ПРОТОКОЛ
№ 196
гр. Смолян, 17.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
Сложи за разглеждане докладваното от * Административно наказателно дело
№ 20245440200105 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподателят А. Р. Б., редовно призован, не се явява. От негово
име се явява адв. Ф. Т., редовно упълномощен.
Ответникът *, редовно призован, не се явява. От процесуалният му
представител главен юриск. * са постъпили писмени бележки.
За *, редовно призована, не се явява представител в съдебно заседание.
Свидетелката Ю. Д. А., редовно призована, налице.
Свидетелят В. П. П., редовно призован, не се явява. От същия е
постъпила молба по имейл, ведно с доказателства за обективна невъзможност
да се яви в съдебно заседание днес.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки да се даде ход на делото,
поР. което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетелката, както следва:
***
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност по
1
чл. 290 от НК. Същата обеща да говори истината.
Свидетелката А.: На 31.12.2023 г., беше тъмно, след 19.00 ч., отидохме
до гробищата на с. * с В. П., с когото живея на семейни начала. Бяхме с
моторно средство- „*“, което е с холандска регистрация. Когато се връщахме
от гробищата, пътят беше достатъчен да се разминат две коли, видяхме кола,
която се движи срещу нас в средата на двете платна. В. си помисли, че колата
ще се прибере, но човекът не се прибра в своето платно. В последния момент
дадохме максимално вдясно, колкото е възможно, за да избегнем удар, но
движещият се срещу нас автомобил ни удари в задна лява гума, мисля че и по
бронята имаше нещо. Спряхме, защото се чу удар, като още със слизането
видяхме фара от автомобила, който ни удари, че беше счупен и имаше
парчета от него долу на пътното платно. Стъклата от фара бяха на пътното
платно. Шофьорът, който ни удари, спря на около 20-30 метра след мястото
на удара, като беше с доста забавени реакции. След като спря, той започна да
си оглежда колата. Очевидно не беше в адекватно състояние, не можеше да
държи права линия. Започна да се кара с нас, по- скоро с мен, като казваше:
„Какво правите? Къде карате?“. Казах му, че очевидно той не знае къде кара.
Казахме му, че ще извикаме полиция. Той каза: „Давайте, викайте!“. Казах му
да изчака, защото ще извикаме полиция. Тогава В. тръгна към нас, обърнах се
към В., за да го видя, а шофьорът вече се беше качил в колата си и избяга.
Опитах се да видя регистрационния номер на автомобила му, както и марка и
модел на колата. Не видях точно колата му, но видях, че беше „*“. Стори ми
се, че номерът на автомобила беше с пернишка регистрация. Беше тъмно, не
можах да видя номера. В. също не можа да го види, защото оглеждаше
нашата кола. Звъннахме на полицията. Полицаите дойдоха, видяха нашата
кола, снеха ни показания, видяха и останките от фара на другия автомобил по
пътното платно, след което ние се прибрахме. Единият от полицаите дойде
след няколко дни и ни показа снимка, за да разпознаем човека, който ни
удари. Разпознах човека на снимката. Това беше водачът на автомобила,
който ни удари. Той беше дребен, мургав, кожата му беше доста груба, нисък
на ръст. Разбрах, че не е трезвен, защото завалваше думите, не ходеше в
права линия, а и като го приближих миришеше на алкохол. Приближих го на
метър, метър и нещо. Неприятна беше цялата ситуация, както и чакането на
полицаите. На мястото, където ни удариха, не се извършваше ремонт на пътя,
камъни имаше от дясно на пътя. На самия път нямаше нещо, което да пречи
2
на шофьорите, не е трябвало водачът на автомобила, който ни удари, да
заобикаля паднали, големи камъни и не е имало нещо, което да пречи на
движението му. Конкретно на тази отсечка нямаше и ограждения за ремонт.
Нямаше ремонт на тази пътна отсечка. Отидохме да посетим гробищата онази
вечер. Не сме били в заведение преди това.
Адв. Т.: Ние твърдим, че те са били преди това в заведение и затова
задавам този въпрос на свидетелката. /Адв. Т. към свидетелката./ Били ли сте
преди да отидете на гробищата в заведение?
Свидетелката А.: Не, бяхме си в *. Преди да отидем на гробищата, сме
били в наше, собствено заведение, което вече не функционира като такова.
Само двамата с В. бяхме. След удара, като се разминахме с шофьора, той спря
на разстояние от 20-30 метра. И аз и шофьорът, и двамата, след като спряхме
автомобилите, тръгнахме един към друг. П. беше зад гърба ми в момента, в
който водачът на другия автомобил тръгна към мен. Мисля, че доста по-
адекватно вървяхме от този човек, бяхме доста по- близо до неговия
автомобил. Разговор между водача на другия автомобил и П. нямаше. Човекът
просто си избяга. След удара ние спряхме бързо колата, колкото бързо може
да се спре. Спряхме и отбихме вдясно, защото се движехме в платното, но
отбиването ни вдясно е на не повече от 2 метра. Отбихме вдясно, за да не
пречим на движението. Няма голямо движение по пътя в навечерието на Нова
година, но все пак няма как да оставим на платното автомобила. Водачът на
автомобила, който ни удари, миришеше на алкохол. Бях на метър, метър и
половина разстояние от него. Не знам Б. да е заплатил сумата от 1 000 евро на
съжителя ми В. П. за нанесените щети онази вечер. Не знам да е имало
разговор между П. и Б.. Нямам информация за среща между тях двамата.
Може би час и нещо, след като се обадихме, пристигнаха полицаите. Те си
вършиха работата. Стъклата от фара на автомобила на Б. бяха в нашето
платно. Още като слязох от автомобила, стъклата се виждаха на пътното
платно. Няма осветление на улицата. Светлината идваше от автомобила. Бях
на предна, дясна седалка в автомобила в момента на удара. В. П. караше с
нормални светлини. Все пак колата ни е модерна, тя автоматично се регулира.
Този участък, точно мястото, където се ударихме, беше прав участък. Завои
преди това и след това има, но в този участък няма завои. Той е прав участък.
Пътувам от град Пловдив. Претендирам разноски пътни.
3
Съдът счита, че следва да бъдат изплатени от бюджета на съда на
свидетелката Ю. А. пътни разходи на цената на билета от гр. Пловдив до гр.
Смолян и от гр. Смолян до гр. Пловдив в размер на 28.00 лв. за двете посоки,
както и дневни в размер на 20.00 лв. или в общо 48.00 лв. и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ от бюджета на съда на свидетелката Ю. А. пътни
разходи на цената на билета в общ размер на 28.00 лв., както и дневни
разходи в размер на 20.00 лв.
Адв. Т.: Държа на разпита на свидетеля В. П.. Държим същият да бъде
изслушан, още повече че А. каза, че разговор между Б. и П. е нямало. Държим
на разпита на този свидетел, доколкото той ще изясни въпроса дали двамата
водачи на колите са се разбрали помежду си.
Съдът счита че следва да заличи от списъка на лицата за призоваване
свидетеля В. П., въпреки изявлението на адв. Т., че държи на неговия разпит.
Съдът призова свидетеля В. П. още с разпореждането за насрочване на делото
в първо с.з., доколкото е свидетел-очевидец на ПТП-то. Видно обаче от
представените от него документи, същият в големи периоди от време в
годината живее и работи в чужбина и явяването му в съдебно заседание е
невъзможно. В днешно съдебно заседание беше разпитана свидетелката Ю.
А., пътувала с В. П., тоест събраха се показания на свидетел-очевидец. В този
смисъл съдът намира, че не е необходимо да събира многобройни
доказателства за установяване на едни и същи обстоятелства и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване свидетеля В. П..
Адв. Т.: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за
изяснено от фактическа страна. Моля да се приключи съдебното следствие и
да се даде ход по същество.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна,
доколкото не са налице други доказателствени искания, и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
4
Адв. Т.: Моля да съобразите при постановяване на Вашия съдебен акт
наведените оплаквания относно незаконосъобразността на наказателното
постановление във възражението и жалбата, във връзка с описаното в акта и
изведено в наказателното постановление, което не беше установено по
безспорен и категоричен начин. Фактическата обстановка, посочена там, не е
скрепена с обективни доказателства, като, първото, най-важно и недоказано е,
че водачът не се е движил възможно най-вдясно на пътния участък, който е
бил в ремонт, както и недоказано остана недоказано кой автомобил е бил
вдясно. Моля да обърнете внимание на фотоалбума и по- конкретно на
стъклата върху пътното платно. Това са следите, които безспорно установяват
мястото на удара. Счупените стъкла не могат да бъдат премествани и те падат
моментално след удара, като се вижда, че са по- скоро в средата на пътното
платно и по- точно са повече в пътното платно, където се е движил
автомобилът на жалбоподателя. Не се отчита от административно-
наказващия орган, че наистина в този участък е имало ремонт, който се
потвърждава и от показанията на единия от изслушаните полицейски
служители. Моля да приемете, че с подписването, както в акта, така и в
наказателното постановление, изразът „при наличие на разногласия“ относно
обстоятелствата за ПТП-то не е доказан по никакъв начин. За да е налице
разногласие между двама участници в ПТП, трябваше да е проведен разговор,
да бъде изготвен двустранен протокол, в който да бъде отразено разногласие.
Ако тръгнем, че жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП-то и затова е
нямало разговор, това е твърдение, но правилно свидетелката в днешно
съдебно заседание обясни фактическата обстановка, като заяви, че разговор
между двамата не е имало. Има разминаване в тъмната част на деня при
светлини и не е установено дали е нямало осветяване. В жалбата
жалбоподателят казва, че е бил заслепен от светлините на автомобила на П., а
автомобилът на В. П. автоматично регулира светлините, както заяви днес
свидетелката. Второ, тя обясни, че техният автомобил е бил изместен. Когато
полицейските служители са отишли на място, те са видели изместения
автомобил на В. П., поР. което считам, че не е обективно отразено
местоположението, да не говорим за обективно установяване дали същият се
е движил най-вдясно. Водачът на ударения автомобил първоначално не е
слезнал, не е направил реакция, а и по данни на жалбоподателя в колата му е
имало две жени. Единият от разпитаните полицейски служители говори също
5
за две жени, като казва, че едната е отишла да пие вода. Алогично е в 19.30 ч.
вечерта да се посещават гробищата. Възможно е да се случи, но да го
приемем, че са били там. Най-важното в случая е, което моля да приемете, че
има неправилно приложение на материалния закон, недоказано остана, че
няма постигнато съгласие между страните и, че е било налице разногласие.
Още на другия ден жалбоподателят е заплатил на В. П. сумата от 1 000 евро
за щетата, за което щяхме да доведем свидетел, но се оказа, че същият е
заминал за чужбина и не може да присъства в съдебно заседание. Нарушен е
материалният и процесуалният закон. Моля при положително решение на
жалбата да ми бъдат присъдени разноски по делото.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание. Заседанието е закрито в
09.30 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
6