Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/18.09.2020 г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на тринадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело
№ 267 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Производството
е образувано по молба на председателя на УС на Сдружение „А.НА Д.В.Б.“ ЕИК ********.
Длъжникът твърди, че с влязло в сила решение по т. дело 3693/2019 г. по описа
на САС сдружението е осъдено да заплати на Фонд научни изследвания, ЕИК ********
сумата от 108133,20 лева, заедно със законната лихва и разноски по делото в
размер на 11 945.33 лева. Сочи се, че сдружението няма никакви активи,
поради което не е в състояние да изпълни така възникналото си задължение.
Твърди се наличие на състояние на неплатежоспособност и на свръхзадлъжнялост. С
молбата се иска от съда да открие производство по несъстоятелността поради неплатежоспособността, евентуално
поради свръхзадлъжнялост на дружеството.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Въз
основа на изготвените служебни преписи от решение по т. дело 3189/2017 г. по
описа на СГС, VI-19
състав, по т. дело 3696/2019 г. по описа на САС, ТО-9 състав се установява, че
с влязло в сила решение (в тази част решението не е обжалвано) сдружението е
осъдено да заплати на Фонд научни изследвания
на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД сум,ата от 108 133,20
лева, ведно със законната лихва от 23.11.2017 г. до окончателното заплащане на
сумата от 11 945,33 лева – разноски по делото.
Видно
от удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от
НАП публичните задължения на сдружението възлизат на 11,59 лева – за вноски за
универсален пенсионен фонд.
Молителят
е представил ГФО на дружеството за 2019 година.
От
представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се установява, че в
централната база на АИС-КАТ към 20.02.2020 г. на името на Сдружение „А.НА
Д.В.Б.“ ЕИК ******** няма регистрирани МПС.
Направена
е служебна справка в системата ИКАР за притежавани недвижими имоти от молителя
и се установява, че такива не са регистрирани към датата на справката – 17.02.2020 година.
От
НАП e представенa ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. и служебна бележка, че не са
подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода 2017 г. – 2019 година.
По
делото е прието основно заключение на съдебно – финансово икономическа
експертиза. Според заключението сдружението има следните активи:
-
2014 г. – ДМА – машини - 1 х. лева;
краткотрайни активи – общо 7 х. лева;
-
2015 г. – краткотрайни активи – суровини
и материални – 2 х. лева; вземания – 45 х. лева; пари в брой -15 х. лева;
-
2016 г. - краткотрайни активи – суровини и материални –
2 х. лева; вземания – 67 х. лева; пари в брой -46 х. лева;
-
2017 г. - краткотрайни активи – суровини и материални –
2 х. лева; вземания – 67 х. лева; пари в брой -46 х. лева;
-
2018 г. - краткотрайни активи – суровини и материални –
2 х. лева; пари в брой - 17 х. лева, депозити- 4 х. лева ;
-
2019 г. - краткотрайни активи – вземания – 1 х. лева;
пари в брой -1 х. лева;
Структурата
на пасива е както следва:
-
2014 г. – 8 х. лева, от които 4 х. лева – резерви; 4 х. лева – задължения до 1 година;
-
2015 г. – 62 х. лева, от които 17 х. лева – резерви; 45 х. лева – задължения
към доставчици до 1 година;
-
2016 г. – 115 х. лева, от които 8 х. лева – резерви; 107 х. лева – задължения
към доставчици до 1 година;
-
2017 г. – 115 х. лева, от които 8 х. лева – резерви; 107 х. лева – задължения
към доставчици до 1 година;
-
2018 г. – 21 х. лева, от които 20 х. лева – резерви; 1 х. лева – задължения към
доставчици до 1 година;
-
2019 г. – 2 х. лева, от които 2 х. лева – резерви;
В
съдебно заседание по делото, проведено на 13.08.2020 г., вещото лице е дало
разяснения, че при изготвяне на заключението е работило само въз основа на
отчетите, баланса и отчета за приходите и разходите. От счетоводството на
сдружението е било уведомено, че не са изготвяни и не могат да представят
никаква друга информация, вкл. и инвентаризации, от които да се проследи
паричният поток, да се установи наличието на пари в брой, депозити и документи,
установяващи съществуването на вземанията от клиенти и пр.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно
чл. 14, ал.4 от ЗЮЛНЦ oтносно неплатежоспособността, съответно
несъстоятелността, реда за ликвидация и правомощията на ликвидатора относно
юридическите лица с нестопанска цел се прилагат съответно разпоредбите на
Търговския закон.
Производство
по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на
установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да
има качеството на търговец (съответно юридическо лице с нестопанска цел,
регрирано по ЗЮЛНЦ); да не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до
търговска сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и
общината, свързано с търговската дейност (съответно от дейността му като ЮЛНЦ),
или частно държавно вземане.
Презумпцията
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията"
по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на
понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
В
настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни
предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява
компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на
производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно
ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция
за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано
с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане,
както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В
конкретния случай Съдът е сезиран с молба от самия длъжник.
Установява
се, че длъжникът има както публични задължения към НАП за 03.2020 г. в размер
на 11,59 лева, така и задължение за 2019 г., произхождащо от дейността му като
сдружение – задължение към Фонд Научни изследвания в размер на 120 х. лева - изискуеми
и непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т.1 и т. 2 от ТЗ.
Не
се установи сдружението - длъжник да има
активи за периода след 2017 година - както ДМА, така и краткотрайни активи –
пари в брой, вземания и пр.
Молителят
твърди наличието на неплатежоспособност, кумулативно и на свръхзадлъжнялост.
По
отношение на неплатежоспособността
Неплатежоспособността
по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено
в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуеми парични задължения чрез наличните си парични и
други реално ликвидни активи.
При
преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът съобрази и,
че за оценка на реалното финансово състояние на длъжника следва да се изхожда
от обективно установими и документално обосновани данни, от които да се направи
извод вкл. и не само, за реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл.
и при съответни данни за документална необоснованост на счетоводни записвания
по баланса - актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на съответните
коефициенти, като водещи показатели за финансовата стабилност на предприятието
(в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС,
решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от
02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е
проявата и на засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност,
въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
По
тези причини Съдът не кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, в частта относно приетото, че за целия изследван период са налице
парични вземания в брой и по влогове, както и вземания в размер на 67 х. лева
за периода 2016 г. – 2019 г. , тъй като целта на производството по несъстоятелност
е да се установи реалното финансово състояние на дружеството.
Поради
това, Съдът приема, че след 2016 г. посочените вземания от клиенти, записани в
отчета от 2015 г. и пренесени в отчета за 2016 г., следва да се приемат, че са
нереализируеми, т.е не могат да послужат за удовлетворяване на кредиторите на
дружеството, а относно паричните средства следва да се приеме, че не се
установява тяхното съществуване, поради документалната им недоказаност.
Следва
да се отбележи и, че сдружението не е отразило счетоводно и възникналото с
влязлото в сила решение на САС от 15.11.2019 г. в тази част задължение в размер
на общо 120 х. лева за 2019 година. Поради това вещото лице е изготвило и
алтернативен вариант на отчета, въз основа на който са преизчислени и
коефициентите за ликвидност.
При
анализа на цялостното финансовото състояние на длъжника се използват различни
икономически и финансови показатели, като при трактовката на въпроса каква
информация ни дава всеки един от тях, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните
(текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които
се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно
нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните
активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и
готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни
финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна
цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по
вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна
точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и
то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо,
най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане
на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на
ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение
(текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи,
диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща
ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към
краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е
най-динамичен.
Очертаните
по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността
предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи
при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието),
т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи тяхния справедлив пазарен
еквивалент в пари.
На
базата на корекционното преизчисляване на коефициентите на ликвидност, се
установява, че за изследвания период, същите имат следните стойности:
-
Коефициент на обща ликвидност:
2014 г. –1.75; 2015 г. – 1.3778; 2016 г . – 0.00;
2017 г. – 0.00; 2018 – 0.00; 2019 – 0,00;
-
Коефициент на бърза ликвидност:
2014
г. –1.25; 2015 г. – 1.33; 2016 г . – 0.00; 2017 г. – 0.00; 2018 – 0.00; 2019 –
0,00;
-
Коефициент на незабавна ликвидност:
2014
г. –0,00; 2015 г. – 0.33; 2016 г . – 0.00; 2017 г. – 0.00; 2018 – 0.00; 2019 –
0,00;
-
Коефициент на абсолютна
ликвидност:
2014
г. –1.25; 2015 г. – 1.33; 2016 г . – 0.00; 2017. – 0.00; 2018 – 0.00; 2019 –
0,00;
От
заключението на вещото лице се установи, че за периода 2016 г. – 2019 г.,
коефициентите за ликвидност са извън референтните стойности.
Констатираното
по делото финансово положение, в което се намира сдружението, несъмнено
обуславя извод за невъзможност на да покрие своите краткосрочни парични
задължения, възникнали в края на 2019 година и през 2020 година.
По
изложените съображения, Съдът счита, са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност,
тъй като сдружението – длъжник, инициирало производството, не е в състояние да
изпълни изискуеми задължения във връзка с дейността си, затрудненията му не са временни, като състоянието на неплатежоспособност
е обективно и трайно.
Доколкото
молителят е предявил и второто основание за откриване на производството кумулативно (допустимо съединяване съгласно решение
№ 201 от 11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г., ТК, І ТО на ВКС), Съдът следва
да разгледа и това основание.
В
чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, свръхзадължеността е дефинирана като специално основание
за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник - ООД, АД и КДА,
различно от неплатежоспособността, като общо такова. За разлика от
неплатежоспособността, която е трайно обективно състояние на невъзможност на
търговеца, с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения (с
основен индикатор коефициента за обща ликвидност), за свръхзадължеността се
изследва възможността на дружеството с цялото си имущество (с всичките си
активи, да покрие паричните си задължения (които не е необходимо да бъдат
изискуеми, а е достатъчно да са само съществуващи). От субективна страна,
свръхзадължеността се различава от неплатежоспособността, както по кръга на
лицата, спрямо които може да се иска откриване на производство по
несъстоятелност на това основание, очертан в чл. 607а ал. 2 ТЗ (по-ограничен от
този при неплатежоспособността, доколкото включва само търговските дружества,
но не и едноличните търговци)- дружество с ограничена отговорност, акционерно
дружество или командитно дружество с акции, така и относно субектите,
легитимирани да искат нейното обявяване, който е по-широк и включва освен тези
по чл. 625 ТЗ, още и членовете на управителния съвет на търговското дружество
(чл. 742, ал. 2 ТЗ).
Преценката
налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова
стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са
отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити.
От
анализа на финансово икономическото състояние на сдружението, се установява, че
след 31.12.2015 г. същото няма никакви активи (с оглед прието за недоказана
документална обоснованост на записаните в баланса и отчетите пари в брой и
вземания от клиенти).
Установи
се наличието на парични задължения – публични задължения и задължения,
установени с влязло в сила решение на САС към Фонд научни изследвания (в размер
над 120 000 лева общо).
Следва
да се отбележи, че и за двете основания за откриване на производство по
несъстоятелност се установява една и съща начална дата, доколкото и двете
основания се основават на наличието на едни и същи парични задължения.
По
изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, представените писмени доказателства и цялостният анализ на
финансовото състояние на сдружението, Съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността/свръхзадлъжнялостта
следва да се определи спрямо датата, относно която се установява наличието на
парични задължения към Фонд научни
изследвания и последвалата забава за заплащане на установените задължения,
както и установеното трайно влошаване на икономическото му състояние – 31.12.2019
година.
С
оглед липсата на налично имущество, с което да се покрият разноските в
производството по несъстоятелност към момента на откриването му, Съдът е дал
срок на кредиторите да предплатят сумата от 3000 лева за началните разноски, на
основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като
определението е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ.
В
дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума за покриване на
началните разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките на
чл.632 от ТЗ.
Спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от
вписването на решението по чл. 632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника или на
кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б.
Ако
в този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и постанови заличаване на длъжника от
търговския регистър.
Водим
от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
и свръхзадлъжнялостта на Сдружение „А.НА Д.В.Б.“ ЕИК ********, бул./ул. кв. ******,
бл. ********и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА –
31.12.2019 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника Сдружение „А.НА Д.В.Б.“ ЕИК ********, бул./ул.
кв. ********вх. ******
ОБЯВЯВА
Сдружение
„А.НА Д.В.Б.“ ЕИК ********, бул./ул. кв. ******, бл. ********В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на Сдружение „А.НА Д.В.Б.“ ЕИК ********, бул./ул. кв. ********вх. ******
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на Сдружение „А.НА Д.В.Б.“ ЕИК ********, бул./ул.
кв. ********вх. ******
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 267/2020 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника Сдружение „А.НА Д.В.Б.“ ЕИК ********, бул./ул. кв. ******,
бл.******, че на основание чл.632, ал.2 от ТЗ спряното производство може да
бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в Регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, по молба на кредитор или длъжника, при
условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или
при представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд
на сумата от 3 000 лева (три хиляди лева), необходима за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника Сдружение „А.НА Д.В.Б.“ ЕИК ********, бул./ул. кв. ********вх.
******че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на
производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и
да бъде постановено заличаване на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА Сдружение
„А.НА Д.В.Б.“ ЕИК ********, бул./ул. кв. ******, бл. ********да заплати по
сметка на СГС сумата от 250 лева – държавна такса по делото и сумата от 600
лева – за депозит за вещо лице.
Решението
може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Препис
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в
Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението
да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която
се води при СГС.
СЪДИЯ: