РЕШЕНИЕ
№ 186
гр.
Русе, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, V състав, в
публично заседание на 15 юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм. дело № 183 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.Н.Л. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-1085-000194/30.03.2023г. на началник група към ОДМВР
Русе, сектор „Пътна полиция“, с която й е наложена ПАМ – „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“. Наведени са доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед. Претендира се отмяната й.
Ответникът – началник група към ОДМВР Русе, сектор „Пътна
полиция, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсулт.
Административният съд, като извърши цялостна проверка на оспорената
заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 30.03.2023 г., видно
от отбелязването в разписката в самата заповед /л.2 от административната преписка/.
Жалбата е подадена на 12.04.2023г., в срока по чл.149,ал.3 вр.ал.1 от АПК и от
надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от
оспорване, поради което е допустима
Разгледана по същество, тя е основателна.
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-1085-000194/30.03.2023г. на
началник група към ОДМВР Русе, сектор „Пътна полиция“, на А.Н.Л., на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, е наложена ПАМ – „временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП
предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид
принудителни административни мерки, между които и процесната по чл.171, т.1, б.“в“ от закона.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ПАМ по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото /л.1 от
преписката/ е представена Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на директора на
ОДМВР – Русе, с която той е оправомощил
длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП. Заповедта
е издадена на основание чл.172,ал.1 от ЗДвП и Заповед рег. №8121з-1632 от 2021
г. на Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по
делото, но е ноторно известно, че с нея министърът на вътрешните работи
определя областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на
чл.165,ал.1 от ЗДвП. Съобразно това, и в съответствие с нормата на чл.172,ал.1
от ЗДвП, директорът на ОД на МВР-Русе със Заповед №336з-3170/31.12.2021 г. е делегирал правомощията си по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на началник група в сектор
ПП, какъвто е издателя на оспорения акт в настоящия случай. Предвид това,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1085-000194/30.03.2023г. е издадена в
условията на делегирана компетентност.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 29.03.2023г., около 15.30 часа, жалбоподателката А.Н.Л. ***,
била спряна за проверка от полицейски служители и отказала да бъде изпробвана с
техническо средство Drug test 5000 за употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози. Полицейските служители й издали талон за изследване /стр.6 от
административната преписка/, в който е вписан отказът на Л. и тя е уведомена,
че следва да се яви в УМБАЛ "Канев" за вземане на кръв и урина в срок
от 45 минути от връчването на талона; талонът е връчен в 16.05 часа.
Жалбоподателката не се явила в болничното заведение за изследване.
Спор по така установените факти няма. Жалбоподателката заявява в съдебно
заседание, че е отказала както изпробването с Drug test 5000, така и
извършването на медицинско и химическо изследване на кръв и урина, тъй
като от една страна се съмнява в
достоверността на теста, а от друга страна употребява лекарства, които могат да
повлияят на резултатите от изследването.
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП,
послужила като правно основание за издаване на заповедта, ПАМ временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на
водач, който управлява моторно превозно средство „…. след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на
чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.“
Анализът на нормата разкрива следните
хипотези, при които се прилага ПАМ – 1. Управление на МПС при установена / с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест/ употреба
на наркотични вещества или техни аналози и 2.управление на МПС при отказ да
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Водачът може да откаже както да бъде
проверен /на място, от полицейски орган, с техническо средство или с тест/,
така и да даде биологични проби.
Видно от употребата на съюзът „или“ при посочване на двете хипотези, за да е
съставомерен отказът, следва водачът да е отказал да бъде проверен изобщо, по
който и да е от визираните начини. Не е спорно в случая, че жалбоподателката е
отказала както проба с тест, така и биологична проба, следователно съставът на чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка е
осъществен.
Независимо от това, оспорената заповед е незаконосъобразна.
Видно от съдържащите се в административната преписка доказателства – докладна
записка на стр.4 и справка за нарушител на стр.8-9, се установява, че с ЗППАМ
№22-1085-000482/23.08.2022г. по отношение на Л. е приложена ПАМ „временно
отнемане на
свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“. ПАМ е издадена въз основа на констатирано с АУАН №707726/22.08.2022г.
нарушение. С наказателно постановление №22-1085-002728/19.10.2022г., за това
нарушение са наложени административни наказания глоба в размер 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наказателното постановление
е влязло в сила и срокът на лишаване от право е от 22.08.2022г. до 22.08.2024г.
Следователно, към издаване на оспорената в настоящето производство заповед,
жалбоподателката вече е била лишена от право да управлява моторно
превозно средство и свидетелството й за управление на МПС е било временно
отнето. Така разпореденото със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №23-1085-000194/30.03.2023г. на началник група към ОДМВР Русе,
сектор „Пътна полиция“ „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС,
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ е изначално
неизпълнимо, доколкото не може да бъде отнето свидетелство, което вече е отнето.
Поради това, оспореният акт е без предмет, което го прави материално
незаконосъобразен.
По гореизложените съображения, съдът приема, че оспорената заповед се явява постановена в
нарушение на материалния закон, поради което се следва нейната отмяна.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по направеното оспорване от А.Н.Л. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-1085-000194/30.03.2023г. на началник група към ОДМВР
Русе, сектор „Пътна полиция“, с която й е наложена ПАМ – „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“.
Решението е окончателно на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Съдия: