Р
Е Ш Е
Н И Е № 190
гр.П.,
24.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я т а АНД № 28 по
описа за 2020 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на „Е. И. С.“ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя М.А.Т., чрез
Адвокатско дружество „Груйкин и съдружници“, чрез адв. Г.И. от САК, против НП № 3/22.01.2020 г. на Директора на РИОСВ гр.Ш., с което и на
основание чл.136,ал.2,т.7 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО), на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на
7 000 лв. (седем хиляди лева) за това, че „на
31.10.2019 г., в гр. П., на площадка за дейности с отпадъци, находяща се в гр.П., УПИ с ид.№
57649.55.146 по плана на гр.П., дружеството е извършило административно
нарушение, изразяващо се в съхраняване на смесени битови отпадъци (СБО) на посочената
площадка, за които е изтекъл едногодишният срок за съхранение, предвиден в
§1,т.42 от ЗУО, предвид това, че СБО подлежат на последващо предаване за
обезвреждане, а дружеството не предприема действия по обезвреждане (предаване за обезвреждане) на отпадъците“ – нарушение по чл.136,ал.2,т.7
от ЗУО.
В депозираната пред съда жалба се оспорва извършването на посоченото
нарушение, като се твърди, че при ангажиране на отговорността на ЮЛ са
допуснати множество нарушения на материалния закон и процесуалните правила,
водещи до отмяна на издаденото НП. В с.з. ЮЛ представлявано от адв.Г.И. от САК поддържа жалбата, ангажира допълнителни
писмени и гласни доказателства, пледира
за отмяна на НП, представя писмени бележки, претендират се направените
разноски.
Ответникът по жалбата, представляван в с.з. от ** – директор дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ оспорва жалбата и моли
атакуваното НП да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата
е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На 31.10.2019
г. служители от РИОСВ Ш. извършили извънредна проверка на „Е. И. С.“ ЕООД касаеща текущ контрол по
изпълнение на дадено задължителни предписания с КП № ЗВ-60/ 05.09.2019 г. в
площадка за дейности с отпадъци, находяща се в гр.П.,
УПИ с ид.№ 57649. 55.146. От страна на проверяваното
търговско дружество присъствало лицето Г. Х. – на длъжност технически
изпълнител, която не била упълномощена да го представлява. След обход на
площадката и при преглед на отчетната книга /копие приложено по делото, л.16-18/,
длъжностните лица З.В., Д.Й. и Д. Я. констатирали различни обстоятелства, между
които и това, че балираният отпадък с код 20 03 01 – „Смесени битови отпадъци“,
в количество 791.31 т, се съхранява на площадката на дружеството, като за това
количество е изтекъл срокът за
съхранение, съгласно §1,т.42 от ЗУО, а именно 1 година – при последващо
предаване за обезвреждане. За констатациите при проверката бил съставен КП ЗВ-76
/приложен л.15/, в т.2 от който отново било дадено същото задължително
предписание към управителя на „Е. И. С.“ЕООД, а имено в срок от 10 дни от
получаване „Да се предадат наличните количества отпадъци на площадката, на които е
изтекъл срока за съхранение съгласно §1,т.42 от ЗУО. Да се представляват в
РИОСВ Ш. копия на документите, удостоверяващи предаването на отпадък с код 20
03 01“. Съставеният КП бил подписан от всички присъствали при проверката
лица и след неговото последващо оформяне бил изпратен за връчване на ЮЛ чрез
Община П. /писмо л.22/ и на 07.11.2020 г. бил надлежно връчен /разписка л.24/
на упълномощено лице.
При тези обстоятелства, след изтичане на дадения 10-дневен срок, на 21.11.2019
г. същите служители от РИОСВ Ш. посетили площадката на „Е. И. С.“ЕООД в гр.П., където
на място бил съставен и разпечатан АУАН № ЗВ-08 /приложен л.19, виж и показания
на актосъставителя В. в с.з., л.107 на гърба /, в
който било прието, че на 31.10.2019 г. ЮЛ „Е. И. С.“ЕООД е съхранявало на площадката
си в гр.П. смесени битови отпадъци /СБО/, за които е изтекъл едногодишният срок
за съхранение по §1,т.42 от ЗУО. Съставеният
акт веднага бил веднага предявен и връчен на пълномощника А.Т.Т.
/пълномощно л.25/, който го подписал с отбелязване, че ще изложи възраженията
си на по-късен етап. С възражение вх.№
ОА-3752/28.11.2019 г. /л.21/ „Е. И. С.“ЕООД изложило подробните си съображения
досежно съставения АУАН, като било посочено, че
съхраняването по §1,т.42 от ЗУО е дейност, свързана със складирането на
отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг о 3
години при последващо предаване за оползотворяване. Наред с това се излагала
тезата, че предвид издаденото им разрешение за дейности с отпадъци по кодове R12 и R13, дружеството извършва дейност по оползотворяване,
тъй като ще предава генерираните отпадъци при третирането за последващо
оползотворяване, а не за обезвреждане. След като се запознал с материалите по
преписката, в т.ч. и направеното писмено възражение по акта, на 22.02.2020 г.
Директорът на РИОСВ Ш. издал атакуваното в настоящия процес НП № 3 /приложено
л.12/, което било лично връчено на 27.01.2020
г. /разписка л.14/
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на актосъставителя З.В.; свидетелите Д.Й.,
П.П. и А.Т. /като представител на ЮЛ/, както и от
приложените по делото писмени доказателства, като видно от наведените в жалбата
доводи същата се оспорва от защитата на
жалбоподателя. Съдът не дава вяра на показанията на изслушания по искане на
защитата свидетел – Х.Х. /работил на площадката в
периода 11.12.2018 г. – 02.03.2020 г., справка за трудови договори л.126/, тъй
като те остават изолирани и са опровергани от всички останали доказателства по
делото. Всъщност, чрез показанията на св.Х. се прави опит за внушение, че на
площадката в гр. П. са работили около 8 човека /виж показания в с.з л.109/,
които са извършвали ръчно и машинно балиране на пристигащите битови отпадъци.
Тези негови твърдения са изцяло опровергани както от актосъставителя
В., според който „…Лица да сепарират
битови отпадъци не съм виждал при многократно извършените проверка и лицето
Х.Х. не си спомням да съм го виждал на площадката“
/л.108/, но и от св.П.П., който в същото с.з. е
категоричен за това, че при многократните си посещения на площадката – „Дейности по сепариране не съм виждал…“.
В този контекст следва да се има предвид, че независимо от твърденията на св.Х.
за извършвани дейности по сепариране на отпадъци, то наличните количества
отразени в приложените копия от отчетната книга са общо 791.31 т балиран СБО с
код 20 03 01 показват, че дружеството очевидно не е извършвало дейности по
третиране на получените СБО, а само ги е
съхранявало и е следвало да ги предаде за последващо оползотворяване след
изтичане на срока за тяхното съхранение по §1,т.42 от ЗУО.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с
административно-наказателно-процесуалните правила предвид и обстоятелството, че
съгласно чл.159 от ЗУО„… НП се издават от
директора на РЗИ или директора на РИОСВ“. Освен това, видно от приложената
/л.26/ Заповед № 285/18.09.2019 г. на Директора на РИОСВ, актосъставителя
З.В. е определен като едно от длъжностните лица /т.4/, на които е възложено да
осъществяват съответния контрол, в т.ч. и да съставя АУАН по ЗУО.
При така установената
в хода на съдебното дирене фактическа обстановка и надлежно приобщения
доказателствен материал съдът прие, че с описаното в АУАН и НП бездействие „Е. И.
С.“ЕООД НЕ Е осъществило състава на
вмененото му нарушение по чл.136,ал.2,т.7 от ЗУО, въвеждаща санкция за търговец или ЮЛ, който не
предприема действия за обезвреждане или оползотворяване на отпадъците в
законоустановения срок. В случая, част доводите на защитата са насочени
именно към оспорване изтичане на сроковете за съхранение на получените на
площадката отпадъци, като се твърди, че срокът за тяхното съхраняване трябва да
бъде 3 години, а не 1 година, тъй като се касае за последващо предаване на
отпадъците за оползотворяване, а не за обезвреждане. Действително, посредством
§1,т.42 от ДР на ЗУО законодателно са уредени различни срокове за съхраняване
на складираните отпадъци от момента на тяхното събиране до тяхното третиране,
като в този смисъл следва да се отчитат съществените различия между т.нар.
„обезвреждане“ и т.нар. „оползотворяване“ /виж и легалните дефиниции дадени за
тях съответно в т.11 и т.13 от §1 на ДР на ЗУО/. Не се спори по делото, че смесените битови
отпадъци с код 20 03 01 (съгласно и
Приложение № 1 към Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците) следва да се съхраняват и след това да се
третират механично. Съдът счита, че срокът, в който следва да се съхраняват
този вид отпадъци е ТРИ ГОДИНИ /съгл. §1,т.42, „а“ от ДР ЗУО/ и след това да се предадат за оползотворяване,
чрез някоя от дейностите по тяхното оползотворяване с код по R12 и R13 (виж
Приложение №2 към §1,т.13 ДР на ЗУО),
които най-общо са свързани с тяхното рециклиране/ възстановяване. В подкрепа на
този правен извод следва да се има предвид сключения между „Е. И. С.“ЕООД като
изпълнител и Община П. като възложител Договор № Д-19-50/24.04.2019 г.
/приложен л.83 и сл./, в който едно от задълженията на изпълнителя – по
чл.24,т.19 е „да осигури предаване на отсортираните при
сепарирането отпадъци за последващо оползотворяване (вкл. рециклиране и термично оползотворяване) на крайни рециклиращи и/или
оползотворяващи предприятия, притежаващи разрешително за приемане за оползотворяване
на отпадъци – минимум за хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло“. Доколкото видно от приложените копия от
отчетните книги, първите количества СБО са приети на площадката в гр.П. на
03.09.2018 г., а последните на 08.11. 2019 г., то за нито едно от тях към датата
на нарушението - 31.10.2019 г. не е бил изтекъл 3-годишният срок за съхранение
по §1,т.42, „а“ от ДР на ЗУО, поради което съдът приема, че „Е. И. С.“ ЕООД
не е осъществило състава на вмененото му нарушение по ЗУО, поради което
издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено.
С огледа изхода на
делото, основателно се явява направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на разноски, за които са
представени списък, фактура и вносна бележка /л.127-л.129/. Съгласно чл.63,ал.3 ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК, съгласно
чл.143,ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски от административен орган" е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. От приложения по делото Договор за правна защита и
съдействие от 31.01.2020 г. е видно, че направените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение по делото са в размер на
960 лв. с ДДС, за заплащането на които са приложени фактура № 329/18.08.2020
г. и вносна бележка от 18.08.2020 г. удостоверяващи постъпването им по сметка
на АД“Груйкин и съдружници“. Предвид изложеното, РИОСВ Ш. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя посочената сума. Макар и същата да е над минималния размер, посочен в чл.7,ал.2,т.3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото по делото липсва
възражение по чл.63,ал.4 от ЗАНН, съдът
служебно не може да обсъжда неговото намаляване.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА НП № 3/22.01.2020
г. издадено от
Директора на РИОСВ Ш., с което е на основание чл.136,ал.2,т.7 от ЗУО, на „Е. И. С.“ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.С. община С., район „Л.“, ж.к.“В.“, бул.“С. ш.“№***Д, представлявано от управителя М. А.Т., действащ чрез Адвокатско дружество
„Груйкин и съдружници“, чрез адв. Г.И. от САК, с адрес за призовки и съобщения:
гр.С., ул.“А.“№**,ет.*, е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. /седем
хиляди лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РИОСВ гр.Ш. със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул. „С.“№**, ет.* ДА да
заплати на „Е. И. С.“ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., община С., район „Л.“, ж.к.“В.“, бул.“С.ш.“№***Д, представлявано
от управителя М.А.Т., действащ чрез
Адвокатско дружество „Груйкин и съдружници“, чрез адв. Г.И. от САК, с адрес за
призовки и съобщения: гр.С., ул.“А.“№**,ет.*, сумата
960 лв.
/деветстотин и шестдесет лева/ представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: