№ 4962
гр. Варна, 13.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20243100502208 по описа за 2024 година
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 56798/11.07.2024 г. на „Юролинк
Интернешънъл Контрактинг“ ЕООД срещу Решение № 2480/01.07.2024 г. по гр. д. №
577/2024 г. на ВРС, с което ответното дружество, настоящ въззивник, е осъдено да заплати
на „Джей Еф Ди Груп“ ООД, настояща въззиваема страна, сумата от 8507,85 лв.,
представляваща заплатен наемен депозит по Договор за наем, сключен между двете
дружества на 31.10.2016 г., съгласно Меморандум за взаимно съгласие от 05.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 18.01.2024 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 2799,45 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 18.01.2021 г. - 17.01.2024 г. включително, на основание чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се сочи, че некоректно ВРС е приел за действителна уговорката
между страните за връщане на депозита след изтичането на срока на наемния договор, за
който е било прието, че е прекратен, преди постигане на въпросната уговорка. Твърди се, че
т. 6 от Меморандума за взаимно съгласие от 05.06.2018 г. е нищожна поради противоречието
й с императивния чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а в евентуалност – поради противоречието й с
добрите нрави. Т. 7 от Меморандума също била нищожна, но поради невъзможния й
предмет. Оспорва се изводът на съда за наличието на валидни договорни отношения между
страните след 05.06.2018 г. и тяхното значение за спора. Навежда се и оплакване за
погасяване по давност на главното и акцесорното вземане. Въззивникът отправя искане за
отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и отхвърляне на предявените
искове като неоснователни. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемото „Джей Еф Ди Груп“ ООД е постъпил
отговор по въззивната жалба, в който е формулирано искане за потвърждаване на
атакуваното решение. Възраженията за нищожност на клаузите по т. 6 и т. 7 от
Меморандума били бланкетни и недоказани. Подробно се обосновава защо същите били и
неоснователни. С Меморандума не било постигнато съгласие за прекратяването на договора
за наем, а само за връщането на депозита, поради което и той освен като извънсъдебно
споразумение можел да се счита и за анекс към наемното съглашение. Оплакването относно
наличието на договорни отношения след 05.06.2018 г. било базирано на аргумент на съда,
изваден от контекста. Внасяло се и противоречие в защитната теза на ответника, релевирал
1
пред ВРС възражение за прихващане с вземанията за наеми, считани за дължими след тази
дата. Твърди се и че вземанията не са били погасени по давност, защото падежът на
задължението за връщане на депозита бил 31.12.2020 г., а исковата молба била депозирана на
18.01.2024 г. Претендират се съдебни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал.
1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 56798/11.07.2024 г. на „Юролинк
Интернешънъл Контрактинг“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение № 2480/01.07.2024 г.
по гр. д. № 577/2024 г. на ВРС, с което ответното дружество – настоящ въззивник, е осъдено
да заплати на „Джей Еф Ди Груп“ ООД, учредено и съществуващо съгласно законите на
Република Кипър, със седалище и адрес на управление ул. „Кирилу Лукареос“ № 70, Какос
Премиер Тауър, 4156, гр. Лимасол, Кипър, вписано с регистрационен номер НЕ 282265,
Дирекция Търговски Регистър и Интелектуална собственост, сумата от 8507,85 /осем
хиляди петстотин и седем и 0,85/ лв., представляваща заплатен наемен депозит по Договор
за наем, сключен между двете дружества на 31.10.2016 г., съгласно Меморандум за взаимно
съгласие от 05.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2024 г. до окончателното й изплащане, и
сумата от 2799,45 /две хиляди седемстотин деветдесет и девет и 0,45/ лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 18.01.2021 г. - 17.01.2024 г. включително, на основание чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2