената част, съдът изчисли конкретния размер на разноските, които да му се присъдят
в случая, по следния начин:
Като взе предвид, че в рамките на общо претендираната за присъждане сума от
82 283.33лв. по двата иска, цената на първия иск от 70000лв. съставлява 0.8507 от цялата
сума /70000:82283.33/, а цената на втория иск съставлява 0.1493 от общата сума
/12283.33:82283.33/, и че разноските се изчисляват по принцип с оглед цената на иска, в
рамките на общо направените разноски определи участието на тези по първия иск в размер
на 3768.61лв. /4430 х 0.8507/, а по втория иск- в размер от 661.39лв. /4430 х 0.1493/.
Така, доколкото първият иск е изцяло уважен, на ответника не се следват разноски за
него, които в случая се определиха на 3768.61лв., а при частичното отхвърляне на втория
иск, на ответника се следват разноски по съразмерност с отхвърлената част от 2 133.33лв., и
при разноски за този иск от 661.39лв., по съразмерност с отхвърлената част на ответника се
следват такива от 114.87лв.
Извън горното, тъй като в производството ищецът е бил освободен от внос на такси и
разноски на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, ответникът следва на основание чл.78,ал.6 от
ГПК да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдената власт, по сметка на
Пловдивски окръжен съд, още и сумите от : 3206лв.- държавна такса от 4% върху размера на
уважените искове от общо 80150лв. /70000+10150/; 129лв.- заплатени на вещи лица от
бюджета на съда, като: 50лв.- първоначално определен депозит по задача на ищеца с
определението по чл.140 от ГПК; общо 79лв.- определени като увеличение,платимо от
бюджета на съда, в с.з. от 13.04.21г., или, общо платими в полза на бюджета на съдебната
власт 3335лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
18
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление и седалище в
гр.София, район Възраждане, ул.“Св.София“№7, със съдебен адрес по делото: ***, в
качеството му на застраховател към дата *** за риска задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите на товарен автомобил „Мерцедес спринтер“ с рег.№**
**** ** да заплати на В.И.Д.., ЕГН **********, в качеството на увредено лице, със съдебен
адрес: ***, адв.М.К., по банкова сметка BG** **** **** **** **** ** при ***, с титулят
адвокат М.И.К.., сумите от :
70 000- седемдесет хиляди лева, съставляващи разлика между сумата на
обезщетението за неимуществени вреди от 130000лв., която е претендирал за плащане от
ответника, и сумата от 60000лв., заплатена му от ответника като обезщетение за същите
вреди, претърпени по повод смъртта на съпругата му М.Ч.Д., причинена по
непредпазливост при птп от ***, от Н. Г. Б., при управление на застрахованото при
ответника мпс, за което водачът е осъден с влязла в сила присъда по нохд №179/20г. на
ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума от *** до окончателното плащане, като
оставя без уважение искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху същата
главница за периода **.**.**г.-07.08.18г.;
10 150- десет хиляди сто и петдесет лева, съставляващи обезщетение в размер на
законната лихва за забава върху сумата от 60000лв. за периода от *** до 09.07.20г., като за
разликата до претендираните 12 283.33лв. и за периода от **.**.**г. до ***г. отвърля иска.
Осъжда на основание чл.38,ал.2 от ЗА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, с адрес на управление и седалище в гр.София, район Възраждане,
ул.“Св.София“№7, със съдебен адрес по делото: ***, да заплати на адв.М.И.К.., сумата от
3372.45- три хиляди триста седемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки, като
адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно представителство на ищеца
по т.д. №563/20г. на ПОС.
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, с
адрес на управление и седалище в гр.София, район Възраждане, ул.“Св.София“№7, със
съдебен адрес по делото: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивски окръжен съд, сумата от общо 3335- три хиляди триста тридесет и пет лева,
от които: 3206лв.- държавна такса от 4% върху размера на уважените искове от общо 80
150лв. ; 129лв.- заплатени на вещи лица на основание чл.83,ал.3 от ГПК от бюджета на съда
възнаграждения, доколкото ищецът в производството по т.д. №563/20г. на ПОС е бил
освободен от внос на такси и разноски на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Осъжда В.И.Д.., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.М.К., да заплати на
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление и седалище в
19
гр.София, район Възраждане, ул.“Св.София“№7, със съдебен адрес по делото: ***, сумата от
114.87- сто и четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки- разноски по съразмерност с
отхвърлената част на иска с цена 12 283.33лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
20