Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 24.08.2020г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ
: НЕЛИ
АЛЕКСИЕВА ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 8384 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД чрез процесуалния му представител – юриск.
Ю.К.срещу отказа на ЧСИ В.Л.по изп.дело №2020780400107, обективиран в
постановление от 29.06.2020г., да намали разноските по изпълнителното дело, а
именно адвокатското възнаграждение на взискателите, прието в общ размер на
сумата от 2160 лв. Частният жалбоподател счита, че неправилно съдебният
изпълнител е приел за събиране посочените суми като адвокатско възнаграждение
на лицето, представляващо взискателите, като сочи, че не били извършвани
действия по процесуално представителство по изпълнителното дело, а само била
подадена молба за образуването му. Твърди, че е нарушен принципа за еквивалентност
и адекватност на размера на възнаграждението и изискването за справедливост и
обоснованост при определянето му. Предвид горното счита, че въобще не се следва
събиране на адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това изтъква, че като
застрахователно дружество било с публично оповестени банкови сметки и сигурен
платец и не е дало повод за образуване на изпълнителното дело, като не е се е
укривал и не е възпрепятствал събирането на вземанията срещу него. Изтъква и че
присъдените адвокатски възнаграждения общо в размер на 2 160 лв. са прекомерни, тъй като изобщо липсват действия с
цел удовлетворяване на вземането, а единствено е ограничено до подаване на
молбата, като той е платил веднага цялата търсена сума. Претендира изменение на
приетите разноски в разумни граници, а
именно намаляване на адвокатското възнаграждение до минимума от 200 лв.
Взискателите В.Д.З., И.Т.З.,
и Е.Т.С., не са подали отговор на жалбата, като видно от стр.39 от копието от
изп. дело на 27.07.2020г. чрез процесуалния им представител адв.Й.са получили
препис от жалбата.
ЧСИ Л. е изложила подробни мотиви, в които сочи, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по изпълнителното дело, изпратено в заверен препис, намира следното:
Изпълнителното дело под № 20207800400107 е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.05.2020г. от Софийски
апелативен съд, 2 състав, на основание съдебно решение по гр.д. № 1515/2019г.
по описа на САС, съгласно който длъжникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е осъден да заплати
на всеки от взискателите суми от по 80 000лв., представляващи застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.09.2017г.
до окончателното заплащане на сумите, както и допълнителни обезщетения в размер
на още 40 000лв. в полза на В.Д.З., ЕГН ********** и по 20 000лв. в полза на
всеки от И.Т.З., ЕГН ********** и Е.Т.С., ЕГН **********, ведно със законните
лихви от 17.09.2017г. до изплащане на обезщетенията. Не се спори и са налице
имели за доброволно плащане на част от сумите, като и в молбата за образуване на
изпълнителното дело изрично е посочено, че длъжникът е извършил няколко
доброволни плащания в полза на взискателите, като остава да дължи и на тримата
сума в размер на по 20 000лв., ведно със законна лихва върху сумите, считано от
18.09.2017г. до окончателното им изплащане. Претендират се изрично по молбата и
разноски. В молбата за образуване на изпълнителното дело изрично е посочено, че
ако в законоустановения срок не последва доброволно изпълнение, ще бъдат
посочени изпълнителни способи, но искане за изпълнителни действия в самата
молба няма. По делото са представени три отделни договора за процесуално
представителство, а именно договор за правна защита и съдействие № 010879 от
08.06.2020г., № 010880 от 08.06.2020г. и № 010881 от 08.06.2020г., като и в трите е посочено, че са за оказване на
правна защита по изпълнително дело, а договореното възнаграждение е посочено по
следния начин: по фактури при образуване на делото. Видно от стр. 24-26 от
изпълнителното дело са представени три фактури, които са с доставчик
„Адвокатско дружество Й. и Е.“ за хонорар по описаните договори, които са както
следва: фактура № ********** от
09.06.2020г., фактура № ********** от 09.06.2020г. и фактура № ********** от
09.06.2020г., за всеки един от тримата взискатели като получател, като сумата е
600 лв. без ДДС или с начислен ДДС – 720 лв. Посочен е номер по ДДС на
адвокатското дружество. Представено е платежно нареждане за превод на сумата от
общо 2160 лв. с основание трите фактури от 09.06.2020г. на „Р.“ АД.
Покана за доброволно изпълнение е изпратена на
длъжника на 09.06.2020 г., като на 26.06.2020г. е постъпило възражение от същия
срещу таксите и разноските по изпълнителното дело. ЧСИ е отказал да ги намали с постановление от 29.06.2020г.
по подробно изложените в него мотиви, като същото е връчено на длъжника на 02.07.2020г.
видно от приложеното известие от „М&БМ
експрес“ на стр. 32 от делото.
Видно от представеното на стр.22 от делото
преводно нареждане от длъжника по сметка на ЧСИ са преведени на 01.07.2020г. суми
в общ размер на 85 675,70 лв., като плащането е отразено върху
изпълнителния лист на гърба с опис, изплатени на 04.08.2020г. съгласно
отбелязването.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК
законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по този
ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановеното относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2
от ГПК е императивна и не
може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване
и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за
обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ
съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за
извършеното действие. В случая подадената на 08.07.2020г. жалба срещу отказа на
ЧСИ да намали приетите разноски с акта си, в случая изричното постановление от
29.06.2020г., за който длъжникът е уведомен с писмо от 02.07.2020г. е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По
доводите на ответника, че не се следват разноски на взискателите за адвокатско
възнаграждение в приетите размери, съдът намира, следното:
За разноските
в изпълнителното производство специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК
предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако
делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е
налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда, което също не е налице. Извън горепосочените хипотези
разноските по изпълнението се възлагат на длъжника. Следователно в случая
независимо от това дали ответникът-длъжник е дал повод за образуване на
изпълнителното дело или не, след като не е платил изцяло доброволно и преди
подаване на молбата от взискателите цялата присъдена сума, то очевидно е, че
разноските следва да му се възложат на него. Законодателят не е предвидил
длъжникът да се освобождава от отговорност за разноски и да не дължи такива,
дори и да плати в срока по поканата за доброволно изпълнение, поради което разноски
на взискателите се дължат, но е спорен техния размер. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е както следва: по т.1 - за образуване на
изпълнително дело - 200 лв. и по т.2
- за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2 на същата Наредба. Твърденията на
жалбоподателя, че по изпълнителното дело са извършени действия само по образуване
на изпълнителното дело, както и че единственото процесуално действие е искането
за образуване на делото и никакви други действия не са извършени, в случая
отговаря на обективната обстановка по делото. Видно от кориците на делото,
освен молбата за образуването му, взискателите не са предприели никакви други
процесуални действия, напротив, дори в самата им молба не е посочен
изпълнителен способ, което я прави и нередовна, а има изявление, че такъв ще
бъде посочен, ако не последва плащане след поканата за доброволно изпълнение,
каквото в случая е извършено. Предвид горното съдът намира, че не се дължи като
адвокатско възнаграждение друга сума извън минималната от 200 лв. по чл. 10,
ал.1 от Наредбата, която е за образуване на изпълнителното дело, тъй като
действията по процесуално представителство не са извършени, а процесуалните
действия на адвоката на взискателите са ограничени само до подаване на молбата.
В случая и преди образуване на изпълнителното дело жалбоподателят е извършвал
доброволни плащания, макар съдът да намира, че е ирелевантно твърдението му дали
е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила
съдебно определение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед
гореизложените съображения. Предвид горното искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение се явява основателно и същото следва да бъде намалено до размер от
сумата от 200 лв., която сума е без начислен ДДС, който е дължим и се следва
предвид регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС, видна от фактурите, да
е в размер на сумата от 240 лв. / с ДДС/
или за тримата общо в размер на 720 лв. / 3 по 240 лв./ Съгласно § 2а от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните адвокати
по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по Наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение.
С оглед горното съдът намира, че частната жалба е частично
основателна и адвокатското възнаграждение, прието като разноски от ЧСИ в полза
на взискателите по процесното изпълнително дело следва да бъде намалено
съобразно гореизложените мотиви от сумата в размер общо на 720 лв. на сумата
общо за тримата взискатели, а не приетата сума от 2160лв. За пълно
освобождаване на длъжника от разноски по изпълнителното дело, респ. намаляване
в по-голям размер от горепосочения, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Разноски по настоящото производство не се следват
на страните, тъй като от жалбоподателя не е заявено такова искане за, а на
противната страна – взискателите също липсва искане, а и не се следват такива с
оглед изхода на спора.
Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№728/08.07.2020г., подадена от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес – гр. София, ул.“********, отказа на ЧСИ В.Л.по изп.дело №2020780400107, обективиран в постановление от 29.06.2020г., за изменение на разноските и намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение на взискателите В.Д.З., И.Т.З., и Е.Т.С., до сумата от по 240 лв. / двеста и четиридесет лева/ за всеки от тях, или общо сумата от 720 лв. за тримата, явяваща се адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, като отменя постановлението за разликата до пълния посочен размер в поканата за доброволно изпълнение от 2160 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/