РЕШЕНИЕ
№ 432
Хасково, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на
седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 20237260701193 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
заместник-министъра на земеделието, действащ чрез процесуален представител,
против Решение № 26 от 10.10.2023г. постановено по а.н.д.№ 20235650200044 по
описа на РС-Ивайловград за 2023г.
В касационната жалба се излагат твърдения за
неправилност на решението поради нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Излага се фактическата обстановка, сочи с че
АУАН и НП отговарят на законовите изисквания, а нарушението е доказано.
Необосновано РС-Ивайловград приел, че наложеното административно наказание
почива на предположения. То било наложено въз основа на факти и обстоятелства
описани в множество официални документи, известни на АНО. В противоречие с
доказателствения материал бил и наведения извод, че нарушението е неясно
изписано и сведено до знанието на дееца, за да може да организира защитата си.
В хода на съдебното дирене не били представени доказателства оборващи
констатациите на органа, че имотите се ползват именно от “Фриго - Макс“ ЕООД и
че същите са разкопани на 100%. Ето защо обосновано според касатора можело да
бъде установено, че нарушението не било извършвано на конкретна дата и по
своята същност било нарушение осъществяващо се трайно непрекъснато във времето.
По изложените съображения се моли за отмяна на
оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление. В писмена
молба вх. № 398 от 16.01.2024г., депозирана чрез упълномощен представител,
заявява, че поддържа касационната жалба и претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът – „Фриго – Макс“ ЕООД, [населено
място] чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва
касационната жалба. Излага подробни доводи обосноваващи законосъобразност на
въззивното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура, пледира
оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от
касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С оспореното решение,
Районен съд – Ивайловград е отменил Наказателно постановление № НП-203 от
29.05.2023г. на заместник министъра на земеделието.
За да постанови този
резултат, съдът е приел че в хода на административно-наказателното производство
е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с посочване в НП на дата
на нарушението различна от визираната в АУАН, което е довело до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице.
Настоящата инстанция
споделя фактическите констатации и правни изводи на районния съд за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Административно –
наказателната отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл.
41, ал.3, вр. ал.1, т.1 от ЗОЗЗ .
Изискванията за
съдържание и реквизити на АУАН и НП са императивни по характера си и са
въведени от нормите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Датата на извършване на
нарушението, е сред задължителните реквизити в АУАН и НП съгласно чл.42, ал.1,
т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
За дата на осъществяване
на деянията в конкретния случая в АУАН е възприета 12.12.2022г., а в НП
-19.10.2022г.
Очевидно е, че описаното
в АУАН нарушение не е идентично с посоченото в НП, като съществени елементи от
обективната страна на деянието, касаещи датата на нарушението се въвеждат за
първи път едва с наказателното постановление. Разминаването между АУАН и НП,
според настоящия касационен състав, безспорно води до нарушаване правото на
защита на наказаното лице, защото по този начин се стига до налагане на
наказание за непредявено с АУАН нарушение. Това е така, тъй като датата на
нарушението, е съществен елемент от обективната му страна и е в тежест на
административно-наказващия орган е да докаже с допустимите от закона
доказателствени средства, че посоченото за нарушител лице е извършило описаното
в АУАН и в НП административно нарушение, индивидуализирано с всички признаци на
нарушението, включително и с дата на извършването му. В случая в АУАН са
предявени нарушения осъществени на 12.12.2022г., а в НП такива извършени на
19.10.2022г., което безспорно накърнява правото на защита на наказаното лице да
разбере за осъществяване на кои точно деяния му се налага административното
наказание, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен
контрол за законосъобразност на оспорено НП.
Наред с това следва да
се посочи и че описанието на нарушенията в НП не съответства на диспозитива му.
В Наказателното постановление са описани три нарушения, осъществени на една и
съща дата и изразяващи се в еднакви изпълнителни деяния, като АНО е приел, че
се касае за три нарушения предвид обстоятелството, че същите са осъществени в
три различни поземлени имота представляващи земеделски земи, с идентификатори
както следва : 29101.549.8, 29101.549.9 и 29101.549.10 по КК на [населено
място]. Същевременно на касационния ответник са наложени три административни
наказания “имуществена санкция“ - едно за нарушението осъществено в ПИ с
[идентификатор] и две за нарушението осъществено в ПИ с идентификатор №
29101.549.9, а за нарушението осъществено в ПИ с идентификатор № 29101.549.10,
на дружеството не е наложена санкция. В чл. 2, ал.1 и чл.18 от ЗАНН е въведен
принципа за съответност на наказанието с осъщественото нарушение, при което за
всяко отделно нарушение следва да се налага съответното му, предвидено в закона
наказание. В случая НП е издадено в нарушение на тези разпоредби, като за едно
и също нарушение, а именно това извършено в [ПИ] по КК на [населено място] на
санкционираното дружество са наложени две еднакви по размер „имуществени
санкции“, въпреки че ЗОЗЗ в чл.41, ал.3 вр. с ал.1, т.1 не предвижда подобна
възможност.
Ето защо въззивното
решение, е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора
основателна се явява само претенцията на ответника по касация за присъждане на
разноски, представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение, в
доказания по делото размер от 300 лева, съобразно договор за правна защита и
съдействие от 15.01.2024г.
Водим от горното
Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 26 от 10.10.2023г. постановено по а.н.д.№ 20235650200044 по описа на
РС-Ивайловград за 2023г.
ОСЪЖДА Министерство на
земеделието и храните да заплати на „Фриго-Макс“ЕООД, [населено място] с [ЕИК]
разноски по АНД(К)№ 1193 от 2023г. по описа на АдмС-Хасково, в размер на 300.00
лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
|
Председател: |
|
|
Членове: |