ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2298
гр.Плевен, 21.12.2023
год.
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елка Братоева
ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева
Недялко Иванов
като разгледа докладваното от съдия
Кръстева частно касационно административно дело № 1034/2023 г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Агенция
“Пътна инфраструктура” (АПИ), срещу Протоколно определение №2786/13.11.2023 г.
на Районен съд - Плевен по АНД № 1232/2023 г. по описа на РС - Плевен, с което
е спряно производството по делото до приключване на дело № С-61/2023 г. пред
Съда на Европейския съюз (СЕС).
Частният жалбоподател твърди, че
обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при
противоречие с процесуалния закон и че липсва основание за спиране на
производството. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е постановил
спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, тъй като не са налице основанията за
спиране, защото в ЗАНН няма процедура по спиране на съдебното производство при
обжалване на електронни фишове, а в глава XII от АПК не се съдържат разпоредби
относно спиране на касационното производство. Според частния жалбоподател
приложим е чл. 84 от ЗАНН, препращащ към разпоредбите на НПК. Според него
съгласно нормите на чл. 25 и чл. 488, ал. 1 от НПК само ако съдът отправи
преюдициално запитване, то само този съд има право да спре производството, а в
случая не е отправено такова запитване от РС Плевен.
Иска отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът – „Октопод инвест холдинг“
ЕАД - не изразява становище по частната жалба.
След като прецени доказателствата по
делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба,съдът приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт,
който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение и
да спре производството, ПРС е приел, че по отправеното от Административен съд –
Хасково преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, въз основа на което
е образувано дело № С-61/2023 г., тълкуването на СЕС ще е от значение и по
образуваното пред районния съд дело. Първоинстанционният съд е приел, че
отправеният до Съда на Европейския съюз преюдициален въпрос касае прилагането
на закона, в частност правни норми, по които е санкционирано дружеството. Въз
основа на изложеното, съдът е приел, че са налице предпоставките за спиране на
производството по чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 25, ал.1, т.4 от НПК до произнасяне на
Съда на Европейския съюз.
Определението е правилно.
Основанието за спиране на производството
по ЗАНН пред РС, поради отправяне на преюдициално запитване, е разписано в
текста на чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК,
приложим съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. В
цитираната разпоредба е посочено, че производството се спира, когато съдът
отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Според настоящия съдебен състав,
цитираната норма не следва да се тълкува стеснително, в смисъл, че
производството следва да се спре само в случаите, когато съдът по това дело е
отправил преюдициално запитване.
В действителност в НПК липсва разпоредба,
аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
според която се допуска спиране на производството по дело, не само, когато по
него е отправено запитване, но и когато в същия или в друг съд се разглежда
дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, нито
такава, аналогична на разопоредбата по чл. 633 от ГПК,
според която решението на Съда на Европейските общности е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България. Но логическото тълкуване на
посочената в НПК правна норма, във връзка с цитираните норми от ГПК, налага
извод, че и в производствата по НПК, всякога, когато тълкуването на разпоредба
от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, съдът следва
да отправи запитване до Съда на ЕС, респективно – да спре производството, ако
такова вече е образувано по идентичен въпрос по отправено преюдициално
запитване от този или от друг съд.
Следва изрично да се посочи, че липсата на
предвидено основание в НПК за спиране на наказателното производство на
основание отправено по друго дело преюдициално запитване, не освобождава
националните съдилища, сезирани със спор, по който пряко относимо е правото на
ЕС, от задължението да осигурят неговото правилно тълкуване и прилагане.
Въпросът за спиране на производството поради отправено преюдициално запитване
по друго дело в крайна сметка засяга прилагането на правото на ЕС, доколкото
спирането на производството пред националния съд цели висящото пред него дело
да бъде решено в съответствие с предстоящото преюдициално заключение на Съда на
ЕС.
Спирането на производството до произнасянето на СЕС е способ,
целящ спорът да се разреши в съответствие с правото на ЕС и даденото в тази
връзка преюдициално заключение на Съда на ЕС. Съответно, решаването му без
изчакването на преюдициалното заключение на СЕС би могло да доведе до
несъответствие на така постановеното решението с правото на ЕС.
С оглед на горното, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че
производството се спира единствено, когато съдът, пред който делото е висящо,
отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
В производството пред Районен съд – Плевен
следва да бъде извършена проверка относно законосъобразността на електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден
за нарушение на чл. 102, ал. 2 Закона за движението по пътищата и на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Поставеният преюдициален въпрос по дело
С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г.
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в
настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция
във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за
предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че
е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна
отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.
Като е достигнал до същите правни изводи,
а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Районен съд - Плевен е
постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид горното, първи касационен състав
на Административен съд-Плевен,
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила определение №2786/13.11.2023
г. на Районен съд - Плевен по АНД № 1232/2023 г. по описа на РС Плевен, с което
е спряно производството по делото до приключване на дело № С-61/2023 г. пред
Съда на Европейския съюз (СЕС).
Определението да се съобщи на страните.
Определението е окончателно.
Председател:
/п/
Членове:
/п/