Протокол по дело №35/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 84
Дата: 5 март 2024 г. (в сила от 5 април 2024 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20242200200035
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 84
гр. Сливен, 01.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
СъдебниМАРИАНА СТ. ТЕРЗИЕВА

заседатели:ЯНКА В. БЯСОВА
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
и прокурора Б. Н. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно
дело от общ характер № 20242200200035 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура Сливен, редовно призована, се явява прокурор
С..
Подсъдимият А. Д. А., редовно призован, се явява лично и с адв. В. Д.
от АК – Стара Загора, редовно упълномощен от досъдебното производство.
Пострадалите Е. Х. С., Р. А. С., Х. А. С., Е. С. С., В. С. С., редовно
призовани, не се явяват.
За малолетните пострадали Е. С. С. и В. С. С. се явява С. Г. С. – техен
баща и законен представител.
Всички пострадали се представляват от адв. Г. Г. Р. от АК - София,
редовно упълномощен.
Адв. П. Т. Н., редовно призован, не се явява.
Адв. Н. Д., редовно призован, не се явява.
Адв. Ж. Т., редовно призована, не се явява.
Съдът докладва постъпила молба от пострадалите Е. Х. С., В. С. С.,
представлявана от законните си представители Х. А. С. и С. Г. С., Е. С. С.,
представлявана от законните си представители Х. А. С. и С. Г. С., Р. А. С. и Х.
А. С., подадена чрез адв. Д., адв. Р. и адв. Т., с която са заявили искане на
основание чл. 77 , вр. с чл. 76 и сл. от НПК да бъдат конституирани като
частни обвинители в настоящия наказателен процес.
Със същата молба са дадени писмени отговори на въпросите по чл. 248
ал. 1 от НПК.
Адв. Р.: Поддържам направено искането.
С. Г. С.: Аз също поддържам това искане, в качеството на родител на
двете деца Е. С. С., В. С. С.,
1
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни
заседатели, своевременно е направено искането, във връзка с предмета на
делото. Няма пречка да бъде прието.
Адв. Д.: Уважаема госпожо председател, не възразявам, тъй като
искането е своевременно депозирано. Същите следва да бъдат конституирани
като частни обвинители.
Подс. А.: Поддържам казаното от защитника ми.
След съвещание, съдът констатира, че подадената молба е подадена
своевременно. Няма процесуална пречка лицата, които са я подали да бъдат
конституирани в качеството на частни обвинители в настоящия наказателен
процес, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА в качеството на ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ в
настоящия наказателен процес Е. Х. С., Х. А. С., Р. А. С., В. С. С.,
представлявана от законните си представители Х. А. С. и С. Г. С. и Е. С. С.,
представлявана от законните си представители Х. А. С. и С. Г. С..
В с.з. частните обвинители се представляват от адв. Г. Р., редовно
упълномощен. Частните обвинители В. С. С. и Е. С. С. се представляват и от
техния баща и законен представител С. Г. С..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Р.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
С. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Няма процесуални пречки за даване ход на разпоредителното
заседание.
Подс. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на явилите се лица да изразят становищата
си по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни
заседатели, подсъдимият е привлечен да отговаря за извършено престъпление
по чл. 343 ал. 4 от НК, което според правилата на подсъдността е подсъдно на
ОС – Сливен, като първа инстанция. Становището ми е, че няма основание за
спиране или прекратяване на наказателното производство. Твърдя, че на
досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да е ограничило правото на защита на подсъдимия или на
2
пострадалите. Що се касае до въпроса по т. 4 единствената опция за
провеждане на делото по реда на особените правила е това по глава 27 от
НПК, но аз не зная какви са намеренията на останалите участници в процеса.
Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервни съдии, съдебни заседатели. На подсъдимия е взета мярка за
неотклонение „Подписка“, която намирам за адекватна на този етап от
процеса. Нямам искания за събиране на други доказателства. Моля съда, ако
производството по делото не се развие по реда на особените правила, да
насрочи съдебно заседание с призоваване на лицата, посочени в прилоЖ.ето
към обвинителния акт.
Адв. Р.: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели,
делото е подсъдно на ОС – Сливен. Не са налице основания за спиране или
прекратяване на производството. Не намираме да са налице допуснати на
досъдебна фаза отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, вече подсъдим в настоящото производство, съответно на
пострадалите лица - вече частни обвинители. Считаме, че са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила в случай,
че подсъдимият, разбира се посочи, че желае да признае фактите по
обвинителния акт. Намираме, че не е необходимо делото да се разгледа при
закрити врати, нито пък е необходимо привличане на резервен съдия,
резервен съдебен заседател, назначаването на вещи лица, извън вече
назначените, съответно преводач, тълковник или извършването на съдебно-
следствени действия по делегация. Считам, че не са налице основания към
този момент да се променя взетата мярка за процесуална принуда, както и да
се събират нови доказателства към настоящия момент. Ако има заявено от
подсъдимия приемане, че делото следва да се разгледа по диференцираната
процедура, то считаме, че не следва да се призовават свидетели, вещи лица,
както и да се насрочва делото за следващо съдебно заседание, поради което
ще Ви молим на основание чл. 252 от НПК, с цел процесуална икономия и
ефективност, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на глава 27,
непосредствено след приключване на настоящото разпоредително заседание.
С. Г. С.: Присъединявам се към становището на адв. Р..
Адв. Д.: Уважаема госпожо председател, делото е подсъдно на ОС –
Сливен. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Що се касае за това налице ли са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения считаме, че такива са допуснати. Те се
изразяват в следното: На първо място в обвинителния акт изключително
бедно на факти е посочено какво приема прокуратурата за установено.
Липсват фактически твърдения относно това, в какво се изразява
нарушението на правилата за двиЖ.е, а изпълнителното деяние на това
престъпление се осъществява именно чрез действия или бездействия, които
нарушават тези правила. Те трябва да са много ясно формулирани, така щото
да може да се защитим срещу тези фактически полоЖ.я, които прокуратурата
приема за установени. В настоящия случай това не е сторено, поради
следните причини: на първо място на стр. 3 от обвинителния акт, въпреки че
не е номериран, така както ни е представен на нас, в първи абзац
прокуратурата сочи, че автомобилите са се ударили с лявата предна част на
всеки от тях. Липсва ориентировка как са позиционирани спрямо пътното
платно, самото пътно платно как е ориентирано. За нас не е достатъчно да е
3
посочено път II-53, а следва прецизно, точно прокуратурата в
обстоятелствената част да посочи какво приема за установено. Отделно от
това на стр. 8 от обвинителния акт, трети абзац, се сочи, че ударът за
„Нисан“-а е бил челно кос, а за „Сеат“-а ударен странично вляво. Тоест
налице е едно вътрешно противоречие в обвинителния акт относно
механизма на деянието, което пряко рефлектира върху правото ни на защита,
да разберем какво прокуратурата приема за установено относно настъпването
на ПТП. Връщам се отново на стр. 3, второто изречение, представителят на
държавното обвинение сочи: „В този пътен участък, тъй като съгласно чл. 21
ал. 1 от ЗДвП не контролирал непрекъснато автомобила си“. Така
конструирано граматически това твърдение води на извод, че подсъдимият е
действал по правилата на ЗДвП и съгласно тези правила не контролирал.
Тоест не е достатъчно прокуратурата да посочи нормите, а следва да изведе
конкретни фактически твърдения, на базата на които да приеме какво е било
дължимото поведение на обвиняемия към онзи момент, подсъдим сега и
какви са били причините, които са довели до това фактическо поведение от
страна на извършителя, което е довело до нарушаване на правилата на
двиЖ.е. В настоящия случай въобще липсва посочването на каквито и да
било причини, действия, било то свързани с липса на контрол върху
кормилната система, било то свързани с други причини и действия свързани с
техническото управление на автомобила, които да са довели до нарушаване
на правилата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП. Да не говорим пък, че чл. 16 ал. 1 т. 1 от
ЗДвП, така както е конструиран обвинителния акт, е една последица от
нарушаване на чл. 20, тоест неосъществяването на контрол. Тоест вмененото
му нарушение по чл. 16 не може да е причина за престъпните последици от
ПТП-то, тъй като самото то се явява впоследствие следствие на нарушаването
на чл. 20. В тази посока е и решение № 192/2016 г., по НОХД № 700/2016 г.
на ВКС. Отделно от това в обстоятелствената част на обвинителния акт не са
индивидуализирани пострадалите. Посочени са с две имена, без да е посочена
възраст, а считам, че по отношение на децата в настоящия случай е от
значение възрастта, тъй като ЗДвП въвежда специални правила за това как
следва да се возят малолетни деца в МПС. В настоящия случай в
обстоятелствената част не са индивидуализирани нито те, нито пострадалият
Ангел С.. В обстоятелствената част не е посочено и какъв е твърдяният
престъпен резултат, нито настъпилата смърт, нито телесните повреди. Не е
достатъчно в обвинителният акт да се цитират експертизите и от тях да се
прави извод за съставомерните признаци, а следва прокуратурата ясно и
точно да ги формулира като фактически твърдения, тъй като рамките на
обвинението се поставят именно с обвинителния акт и в неговата
обстоятелствената част следва да се посочат, конкретизират фактическите
обвинения. В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че ПТП е на път
II-53 /Сливен – Ямбол/. Не става ясно каква посоча на двиЖ.е приема
прокуратурата по отношение на моя подзащитен, в каква посока се е движил
той. Посочено е, че по непредпазливост е причинил средни телесни повреди
на Е. Х. С., изразяващи в разстройство на здравето временно опасно за
живота. Но дори и тук не е посочено в какво реално се изразяват, в какви
физически увреди се изразяват тези телесни повреди, които са довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота. Разстройство на
здравето временно опасно за живота е юридическата формулировка, липсват
обаче фактическите телесни увреждания. Видно е, че по отношение на
другата телесна повреда - двустранна фрактура на ребра, довели до трайно
4
затрудняване двиЖ.ето на снагата, това е сторено. За пълнота - въпреки, че не
считам, че е съществено процесуално последното нарушение, но все пак ще
му обърна внимание - в цифровото израЖ.е на юридическа формулировка е
посочено чл. 343 ал. 4, вр. ал.3 б.“б“, предл. 1 от НК. Липсва такова посочване
на „предл.1“ в постановлението за привличане на обвиняем от 10.02.2023 г.
Ето защо, уважаема госпожо председател, считам, че констатираните от нас
процесуални нарушения, свързани с изготвянето на обвинителния акт са
отстраними, съществени такива и следва съдебното производство да бъде
прекратено, а делото върнато на прокуратурата за отстраняването им, тъй
като в този си вид този процесуален инструмент не може да изпълни
функциите на чл. 246 от НПК и ни се нарушава правото на защита да
разберем по какви факти следва да се защитаваме.
По отношение на чл. 248 ал. 1 т. 4 от НПК - не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. По т. 5 - нямаме
исканията за разглеждане при закрити врати и останалите хипотези. По
отношение на взетата мярка за неотклонение „Подписка“ с оглед
разпоредбата на чл. 234 ал. 8 от НПК считам, че същата следва да бъде
отменена. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Ако не уважите
искането ни за прекратяване на съдебното производство и връщане на
прокуратурата за отстраняване на констатираните процесуални нарушения,
моля да насрочите съдебно заседание.
Подс. А.: Поддържам становището на адвокат Д..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни
заседатели, през последните 1-2 години в съдебните зали се случва едно и
също, винаги. Достатъчно е подсъдимият и неговия защитник за кажат, че не
разбират в какво са обвинени и възниква съществено процесуално
нарушение, което е ограничило правото им на защита. Твърдя, че този
обвинителен акт съдържа всички необходими атрибути и е написан толкова
просто, че чак ми е обидно да обяснявам на съда в какво точно е обвинен А.
А.. За съдебните заседатели ще го споделя, че движейки се с един джип от
Ямбол към Сливен подсъдимият преминава в лентата за насрещно двиЖ.е и
блъска един автомобил, който се движи от Сливен за Ямбол, в резултат на
което водачът на другия автомобил е починал, съпругата му е с две средни
телесни повреди, едната му внучка също. Сега да приемем, че е нарушено
правото му на защита, защото не е посочено в диспозитива път Сливен –
Ямбол, в каква посока се е движел, при условие, че той е управлявал единия
от катастрофиралите автомобили! Извинявайте! Всъщност - предоставям на
съда да прецени дали споделеното от защитата на подсъдимия действително
представлява съществени процесуални нарушения, които пречат на
подсъдимия да разбере в какво е обвинен. Обвинение, срещу което са се
защитавали активно в хода на досъдебното производство, включително и с
твърдението, че може би е изгубил контрол върху автомобила защото е
получил епилептичен припадък, не по някаква друга причина. Сега - аз и
друг път съм го заявявал по повод точно на такива изказвания в съдебната
зала, че не разбират в какво са обвинени и какво точно е предизвикало тази
реакция да влезе в лентата за насрещно двиЖ.е. Уважаема госпожо
председател, уважаеми съдебни заседатели, аз не съм бил в автомобила,
управляван от подсъдимия. Нямам идея по телефона ли е разговарял,
станцията на радиото ли е сменял, не знам кое го е причинило, факт е, че той
е навлязъл в лентата за насрещно двиЖ.е и е блъснал идващия в обратна
5
посока автомобил. Това е факт! Сега - защо се е получило, той ако има
желание, ако иска може да го обясни. Това е становището ми.
Адв. Р.: Противопоставям се на така сочените от защита възраЖ.я,
като намирам същите за взаимно изключващи се. От една страна защитата
твърди, че липсват фактически твърдения изначално в самото излоЖ.е, след
което в п. 3 - точно обратното, цитира съответните фактически твърдения, от
които извлича съответно превратно тълкуване на соченото в обвинителния
акт, а именно по повод на чл. 12 и чл. 16, точно цитирайки самите фактически
твърдения в обвинителния акт. Липсата на ориентация на МПС-та, след като
са останали в покой само по себе си при наличието на експертиза - първа,
допълнителна, при наличието на така обстойно описаното пътно транспортно
произшествие /ПТП/ - само по себе си не намирам за толкова съществено, за
да ограничи до там правото на защита на подсъдимия така, че той да не
разбере в какво е обвинен. По аналогия - може би защитата би искала да се
изследва и след като МПС-та са останали в покой как са репатрирани, какво
се е случило, кой е слезнал, къде е отишъл, което наистина намирам, че не е
относимо по спора. Разбирам я тази защитна линия с цел да се прекрати
производството и да се върне за отстраняване на процесуални нарушения, но
намираме, че същите не кореспондират с доказателствения материал, не
кореспондират с изложената фактическа обстановка в обвинителния акт,
както и в диспозитива. Разминавания ние не откриваме, не само защото сме
на тази страна, а защото не мисля, че е спорно за какво точно се води това
дело и не намираме, че макар и да се допълнят, по някакъв начин линията на
защита на подсъдимия ще се промени. Няма искания за допълнителни,
повторни експертизи, няма съждения, няма твърдения, че нещо в
доказателствения материал не е правилно, не е обосновано, а от там и самият
обвинителен акт по себе си да препятства възможността на защитата да
престира даден вид поведение. По повод твърдението, че са посочени две
имена, а не три, също не го намирам за съществено процесуално нарушение.
Внимателният прочит на обвинителния акт сочи, че това е направено не с цел
да се ограничи правото на защита, а с цел опростяване и достъпност за
подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен, да не се натовари един
сложен обвинителен акт с множество на брой ненужни страници. И не мисля,
че има някакво съмнение кои са тези лица, нищо че са посочени с две имена.
Ако имаше съмнение то тогава безспорно бих дори се солидализирал с
изразеното от защитата. По повод годините на двете деца - също не мисля, че
е от такова значение, а пък и видно, че защитата е запозната с тяхната
възраст. Също така с цел изчерпателност - в диспозитива е посочено, че
съответните три имена са написани. Така, че не мисля, че се твърди, че са
други лицата. На следващо място по отношение посоката на двиЖ.е, мисля че
дори с извършеното уточнение от държавното обвинени днес, не би се
препятствала защитата на подсъдимия. Друг е въпросът до колко
подсъдимият е объркан, на къде е шофирал или не, или внесените от
защитата твърдения, че му се ограничава правото на защита, са въобще по
някакъв начин относими, но наистина не мисля, че в случая има някакво
съмнение, което да ограничава неговото право на защита. Няма и такива
твърдения! Поради това ще Ви моля да оставите тези искания без уваЖ.е и да
продължим съдо-производствените действия.
С. Г. С.: Присъединявам се към казаното адв. Р.. Ако ми позволите, но
след думите на прокуратурата, наистина говоря като гражданин. Не съм
юрист, но подсъдмият като шофьор, който е шофирал едната кола и да каже,
6
че не знае накъде пътува и това му е тезата, че не може да се защити, е не
безочие, не арогантност, а повече от наглост.
РЕПЛИКА на ПРОКУРОРА: Искам само да добавя, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт, точно на коя страница, но за да
сме прецизни - на втора страница изрично е записано, че в късния след обяд
на 23.06. пострадалият Ангел С. управлявал автомобила си в посока към гр.
Ямбол. В следващия абзац пише, че по същото време обв. А. А. е потеглил в
автомобила си от Ямбол за Сливен. По ясно от това, уверявам Ви, аз лично не
съм способен да го напиша, за друг колега прокурор – незнам! И по въпроса
за възрастта на децата - доколкото разбирам за подсъдимия и неговия
защитник е важно не това, че децата са пострадали от това престъпление, а е
важно това, че може би те не са били с поставени предпазни колани. Защото
факт е, че за децата има особени изисквания при превозването им с
автомобил. Сега - това няма абсолютно никаква връзка с обвинението или
поне би могло някога да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на
другия водач, че децата, ако бяха с предпазни колани, може би нямаше да
получат тези наранявания. Но пак казвам това няма нищо общо с обвинението
такова, каквото е.
РЕПЛИКА на адв. Р.: В допълнение на прокуратурата - точно на стр. 2
от обвинителния акт, абзац 3, изрично прокуратурата посочва и ние се
присъединяваме: „Е. С., която е седяла в детско столче зад седалка на водача
и В. С., която била седнала на задна седалка, всички в автомобила с
предпазни колани“ – насочваме вниманието Ви към този абзац. Също така
към експертизите, където изрично са посочени наличието на предпазни
колани, по никакъв начин не би се препятствала защитата на подсъдимия, тъй
като както каза прокурора в настоящия случай този въпрос е неотносим, тъй
като няма такива данни.

Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.

След съвещание, съдът като взе предвид обстоятелството, че се е
запознал с материалите по делото и като изслуша становището на страните
във връзка с въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК,
констатира следното:
Настоящото дело е подсъдно на Сливенския окръжен съд.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
На досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 и 2 от
НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на
пострадалите. Аргументите на защитника (поддържани и от подсъдимия), с
които се заявяват съществени процесуални нарушения, са или необосновани,
или съставляват свръхизисквания към съдържанието на обвинителния акт,
каквито процесуалният закон не налага. Обвинението, повдигнато на подс. А.
с внесения в Окръжен съд – Сливен обвинителен акт е изцяло съобразено с
текста на нормата на чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 б."б" предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342
ал.1 от НК. Обвинителният акт е единство между обстоятелствена част и
диспозитив и същият следва да бъде разглеждан именно като такова цяло. В
7
обстоятелствената част на обвинителния акт, обвинението е пълно, точно и
ясно формулирано чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи
съставомерните признаци на деянието (време, място, нарушени правила на
ЗДвП, изпълнително деяние, съставомерен резултат) и съответните им
субективни измерения в съзнанието на автора на престъплението,
доказателствата, подкрепящи очертаната фактология и приложимия
наказателен закон (правната квалификация на деянието). Пострадалите лица,
са достатъчно индивидуализирани както в обстоятелствената част на
обвинителния акт така и в диспозитива на същия. Диспозитивът на
обвинението срещу подс. А. също е формулиран ясно, точно и изчерпателно,
съобразно всички съставомерни елементи, посочени в особената част на НК.
Същият не стои в противоречие с обстоятелствената част на обвинителния
акт, където много подробно са отразени фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на подс. А. в осъществяването му,
както и с постановлението за привличане на А. в качеството му на обвиняем
на досъдебното производство, където в правната квалификация не е посочено
„предл. 1“ на ал. 3, б. „б“ на чл. 343 от НК.
Обвинителният акт отговаря на правните изисквания на чл. 246 НПК и
е съобразен с основните полоЖ.я, визирани в Тълкувателно решение №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и е годен да постави началото на
съдебното производството пред настоящата инстанция.
Не са налице условия за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, както и
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Не са налице основания за изменение на взетата по отношение на подс.
А. мярка за неотклонение „Подписка“.
Страните нямат искания за събиране на нови доказателства.
Съдът счита, че следва да насрочи съдебно заседание, за което да бъдат
призовани ОП – Сливен, частните обвинители и техните повереници,
подсъдимият и неговия защитник, както и лицата, които са посочени в
прилоЖ.ето към обвинителния акт като свидетели и вещи лица.
Предвид изложеното и на основание чл.248 ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1.Делото, образувано по внесения от Окръжна прокуратура - Сливен
обвинителен акт против подс. А. Д. А. за престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал.
3 б."б" предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал.1 от НК, е подсъдно на Сливенския
окръжен съд.
2. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3. На досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249 ал.4
т. 1 и 2 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалите.
4. Не са налице са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
8
5. Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, не се налага
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, не се налага
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български
жестов език, както и извършване на съдебни следствени действия по
делегация.
6. Не са налице основания за изменение на взетата по отношение на
подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка“.
7. Не са направени искания за събиране на нови доказателства от
страните.
8. Съдът счита, че следва да насрочи съдебно заседание, за което да
бъдат призовани ОП – Сливен, подсъдимият и неговият защитник, частните
обвинители и техните повереници, както и лицата, които са посочени в
прилоЖ.ето към обвинителния акт като свидетели и вещи лица.
Съдът ОБЯВИ определението си на страните.
На основание чл. 249, ал. 3 от НПК определението в ЧАСТТА по т. 3 и
т. 6 може да бъде обжалвано и/или протестирано по реда на глава ХХII от
НПК – в 7- дневен срок, считано от днес, пред Апелативен съд – Бургас.
Предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК, след като в
настоящото разпоредително заседание бяха изслушани прокурорът,
повереникът на частните обвинители, бащата и законен представител на
частните обвинители Е. С. С. и В. С. С., подсъдимият и неговият защитник,
съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.03.2024 г. от 10:30 часа, за която дата Окръжна прокуратура – Сливен,
подсъдимият и неговият защитник, частните обвинители и техният повереник
– адв. Г. Р., да се считат редовно призовани.
Поверениците на частните обвинители - адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т. да
се считат за редовно призовани чрез адв. Г. Р..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите и вещите лица, посочени в списъка на
лицата за призоваване към обвинителния акт.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:45 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9