РЕШЕНИЕ

 

Номер    1793                        Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 10.05                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 10.04.2019 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 17993  по описа за   2018         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.45 във връзка с чл.50 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът “Смарт Лайф” ЕООД – гр. В., твърди, че на 25.05.2018 г. в ******, около 04.37 часа, върху собствения на ищеца лек автомобил „****“ с рег. № *****, е паднало дърво, намиращо се на около 10 метра от източната стена на блока, находящ се в **** ***, на северозападния ъгъл на паркинга на Съдебната палата – гр. П., в близост до неработещата бариера, при което са нанесени щети на автомобила. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната Община да му заплати сумата 2 857 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от падането на дървото, изразяващи се в стойността на настъпилите щети върху автомобила следствие падането на дървото върху него, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 25.05.2018 г. до 07.11.2018 г. в размер на 132, 80 лева; сумата 50 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от падането на дървото, изразяващи се в стойността на заплатената от ищеца такса на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ за издаден пропуск за ползване на синя зона за периода от 25.09.2017 г. до 26.09.2018 г.; сумата 220 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от падането на дървото, изразяващи се в заплащането на експерт за изготвяне на оценъчен доклад за щетите по автомобила, и сумата 1 350 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от падането на дървото, изразяващи се в стойността на платените от ищеца наемни цени по сключен между него и И. Р. А. на 01.06.2018 г. в гр. П. Договор за наем за ползване на закрито охраняемо паркомясто за съхранение на увредения автомобил за девет месеца, считано от сключването на Договора, заедно със законната лихва върху четирите главници. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответникът Община П. – гр. П. оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели Б. Х. и В.Д., действително на 25.05.2018 г. в ***** около 04.37 часа, върху лек автомобил „****“ с рег. № **** – собственик на който автомобил е ищцовото дружество, е паднало дърво, при което автомобилът е бил непоправимо увреден до степен, че възстановяването на щетите по него е икономически нецелесъобразно („икономически тотал“) – като стойността на причинените щети по автомобила възлиза на 2 857 лева, според представения като писмено доказателство по делото Доклад за техническа експертиза (стоково-оценъчен) от 05.06.2018 г., изготвен от експерта ***.

Както се установява от заключението от 28.01.2019 г. на вещото лице по САТЕ С.М., настъпилите щети по автомобила са на обща стойност 2 907 лева и същите са настъпили именно следствие на падане на дървото върху автомобила и не би могло да настъпят поради дефекти на автомобила, като е налице причинно-следствена връзка между падането на дървото и нанесените на автомобила щети, а предвид обстоятелството, че стойността на евентуален ремонт на автомобила надвишава със 70% пазарната стойност на автомобила, макар да е технически възможно възстановяването на автомобила, то е икономически нецелесъобразно и се касае за икономически тотална щета.

С оглед събраните по делото доказателства – и особено показанията на свидетеля Х., съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за липса на отговорност за настъпилите щети по автомобила поради настъпването на инцидента заради случайно събитие, а не поради бездействие на ответника – и именно ответникът, като собственик на вещта (въпросното дърво), причинила увреждането, следва да носи отговорност за причинените от падането на дървото вреди по автомобила на ищеца, с оглед разпоредбите на чл.50 от ЗЗД и чл.61 от ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер на обезщетението за причинените му от инцидента имуществени вреди в размер на стойността на щетите по автомобила, е по-нисък от установения от САТЕ действително дължим, а претендираният размер на обезщетението за забава върху тази главница, изчислено служебно от съда с компютърна програма, е в размер на 132, 80 лева – т.е. тази претенция също съвпада с действително дължимия размер, съдът намира, че тези два иска се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, преди инцидента ищецът е заплатил на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ за издаден пропуск за ползване на синя зона за периода от 25.09.2017 г. до 26.09.2018 г. за мястото, където е бил паркиран автомобила при падането на дървото в размер на 50 лева – поради което съдът намира, че искът за обезщетяване на тези имуществени вреди също се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

Както вече бе посочено, след инцидента, ищецът е възложил на експерта **** да изготви оценъчен доклад за щетите по автомобила – за което, видно от представените в тази насока писмени доказателства, му е заплатил на 05.10.2018 г. сумата 220 лева – поради което съдът намира, че и искът за репатриране на тези причинени на ищеца имуществени вреди от инцидента, се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

От представените в тази насока писмени доказателства се установява, че между ищеца и лицето И. Р. А. на 01.06.2018 г. в гр. П. е бил сключен Договор за наем за ползване на закрито охраняемо паркомясто, на което паркомясто, находящо се в ****, където ищецът е оставил за съхранение след инцидента увредения автомобил, за ползването на което паркомясто за периода от девет месеца, считано от сключването на Договора, ищецът е заплатил на И. А. наемни цени в размер общо на 1 350 лева – поради което съдът намира, че тази претенция също се явява доказана по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

И четирите главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 12.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 884, 28 лева – платени ДТ и адвокатско възнаграждение.

С оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид цената на обективно съединените искове, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възражение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

         

ОСЪЖДА Община П., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявана от *****, ДА ЗАПЛАТИ НА “Смарт Лайф” ЕООД – гр. В., ЕИК *********, представлявано от *****, със съдебен адрес:***, ***** С.М., СУМАТА 2 857 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от падането на 25.05.2018 г. около 04.37 ч. на дърво, намиращо се на около 10 метра от източната стена на блока, находящ се в *****, на северозападния ъгъл на паркинга на Съдебната палата – гр. П., в близост до неработещата бариера, върху собствения на ищеца лек автомобил „******“ с рег. № *****, намиращ се към момента на падането на дървото в ****, изразяващи се в стойността на настъпилите щети върху автомобила следствие падането на дървото върху него, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от 25.05.2018 г. до 07.11.2018 г. В РАЗМЕР НА 132, 80 лева; СУМАТА 50 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от падането на дървото, изразяващи се в стойността на заплатената от ищеца такса на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ за издаден пропуск за ползване на синя зона за периода от 25.09.2017 г. до 26.09.2018 г.; СУМАТА 220 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от падането на дървото, изразяващи се в заплащането на експерт за изготвяне на оценъчен доклад за щетите по автомобила, както и СУМАТА 1 350 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от падането на дървото, изразяващи се в стойността на платените от ищеца наемни цени по сключен между него и И. Р. А. на 01.06.2018 г. в гр. П. Договор за наем за ползване на закрито охраняемо паркомясто за съхранение на увредения автомобил, за девет месеца, считано от сключването на Договора, ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху четирите главници, считано от 12.11.2018 г., до окончателното ИМ изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 884, 28 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.