Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1182 23 юли 2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ІІІ - ти състав, в открито заседание на тридесети юни, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
Секретар
И.Л.
като разгледа административно дело номер 1198 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Д.И.К., с адрес ***, против ЗППАМ №21-0769-000824/29.04.2021г. на
Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, С-р Пътна полиция, за прекратяване
на регистрацията на автомобил Ауди А6 3.0 ТДИ с рег. № А ****МВ за срок от шест
месеца.
Жалбоподателят
излага мотиви по незаконосъобразност на определената мярка, като обяснява и
това, че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Най-общо се обяснява липсата на уведомяване
на жалбоподателя за откритото административно производство и запознаване със
събраните в същото доказателства. В о.с.з. жалбоподателят К. поддържа жалбата
си
Ответникът по
жалбата – полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, с-р ПП, редовно уведомен, не
се явява и не изразява становище по жалбата, представя копие на пълната
административна преписка.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, предвид депозирането й на 26.05.2021г., в
14-дневния срок от получаване на същата - 17.05.2021г.
Подадена е от
лице, адресат на административния акт притежаващо правен интерес от оспорването
по смисъла на чл.147, ал.1 АПК. Съдържа необходимите форма и реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е заповед №21-0769-000824 от 29.04.2021г. на Полицейски
инспектор към ОД на МВР Бургас, с-р Пътна Полиция, с която, на основание чл.22
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171, т.2а,
б.“а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на Д.И.К. с ЕГН **********, е
приложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на
пътно превозно средство/ППС/ за срок от шест месеца.
Заповедта
е мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че на 28.04.2021г. около
10,55 часа в гр. Бургас, улица Осогово, посока кръстовище ул. Чаталджа Росен
Пеев Стамов с ЕГН ***********, управлявал личния й автомобил с рег.№ А ****МВ, като след проверката било
констатирано, че не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като му е
било отнето на основание чл.171, т.1 б “д“ ЗДВП със ЗППАМ №21-0431-000012 от
16.03.2021г.
При такаустановените
факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0769-000824
от 29.04.2021г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, с-р ПП е
издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП, и
заповед № 251з-209 от 18.01.2017 година на директора на ОД МВР - Бургас за
делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за
налагане на ПАМ по ЗДвП, където в т.1.8 изрично са посочени Полицейските
инспектори в сектори/групи „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния
административен акт /л.15 от делото/.
На второ място,
заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа
необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.
Същата е
мотивирана касателно обстоятелствата и фактите, наложили нейното постановяване.
Отделно от горното следва да бъде уточнено и това, че практиката мотивите да
съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване
на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на
закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в акта за установяване на
административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения
по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на
обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.
На трето място,
в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати и други
съществени нарушения на административно- производствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата и избягване допускането на следващи нарушения на същия нормативен акт,
вследствие констатираната употреба на алкохол.
Относно преценката за материална законосъобразност
на заповедта, съдът съобрази следното:
Правилото на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство:
а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството
му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година“.
Следователно при
тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в
конкретния случай, за прилагане на мярката е управление на собствено на
жалбоподателя МПС от различно от собственика лице, към момент, в който то е с
временно отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1 ЗДвП, като законът не държи сметка
за това кой е предал МПС-то на водача, стига последният да е в законно владение
на същото. Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт
за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на
чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила в административното производство за
визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В АУАН следва
изрично да бъде индивидуализиран правният акт, с който СУМПС е временно отнет. Със
същият документ с правно действие са му били иззети като доказателства
Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2бр. рег. табели. В този АУАН
обаче не е посочено с какъв конкретен акт СУМПС на нарушителя е било временно отнето. За това
съществено за спора обстоятелство настоящият състав съди от представените по
преписката доказателства. От същата се установява, това че временното отнемане
на СУМПС „до заплащане на дължимата глоба“ е постановено с друг властнически
акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0431-000012/16.03.2021г., посочена в оспорената заповед. Същата по силата на
закона безспорно подлежи на предварително изпълнение. В случай обаче , че в
самият АУАН, бе посочена изрично ЗПАМ № 21-0431-000012/16.03.2021г., воидачът
би узнал за съществуването й и би имал възможност да се възползва от правото,
уредено в разпоредбата на чл.172, ал.1, изр. второ ЗДвП, да избегне издаване на
ПАМ против жалбоподателя К. в качеството й на собственик на автомобила, ако в
срок до два часа от съставянето на акта за установяване на административно
нарушение Стамов бе заплатил дължимата глоба. Като не е сторил това,
актосъставителят е допуснал нарушение, което ответният орган е могъл да
отстрани самостоятелно преди да издаде оспорената в настоящото производство
заповед, но не го е сторил. Така допуснатото нарушение представлява съществено
процесуално нарушение, което е ограничило възможността на жалбоподателя К. за
защита, вкл. чрез заплащането на глоба на трето лице, каквото се явява в
настоящото производство Р.С., с цел избягване отнемането на свидетелството за
регистрация на МПС и рег. табели на процесния автомобил. В тази връзка съдът
намира, че правният ефект на задържането на СУМПС със
ЗПАМ, която не само не е влязла в сила, но дори не е връчена на водача и за
която от субективна страна липсват данни същият да е узнал, за да се възползва
от възможността да плати неплатени глоби и избегне налагане на ПАМ спрямо
собственика, на още по-малко основание може да бъде ползван като основание за
прилагане на административна принуда (каквато по естеството си е ПАМ) спрямо трето
лице, различно от този водач, което обективно е било в невъзможност да узнае по
какъвто и да е начин за съществуването на подобен санкциониращ водача
административен акт и самото то да заплати дължимите глоби, за да избегне
прилагането на административна репресия по отношение на собствения си автомобил.
По този начин не могат да бъдат изпълнени функциите по чл.22 ЗАНН.
Поради изложеното, Заповедта
се явява незаконосъобразна, като тази незаконосъобразност е била налице към
момента на издаването й и по още една причина. Нормата на чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП не е обявена за противоконституционна. Нормата на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП, обаче е обявена за такава с решение № 3 от 23.03.2021г. на
Конституционния съд по к.д.№ 11/2020г. – обн. ДВ бр.26/30.03.2021г. С влизане в
сила на решението на Конституционния съд е налице ново правно положение, което
не допуска възможността за вбъдеще обявената за противоконституционна норма да
продължава да бъде основание за изтърпяване на засягащи правната сфера на трети
лица последици, породени от действието
на обявената за противоконституционна правна норма.
След като тази норма
е обявена за противоконституционна, то тя не следва да се прилага и по
неприключили правоотношения, каквото е изпълнението (вкл. и предварително) на
издадената против Росен Пеев Стамов ЗПАМ (невлязла в сила), както и по
отношение на настоящото административно производство, върху изхода на което
противоконституционността на цитираната по-горе норма влияе пряко.
В изложения смисъл са и мотивите на решение №
4/14.05.2020г. по к.д.№ 9/2019г., в което Конституционният съд е посочил, че „В
контекста на отправеното искане за обявяване на чл.142, ал.1 от АПК за
противоконституционен като противоречащ на чл.151, ал.2 от Конституцията,
доколкото задължава съда да приложи материален закон, който е обявен за
противоконституционен, тъй като е бил действащ към момента на издаването на
индивидуален или общ административен акт, настоящото решение следва да бъде
прилагано съвместно с тълкуването, дадено от Конституционния съд в точка втора
от диспозитива на тълкувателно решение № 3/2020 г. по к.д.№ 5/2019г. В
последното Конституционният съд постановява, че: „Въпросът за
конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела
на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос
не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има
ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран
Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на
процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението
на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията“.
В решение № 3/2020
г. по к.д.№ 5/2019г. Конституционният съд също изрично подчертава, че за
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за
противоконституционен закон не се прилага. В мотивите към решението е посочено:
„За разлика от приключените
правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато
влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени
правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се
преустановява, защото според чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията неговото
прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един
противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл.151, ал.2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане
на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за
поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на
заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за
противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен
начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред,
като „отнема“ регулативната способност на обявената за противоконституционна
уредба и така въздейства върху правния резултат.“ В този смисъл в срокът за
оттегляне на явяващата се противоконституционно постановена ЗПАМ №
21-0431-000012/16.03.2021г. органът по издаването й е могъл и е следвало да я
оттегли, така че да преустанови действието й спрямо адресата и спрямо третите
лица, каквато се явява жалбоподателят в настоящото производство, незабавно. Т.е.
не е следвало да издава Заповед за налагане на ПАМ на основание чл. чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП срещу К., тъй като
подобно поведение представлява незачитане на прогласения за
противоконституционен характер на нормата на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП след
постановяване на същото решение.
Следователно, след
като е била прогласена
противоконституционността на сочената норма, същата изисква решението за
противоконституционност да се приложи по заварените неприключили
правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Върховенството
на Конституцията и нейната пряка приложимост са принципите, които обвързват и
задължават съдилищата да не приложат чл.142, ал.1 от АПК в случаите, в които
материалният закон, който е действал към момента на издаването на
административния акт и който е предмет на спора пред съда, е обявен за
противоконституционен докато процесът е висящ. (Вж. решение № 2561 от
24.02.2021г. на ВАС по адм.д.№ 11680/2020г., V о.), както и за незапочналите
производства, каквото е било настоящото към 30.03.2021г.
С оглед на
изложеното, след като нормата на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, е обявена за
противоконституционна, то тя не се явява нито пряко нито косвено правно
основание за прилагане спрямо трето за основното, явяващо се противоконституционно
правоотношение лице ПАМ и обжалваната заповед следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна и на това самостоятелно основание.
Относно разноските,
такива при резултата от делото на основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат на
жалбоподателя, като същите не са били поискани и не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното
Административен съд - гр.Бургас, III-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0769-000824/29.04.2021г. на Полицейски инспектор към
ОД на МВР Бургас, С-р Пътна полиция, за прекратяване на регистрацията на
автомобил Ауди А6 3.0 ТДИ с рег. № А ****МВ за срок от шест месеца.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: