Решение по дело №826/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от К. Г. Г. с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, против решение № 17 от 19.03.2025 г., постановено по АНД № 11/2025 г. по описа на Районен съд- Айтос.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че в атакуваното НП липсва описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, в нарушение на от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На следващо място се сочи, че АУАН е съставен само и единствено въз основа на обяснения на лица, които изцяло са заинтересовани от случая, и въз основа на субективната преценка на контролните органи за евентуалните причини за установеното нарушение, което поставя под съмнение тяхната доказателствена стойност. Отбелязано е, че нито актосьставителят, нито свидетелят по съставяне на акта, са очевидци на извършеното нарушение на ЗДП и не са имали преки и непосредствени впечатления за деянието. Изложено е, че наказващият орган не е извършил проверка на обосноваността на акта, преди да се произнесе по преписката в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Формиран е извод, че актът и НП са постановени при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. Наведени са доводи за недоказаност на обвинението. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. С писмена молба пълномощникът на същия заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата и не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 24-0335-000442/05.12.2024 г., издадено от началник на група в ОДМВР- Бургас, РУ- Р., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено на касатора К. Г. Г. административно наказание- глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Прието е от съда, че са осъществени всички съставомерни признаци на нарушението по чл. 103 от ЗДвП и Г. е наказан законосъобразно. В мотивите на решението е посочено, че подаването на сигнал за спиране със стоп-палка, представлява нареждане на контролния орган и в случая е отправено към водача по начина, посочен в чл. 170, ал. 3 ЗДвП, поради което последният следва да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място, а в случая това задължение не е изпълнено.

От фактическа страна по делото е установено, че на 28.10.2024 г. около 10:47 ч., по третокласен път № 208, 53км+600м касаторът Г. е управлявал лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на лицето М. М. Т., с посока на движение от [населено място] към [населено място]. До разклона за [населено място] към него бил подаден сигнал за спиране със стоп-палка от Д. Й. Б., инспектор в Национално ТОЛ-управление. Въпреки подадения сигнал, Г. продължил движението си, поради което контролният орган подал сигнал чрез единния европейски номер за спешни повиквания ([тел. номер]). Водачът бил установен от служители на МВР- Руен и срещу него бил съставен АУАН за неизпълнение нареждането на органите за контрол да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

В нормата на чл. 103 от ЗДвП е предвидено задължение за водачите на пътни превозни средства да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посочено място, при подаден от контролните органи сигнал за спиране. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по чл. 175, ал. 1, т. от ЗДвП. В случая са налице съставомерните елементи на това нарушение, доколкото касаторът не е изпълнил нареждането на инспектор в Национално ТОЛ управление при АПИ, оправомощен с нормата на чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП да спира движещи се МПС чрез сигнал със стоп-палка. С оглед на това съдът приема, че същият е наказан законосъобразно.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за недоказаност на обвинението. В показанията си пред районния съд свид. Д. Б. сочи, че е подал сигнал със стоп-палка по образец при приближаване автомобила на касатора Г.. Последният се движел с ниска скорост, а времето било ясно, с добра видимост. Свидетелят се намирал върху пътното платно и когато подал сигнал, автомобилът на касатора го заобиколил, навлизайки в лентата за насрещно движение, след което продължил движението си. В тази връзка свидетелят заявява: „ако не го беше възприел, трябваше да ме блъсне“. Тези данни сочат по недвусмислен начин, че касаторът е възприел подадения сигнал за спиране. Що се отнася до авторството на деянието, съдът счита, че то се установява по несъмнен начин от показанията на свид. А., който лично и непосредствено е възприел водача на автомобила и сочи, че именно срещу него е бил съставен акта за установяване на административно нарушение. Показанията на двамата свидетели са последователни и непротиворечиви, в кореспонденция помежду си и не са налице основания да се счита, че същите са предубедени или заинтересовани, поради което правилно са кредитирани от районния съд.

Неоснователни са също доводите на касатора за допуснати при издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани ясно и подробно както в акта, така и в наказателното постановление, в съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което не би могло да се приеме, че е ограничено правото на защита на нарушителя.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 17 от 19.03.2025 г., постановено по АНД № 11/2025 г. по описа на Районен съд- Айтос.

Решението е окончателно.