РЕШЕНИЕ
№ 12150
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110149360 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „фирма“ ЕАД срещу С. А. В. и Л. Б. В., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание 422, ал.1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност (по ½ част) сумата от
673,75 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 193,76 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.05.2023 г., за които суми на
05.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 32687/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачите не са престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците С. А.
В. и Л. Б. В., с който оспорват предявените искове. Не оспорват наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника, както и количеството на доставената до имота
топлинна енергия за процесния период. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорват претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия,
като твърдят, че не са изпаднали в забава, поради липса на отправена от ищеца покана за
заплащане на задълженията. Молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски по делото.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „фирма“ ООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период
ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е
възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е
да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, по силата на което ищецът е предоставил на ответниците
топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност.
Предвид изложеното спорният въпрос по делото въпрос се концентрира върху
обстоятелството относно дължимостта на претендираните суми с оглед своевременно
релевираното от ответниците правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
2
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2023 г. От страна на ищеца се претендира вземане за
периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към
релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното месечно
вземане – това за м. януари 2020 г. е станало изискуемо м. 03.2020 г., т.е преди 13.06.2023 г.,
поради което и всички, предхождащи го такива, включени в рамките на исковия период, се
явяват изцяло погасени по давност.
С оглед изложеното исковата претенция за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на главния иск и предвид
правилото на чл. 119 ГПК, неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия в размер на 193,76 лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 18.05.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
ответниците. Същите претендират и доказват извършването на такива за адвокатско
възнаграждение в размер 800 лева, съгласно представени по делото договори за правна
защита и съдействие от 08.11.2023 г. Ищецът е релевирал своевременно възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатското възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. бр. 88 от 4 Ноември 2022 г.) при интерес до
1000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. Предвид обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а от друга страна, че същото е
приключило в едно съдебно заседание, в което са събрани само писмени доказателства,
съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до
минимално предвидения размер от 400 лв. Настоящият съдебен състав намира, че това е
сумата, което се дължи на двамата ответници, тъй като в случая материалноправното
положение на всеки от ответниците е еднакво, респ. усилията, положени от пълномощника
им за защита на правата им в производството за еднакви.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу С. А. В., ЕГН **********, и Л. Б. В., ЕГН
3
**********, двамата с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и вр. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. А. В., ЕГН
**********, и Л. Б. В., ЕГН **********, дължат на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, в условията на
разделна отговорност (по ½ част) сумата от 673,75 лв. – главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със законната
лихва от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 193,76 лв. – лихва за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 18.05.2023 г., за които суми на 05.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32687/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на С. А. В., ЕГН **********, и Л. Б. В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., представляваща разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „фирма “ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4