Р Е Ш Е Н И Е
№ 730/10.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди двадесет и втора година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 382 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) и е образувано по жалбата на Й.К.К., ЕГН **********,***, подадена чрез
адв. А.,***, против Заповед № 317з-1779/07.03.2022 г., на Директора на ОД на
МВР гр. Пловдив, за командироване на държавния служител.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна. Посочва се, че не става ясно какви са конкретно мотивите за
издаването на процесната заповед, както и какви са мотивите, наложили командироването
на жалбоподателя, като в тази връзка счита, че същата е издадена в противоречие
с чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, където изрично е посочено, че командироването се
извършва при служебна необходимост.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. А., който поддържа жалбата. В писмени бележки изтъква, че оспорената заповед не съответства на целта на
закона, а именно че в същата не са посочени конкретните необходимости, а
бланкетно са отразени номерата на „предложението на началник РУ Първомай“ и на
„становището от ЧР“. Видно било от представените доказателства, че
жалбоподателят няма квалификация да работи по контрол на пътното движение,
изисквана от длъжността, на която е бил командирован, с което командироването
му за работа като инспектор по линия на „Териториално обслужване на
населението“ е нецелесъобразно. Претендира направените по делото разноски,
съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Директорът
на ОД на МВР гр. Пловдив, оспорва жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д.-П., поддържа становище, че оспорената заповед е
законосъобразен административен акт и не са налице сочените основания за
отмяна. Доводи за неоснователност
на жалбата излага и в представени по делото писмени бележки по същество на
спора. Моли за присъждане на направените по делото разноски и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С оспорвания акт, на основание чл. 43, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 181а от ЗМВР, инспектор Й.К.К., тактически инспектор V степен в
Сектор „Специални тактически действия“ при ОД на МВР – Пловдив, е командирован
в Група „Охранителна полиция“ към РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив за
периода от 08.03.2022 г. до 06.04.2022 г. включително. За издаването на заповедта органът се е
позовал на Предложение № 325р-1982/21.02.2022 г. от Началник на РУ –
Първомай, Становище рег. № 317р-2840/01.03.2022 г от Началник на Сектор
„Човешки ресурси“ към Отдел „Административен“ при ОД на МВР – Пловдив, като е
посочил цел на командироването: „възникнала служебна необходимост“.
Процесната Заповед № 317з-1779/07.03.2022 г. на Директор ОД на МВР –
Пловдив е издадена на основание чл. 43, ал. 3, т. 3 и ал. 4 от ЗМВР и с цел
възникнала служебна необходимост. Видно от Предложение с рег. №
325р-1982/21.02.2022 г. на Началник РУ – Първомай, е отправено предложение до
Директор ОД на МВР – Пловдив временно да командирова служител, до провеждане на
конкурси, с възможности и правомощия за работа като полицейски инспектор в
група „Охранителна полиция“ на РУ – Първомай.
В предложението е посочено, че при поставените приоритети за изпълнение,
предвид динамиката на средата за сигурност, географските и демографските
фактори на обслужваната територия за постигане на реален ефект от „Териториална
полиция“ на Група „Охранителна полиция“ и при максимално добре създадена
организация на работа и нормално ползване на годишен отпуск от служителите,
липсата на служители в групата затруднява изпълнението на поставените задачи,
като натовареността върху действащите служители е голяма. Посочено е, че територията
за обслужване на РУ – Първомай включва освен гр. Първомай и още 16 отдалечени
малки населени места. Ефективната работа по териториалното обслужване, както и
поставените задачи пред ОД на МВР – Пловдив по линия на противодействие на
трафика на бежанци, противодействие на битовата престъпност в тези населени
места, изискват ежедневна работа с контингента, беседи с гражданите, проверки
на изоставени сгради и помещения, наблюдение, вербовка на доброволни сътрудници
и работа с тях, като към настоящия момент районното управление разполага с 1
полицейски инспектор и 8 младши полицейски инспектори.
Видно от Становище с рег. № 317р-2840/01.03.2022 г. от Началник на Сектор
„Човешки ресурси“ е отправено искане до Директор ОД на МВР – Пловдив, относно
Предложение № 325р-1982/21.02.2022 г. на Началник на РУ – Първомай, да бъде
командирован, до отпадане на необходимостта, държавен служител от ОД на МВР –
Пловдив с възможности и правомощия за работа като полицейски инспектор, който
да изпълнява служебните си задължения на територията, обслужвана от районното
управление. Направен е анализ за натовареността на отделните поделения и е
установено, че Сектор „Специални тактически действия“ е по-слабо натоварен.
Като подходящ служител, който да отговаря на критериите, посочени в
предложението, е предложен инспектор Й.К.К., тактически инспектор V степен в Сектор
„Специални тактически действия“ при ОД на МВР – Пловдив, който да бъде временно
командирован в Група „Охранителна полиция“ към РУ – Първомай, до отпадане на
необходимостта. Включена е подробна кадрова справка за жалбоподателя, в т. ч.
получени награди и проведени обучения (л. 37-38).
Видно от типова длъжностна характеристика с рег. № 3286р-19670/12.11.2015
г., длъжността, заемана от жалбоподателя, е полицейски инспектор VI – V степен
в Група „Териториална полиция“ на Сектор „Охранителна полиция“ /полицейски
инспектор VI – V степен (ТП) в
сектор/група „Охранителна полиция“/ участък на РУ при ОД на МВР (л.42-45).
Видно от типова длъжностна характеристика с рег. № 3286р-44410/05.10.2020
г., длъжността, заемана от жалбоподателя, е тактически инспектор VI – IV степен
в Група/Сектор „Специални тактически действия“ при ОД на МВР (л. 46-47).
Със Заповед № 317з-1779-07.03.2022 г. на Директор ОД на МВР – Пловдив,
издадена на основание чл. 181а от ЗМВР, поради служебна необходимост, инспектор
Й.К.К., тактически инспектор V степен в Сектор „Специални тактически действия“
при ОД на МВР – Пловдив, е командирован в група „Охранителна полиция“ към РУ –
Първомай при ОД на МВР – Пловдив за периода от 08.03.2022 г. до 06.04.2022 г.
включително.
По делото като свидетел е разпитан Г. Г. – Началник на РУ – Първомай към ОД
на МВР – Пловдив, от показанията на който се установява, че районното
управление по щат е с трима районни инспектори, но от януари месец тази година
е останал само един районен инспектор. Това е създавало проблеми по
териториалното обслужване на гражданите, тъй като освен град Първомай,
управлението обслужва и още 16 населени места. Казва, че другите задачи на
районните инспектори са да подпомагат дейността на младши районни инспектори,
но само с един такъв се създавали проблеми. Предложил е да бъде командирован
служител, отговарящ на изискванията, който да подпомогне дейността на районното
управление до запълване на щата, тъй като такова запълване е предстояло през
месеците март – април. Това е бил поводът и предложението, което е отправил до директора
на областната дирекция. Свидетелят твърди, че жалбоподателят е бил запознат с
естеството на работа и преди е работил като районен инспектор, и е преминал
необходимото обучение в Академията на МВР.
При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
доводите на страните, Административен съд – Пазарджик направи следните правни
изводи:
Жалбата е срещу индивидуален административен акт, който по аргумент от чл. 165, ал. 6 ЗМВР подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Подадена е в преклузивния
срок за оспорване, от активно легитимирано лице, чиито права и законни интереси
са непосредствено засегнати от административния акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Заповед № 317з-1779-07.03.2022 г. на Директор ОД на МВР – Пловдив е
издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при
спазване на административнопроизводствените правила. Видно от обжалваната
заповед, същата е издадена на основание чл. 43, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от ЗМВР,
която определя общото правомощие на директорите на ОД на МВР да издават
заповеди в изпълнение на правомощията си по ал. 3 на същия текст. Разпоредбата
постановява, че директорите на областните дирекции осъществяват
общото и непосредственото им ръководство; управляват човешките ресурси;
координират действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на
територията на областните дирекции; представляват юридическото лице; отчитат се
за дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар. Тази компетентност е
ограничена само до териториалната структура, която съответният директор
ръководи.
Спазено е и изискването за форма на акта. В заповедта са посочени фактическите
и правни основания за издаването й, съдържа разпоредителна част, която ясно
определя правата и задълженията на командированите лица, които са
индивидуализирани.
Правомощието да се определи на служителя друго място на изпълнение на
функциите на длъжността може да се реализира само при условията на чл. 181а, ал. 1 – при командироване. Съгласно цитираната разпоредба, при
служебна необходимост, служителите на МВР могат да бъдат командировани временно
да изпълняват задълженията си в друго населено място. От същата разпоредба
следва изводът, че при служебна необходимост органът по назначаването може да
командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго
населено място, в рамките на същата администрация. Тук особено внимание
заслужава и ал. 2 на същия член, според която командироването се извършва за не
повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг
срок, е необходимо писмено съгласие на служителите за това. В случая служителя К.
е командирован за срок по-малък от 30 дни, поради което неговото съгласие не е
било необходимо. Легална дефиниция на понятието „служебна необходимост“ е
дадена в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. „Служебна необходимост“ е налице при извънредни
промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения
ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на
структурите.
В процесния случай описаните фактически обстоятелства за издаване на
заповедта се подкрепят от събраните по делото доказателства. От страна на ответникът в производството –
издател на акта, са представени доказателства, че са били налице „извънредни
промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения
ред“, и/или „нормативни промени“, и/или „промени във функционалните задължения
на структурите“, от които да може да се направи обоснован извод каква е била
конкретната служебна необходимост, обусловила взетото решение за командироване
на жалбоподателя. Както е установила съдебната практика, фактическите основания
следва да съдържат излагане на факти от обективната действителност, които сочат
за наличие на поне една от изброените хипотези: „извънредни промени в
оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред“ и/или „нормативни
промени“ и/или „промени във функционалните задължения на структурите“, включени
в определението на понятието. Както в предложението на Началника на РУ –
Първомай, така и в събраните гласни доказателства, се съдържат конкретни данни
за обстоятелства, свързани с намаления състав на служителите в районното
управление, което и обуславя наличие на „служебна необходимост“ по смисъла на §
1, т. 23 ДР ЗМВР, предвид на това, че оперативната обстановка, във връзка със състоянието на престъпността и/или
обществения ред, не е променена. В районното управление са предвидени по щат
трима районни инспектори, от които само един е бил зает. Вторият щат е бил
свободен, а третият е бил зает от служител, който е бил преместен на друга
длъжност. С оглед на това и предвид обстоятелството, че районното управление
обслужва още 16 населени места, безспорна е необходимостта от повече от един
реално зает служител на посочената длъжност.
Освен гореизложеното, видно от приложената Кадрова справка с рег. № 317р-7580/16.06.2022
г., жалбоподателят е отговарял на изискванията за заемане на длъжността, на
която е командирован. Същият е бил назначен и е работил като полицейски
инспектор, същата длъжност заема и в Група „Териториално полиция“, Сектор
„Охранителна полиция“ към Пето РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив. Преминал е
през първоначална професионална подготовка за длъжността, както и успешно е
завършил „курс за изпълнителска длъжност „полицейски инспектор/ООР/ГП/КОС/“ –
дистанционна форма в Академията на МВР през 2019 г. и курс за повишаване на
специализацията „ПП“ (полицейски инспектор) през 2021 г. в Академията на МВР.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че административният орган е
извършил правилна преценка за възникнала служебна необходимост от командироване
на държавния служител в РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, поради което и
оспорената заповед, като правилна и законосъобразна, следва да бъде оставена в
сила, а подадената жалба, като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и своевременно направеното искане от ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати сумата в размер на 100 (сто) лева в полза на ОД на МВР –
Пловдив, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, III-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.К.К., ЕГН ********** ***, против Заповед №
317з-1779/07.03.2022 г., на Директора на ОД на МВР гр. Пловдив, за
командироване на държавния служител.
ОСЪЖДА Й.К.К., ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ОД на МВР – Пловдив, сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: