РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. гр. Хасково, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200454 по описа за 2023 година
. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано е по жалба от Х. М. М. от град Котел, обл. Сливен срещу Наказателно
постановление № 22-1253-000886 от 01.06.2022 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР -
Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложено административни наказания – „Глоба” в размер на 700 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
с нея наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че в производството по
установяване на административно нарушение и съставяне на процесния АУАН, били
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, както и при издаване
на обжалваното наказателно постановление, което не съдържало реквизитите по чл. 57 от
ЗАНН, а освен това било и издадено извън срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, което се явявало
основание административнонаказателното производство да бъде прекратено. Моли съда,
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, а в полза на жалбоподателя
присъдени разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител. В представено
писмено становище от адв. Х.Ч. заявява, че поддържа подадената жалба и развива конкретни
съображения за нейната основателност, като набляга на неспазване на срока по чл. 34 от
ЗАНН при съставяне на процесния АУАН.
1
Административнонаказващият орган - Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР –
Хасково, редовно призован, не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо
представя становище по жалбата, като моли изложените в нея доводи да не бъдат взети
предвид от съда и същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност –
в случай, че жалбата бъде уважена, моли да не бъдат присъждани разноски над установения
законов минимум.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 17.07.2021 г. в 12:08 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 № 11743С7 движение на лек автомобил марка ,,Фолксваген”, модел
,,Туран” с регистрационен номер ***** със скорост от 106 км./ч. – над разрешената за
движение в населено място – град Хасково, бул. „Г. С. Раковски“ до завод „Мир“, в посока
център на град Хасково, където било разположено техническото средство, насочено към
град Димитровград. От направена Справка в АИС „Регистрация“ на 07.12.2021 г., по
регистрационен номер, а след това и на 04.03.2021 г., се установява, че автомобилът с
посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на
името на Х. М. М., като след изпращане на писмо от ОД на МВР – Хасково, Сектор „ПП“ до
Началника на СПП при ОД на МВР – Сливен, рег. № 1253р-4745 от 26.04.2022 г. за
установяване на водача сам посочил себе си като такъв в попълнена и приложена
Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона
за движението по пътищата с дата 18.05.2022 г. Въз основа на тези констатации, срещу
жалбоподателя, на 19.05.2022 г. бил съставен, от свид. П. Б. Б., на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в СПП при ОД на МВР - Хасково, Акт за установяване на административно
нарушение серия Д, бл. № 237416. Процесният АУАН бил съставен в присъствие на лицето,
сочено като нарушител в него – Х. М. М.. След предявяването му, актът за установяване на
административно нарушение бил подписан от жалбоподателя, без в графата за обяснения и
възражения същият да впише такива. В съставения АУАН било вписано, предвид отчитане
на допустима грешка от 3 % скорост от 103 км.ч., като реално измерената и фиксирана в
снимков материал с номер: 001429 скорост на движение на движение на процесното
превозно средство. Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен
на лицето, сочено в него като нарушител на същата дата – 19.05.2022 г., лично срещу
подпис.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган
възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като се съобразил с
допустимата при отчитане на уреда грешка от 3% при скорост над 106 км.ч. и също
възприел реално измерена скорост на движение – 103 км/ч. Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал с номер:
11743С7/0501429 с техническо средство ARH CAM S1 № 11743С7.
Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по
делото.
Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните
2
в качество на свидетели лица – П. Б. Б. и Д. Т. Л. за обстоятелствата, свързани с действията
им по установяване на твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и авторството и по
съставяне на АУАН, като логически последователни и непротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по
автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни
наказания, е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна
на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. Не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за установяване
на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, на който е осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него,
от която не се е възползвал. По този начин, следва да се възприеме, че не е накърнено
правото му на защита. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити,
като не се потвърждават твърденията за липса на подпис в него на единия от свидетелите, но
и да бе така, то този пропуск, предвид възприетото в Решение № 1314 от 11.11.2022 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1479/2022 г., не би бил съществен, с оглед установяване на
нарушението с АТСС, генерирала доказателства. АУАН е съставен от лице имащо
правомощията да съставя АУАН по ЗДвП видно от представените и приети Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед №272з-2811/13.10.2022г. и акт за встъпване в длъжност
на актосъставителя. Тук за прецизност следва да се отбележи, че макар и представените
Заповед №272з-2811/13.10.2022г. и акт за встъпване в длъжност на актосъставителя да са
след датата на издаването на АУАН, то от тях е видна предишната длъжност на същият,
която отново е в СПП при ОДМВР-Хасково и отново попада измежду лицата с правомощия
да съставят АУАН по ЗДвП видно от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. – в т.1.3.1 от
същата.
При осъществяване на дължимата преценка от съда за спазване на сроковете по чл. 34
от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство със съставяне на
акта за установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че същите са
спазени, като по отношение на едногодишния давностен срок от извършване на
нарушението липсва съмнение, както впрочем и конкретно възражение.
Спорен се явява донякъде моментът относно спазване на тримесечния давностен срок
за съставяне на акта за установяване на административно нарушение по чл. 34 от ЗАНН от
откриване на нарушителя, като именно това е и дискусионният момент в настоящата
хипотеза. Той е обусловен от начина на установяване на самото нарушение по чл. 21, ал. 1
от Закона за движението по пътищата, станало с използване на АТСС, в контекста на
разпоредбата на нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
3
нарушение и предвиденото в изр. второ, че собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство и предвид изисканата и приложена справка за собственост на превозното
средство, с което е извършено процесното нарушение, станало на 07.12.2021г. Поради това,
че в тази справка по регистрационен номер статусът е бил невалиден, този способ за
установяване на собственика и на потенциалния нарушител не би могло да се приеме за
надежден източник на информация, който да постави по годен начин началния момент на
срока по чл. 34 от ЗАНН, а с оглед изисканата последваща справка на 04.03.2022 г., то този
срок е спазен, считано от тази дата. Впрочем, според възприетото виждане в Решение № 113
от 23.02.2022 г. на АдмС - Хасково по к.а.н.д. № 1142/2021 г. предвиденият 3 месечен срок
следва да се съобразява от момента на откриване на нарушителя и в конкретната хипотеза
това следва да се приеме, че е станало след подадена декларация от собственика автомобила
от дата 18.05.2022 г., в която като собственик на автомобила, същият посочва себе си като
водач на моторното превозното средство при осъществяване на процесното управление,
тоест като евентуален извършител на процесното деяние, станало в рамките на
едногодишния срок от извършване на деянието, поради което този основен довод в
подадената жалба и изразеното писмено становище се явява неоснователен. На следващо
място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, видно от представените по делото и
приети писмени доказателства за компетентността на наказващият орган /Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г., Заповед №8121К-6008/30.04.2018г. и акт за встъпване в длъжност/, а по
съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити.
От материалноправна страна, фактическите констатации, изложени в акта за
установяване на административно нарушение, проверени впоследствие и от съда с
допустими доказателствени средства действително се установяват по недвусмислен и
категоричен начин относно факта, че е извършено деяние на посочените дата и място.
По делото не е спорно, че нарушението е установено с АТСС. Освен това като
доказателства в случая приложен по административнонаказателната преписка и приет по
делото, като писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на мобилна
АТСС, протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
Последният е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на
това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и др.
изисквания по наредбата. Представеният в случая протокол е попълнен изцяло и е налице
яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в
АУАН и НП, като е посочено в цитирания протокол, основанието за ограничението на
скоростта при движение в населено място, а именно общо ограничение на скоростта от 50
км/ч. НеобхоД. е да се отбележи също така, че съгласно чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на основание ал. 1 от същата норма протокол се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Такава снимка в случая е представена,
като същата е неразделна част от протокола, при положение, че в конкретната хипотеза се
касае за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо
средство, респ. система за контрол на скоростта. Тази снимка има за предназначение да даде
визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това
място отговаря на посоченото в протокола, спрямо посоката на сработване и
позиционирането на автоматизираните технически средства и системи. В случая, от
изображението на представената снимка по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР
може да се приеме, че тези изисквания са спазени, преценено на база информацията, че
посоката на сработване и заснемане е на насрещно движещите се превозни средства, спрямо
разположението на АТСС, тоест приближаващите се ППС. Освен това, така както е
позиционирано АТСС, заснемането е осъществявано в участък от пътя, който кореспондира
4
с отбелязването в снимковия материал към клип № 11743С7 от 17.07.2021г. с техническо
средство, респ. в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР от
гледна точка посоката на задействане на техническото средство.
Тук следва да се отбележи още, че видно от датата на клип № 11743С7
от 17.07.2021г., който също е приет по делото и неговият номер то същият попада в
часовият диапазон отразен и в протокола по чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР, което още веднъж потвърждава мястото и времето на извършване на
нарушението, а също и въведеното ограничение – общо такова от 50 км/ч. Ето защо и съдът
намира, че снимката от която се установява къде е било разположено мобилното АТС, както
и клип № 11743С7 от 17.07.2021г., следва да се приемат като годни доказателство относно
мястото на заснемане на нарушението описано в ЕФ и от там като доказателства за
извършеното нарушение твърдяно в НП.
По делото е представено и прието и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване по отношение на ARH CAM S1 № 11743С7, както и протокол № 68-С-
ИСИС/01.10.2020г. от проверка на мобилна системата за видеоконтрол, които доказателства
свидетелства, че средството за измерване е от одобрен тип и е преминало проверка, а от там
самото измерване не е компрометирано.
Тоест съда приема, че заснемането на движението на процесният автомобил
управляван от жалбоподателя е извършено законосъобразно в съответствие с правилата за
това.
Към доказателствата водещи на извода за извършено от жалбоподателя нарушение
следва да се има предвид и декларацията по чл. 188 от Закона за движението по пътищата с
дата 18.05.2022 г., попълнена от жалбоподателя, в която той собственоръчно декларира, че
на 17.07.2021г. около 12.08 часа той е , управлявал лек автомобил марка, ,,Фолксваген”,
модел ,,Туран” с регистрационен номер *****, негова собственост.
За налагане на наказанието, което се следва за това нарушение, не е използван редът,
регламентиран в Закона за движение по пътищата, който урежда издаването на електронен
фиш, тъй като установеното превишаване на скоростта е над 50 км/ч. и в тези случаи
санкционната норма предвижда кумулативно наказание – глоба и лишаване от право на
управление на МПС. Същевременно, законодателят допуска издаването на електронен фиш
при определени предпоставки, една от които е с него да се налага само глоба. По тази
причина в акта за установяване на административно нарушение са вписани свидетели, които
не са свидетели на извършване на нарушението, тъй като то е установено от АТСС, която с
констатиране на нарушението е генерирала и доказателства за неговото извършване,
приобщени на основание чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като веществени доказателства. Те са все
пак възприети от актосъставителя, като това обстоятелство не променя предвидената в
закона обвързваща доказателствена сила на редовно съставените актове за установяване на
административно нарушение, след като се касае за възприятия за факти – преки или
опосредени, а не за преценка на актосъставителя. Както бе вече посочено, след като не
страна от пороци и въпреки, че актосъставителят не е възприел пряко материализираните в
него факти, а опосредено, след като е възприел съдържанието на писмени и веществени
доказателства, то в конкретната хипотеза съдът прецени същите като достатъчни да
обосноват твърденията в процесния АУАН, възпроизведени и в наказателното
постановление, както относно наличието на деяние, така и относно авторството.
Правилно това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, наказуемо, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона
за движението по пътищата с кумулативно предвидените наказания Глоба” в размер на 700
лева, определена законосъобразно с оглед конкретното превишаване и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 месеца , като не се констатира пропуск и в този аспект от
дейността на наказващия орган при индивидуализация на следващите се санкции.
5
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея НП, като правилно и законосъобразно -
потвърдено.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски по реда и на основание чл.
63д от ЗАНН има единствено една от страните, която обаче не е отправила искане за това,
поради което за съда не съществува необхоД.ст да се произнася с изричен диспозитив по
този въпрос, доколкото такъв се дължи единствено при присъждане на претендирани
разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1253-000886 от 01.06.2022г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
6