Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 23.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 15 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря А.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8830 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно, кумулативно съединени искове съответно  с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът – А.Й.Т., твърди, че на 27.09.2008 г. е пострадал при ПТП. Управлявал лекотоварен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит”, рег. № *******. Движил се по път 3-112 км. от гр. Монтана към гр. Видин, когато на разклона за с. С., товарен автомобил марка „Волво”, модел 440, рег. № ********, управляван от К.А.К., който се движил от гр. Видин към гр. Монтана, навлязъл в насрещната лента за движение и предизвикал ПТП с управлявания от ищеца автомобил. Получил е тежки травматични увреждания, описани в исковата молба, от които търпи неимуществени вреди. Към датата на ПТП за лекия автомобил е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2008 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. 

Ответникът – ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, е депозирал в срока по чл.367, ал. ГПК писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за товарния автомобил марка „Волво”, модел 440, рег. № А 7082 КА, която е действала към датата на ПТП. Счита, че водачът на посочения автомобил няма вина за настъпилия пътен инцидент, а същият е настъпил по вина на ищеца,съгласно представеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство. В условията на евентуалност поддържа, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който не е използвал предпазен колан. Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер. Прави възражение за изтекла погасителна 3 – годишна давност по отношение претендираната от ищеца лихва

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото протокол за ПТП на 27.09.2008 г. е настъпило ПТП, в 05.30 ч., на път ІІІ-112, с. С., с участието на товарен автомобил марка „Фрод”, модел „Транзит”, рег. № *******, собственост на „Либра” АД и управляван от А.Й.Т. и влекач марка „Волво”, рег. № ********, управляван от К.А.К.. За влекача е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, със срок на действие от 27.12.2007 г. до 26.12.2008 г. Като обстоятелства, довели до ПТП, е посочено, че водачът на първото МПС е изгубил контрол върху МПС, като минава в насрещната лента и блъска странично движещото се в нея второ МПС.

С постановление от 03.02.2012 г. по ДП № 980/2008 г. по описа на РУП – Монтана, преписка вх. № 2259/08/20 по описа на РП – Монтана е прекратено наказателното производство, образувано по повод настъпилия на 27.09.2008 г. пътен инцидент срещу неизвестен извършител, поради заявен от представител на дружеството, което е собственик на тежкотоварния автомобил марка „Волво”, модел 440 , че няма претенции за възстановяване на материални щети, причинени от пътния инцидент и желае наказателното производство да бъде прекратено.

От показанията на разпитания по делото свидетел С.И.Д. се установява, че познава ищеца от момента на катастрофата, която настъпила на 27.09.2008 г., около 05.00 – 05.30 ч. Развиделявало се, било сумрачно и влажно. Нямало е много добра видимост. Инцидентът настъпил малко след излизане от с. С.. Свидетелят пътувал към гр. Монтана. Управляваният от него автомобил бил зад товарния автомобил марка „Волво”. Чул сблъсък, камионът се усукал диагонално, чул се трясък. Свидетелят спрял и слязъл от автомобил, за да помогне на пострадалите. Преди удара не е видял другия автомобил, който бил в платното за насрещно движение. Свидетелят не си спомня дали е имало разделителна линия на пътното платно. Свидетелят се движил със скорост от около 60 км/ч. По пътя имало дупки. Преди удара товарният автомобил марка „Волво” бил в своята лента за движение, но непосредствено преди удара излязъл от своята лента и навлязъл в насрещната лента. Товарният автомобил излизал от завой. След удара същият бил разположен диагонално на двете платна, като най-задната му част била изнесена извън платното. Другият автомобил – марка „Форд”, бил в окаяно състояние – половината предница била смазана, стъклото било счупено, кабината била смачкана. Спрели и други коли, за да помогнат. Опитали се да извадят водача на този автомобил, но не успели. Той бил с поставен колан, а въздушните възглавници се били отворили. Дошла Бърза помощ, но също не успели да извадят пострадалия. Пожарникарския екип успели да го извадят. Свидетелят останал на мястото. Свидетелят управлявал лек автомобил марка „Ситроен”. Управлявал го на дистанция и видях леко изнасяне на товарния автомобил, което му направило впечатление. След удара товарният автомобил спрял на 10-тина метра. Свидетелят не помни дали на мястото не удара е имало банкети.

От заключението на вещото лице инж. А.М. по изслушаната авто – техническа експертиза, се установява, че механизмът на ПТП е следният: в участък с двупосочно движение и с по една лента за движение в едно направление и остър ляв завой, двамата водачи са били частично в платното за насрещно движение или са се движили около осевата линия. Преди удара товарният автомобил марка „Волво”, модел 440, се е отклонил в дясно и се е ударил в платното за движение на товарния автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” се отклонил в дясно и се ударили в платното за движение на последния, като ударът е бил челно, косо, като удара на товарния автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” е била в предната лява част. При удара скоростта на товарния автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” е била 50 км/ч, а на тежкотоварния автомобил марка „Волво”, модел 440, е била 40 км/ч. При тези скорости и опасна зона за спиране от 34, 85 м., ударът е бил непредотвратим. Вещото лице приема, че причина за настъпилото ПТП е внезапното навлизане на товарния автомобил марка „Волво”, модел 440, в платното за насрещно движение, както и движението на товарния автомобил марка „Форд”, модел „Транзит”, частично в платното за насрещно движение. Поради разликата в масите на двете МПС при настъпилия челен удар товарният автомобил марка „Форд”, е бил изблъскан назад от другия автомобил.

В проведеното на 30.04.2014 г. съдебно заседание, след разпита на посочения свидетел, вещото лице е пояснило, че товарният автомобил марка „Волво”, модел 440 съставлява автовлак. Поради закъснението на спирачните сили на влекача и на полуремаркето с около 0, 6 сек., влекачът задържа, а полуремаркето продължава да се движи, поради което бута влекача и се получава чупка, за която дава показание свидетеля.

Експертното заключение на вещото лице е своевременно оспорено от ответната страна, поради което и на основание чл.200, ал.3 ГПК е допуснато изслушването на повторна авто – техническа експертиза.

От заключението на вещото лице инж. А.А. по изслушаната авто – техническа експертиза, се установява, че механизмът на ПТП е следният: товарният автомобил  седлови влекач марка „Волво”, модел 440, с полуремарке, се е в с. С. с около 50 км/ч. След излизане от селото се е движил в десен за него завой в лентата към гр. Монтана, която е 3 м. широка. След това продължил и се движил по прав участък до началото на следващия за него ляв завой.  Срещу него се е движил микробус марка „Форд”, модел „Транзит”, който е бил в ляв за него завой. По неустановени причини или движение с висока скорост около критичната за завоя – 109 км/ч, или поради друга субективна причина, микробусът е навлязъл в насрещната лента, която е за движение на товарния автомобил марка „Волво”. Преди удара водачът на товарния автомобил марка „Волво”, виждайки движещия се срещу него микробус е завил рязко наляво и товарният автомобил се е насочил и навлязъл с предната си лява част в лентата за движение на микробуса, която е в посока към гр. Видин. Водачът на микробус марка „Форд”, модел „Транзит”, също е направил опит да се върне в своята пътна лента. Тъй като траекториите на движение на двата автомобила са се пресекли, е настъпил челен, кос удар, около средната разделителна линия на пътя. Поради по – голямата маса и кинетична енергия на товарния автомобил марка „Волво”, тъй е продължил да се движи напред и наляво спрямо своята посока на движение и е спрял на мястото, където е намерен. Микробукът е бил върнат назад, след което спрял. Средната разделителна линия в посоката към гр. Видин е била единична прекъсната линия – М 2, в зоната на кръстовището, след което линията е непрекъсната – М 1. Произшествието не би настъпило ако микробусът марка „Форд”, модел „Транзит” не е навлизал в лентата за движение на товарния автомобил марка „Волво”, както и ако водачът на последния е предприел спиране към момента, в който е видял, че микробуса навлиза в лентата му за движение, без да завива наляво. Удар не би настъпил, ако и двата автомобила са се движили всеки в соята пътна лента и водачите им са осигурили странична безопасна дистанция, не по – малка от 1 м.

По делото е изслушана съдебно – медицинска експертиза. От заключението на вещото лице д-р Б.Б., неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че в резултат от настъпилото на 27.09.2008 г. ПТП ищецът, на 22 години, е получил следните травматични увреждания: политравма; травматичен шок; контузия на главата; мозъчно сътресение; диафазно многофрагментно счупване на дясната бедрена кост в долната й част; диафазно счупване на лявата бедрена кост; двуглезенно счупване и полуизкълчавне на дясната глезенна става; вътреставно счупване на лявата лъчева кост в областта на китковата става; счупване на 5-то и 6-то ребро в ляво, както и 7-мо ребро вдясно. Тези травми съставляват съчетана множествена травма, която е сложна по вид и трудна за лечение. Полученият от ищеца травматичен шок поради множествените фрактури на дебели тръбести кости води до разстройство на здравето с временна опасност за живота. Полученото мозъчно сътресение е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Множеството фрактури на ребра с последвало навлизане на кръв и свободен въздух са му причинили разстройство на здравето с опасност за живота. Многофрагментното счупване на дясната бедрена кост е довело до трайно затруднение на движенията на дясната бедрена кост за срок, по – дълъг от 30 дни – 2 години. Счупването на лявата бедрена кост е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок, по – дълъг от 30 дни – 1 година. Счупването в областта на дясната глезенна става е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок, по – дълъг от 30 дни – 3 месеца. Счупването на лявата лъчева кост в областта на китковата става е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник аз срок, по – дълъг от 30 дни – 3 месеца. На ищеца е била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ гр. Монтана, където е бил настанен в Реанимационно отделение. Част от фрактурите временно са били обездвижени, а двата долни крайника са били поставени на скелетна екстензия. На ищеца била проведена реанимационна терапия. На 01.10.2008 г. ищецът бил транспортиран във ВМА. След стабилизиране на състоянието на ищеца, той е бил преведен за провеждане на оперативно лечение на получените фрактури в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА на 06.10.2008 г. Лечението продължило в посочената клиника до 21.10.2008 г. На ищеца били извършени общо 4 операции на получените фрактури и стабилизирани с различен вид метални остеосинтези. Оперирани са били двете счупени бедрени кости, счупения глезен и счупената лъчева кост. След това  били проведени реанимационни мероприятия. След изписването на ищеца лечението му продължило в домашен стационар, на постелен режим, с предписани медикаменти. През периода 07.10.2009 г. – 15.10.2009 г. ищецът бил приет по повод незарастване на дясната бедрена кост, състояние след имплантирана остеосинтеза. На 09.10.2009 г. ищецът бил опериран, като била извършена костна пластика и подмяна на металната синтеза с друг вид синтеза. След изписването лечението продължило амбулаторно, с назначена медикаментозна терапия. Въпреки проведената операция дясната бедрена кост отново не е зараснала и ищецът е бил приет за оперативно лечение на 27.06.2010 г. На 30.06.2010 г. е бил опериран , като била извършена отново костна пластика и втора подмяна на металната синтеза с друг вид синтеза. След изписването лечението продължило амбулаторно. За периода 30.09.2010 г. – 04.10.2010 г. ищецът постъпил отново за извършване на операция във ВМА. На 01.10.2010 г. е бил опериран и е била издавена металната синтеза от дясната бедрена кост. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил 3 години, като в този период е включена и рехабилитацията. Получените множествени фрактури са причинили на ищеца болки и страдания за срок от 3 години, като през първите 3 -4 месеца и в продължение на 30 дни след всяка от извършените общо 6 операции болките са били с по – интензивен характер. Между операциите и по време на възстановителния период ищецът е търпял периодично явяващи се болки при преумора на травмираните крайници и особено при рязка промяна на времето. През този период ищецът е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. През първите 8 месеца ищецът е провеждал лечението при принудетелен постелен режим, тъй като двата долни крайника са били счупени и счупена и била също така лявата лъчена кост, което от своя страна е оказало крайно негативно влияние при обслужването му в ежедневието.  С оглед на това ищецът се е нуждаел от чужда помощ. До първата година на лечението ищецът не е можел да се придвижва сам за процедури и контролни прегледи и се е нуждаел от придружител, като се е придвижвал посредством инвалидна количка. Към момента от злополуката са изминали повече от 5 години. Счупената дясна бедрена кост е зараснала окончателно. Последваната поставена метална синтеза все още не е извадена. Движенията на дясната тазобедрена става  са в норма, а при дясната коленна става движението сгъване е възможно само до 90 градуса, което пречи на ищеца да изкачва стълби. От извършените три костни операции на дясната бедрена кост са останали големи груби белези, представляващи обширни козметични дефекти. Лявата бедрена кост е зараснала окончателно, като металната синтеза не е извадена. Движенията на левия долен крайник са в норма. Останали са белези от извършената костна операция, които са трайни, пожизнени. Счупените кости в областта на дясната глезенна става са в норма. Лявата лъчева кост е била счупена в областта на китковата става, като същата е зараснала окончателно. Металната синтеза още не е извадена. Движенията на лявата киткова става са в норма. Към момента състоянието на ищеца е стабилизирано, но му престоят четири операции за изваждане на металните синтези от зарасналите кости.   

В проведеното на 30.04.2014 г. съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е взета кост от таза на ищеца, за да се направи остиопластика. Получените от ищеца увреждания съставляват множествена травма на опорно – двигателния апарат. Навлизането на шофьорската кабина към мястото на водача е довело до притискането му към седалката. При процесния механизъм на ПТП предпазният колан не може да окаже нянакво превантивно действие, тъй като цялата кабина е влязла вътре в автомобила до седалката на шофьора.

От показанията на разпитана свидетелка Ц.С.Г. се установява, че е майка на ищеца. Знае за настъпилия на 27.09.2008 г. пътен инцидент, при който ищецът получил множество увреждания. Постъпил в реанимация. Поставили му шина на крака, който бил обездвижен, лявата му ръка, дясното бедро и глезена са били счупени, а лявото бедро било изкълчено. Имал също и счупени ребра. В белия дроб се получил излив, което наложило поставяне на дрен. Ищецът загубил много кръв. Състоянието му било много тежко. След 5 дена преместили ищеца във Военна болница – С.. Настанен бил в реанимация. В продължение на една седмица не можело да го оперират, заради влошени медицински показатели. В продължение на месец бил в болница, след което в продължение 6 – 7 месеца бил на легло. След това започнали да го вдигат в количка. Водели го на рехабилитация. В продължение на 3-4 месеца ищецът бил на количка и след това започнали раздвижване, опити за придвижване с патерици. Последвали нови операции, наложило се лекарите да вземат кост за присаждане, тъй като бедрото било натрошено. След това отново 2 месеца трябвало да лежи, след което последвало ново раздвижване. Общо периодът на раздвижване продължил повече от 3 години. В момента още имал проблеми. Не можел да си свива коляното, поради което не можел да се качва в автобус, във влак. Като ходел повече, краката му отичали и изпитвал болка.

Съдът възприема показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са логични и последователни, както и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите са разпитани за обстоятелства, които лично са възприели.

По делото е изслушана и комплексна експертиза. От заключението на вещите лица инж. А.А. и д-р Б.Б., неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че предвид механизма на ПТП, интензивността на осъществения челен удар за лекотоварния автомобил, получените тежки деформации в предната част, местоположението н тялото на пострадалия, на лявата предна седалка, както и получените от него тежки телесни увреждания, може с положителност сда се предполага, че към момента на ПТП ищецът е пътувал с поставен предпазен колан. Получената гръдна травма и получените счупени ребра са в зоната, където преминава лентата на обезопасителния колан. Кривата на получените ребра в двете гръдни половини очертават пътя на обезопасителния колан. Също така ищецът няма мекотъканни увреждания в областта на главата и лицето. В случай, че бе пътувал без поставен предпазен колан, той обезателно щял да получи контузии, охлузвания или нараняване на главата. Такива при ищеца не са били констатирани и няма описани в медицинската документация. При огледа е установена взривена въздушна възглавница на мястото на водача на лекотоварния автомобила. Същевременно това не е възможно да се получи, ако ищецът е пътувал без предпазен колан. Въздушните възглавници на това МПС се задействат при внезапен силен опън на коланната лента. Тежките травматични увреждания в областта на долните крайници при ищеца са получени в резултат на нахлулите навътре към купето метални деформации от предния отсек на лекотоварния автомобил. Деформациите са навлезли толкова дълбоко навътре в купето, като са достигнали на 20 см. от предния ръб на шофьорската седалка. Това е наложило след ПТП водачът да бъде освободен с помощта на органите на КАТ, в каквато насока са и свидетелските показания.

По иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ:

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства, се установи, че за периода от 27.12.2007 г. до 26.12.2008 г. гражданската отговорност на водача на товарен автомобил марка „Волво”, модел 440, рег. № ********, е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ.

Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая автомобилът е управляван без противопоставянето на собственика.

През време на действието на застрахователния договор – на 27.09.2008 г., е настъпило ПТП.

Спори се между страните в производството относно причините, довели до настъпването на пътния инцидент. По делото са изслушани авто – техническа експертиза, изготвена от инж. А.М. и повторна експертиза, изготвена от инж. А.А., обсъдени по – горе. Вещите лица приемат различен механизъм на ПТП. Съдът счита, че заключението на вещото лице инж А.А. е по – обстойно обосновано и кореспондира с всички представени по делото доказателства, поради което възприема същото относно механизма на ПТП. С оглед на това следва да се приеме, че причина за настъпването на последното е високата скорост на движение на лекотоварния автомобил марка „Форд”, модел „Транзит”, водачът на който е навлязъл в насрещната лента за движение, както и обстоятелството, че водачът на товарния автомобил марка „Волво”, модел 440 е имал възможност от момента на възприемане на другото МПС да спре преди мястото на удара, което не е сторил. Деянието на водача на товарния автомобил марка „Волво”, модел 440 е противоправно, тъй като е в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП – при възникналата опасност за движението, същият не е спрял. Ето защо и доколкото установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина не е оборена, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на водача на товарния автомобил марка „Волво”, модел 440. Този извод на съда не се опровергава от представеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 43 от 15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др., макар актовете на досъдебното производство да съставляват официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, те не представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него. Същите отразяват мнението на постановилия ги орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.  Съгласно императивната норма на чл.300 ГПК такава сила е придадена само на влязлата в сила присъда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Нормата на чл.226, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. В случая от значение е обстоятелството, че ищецът е получил изключително тежки травматични увреждания – множествена травма на опорно – двигателния апарат, наложила оказването на спешна медицинска помощ. Временно е съществувала опасност за живота на ищеца. Проведени са били общо 6 оперативни интервенции, като предстои провеждането на още 4 такива. Изключително продължителен е общият лечебен и възстановителен период при ищеца, в който е включен и периода на рехабилитация – 3 години, през които ищецът е търпял болки и страдания. През първите 3 - 4 месеца и продължение на 30 дни след всяка една от извършените 6 операции болките са били с интензивен характер. Такива се очакват и след провеждане на предстоящите 4 операции за отстраняване на остиосинтезните материали. Продължителен период от време ищецът е провеждал лечението си на постелен режим – 8 месеца, предвид естеството на счупванията. През този период от време същият не е можел да се обслужва сам в ежедневието и се е нуждаел от чужда помощ. През първата година ищецът не е можел да се придвижва сам. Към момента състоянието на ищеца е стабилизирано, счупената бедрена кост е зараснала окончателно, движенията на дясната тазобедрена става са в норма. Следва да се съобрази също така, че в дясната коленна става движението „сгъване” (флексия), е възможно само до 90 градуса, които препятства възможността на ищеца да кляка, както и да изкачва стълби, което му създава затруднения в ежедневието. Налице са множество обширни, груби белези от извършените оперативни интервенции, които съставляват козметични дефекти. Към датата на ПТП ищцата е била на 22 години. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с установените застрахователни лимити и икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 200 000 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми.

С писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване от пострадалия, който не е използвал предпазен колан. От събраните по делото гласни доказателства, както и изслушаната комплексна експертиза, обсъдени по – горе, се установи, че ищецът е използвал предпазен колан към момента на ПТП. Ето защо следва да се приеме, че възражението на ответника се явява неоснователно.

Установи се обаче, че ищецът се е движил със скорост от 109 км/ч и навлязъл в насрещната лента за движение. Деянието му е противоправно, тъй като е нарушил забраната, регламентирана в нормата на чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни летни да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при заобикаляне или изпреварване, какъвто не е разглеждания случай. Също така не е изпълнил задължението си, установено в чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП, при избиране на скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние а спре пред всяко предвидимо препятствие. Ето защо съдът приема, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Съдът приема, че съпричиняването му възлиза на 1/2, поради което с толкова следва да се намали определеното от съда застрахователно обезщетение.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен и като такъв следва да се уважи..

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Прякото право на увредените лица, регламентирано в нормата на чл.226, ал.1 КЗ, да претендират обезщетение директно от застрахователя, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалите трети лица възниква при настъпване на застрахователното събитие. Фактът на настъпилото увреждане поражда гражданската отговорност както на делинквента, така и прякото право към застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая от значение е обстоятелството, че увредените лица не черпят права от застрахователния договор, а от закона за причинените им от застрахованото лице вреди от непозволено увреждане. Дължимото по силата на закона обезщетение от застрахователя замества деликтното обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредите. Същевременно източникът на задължението на последния е непозволеното увреждане. Съгласно нормата чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането. Ето защо и доколкото отговорността на ответника замества деликтното обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането – 27.09.2008 г. По аргумент от чл.227, т.2 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива лихвите от момента на деликта до предявяване на прекия иск, като след изплащането им и при определени предпоставки, има право на регрес.

Ответникът своевременно е направил с писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната от ищеца лихва. Съгласно нормата на чл.111, б.”в” ЗЗД с изтичането на 3 – годишна давност се погасяват вземанията за лихви. В случая вземането за лихви е възникнало на 27.09.2008 г., а исковата молба е депозирана на 26.06.2013 г. Ето защо следва да се приеме, че за периода 27.09.2008 г. - 25.06.2010 г. вземането на ищеца за лихви е погасено по давност. С оглед на това рлевираното от ответника възражение се явява основателно за горепосочения период, поради което върху дължимото застрахователно обезщетение следва да се присъди законната лихва, считано от 26.06.2010 г. до окончателното изплащане.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 400 лв. – сторени по делото разноски.

Предвид обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца му е оказал безплатна правна помощ, на адв. К.Н. следва да се присъди сумата от 2 486 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента на упълномощаването редакция – 23.03.2012 г., преди изм. и доп. ДВ бр.28 от 28.03.2014 г.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 4 000 лв., представляваща държавна такса, както и 250 лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *********, с адрес гр. С., пл. „П.” № *, да заплати на А.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Л.”, бл.***, вх.*, ап.6 и съдебен адрес *** - адв. К.И.Н., сумата от 100 000 (сто хиляди) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 27.09.2008 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2010 г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 400 (четиристотин) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *********, с адрес гр. С., пл. „П.” № *, да заплати на адв. К.И.Н., САК, с адрес ***, сумата от 2 486 (две хиляди четиристотин осемдесет и шест) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *********, с адрес гр. С., пл. „П.” №*, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4000 (четири хиляди лв., представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

                            

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: