Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 23.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №5763 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са
кумулативно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Б.Н.Д. твърди, че по силата на
договор за строителство от 11.01.2006 г. и приложение №1 към него, протокол за
избор от 12.11.2007 г., както и по силата нот. акт №178, том III, н.д.
№500/23.05.2008 г. на нот. М.И.е учредено право на строеж на ответното
дружество за построяване на жилищна сграда в съсобствено на ищеца и други лица
дворно място, находящо се в гр. София, ул. „*******3. Ищецът твърди също, че
заедно с майка и Е.С.Д., починала на 16.11.2014 г., са запазили за себе си
правото на строеж за построяване на ап. №5, мазе №4, ателие №1, мазе №12 в
сградата и паркомясто в двора, в т.ч. и за съответните ид.ч. от общите части на
сградата. Сочи, че е налице е споразумение от 21.05.2008 г., по силата на което
ищецът е встъпила като страна по договора за извършване на строителство и
протокола за избор, като срокът за завършване на строителството, вкл. и
издаване на разрешение за ползване е изтекъл на 15.04.2010 г., а разрешението
за ползване относно ап. №5 и ателие №1 на ищеца е влязло в сила на 13.10.2016 г.,
поради което и на основание чл.25 от договора ответното дружество и дължи
неустойка в размер на по 25,00 евро на ден, считано от 11.09.2012 г. до
13.10.2016 г., която неустойка е в общ размер на сумата от 37 350,00 евро,
поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и лихва за
забава за периода 11.09.2012 г. - 10.05.2017 г. в размер на сумата от 1000,00
евро. Претендира и разноски.
Ответникът
„И.К.” АД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва, че ищецът е не е едноличен собственик
на недвижимия имот, за който е учредено право на строеж. Сочи, че обектите на
ищеца са въведени в експлоатация на
10.05.2014 г. Релевира възражения за забава на кредитора и за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
С
определение, постановено в о.с.з., проведено на 16.11.2017 г., съдът на
основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения иск с
правно основание чл.86 ЗЗД, като същият вече е предявен за сумата от 15 549,43
евро.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По
иска с правно основание чл.92 ЗЗД:
Фактическият състав на претенцията за
неустойка включва кумулативно следните елементи: наличие на облигационна
връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и уговорена неустойка за
неизпълнението на това задължение.
По делото не се
спори, а и се установява от представения по делото договор от 11.01.2006 г., че
Е.С.Д. и М.С.Д.-Н., в качеството им на собственици на УПИ XXIII-233 в кв.103, м.„Лозенец” – II-ра
част по плана на гр. София, са възложили на ответното дружество да извърши
предварително проучване и проектиране за възможно максимално застрояване на
имота. В чл.4 от договора е предвидено задължение за учредяване от
собствениците-учредители в полза на ответника на право на строеж върху имота за
изграждане на жилищна сграда, цялостно завършена с всички необходими
комуникации и вертикална планировка, съгласно утвърден проект, с изключение на
правото на строеж за обектите, за които собствениците запазват правото си при
условията на договора и протоколите за избор. Съгласно чл.5 ал.1,
дружеството-ответник срещу учреденото право на строеж се задължава да обезщети
собствениците с жилищни и др. площи, за които последните си запазват право на
строеж с по 10 % от РЗП на бъдещата сграда за всеки един от тях, с вкл. в тази
квадратура ид.ч. от общите части на сградата. В чл.10 ал.1 от договора е предвидено
задължение на дружеството да изгради изцяло за своя сметка цялата сграда,
предмет на договора, в срок от 22 мес., като началният срок започва да тече
след 30 дни от деня на даване на строителна линия за строеж на обекта, и да
въведе във владение собствениците-учредители в избраните от тях обекти. СМР
дружеството се е задължило да изпълни при ред, условия и степен на завършеност,
определени по споразумение между страните, представляващо Приложение №1 към
договора. Съгласно чл.11, дружеството се е задължило да предаде и въведе във
владение частта от сградата, определена като обезщетение за отстъпеното право
на строеж, в срок не по-дълъг от 22 мес., който започва да тече след 30 дни от
деня на даване на строителна линия за строеж на обекта. Предвидено е предаване
на владението върху обектите, собственост на учредителите, в срок до 1 мес. от
подписване на акт-обр.16, но не по- късно от 30 дни от изтичане на срока по
чл.10 ал. от договора - чл.12. Съобразно чл.25 от договора, ако в указания в
чл.11 срок дружеството не изпълни задълженията си по договора, дължи на
учредителите неустойка в размер на 50,00 евро за всеки ден забава.
В представеното Приложение №1 към договора,
страните са уговорили вида и степента на завършеност на обектите, отстъпени
като обезщетение /насрещна престация/ - изградени в напълно завършен вид „до
ключ“ в съответствие с изискванията на БДС.
Представен е протокол за
избор към договора за строителство от 11.01.2006 г., подписан на 12.11.2007 г.
между Е.С.Д. и ответника, от който се установяват избраните от последната
обекти за обезщетение, а именно: ап. №5, мазе №4, ателие №1 и мазе №12,
подробно индивидуализирани в пар. II от протокола.
Със споразумение от 21.05.2008 г. към протокола за избор от 12.11.2007
г. всички права и задължения на Е.С.Д.
от предварителния договор от 11.01.2006 г. са преминали към ищеца. Съгласно
т.ІІ от същото споразумение, ищецът е встъпила в правата и задълженията на Е.С.Д.
по предварителния договор от 11.01.2006 г. и протокола за избор от 12.11.2007
г.
От представения нот. акт за учредяване на право на строеж №178, том
ІІІ, н.д. №500 от 23.05.2008 г. на нот. М.И., е видно, че Е.С.Д.
заедно, заедно с други лица, в качеството им на съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Св.
Наум“ №3, представляващ УПИ ХХІІІ-233 в кв.103, с площ от 285 кв.м., са учредили на ответното дружество право на строеж
за построяване в имота на жилищна сграда срещу задължение на ответника да
построи за тях със свои средства и материали описаните в пункт I от нот. акт обекти, за които правото на строеж е
запазено за съсобствениците. Съобразно пункт III от нот. акт, ответникът се е задължил да построи сградата и да
предаде посочените обекти в завършен вид във владение на съсобствениците в срок
от 20 мес., който срок започва да тече 30 дни след датата на съставяне на
протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж.
От представения по делото
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа, се установява, че датата на откриване на строителната площадка
за изграждане на процесната сграда е 15.07.2008 г.
Представена е декларация по
чл.154 ал.5, 6 и 7 ЗУТ, нот. заверена от нот. М.И., рег. №2255/02.03.2011 г., с
която собствениците на процесния строеж са дали съгласие по отношение на
изработения проект за преработка на време на строителството на обекта.
Представени са протоколи за
избор на довършителни материали, от които се установява, че в периода от
10.08.2010 г. до 01.03.2013 г. ищецът и наследодателя и са одобрявали
предложени от дружеството материали за изпълнение на обектите, предмет на
обезщетението им.
Представени са и споразумения
от мес.07 към договора от 11.01.2006 г. и приложение №1 към него, двустранно
подписани, за промяна на изборът на настилки в обектите на ищеца.
Представени са също нот.
покани и констативни протоколи, както и актове за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на
проекта-обр.12.
По делото не е спорно, а и се
установява от представените разрешение за ползване №СТ-05-25 от 13.01.2014 г.,
че е издаденото разрешение за ползване на сградата на посочената дата, с
изключение на ап. №№5 и 7 и ателие №1.
Видно от представеното по
делото решение №4862 от 08.07.2016 г. по адм.д. №2212/2014 г. по описа на АГГС,
влязло в сила на 13.10.2012 г., е отменено описаното по-горе разрешение за
ползване в частта, в която е отказано разрешаване на ползването на ап. №5 и
ателие №1 в процесната жилищна сграда.
От представеното удостоверение
за наследници №5221/03.12.2014 г., издадено от СО, район „Лозенец“, се
установява, че Е.С.Д. е починала на 16.11.2014 г. и е оставила следните
наследници по закон: Б.Н.Д. – дъщеря.
От показанията на свид. Лилия С.
се установява, че процесната сграда е трябвало да бъде завършена през 2010 г.,
но е въведена в експлоатация чак през 2016 г. Свидетелят сочи още, че ищецът е
започнала да избира материалите за довършителните дейности за процесните обекти
през 2013 г.
От показанията на свид. П.К.се
установява, че ищецът е имала изисквания довършителните дейности /дограма,
врати, плочки баня, облицовки, боя, топлоизолация и др./ до се изпълняват с
по-качествени материали на по-висока цена, избрани от нея, като изборът ставал
бавно, избирали се материали със забавено производство и доставка, което
забавяло целия срок на действие, като за всяко нещо са се подписвали протоколи.
Свидетелят сочи още, че на ищеца са предлагани материали за довършителните
дейности през периода 2009 г. - 2012 г.
От показанията на свид. Х.К.се
установява, че през периода 2010 г. - 2012 г. е съдействал за избор на
материали за апартаментите на ищеца – за баните, за тоалетните, за коридори,
порцелан, фаянс, душ кабини, оборудване на бани и кухня, като изборът на ищеца
е ставал бавно и трудно, искала е по-луксозни и по-скъпи материали и оборудване
за баните.
От приетото по делота
заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че размерът
на неустойката по чл.25 от процесния договор за строителство за периода
11.09.2012 г. - 13.10.2016 г. е в общ размер на сумата от 27 350,00 евро.
Друго относими доказателства
не са ангажирани.
В процесния случай се установи
безспорно и категорично наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение, въз основа на описания по-горе договор за строителство, по
силата на което в чл.25 е предвидена неустойка за забава за изпълнението на
задължението на изпълнителя по т.11 от договора – довършване на строителните
работи – да предаде и въведе във владение частта от сградата, определена като
обезщетение за отстъпено право на строеж
в срок не по-дълъг от 22 мес., считано след изтичане на 30 дни от деня на
даване на строителна линия за строеж на обекта. Срокът е променен на 20 мес.,
съгласно описания по-горе нот. акт от 23.05.2008 г. Установи се от описания
протокол за откриване на строителна
площадка и откриване на строителна линия, че 30-дневния срок, след който
се отчита срокът за изпълнение е от 15.08.2008 г., т.е срокът от 20 мес. за
довършване на процесната сграда е изтекъл на 15.04.2010 г. Ето защо, считано от
16.04.2010 г. ответното дружество е в забава за предаване на обектите на ищеца,
уговорени като обезщетение.
От описаните по-горе
разрешение за ползване и съдебно решение се установи безспорно и категорично,
че обектите, собственост на ищеца са въведени в експлоатация на 13.10.2016 г. -
датата на влизане на съдебното решение, с което е отменено разрешението за
ползване в частта, в която е отказано разрешаването на ползване на ап. №5 и
ателие №1 в процесната жилищна сграда, които обекти са собственост на ищеца,
т.е. за релевирания от ищеца период 11.09.2012 г. - 13.10.2016 г. е налице
забава на ответника за изпълнение на задълженията му по чл.11 от процесния
договор за строителство, за което неизпълнение последният дължи на ищеца
неустойката, предвидена в чл.25 от същия договор.
Неоснователно е релевираното
от ответника възражение по смисъла на чл.95 ЗЗД за кредиторова забава на ищеца.
В пар.V от протокола за избор, строителят е поел задължение да влага
висококачествени материали по избор на собственика-учредител според
договорените в анексите изисквания за вида и качеството на материалите, както и
да използва квалифициран работници при
изпълнение на СМР. Поддържаното становище, че забавата е по причина множество
изисквания на учредителите относно качеството на материалите съдът намира за
недоказана и неоснователна. Не се установи, че в сроковете съобразно договора
строителят е изпълнил задължението си да изгради обектите във вида и степента
на завършеност, съобразно приложение №1 и протокол за избор.
Относно забавата на кредитора е налице трайна съдебна практика -
решение №28 от 14.03.2009 г. по т.д. №497/2008 г. на І ТО на ВКС, решение №203
от 30.01.2012 г. по т.д. №116/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №197 от
18.02.2014 г. по т.д. №666/2012 г. на І ТО на ВКС и др., съгласно която длъжникът не може да се
освободи от задължение, ако вече е в забава. Наличието на неоказване на
съдействие от длъжника е релевантно, само когато е предложено точно по
отношение на време и качество изпълнение от длъжника. Ако длъжникът не е в
състояние да изпълни задължението си без съдействие на кредитора, то
неоказването на съдействие на кредитора, не може да го освободи от отговорност
изцяло. При наличие на невъзможност за изпълнение по причина поведението на
кредитора, това създава определени права на длъжника, съгласно чл.98 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи безспорно и
категорично, че ответникът не е изпълнил
задължението си да изгради процесните обекти, съобразно договорените между
страните срокове, т.е. не е налице точно изпълнение от страна на длъжника-ответник
в настоящето производство, което води до извода за липса на отговорност на
кредитора-ищец спрямо длъжника за неоказано съдействие.
Неоснователно е и възражението на ответника за наличието на изтекла
погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.111 б. „б“ ЗЗД, вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, която започва да тече от последния ден, за който се
начислява неустойката, съгласно разпоредбата на чл.114 ал.4 ЗЗД. Съгласно
трайната практика на ВКС - решение №292 от 16.12.2009 г. по т.д. №292/2009 г.
на II ТО, решение №211 от 16.12.2010 г.
по т.д. № 244/2009 г. на II ТО и решение №48 от 07.09.2010 г. по т.д. №286/2009
г., тълкуването на нормата на чл.114 ал.4 ЗЗД води до извода, че под „последен
ден“, за който се начислява неустойка, следва да се има предвид последният ден
от исковия период, т.е. периода, за който ищецът претендира да му бъде
присъдена конкретна сума за неустойка и който е въведен като предмет на делото.
Това е денят, в който задължението за неустойка вече е възникнало, определено е
по размер и може да бъде изпълнено. В хипотезата на извършено плащане на
главния дълг, последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще
бъде денят на плащането и 3-год. срок ще се брои от този ден. Когато към датата
на депозиране на исковата молба не е извършено плащане на главния дълг, по
давност следва да се счита погасено вземането за неустойка за период, по-голям
от 3 г. преди датата на предявяване на иска.
В конкретния случай давността е започнала да тече, считано от
13.10.2016 г., когато главното задължение, с неизпълнението на което е свързана
неустойката, е изпълнено, а исковата молба е депозирана в съда на 10.05.2017
г., т.е. преди да изтече тригодишната давност.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния му претендиран размер.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
В конкретния случай се претендира се върху дължимото неустоечно
обезщетение за забава. Вземането за неустойка, когато същото е начислено до
определен период, само по себе си има характеристиките на главно задължение и
при забава в плащането му може да се дължи лихва. За да е налице забава обаче,
е необходимо да е настъпил падежът на задължението за плащане на неустоечния
дълг. В случая страните не са уговорили срок за плащане на неустойката за
забава. Задължението за неустойка възниква за всеки ден на забавено изпълнение,
но моментът на възникване на задължението не съвпада с момента на забавата. За
последната при липса на уговорен срок е необходима покана – чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай липсват представени
доказателства, а и няма наведени твърдения в тази насока, ищецът да канил
ответникът да му заплати неустойката за забава за процесния период.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за
мораторна лихва е частично основателно. Вземанията за мораторна лихва за
периода 11.09.2012 г. - 10.05.2014 г. /три години преди депозиране на исковата
молба, съобразно разпоредбата на чл.111 б. „в“ ЗЗД/ са погасени по давност.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
На
ищеца, с оглед искането му и изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК
следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на сумата от 2922,01 лв., представляваща държавна такса, сумата от
1518,12 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 70,61 лв.,
представляваща депозит за вещо лице.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в
размер на сумата от 29,39 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от
999,26 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника е
неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между
ответника и адв. С., според което договореното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в размер на сумата от 3400,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките
този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„И.К.” АД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.Н.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.92 ЗЗД сумата от 37 350,00 евро, ведно със законната
лихва, считано от 10.05.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща
неустойка за забава за периода 11.09.2012 г. - 13.10.2016 г., съгласно чл.25 от
договор за строителство от 11.01.2006 г., а на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата
от 4510,74 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Н.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу „И.К.”
АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 549,43 евро представляваща лихва за
забава върху главницата от 37 350,00 евро за периода 11.09.2012 г. – 10.05.2017
г.
ОСЪЖДА
Б.Н.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „И.К.” АД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата от 1028,65 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: