№ 760
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110202449 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Арт Билдингс“ЕООД срещу НП № 03 –013402/18.11.20г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение
на чл.63 ал.2 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „Арт
Билдингс“ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 5
000 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено
наказателното постановление. Нарушението не било описано в протокола за
проверка. В АУАН и НП не било описано каква работа е извършвало лицето.
АНО не изпълнил задължението си да изясни обстоятелствата, не описал
нарушението като не посочил дата и място на извършване. Нарушението не
било извършено, лицето имало сключен договор, същия ден било подадено
уведомлението до НАП, а впоследствие било връчено на работника.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се
представлява от адв. Ж., който пледира НП да бъде отменено. Нямало
доказателства, че лицето е допуснато до работа, на същото не бил проведен
инструктаж. Прави алтернативно искане за намаляване размера на санкцията.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к Ошавкова, която
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно. Нарушението било безспорно доказано. В протокола за
проверка се описвали нарушенията, за които се давали предписания.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 04.11.20г., била извършена проверка на строителен в гр.Варна,
ул. „Константин Щъркелов“7, където „Арт Билдингс“ извършвало СМР.
Установило се , че до работа е допуснат З. А. С., на длъжност „общ работник
строителство на сгради”, преди да му е връчено копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. В момента на проверката Здр.А.
почиствал строителни материали.
Трудовият договор бил изпратен за регистрация същия ден и бил
регистриран в 16.07ч. Проверката установила работника на обекта в 15.05
часа, поради което било обективно невъзможно уведомлението да му е
връчено.
Бил съставен АУАН, предявен на упълномощено лице. Срещу
АУАН не постъпили възражения. Описаните в него констатации били изцяло
възприети от АНО и било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства:
Като събрани по реда на НПК следва да се ценят всички писмени
доказателства по делото - АУАН, трудов договор, справка за приети
уведомления, констативен протокол, заповед за компетентност,
идентификационна карта, протокол от проверка.
Съдът кредитира показанията на св.Б. като конкретни, подробни,
логични и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
законоустановения срок.
Не са налице, обаче аргументи срещу твърдението във въззивната
жалба, че нарушението не било описано от фактическа страна. Посочени са
всички съставомерни признаци, но не и всички, относими към тях факти.
Направен е извод, че „Арт Билдинг“ е работодател, но не са посочени фактите
2
за това. Направен е извод, че Зр. А. бил допуснат до работа, но не са описани
фактите за това. Едва в съдебно заседание става ясно, че той почиствал нещо,
но не е допустимо обстоятелствата на нарушението да стават известни едва в
съдебно заседание, тъй като това нарушава правото на защита в хода на АНП.
Нарушението е квалифицирано като такова, по чл. 63 ал.2 от КТ, но за да е
връчено на работника уведомление, то следва преди това да е имало трудов
договор между страните. Това означава между тях да е имало договорено
възнаграждение, място на работа, работно време и почивки. Такива факти
също не се описват.
Предвид горното, нарушението не е индивидуализирано от
фактическа страна по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се
изразява то и срещу какво се защитава.
Неправилен е извода в НП, че нарушението е извършено в 15.05ч.
когато следвало на работника да се връчи уведомлението. Уведомлението е
следвало да се връчи след регистрацията му НАП, която е в 16.07ч. А
нарушението е извършено тогава, когато работникът е допуснат до работа без
уведомление.
Допускането до работа на лице, преди да му връчи копие от
завереното в ТД НАП уведомление и от трудовия договор, е нарушение по чл.
63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението би
бил осъществен, както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и
ако не е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът
изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и копие от
уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява състава на
административното нарушение.
От описаното в АУАН и НП, обаче, не може да се твърди, че
фактически е имало допускане, тъй като не се сочат такива обстоятелства, а
само такива изводи. Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението, ограничава и съда от възможността да прецени има ли
извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и
правилно ли е бил приложен материалния закон. В конкретния случай от
гласните доказателства, събрани в с.з. се установи, че А. в действителност е
извършвал дейност на обекта, като почиствал нещо. Въпреки това, съдът
намира, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като случаят е
малозначителен по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради
явно незначителната обществена опасност на деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на работника да
регулира трудовите си и осигурителни отношения единствено с писмен
трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се
допуска престирането на труд без да е договорно регламентиран или под
формалното прикритие на гражданско правоотношение. В този случай от
доказателствата не може да се направи извод за прикриване на трудово
правоотношение или за наличие на такова без писмен трудов договор. Освен
3
това, справката от НАП е с изходящ номер само един час след установяване
на нарушението. Макар да не става ясно кога трудовият договор е изпратен на
НАП, този час на регистриране, близък до часа на проверката, поставя под
съмнение изводът за прикриване на трудово правоотношение. Налице са
всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2
от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на състава на
нарушението може да се считат осъществени, то това осъществяване е
формално и е налице явна незначителност на обществената опасност на
деянието. Липсват каквито и да било вредни последици.
Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9
ал.2 от НК, като в първия случай има извършено типично административно
нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни последици,
законодателят е предвидил привилегирован състав с много по-ниско
наказание. Привилегированите състави имат аналог в наказателното право,
напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за
извършено нарушение, но поради по-ниската степен на обществена опасност,
за същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право,
където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е
предвидил да не се налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9
ал.2 се отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е
престъпление, съответно-нарушение, въпреки че признаците на състава на
това нарушение са осъществени. Поради това ограничението за прилагане на
чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от
НК.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно
незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов
договор преди проверката, връчено е впоследствие копие от уведомлението
от НАП срещу подпис, уведомлението за регистрация от НАП е само един час
след началото на проверката, няма никакви данни трудовите и
осигурителните права на работника да са били нарушени, няма никакви данни
дружеството да е било извършвало идентични нарушения на трудовото
законодателство, поради което съдът намира, че в конкретния случай
степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна и
деянието не представлява административно нарушение.
В горния смисъл са Решения на Адм.съд-Варна по КНАХД
№219/2019г, по КНАХД №598/2018г., по КНАХД № 963/15г., по КНАХД
№2375/18г., по КНАХД №930/14г., по КНАХД №378/ 2019г. и др.
Предвид основанията за отмяна на НП, съдът не следва да се
произнася по справедливостта на наказанието и не следва да уважи искането
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в тяхна полза. В
полза на въззивната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение,които видно от договора за правна помощ възлизат на 720 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –
013402/18.11.20г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3
от КТ, на „Арт Билдингс“ЕООД е наложено наказание “имуществена
санкция” в размер на 5 000 лева.
Осъжда Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати в полза
на „Арт Билдингс“ЕООД разноските за адвокатско възнаграждение в размер
на 720 лева.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5