РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Пловдив, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20245300101362 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. Т., роден на ******г., с адрес: гр.
******, ул.”******” №**, със съдебен адрес- гр. ******, ул.”*****” №**- адвокат Д., против
С. Д. А., с ЕГН ********** и адрес: гр. ******, ул.”******” №**, с която е предявен иск с
правна квалификация чл.42, б.”б” от ЗН вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.
Ищецът твърди, че е имал сключен граждански брак с В.С. Т., ЕГН **********, който
е прекратен с нейната смърт, настъпила на ******г. От брака си двамата имат дете- И. Т.,
родена на ****г. Твърди се, че до смъртта на В. Т. съпрузите са имали прекрасни отношения.
В началото на месец май 2024г. ищецът разбрал, че в имотния регистър е вписано саморъчно
завещание на покойната му съпруга, с което същата била завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество на своя баща С. А.. След като се снабдил с копие от завещанието,
ищецът установил, че нито текстът в него е изписан от покойната му съпруга, нито подписът
е неин. Наред с това се твърди, че от дълги години В. Т. била в лоши отношения със своя
баща и никога не е споделяла, че желае да му завещава имуществото си, като по този начин
лиши съпруга и малолетното си дете от него. Посочва се, че имуществото, което В. Т. е
притежавала към момента на смъртта й, включва: апартамент- СОС с идентификатор
56784.517.492.3.14; СОС- гараж с идентификатор 56784.517.492.3.21 и 59/246 идеални части
от поземлен имот с идентификатор 56784.517.492. Предвид изложеното, се иска от съда да
постанови решение, с което да се прогласи нищожността на саморъчно завещание на В. Т. от
******г., вписано в СВ- ****** с вх.рег.№******г., акт №**, том *, дело № ******г.
Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. А., чрез упълномощения
процесуален представител- адвокат В. Т.- Б., с който е изразено становище, че предявеният
иск е допустим, но е неоснователен. Посочва се, че завещателното разпореждане е
действително, доколкото са изпълнени всички изисквания на чл.25, ал.1 от ЗН. Същото е
написано от В. Т., съдържа означение на датата, на която е съставено, и подпис на
завещателя. Обстоятелството, че съпругата на ищеца не е споделила с него за съставеното в
полза на баща й завещание, както и твърденията за влошени отношения на ответника и
дъщеря му са ирелевантни за спора. С оглед на това, се иска да се отхвърли предявения иск.
Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представеното удостоверение за
наследници № ***********г., издадено от Община ******, че В.С. Т. е починала на ******г.
и е оставила за свои наследници по закон- В. Т. /съпруг/ и И. Т. /дъщеря/.
Представено е копие от нотариално заверен препис на обявено на ******г. саморъчно
завещание от ******г., с отразен негов автор В.С. Т., в което е обективирана волята на
посоченото лице за разпореждане с притежаваното имущество в полза на С. Д. А..
Приобщени са към доказателствения материал изисканите от нотариус А. заверения
копия от документи по нотариално дело №*. Видно е от протокол за обявяване на саморъчно
завещание, съставен на ******г. от Д.К.- З.- ********* по заместване на Е. А.- А., нотариус
рег.№***, с район на действие- РС- ******, че по повод депозирана молба от адв. В. Б.- Т.,
действаща в качеството на пълномощник на С. Д. А., на ******г. е било обявено
саморъчното завещание на В. Т., написано на бял лист А4 със син химикал, на една
страница, надлежно датирано в началото и края на текста с дата ******г., и подписано в края
на завещанието. От приложената в нотариалното дело справка с данни от НБД “Население“
се установява, че В. Т. е починала на ******г. в ******.
Във връзка с направеното от ищеца оспорване автентичността на саморъчното
завещание, с твърдения, че същото не е написано и подписано от В. Т., по делото са
допуснати съдебно- графологична експертиза, повторна СГЕ и тройна СГЕ.
Според заключението на СГЕ, с вещо лице С. С., почеркът, с който е изпълнен
ръкописния текст в саморъчното завещание от ******г., е на лицето В. Т., не са открити
следи от имитация и подправяне или каквото и да е друго манипулиране на почерка на Т..
Посочено е от експерта, че подписът след „завещател” в саморъчното завещание също е
изпълнен от В. Т.. При изслушването му в съдебно заседание, проведено на 04.12.2024г.,
вещото лице е заявило, че при извършения сравнителен анализ не е използвало микроскоп.
В заключението на повторната СГЕ, с вещо лице- М. С., назначена след оспорване
заключението на вещото лице С., е направен категоричен извод, че ръкописният текст на
саморъчно завещание от името на В. Т. не е изпълнен от това лице. Според заключението, и
подписът, положен в изследвания документ, не е изпълнен от В. Т.. Констатирано е, че при
2
изследване на подписа- обект на експертизата и използваните сравнителни образци се
установяват различия по общи, като степен на обработеност, преобладаваща форма на
движението, темп, и частни признаци, по- характерните от които са описани от експерта,
които дават основание да се направи категоричен отрицателен извод. По отношение на
ръкописния текст- обект на експертизата, е посочено, че същият се характеризира със
занижена степен на обработеност, като на места има едни и същи букви с по- висока степен
на обработеност, със средна степен на структурна сложност, със смесен наклон, посока
смесена, с преобладаваща примковидна форма на движение, среден по размер, с ниска
степен на свързаност. При извършеното сравнително изследване между почерка, с който е
изпълнен текстът на оспорения документ, и този в ползваните сравнителни образци, са
установени различия в общите и частните графически признаци- степента на обработеност,
структурната сложност, свързаността, строежа, посоката, формата, последователността и
относителното месторазположение на движенията при изписването и свързването на
елементите от буквите и връзките между тях, водещи на извод, че ръкописният текст също
не е изписан от В. Т..
С оглед депозираните протИ.речиви заключения на предходните СГЕ, по делото е
допусната тройна такава. От заключението, изготвено от вещите лица Е. Ч., И. Ч. и Д. К., се
установява, че при извършеното сравнително изследване на подписа в саморъчното
завещание с представените сравнителни образци са налични признаци на имитация, които се
изразяват в забавен темп и равномерен натиск, рязка промяна в посоката на движение,
колебания, както и вълнообразни и ъгловати движения при изпълнение на праволинейните и
овалните елементи, тъпи начала и краища. Установените признаци в своята съвкупност са
дали основание на експертите да направят категоричен извод, че подписът в саморъчното
завещание не е на В. Т.. По отношение на почерка, с който са изпълнени ръкописните
текстове в завещанието, е посочено, че същият е средно обработен, на места със занижена
степен на обработеност и забавен темп, почеркът е средно към слабосвързан, със среден
размер, със средна степен на структурна сложност и с десен наклон, предобладаващата
посока на движение е лявоокръжна. Видно от заключението, почеркът, с който са изпълнени
представените сравнителни образци, е средно обработен, с малък към среден размер, среден
темп, средна степен на структурна сложност и със смесен, преобладаващо прав наклон,
почеркът е средно към слабо свързан, а преобладаващата посока е лявоокръжна.
Констатирано е при изследването на ръкописните текстове на завещанието, че са налични
следните признаци на имитация: намален темп на движение с еднороден /равномерен/
натиск, намалена обработеност на движение, вълнообразни и ъгловати движения при
изпълнение на праволинейните и овалните елементи, с оглед на което експертите са
заключили, че ръкописните текстове в завещанието не са изпълнени от В. Т..
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, съдът
намира от правна страна следното:
В чл.14 от КМЧП е предвидено, че българските съдилища и други органи са
компетентни по исковете по чл.110 от ГПК и другите производства, свързани с наследяване,
3
когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в
Република България или е бил български гражданин, както и когато част от имуществото му
се намира в Република България. Тази разпоредба безспорно е приложима към настоящия
случай, тъй като наследодателят на ищеца е български гражданин и имуществото му се
намира в България. Наличието на посочените две условия обуславя компетентност на
българския съд при разглеждане на предявения иск за нищожност на завещанието на В. Т.,
като приложимото право по отношение на формата на завещанието, по арг. на чл.90, ал.2
КМЧП, е българското.
Предявеният иск по чл.42, б. „б” от ЗН е процесуално допустим, доколкото е предявен
от лице с произтичащ от закона правен интерес- наследник по закон на завещателя, и е
насочен срещу лицето, в полза на което е направено процесното завещание.
Съгласно разпоредбата на чл.42, б. „б” от ЗН, нищожно е саморъчно завещание,
когато при съставянето му не са спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН, а именно-
завещанието да е изцяло написано от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от завещателя, като подписът трябва да бъде поставен
след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от тези реквизити обуславя
нищожност на акта.
В конкретния случай, релевираното от ищеца основание за нищожност на
завещанието е, че последното не е написано и подписано от завещателя В. Т..
За изясняване на спорния въпрос по делото бяха допуснати две единични СГЕ и
тройна СГЕ, като съдът кредитира заключенията на повторната и тройната експертизи, като
компетентно и обективно изготвени, обосновани, пълни и ясни. Вещите лица са отговорили
изчерпателно и категорично на поставените въпроси и изводите им се основават на
достоверен и достатъчно голям обем сравнителен материал. Заключенията, анализирани в
тяхната съвкупност, водят до еднозначния извод, че ръкописният текст и подписът за
„завещател“ в саморъчното завещание от ******г. не са изпълнени от В. Т.. Съдът счита, че
заключението на първоначалната СГЕ не следва да се възприема, доколкото същото не е
убедително и обосновано, тъй като при изпълнението на експертната задача, като се има
предвид нейното естество, вещото лице С. не е извършил микроскопско изследване на
оспорения документ.
С оглед горното, съдът намира, че в настоящото производство не се доказа от
ответника автентичността на саморъчното завещание на В. Т., починала на ******г. Ето
защо, предявеният иск за обявяване завещанието за нищожно, на основание чл.42, б.”б” от
ЗН вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, поради това че не е написано и подписано от завещателя, се явява
основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски. Според представения списък по чл.80
ГПК и данните по делото, сторените от ищеца разноски възлизат общо на 8 033,67лв., като
от тях 1 483,67 лв.- заплатена държавна такса, 550 лв.- депозит за СГЕ и 6 000 лв.- заплатено
4
адв. възнаграждение.
Ответникът е заявил възражение по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение, като е поискал същото да се намали до минималния
размер, предвиден в НМРАВ. В случая, с оглед защитавания материален интерес /148 366,80
лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото адвокатско възнаграждение се изчислява на сума в размер на
10 584,67 лв., а заплатеното такова от ищеца е под този размер / 6 000 лв./, при което не са
налице предпоставки за редуцирането му. Ето защо, в полза на ищеца ще се присъдят
разноски в размер на 8 033,67лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно саморъчно завещание от ******г. на В.С. Т., ЕГН
**********, починала на ******г., обявено с протокол от ******г. на Д.К.- З., ********* по
заместване на Е. А.- А., нотариус рег.№***, с район на действие- РС- ******, вписано в
Служба по вписванията – ****** с вх. рег.№ ******г., акт №**, том * дело №******г., с
което В.С. Т. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на С. Д. А., с ЕГН
**********, тъй като не е написано и подписано от завещателя.
ОСЪЖДА С. Д. А., с ЕГН ********** и адрес: гр. ******, ул.”******” №**, да
заплати на В. Т., роден на ******г., с адрес: гр. ******, ул.”******” №**, със съдебен адрес-
гр. ******, ул.”*****” №**- адвокат В. Д., сумата 8 033,67 /осем хиляди тридесет и три лв. и
шестдесет и седем ст. /лв., представляваща направени разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5