РЕШЕНИЕ№
гр... София, 13.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ тринадесети март …………………………………………..…….…
двехиляди и осмнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... … Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова …......................
при секретаря... Антоанета Луканова………………….…….….……… в присъствието на
прокурора......... Юлиан Лефтеров..................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 6032 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест срещу
присъда от 20.06.2017г. постановена по НОХД№20104/2016г. по описа на СРС, с
която подс.А.К.М.-Д. е била призната за невинна в извършване на престъпление по
чл.214, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК оправдана по обвинението.
В протеста са изложени
оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди се, че съдът е мотивирал
извода за обективна несъставомерност на деянието в разрез със събраните по
делото доказателствата. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
осъдителна такава.
В съдебно заседание протеста не се
поддържа. Прокурорът твърди, че подсъдимата не е имала участие в определянето
на цената на която имота на свидетелите Б. е бил закупен и в определяне на
условията и цената за обратно изкупуване на същия имот. Изразява становище, че при
установената фактическа обстановка може да се направи изво за липса на
съставомерност, както от обективна, така и от субективна страна, поради което
моли присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът
моли съдът да остави без уважение
подадения протест от прокурора при СРП и да постанови решение с което да
потвърди присъдата.
Подсъдимата счита протеста
за неоснователен. Присъединява се към становището на защитника.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилия протест съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В хода на
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства
за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Установено е,
че подс.А.К.М.-Д. е родена на *** ***, българка, български гражданин, с висше
образование, неосъждана, вдовица, живуща ***. През 2010г. тя работела на
длъжност „Специалист Рискови (финансови) експозиции”, по силата на трудов
договор № ******/28.07.2010г., сключен между нея и „К.” ООД. Съгласно
длъжностната й характеристика следвало да регистрира проблемните
заемополучатели на „Х.” АД, на които „К.” ООД било предоставило корпоративна
финансова гаранция в полза на техния кредитор „Х.” АД и да комуникира активно с
тях до отстраняването на просрочията по тези заеми. В тази връзка подсъдимата
следвало да води разговори, както по телефона, така и на организирани срещи в
дружеството или на друго място, със заемополучателите, които били в забава или
просрочие, като обсъжда с тях варианти за разсрочване или преструктуриране на
задълженията им. Подсъдимата била задължена да докладва на Кредитния съвет на „К.”
ООД мерки и форми за разсрочване и/или преструктуриране на рисковите
експозиции. Същата следвало да изготвя анализи или предложения за различните
форми за преструктуриране на просрочените задължения, като координира работата
си на всички етапи с юридическия отдел на „К.” ООД. Нямала право самостоятелно
да взима решения за преструктурирането на рисковите експозиции, тъй като това
било единствено от компетенцията на общото събрание на съдружниците на „К.”
ООД. В посочения отдел за рискови експозиции работила и св.К.Д..
Свидетелите Н.Б.и Л.Б.били съпрузи и земеделски
производители, като от 2006 притежавали право на собственост върху недвижим имот -
стопански двор с площ от 36 325 дка. Същият се намирал в местността „Драганово
гърло”, находяща се в землището на с.Яньовец, обл.Видин. В имота, като
неразделна негова част бил построен краварник, който представлявал едноетажна
сграда, със застроена площ от 600 кв.м. През 2008г. свидетелите се нуждаели от оборотни
средства за дейността си и сключили договор за кредит с „Х.” АД с ЕИК *******. Дружеството
било регистрирано в СГС на 29.04.2004г. и от 10.08.2004г. осъществявало дейност
по финансиране на проекти. Същото притежавало и Удостоверение № B***** на БНБ, за това, че на основание Заповед № РД22-1138/13.05.2010г. на
подуправителя на БНБ, е вписано като финансова институция в регистъра по чл.З
ал.2 от ЗКИ. С Решение №85-Е от 21.05.2005г. на КФН, „Х.” АД били вписани и
като емитент на емисия корпоративни облигации във водения от КФН регистър на
публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. „Х.” АД било дъщерно
дружество на „К.” ООД с ЕИК *********, като св.И.Б.бил изпълнителен директор на
„Х.” АД и управител и представляващ „К.” ООД. Св.И.Г. бил изпълнителен директор
на „К.” ООД. „К.” ООД също притежавали издадено Удостоверение № BGR00188 на БНБ, за това, че на основание Заповед № РД22-1097/04.05.20Юг. на
подуправителя на БНБ, дружеството е вписано като финансова институция в
регистъра по чл.З ал.2 от ЗКИ.
По силата на Договор №НТС-9412-0004-7 от 15.07.2008г„
сключен между св.Н.Б.и св.Л.Б., заематели, от една страна, и „Х.” АД, от друга,
дружеството предоставило на свидетелите Б. заем в размер на 81 500.00 евро.
Съгласно договора за кредит, 51 300.00 евро заемателите щели да използват, за
да погасят съществуващи до момента други техни задължения към други банкови и
финансови институции, а 22 700.00 евро щели да бъдат ползвани от тях за делови
нужди. Първоначално месечните вноски били по 2000 лева. Като обезпечение по
кредита била учредена ипотека върху горепосочения недвижим имот - стопански
двор с площ 36 325 дка в местност „Драганово гърло“, в землището на с. Яньовец,
обл. Видин, ведно с находящ се в него краварник - едноетажна сграда със
застроена площ от 600 кв. м., както и ипотека върху друг имот - апартамент в гр.Лом.
Като поръчители солидарно били следните лица: св.Л.Б.и св.Д.К. - тяхна дъщеря.
През 2009г. свидетелите Н.и Л. Б. изтеглили втори кредит от „Х.” АД, като
се целта бил сключен нов договор за кредит №НТС-9412-0011-3 от 27.07.2009г.,
между св.Н.Б., св.Л.Б.и св.Д.К., заематели, от една страна, и „Х.” АД, от
друга. Дружеството предоставило на свидетелите Н.Б., Л.Б.и Д.К. нов заем в
размер на 15 300.00 евро. По силата на този нов договор, 13 000.00 евро щели да
бъдат предназначени за погасяване на просрочени главници, лихви и месечни
премии по заем, предоставен с горепосочения Договор №НТС-9412- 0004-7 от
15.07.2008г., а 2 500 евро - за първоначална премия за гаранция. Като
обезпечение по кредита била учредена ипотека върху горепосочения недвижим имот
- стопански двор с площ 36 325 дка, ведно с находящ се в него краварник, както
и ипотека върху друг имот - в с.Върбовчец, обл.Видин, с обща площ 1100 кв.м. и
жилище в него от 48 кв.м. Поръчители били същите лица- св.Л.Б.и св.Д.К., тяхна
дъщеря. Договор от 27.07.2009г. бил подписан от свидетелите Н.Б., Л.Б.и Д.К. като
заемателите. С нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, с вх.№ 1572 от 06.08.2009г. в Служба по
вписванията гр.Белоградчик, била учредена ипотека върху горепосочените имоти.
За ипотекарните длъжници нотариалният акт бил подписан от свидетелите Н.Б., Л.Б.и
Д.К.. Съгласно нотариалния договор, при неизпълнение на задълженията на тримата
ипотекарни длъжници по изплащане на месечните вноски по договора за кредит от
27.07.2009г., „Х.” АД има правото да получи изпълнителен лист и да събере
вземанията си, в т.ч. и чрез насочване на принудително изпълнение върху
посочените два ипотекирани имота.
На 26.08.2010г. бил сключен нов договор за кредит
№ НСТ-9412-0012-9 между св.Н.Б., св.Л.Б.и св.Д.К., заематели, от една страна, и
„Х.” АД, от друга. Бил отпуснат нов заем в размер на 12 000.00 евро, а като
обезпечение бил сключен договор за особен залог от 26.08.2010г. върху 41 броя
крави. Договорът за кредит бил подписан от свидетелите Н.и Л. Б., а договора за
залог - от св.Н.Б..
На 05.11.2010г. свидетелите Н.Б.и Л.Б.депозирали в „Х.”
АД подписана от тях молба-декларация, в която изтъквали, че настъпилата
икономическа криза оказвала отрицателно въздействие на бизнеса им и повлияло на
възможностите им да обслужват редовно предоставения от „Х.” АД заем, което
довело до натрупване на просрочия. В молбата се сочило, че към онзи момент
дължимите на „Х.” АД суми възлизали на 17 166.60 евро, от които 15 300 евро
главница. В тази връзка, същите молили задълженията да бъдат отсрочени и
разсрочени в оптимално възможен срок, да се опростят дължимите наказателни
лихви, да се отпусне нов заем за погасяване на старите задължения и да продадат
на „К.” ООД имотите, цитирани като обезпечение в нотариалния акт, като сключат
предварителен договор за обратното им изкупуване за срок от 6 месеца, считано
от датата на продажба. Молбата-декларация изхождала от името на свидетелите Н.Б.,
Л.Б.и Д.К., но била подписана само от първите двама.
В началото на 2011г., след като свидетелите Н.и Л. Б. преустановили
плащания по горепосочените кредити, отпуснати от „Х.” АД, същите били
прехвърлени в отдел „Специални рискови експозиции” на „К.” ООД. С работата по
техния необслужван кредит се заела подс.М.-Д.. Последната провела през месец
март 2011г. няколко телефонни разговора със свидетелите Н.и Л. Б., за да
намерят общ вариант за редовно обслужване на кредита към „Х.” АД. Подсъдимата
ги предупредила, че при липса на общ изгоден за двете страни вариант, щяло да
се пристъпи към принудителна продажба на обезпечения имот по договора за
кредит. Предупредила ги, че по силата на договора, при необслужване на кредита
и при липса на друг вариант, можело да се стигне до принудително изпълнение
срещу имуществото на третия съдлъжник по договора - тяхната дъщеря св.К..
Свидетелите Н.и Л. Б. обявили, че очаквали крупни държавни субсидии за
отглежданите в кравефермата животни, които щели да получат след известно време.
В тази връзка, те предложили, подобно на молбата си от 05.11.2010г., да
прехвърлят временно на „К.” ООД кравефермата, като с получената сума изплатят
натрупаните към момента просрочия към „Х.”, с опция за обратно изкупуване на
кравефермата след шест или девет месеца, когато държавните субсидии им бъдат
преведени и те разполагат с необходимите финансови средства за последващо
редовно обслужване на кредита.
На 01.04.2011г. било проведено извънредно Общо
събрание на съдружниците на „К.” ООД. Единодушно било взето решение „К.” ООД да
закупи недвижим имот - стопански двор с площ 36 325 дка в местност „Драганово
гърло“, в землището на с. Яньовец, обл. Видин, ведно с находящ се в него
краварник - едноетажна сграда със застроена площ от 600 кв. м. на цена не
по-висока от 14 000 лева. Като т.2 от протокола, било описано решението на
съдружниците, след придобиване на горепосочения имот, „К.” ООД да сключи
предварителен договор за неговата продажба на цена не по-ниска от 8 000 евро,
със срок за нотариално изповядване на сделката какъвто пълномощникът намери за
добре. Протоколът бил подписан от св.И.Г., св.И.Б., председателя на заседанието
К.Г.(същият починал на 03.02.3012г.) и секретаря св.М.Б..
На 05.04.2011г. било изготвено нотариално заверено
пълномощно с рег.№1492 и 1493/05.04.2011г. на нотариус Ч., по силата на което „К.”
ООД упълномощавало всяко от лицата К.Г., И.Ц., И.Б.и А.М.-Д., да представляват
„К.” ООД пред нотариус при изповядване на договор - нотариален акт, по силата
на който „К.” ООД да закупи горепосочения недвижим имот в с.Яньовец на цена не
по-висока от 14 000 лева, както и да подпише от името и за сметка на „К.” ООД,
в качеството му на дружество-продавач, предварителен договор за продажба на
същия имот на цена не по- ниска от 8 000 евро. В пълномощното изрично било
посочено, че всеки един от четиримата пълномощници имал правото да
преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.
На 14.04.2011г. пред нотариус Р.К., с район на
действие РС- Белоградчик, бил подписан нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №145, т.1, рег.№485 по нот.дело №131 от 2011г., вписан в АВп с
вх.№684/14.04.2011г., със страни свидетелите Н.Б.и Л.Б., в качеството на
продавачи, от една страна, и подс.А.М.-Д., като пълномощник на „К.” ООД по
пълномощно с рег.№1492 и 1493/05.04.2011г. на нотариус Ч., като купувач, от
друга. С нотариалния акт продавачите прехвърляли на „К.” ООД собствеността на
недвижим имот - стопански двор с площ 36 325 дка в местност „Драганово гърло“,
в землището на с. Яньовец, обл. Видин, ведно с находящ се в него краварник -
едноетажна сграда със застроена площ от 600 кв. м. на продажна цена от 14 000
лева. В нотариалния акт било отразено, че данъчната оценка на имота възлизала
на 59 202.60 лева. Продавачите Н.и Л. Б., както и купувача, в лицето на
подсъдимата, изразили в нотариалния акт съгласие за продажната цена, както и
съгласие от страна на продавачите същата да бъде преведена от „К.” ООД по
сметка на „Х.” АД. Съгласно нотариалния акт продавачите се задължавали да
предадат владението върху имота в деня на сключване на настоящия договор.
Нотариалният акт бил подписан от свидетелите Н.Б.и Л.Б., от подс.М.-Д. и от
нотариуса.
На същата дата 14.04.2011г. свидетелите Н.Б.и Л.Б.депозирали в „К.” ООД
подписана от двамата молба-нареждане, с която молят сумата от 14 000 лева,
представляваща цената за продажбата на горепосочения имот, в съответствие и с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №145, т.1, рег.№485 по
нот.дело №131 от 2011г., вписан в АВ с вх.№684/14.04.2011г., да бъде преведена
от „К.” ООД, от тяхно име и за тяхна сметка, по банков път на „Х.” АД с
основание - погасяване на настоящи и бъдещи задължения на Б. към „Х.” АД по
Договор за кредит №НТС-9412-0004-7 от 15.07.2008г. Бил подписан и предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот между свидетелите Н.Б.и Л.Б., от
една страна като купувачи, и подс.М.-Д., представляваща „К.” ООД, от друга като
продавач, по силата на който продавачът и купувачите се задължават да сключат
окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът да прехвърли
обратно на купувачите в лицето на Б. същия недвижим имот - стопански двор с
площ 36 325 дка в местност „Драганово гърло“, в землището на с. Яньовец, обл.
Видин, ведно с находящ се в него краварник - едноетажна сграда със застроена
площ от 600 кв. м. срещу продажна цена в размер на 8 000 евро без ДДС. Страните
се задължили по предварителния договор да сключат окончателен договор за
покупко-продажба на посочения недвижим имот и на посочената цена не по-късно от
14.00 часа на 29.07.2011г. в кантората на нотариус Р.К. в гр.Белоградчик.
Срокът за окончателно сключване на договора за покупко-продажба на имота можел
да бъде удължаван автоматично и без допълнителен анекс към предварителния договор
с по още един месец, в случай, че дължимите за съответния месец по погасителен
план вноски по Договор за кредит №НТС-9412-0004- 7 от 15.07.2008г. са постъпили
в срок и в пълен размер. В противен случай, ако в някой от месеците вноските по
кредита не постъпили в пълен размер или срок, предварителният договор
прекратявал действието си, считано от последния ден на въпросния месец.
Същевременно, продавачът се задължавал да не прехвърля собствеността и да не
учредява вещни права върху имота.
След прехвърлянето на горепосочения имот, свидетелите Н.Б.и
Л.Б.продължили да го владеят до 11.05.2016г., когато чрез съдия- изпълнител, „К.”
ООД били въведени в имота. През тези пет години Б. не успели да си откупят
обратно имота, тъй като не успели да съберат необходимата им сума от 8 000
евро. Същите преустановили и плащанията по кредитите, отпуснати им от „Х.” АД,
но продължили да владеят стопанския двор и краварника в с.Яньовец, както и да
го ползват по предназначение - за отглеждане на крави. През този период „К.”
ООД нямали достъп до имота, включително след безрезултатно изпратена нотариална
покана от 02.06.2014г. да освободят доброволно имота, връчена лично на св.Н.Б..
Св.Ботев лично установил, че предоставените до момента средства по кредита не
били ползвани от кредитополучателите по предназначение, а за закупуването на
недвижими имоти в полза на тяхната дъщеря - св.Д.К..
Междувременно, „Х.” АД внесло в ОС-Монтана искова
молба, с която молили да им бъде признато по отношение на ответниците Н.и Л. Б.,
че същите дължат на ищеца суми по издадени в негова полза заповед за изпълнение
на парично вземане по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д №515/12г. на PC-Лом, а именно
сумата от 13 300 евро главница. По исковата молба било образувано установително
производство по гр.д.№ 30 на ОС-Монтана по описа за 2013г., като с влязло в
сила решение от 25.11.201 Зг. съдът признал за установено, че „Х.” АД имат
горепосоченото вземане в посочения размер от ответниците Н.и Л. Б.. С влязло в
сила решение на ОС-Монтана от 13.02.2013г. по гр.дело 153 по описа за 2012г.,
се признавало за установено, че „Х.” АД имат вземане от ответниците Н.и Л. Б.
за сумата от 20 000 евро по дължима главница по Договор за кредит
№НТС-9412-0004-7 от
Въз основа
на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към
обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства, съдържащи
се в обяснения от
подсъдимия показанията на свидетелите И.Б.и К.Д., както и тези на свидетелите Н.Б.(т.8,
л.40-42 от ДП), Л.Б.(т.8, л.48-49 от ДП), Д.К. (т.8, л.50-51 от ДП), Т.С.(т.8,
л.20-21 от ДП); М.Б. (т.2, л.325-327, т.З, л.15-16 от ДП) и И.Г. (т.2,
л.140-141 от ДП), прочетени и приети по реда на чл.373 ал.1 от НПК, и в
писмените доказателства и доказателствени средства-заверено копие от трудов договор
№******/28.07.2010г., сключен между подс.М.-Д. и „К.” ООД; заверено копие от
длъжностни характеристика за длъжността „Специалист „Рискови (финансови)
експозиции; заверено копие от протокол от проведено извънредно Общо събрание на
съдружниците на „К.” ООД от 01.04.2011г.; заверено копие от пълномощно с
рег.№1492 и 1493/05.04.2011г. на нотариус Ч. и заверено копие от
молба-нареждане от 14.04.2011 г., подадена от Н.и Л. Б.. Фактическата
обстановка се подкрепя и от множество писмени доказателства от ДП, прочетени и
приети по реда на чл.283 от НПК, както следва: справки от АВп и съдебни
решения, по отношение регистрацията и управлението на дружествата «Х.» АД и «К.»
ООД (т.2 и т.7 от ДП); извлечение от регистъра на БНБ на финансовите институции
(л.103, т.6); заверено копие от Удостоверение № BGR00189 на БНБ,
ведно със Заповед № РД22-1138/13.05.2010г. на подуправителя на БНБ по отношение
на «Х.» АД (л. 15-16, т.7); заверено копие от Удостоверение № BGR00188 на БНБ,
ведно със Заповед № РД22- 1097/04.05.2010г. на подуправителя на БНБ, по
отношение на „К.” ООД (л.13- 14 от т.7); заверено копие от нотариални покана от
02.06.2014г. до Н.и Л. Б., ведно с отрязъци от призовки (л.215-216, т.6);
заверено копие от Договор №НТС-9412-0004-7 от 15.07.2008г., сключен между св.Н.Б.и
св.Л.Б., заематели, от една страна, и „Х.” АД, от друга, ведно с нотариален акт
за учредяване на ипотека (л.217-220, т.6); заверено копие от договор за кредит
№НТС-9412-0011-3 от 27.07.2009г., между св.Н.Б., св.Л.Б.и св.Д.К., заематели,
от една страна, и „Х.” АД, от друга, ведно с нотариален акт за учредяване на
договорни ипотека (л.221-230, т.6); заверено копие от договор за кредит №
НСТ-9412-0012-9 от 26.08.2010г. между св.Н.Б., св.Л.Б.и св.Д.К., заематели, от
една страна, и „Х.” АД, от друга, ведно с договор за особен залог и вписването
му (л.231-238, т.6); заверено копие от Решение на ОС-Монтана от 25.11.2013г. по
гр.д.№30/2013г. (л.240-244, т.6 от ДП); заверени копия от Решение на ОС-Монтана
от 13.02.2013г. по гр.д.153/12г., ведно с относими определения на САС и ВКС
(л.245-250, т.6); заключение на тройна комплексна (графическа и техническа)
експертиза, изготвена в НИКК за нуждите на гр.д.№30/2013г. по описа на ОС-Монтана (л.269-273, т.6); заверено
копие от нотариаленакт за покупко-продажба на недвижим имот №145, т.1, рег.№485
по нот.дело №131 от 2011г., вписан в АВп с вх№684/14.04.2011г. (л.42-44, т.7);
заверено копие от предварителен договор от 14.04.2011г. за покупко-продажба на
недвижим имот между свидетелите Н.Б.и Л.Б., от една страна като купувачи, и
подс.М.-Д., представляваща „К.” ООД (л.43-45, т.8); заверено копие от
молба-декларация от 05.11.2010г., подписана от Н.Б.и Л.Б.(л.47, т.8) и справка
за съдимост, са направени обосновани изводи по съществото на делото. Законосъобразно съдът е изключил показанията на свидетелите С.И.(т.8,
л.22-23 от ДП), Р.А.(т.2, л.336-351, т.З, л.19-20 и л.39-40 от ДП), С.А.(т.2,
л.405-413, т.З, л.21 от ДП), З.Б.(т.2, л.323-324, т.З, л.17-18 от ДП), Е.Л.(т.2,
л.328-335, т.З, л.22-23 от ДП), М.Ц.(т.6, л.26 от ДП), П.П.(т.З, л.41-43 от
ДП), Л.М.(т.З, л.76-78 от ДП), и М.М.(т.2, л.160 от ДП), прочетени и приети по
реда на чл.373 ал.1 от НПК, приемайки ги за неотносими към предмета на
доказване.
Безспорно е установено в хода на производство,
че между Н.и
Л. Б., от една страна, и «К.» ООД и дъщерното му дружество «Х.» АД, от друга,
са съществували трайни финансови взаимоотношения, свързани със земеделската
дейност на Б. по отглеждането на крави и необходимостта от финансови средства
за развиване на тази дейност. В периода между 2008 и 2010г. «Х.» АД е предоставило три
последователни кредита на Б., които те не успели да обслужват. Доказана
последица от това е постигнато между двете страни споразумение за продажба на инкриминирания имот,
който е бил ипотекиран като обезпечение по два от договорите за кредит е «Х.»
АД, която продажбата да бъде фиктивна, на занижена цена, с възможност за обратно
изкипуване на имота от Б., също на занижена цена. Обоснован е
извода на пръвоинстанционния съд, че подс.М.-Д., не е осъществила състава на
„изнудване” по смисъла на чл.214 ал.1 от НК при така установени отношения между
дружеството-неин работодател и Н.и Л. Б.. В рамките на служебните си правомощия и йерархия в „К.”
ООД, като специалист рискови експозиции подс.М.-Д. обективно не е имала
възможността самостоятелно да взема решения за продажба на процесния имот.
Служебните задължения на подсъдимата са се простирали до това да провежда
разговори и срещи с неизрядните длъжници, с цел намиране на варианти за
по-добро обслужване на кредита и избягване на принудително изпълнително
производство. Правомощия по вземане на решение за прехвърляне на имот в полза
на дружеството е имало единствено общото събрание на съдружниците в „К.” АД.
Именно на база решение от извънредно ОС на съдружниците в „К.” АД, посветено
изцяло на необслужвания от Б. кредит, управителното тяло е взело решение имотът
да бъде купен от Б. на цена 14 000 лева. Подсъдимата не е взела участие във
вземането на това решение и нейният подпис не стои под съответния протокол.
Участието й в сделката по прехвърлянето на процесния имот на 14.04.2011г. като
представляващ „К.” ООД е въз основа на изрично упълномощаване, като в
пълномощното са посочени индивидуализиращите данни на имота и продажната цена,
която е определена с решението на ОС на съдружниците от 01.04.2011г.
Безспорно е
установено, че подсъдимата е водила телефонни разговори със св.Б., които са
били с неизрядните длъжници. Това тя е вършила изцяло въз в изпълнение на
служебните си задължения, по длъжностната й характеристика на „специалист
рискови експозиции”.
Установено
по делото е, че в проведения телефонен разговор със св.Н.Б., подсъдимата не я е
заплашила с действие, което да изложи на тежка опасност имота на последната или
на друго лице , тъй като тя е посочила действия, които ще бъдат предприети при
неизпълнение на задълженията, предвидени в ЗЗД и ГПК. Възможността на кредитора
по съдебен ред да си събере вземанията от неизрядния длъжник е правно
регламентирана и отправянето на предупреждение, че тя ще пъде реализирана с
предприемането на съответни действия не може да се квалифицира като заплаха по
смисъла на НК. Правилно районния съд е счел, че съставомерно „заплашване” по
чл.214 ал.1 от НК не би могло да се осъществи, чрез правомерни действия,
предвидени от закона и договорните клаузи. Поради това не може да се сподели
твърдението обективирано в обвинителния акт, че заплахата е реализирана от подс.М.-Д. в
телефонен разговор със св.Б. в който „уведомила Н.Б., че ако не прехвърлят на
занижена цена собствеността върху техен недвижим имот в полза на „К.” ООД, „Х.”
АД ще заведе дело за предсрочно погасяване на кредит срещу поръчителя - тяхната
дъщеря Д.К.”. Самата продажба на имота е следствие от постигнати договорки
между длъжниците и кредитора относно начина за обслужване на дълга. Процесният
краварник е едно от обезпеченията по два от договорите за кредит и ипотекиран
именно с цел продажба в полза на кредитора при неизпълнение задълженията на Б.
по погасяване на кредита. Това е залегнало в договорите за кредит обстоятелство
и Б. са били напълно наясно с последиците за ипотекирания им краварник в
случай, че не обслужват кредита си.
Видно от молбата-
декларация от 05.11.2010г., изхождаща от свидетелите Н.Б., Л.Б.и Д.К.,
адресирана до „Х.” АД, същите предлагат да продадат на „К.” ООД имотите,
цитирани като обезпечение в нотариалния акт (сред които и процесния краварник),
като сключат предварителен договор за обратното им изкупуване за срок от 6
месеца, считано от датата на продажба. Подписите под посочената
молба-декларация са положени именно от свидетелите Н.Б.и Л.Б., факт, доказан по
гражданско дело на ОС-Монтана между Б. и „Х.” АД, по което е постановено влязло
в сила решение. Продажбата на процесния имот на „К.” АД е не по инициатива на
подс.М.-Д. през март 2011г., а от самите „пострадали” месеци по-рано - на
05.11.2010г. Последвалите хронологично събития и факти доказват, че действията
с прехвърлянето на краварника са се осъществили напълно съобразно желанията на
кредитополучателите като начин да си „стъпят на крака”. Това води до извода, че
пострадалите Б., не са били „принудени” да извършат определено правомерни
действия, тъй като се касае се за действия, извършени съобразно тяхната воля, а
не противно на нея.
Въззивният
съд напълно споделя изводите на пръвоинстанционния такъв, че не е налице „причиняване на имотна вреда” в размер на 45
202,60 лева. Това, че налице е очевидна разлика между продажната цена и
данъчната оценка на имота, не може да се криминализира по посочения от
прокуратурата начин, защото свидетелите Н.и Л. Б. изрично са изразили пред
нотариуса съгласието си за посочената продажна цена, а и всички доказателства
по делото, включително техните показания дават основание да се приеме, че става
въпрос за „фиктивна” сделка, в каквато насока е молбата им от 05.11.2010г.
Самите те са предложили имотът само да бъде прехвърлен временно на занижена
цена, с възможност за откупуването му също на занижена цена, когато Б. получат
държавни субсидии и кравите започнат да дават мляко. Всички тези обстоятелства,
обясняващи стойността на сделката и нейния „прикрит” характер, са били
неглежирани от държавното обвинение, което не е отчело, че на самото извънредно
ОС на „К.” ООД е взето решение за купуване на имота на стойност 14 000 лева и
сключване на предварителен договор за обратното му изкупуване от Б. за 8 000
евро (16 000 лева), а последното е също занижена спрямо данъчната оценка цена.
Прехвърлянето на продажната цена от „К.” ООД на „Х.” АД също е съобразено с
желанието на Б., изрично е залегнало в нотариалния акт и допълнително в
изготвено от Б. молба-нареждане от 14.04.2011г.
С оглед на
това е неоснователно оплакването в протеста за необоснованост на присъдата.
Напротив, първоинстанционния съд задълбочено е обсъдил доказателствата и
ценейки ги в тяхната логическа взаимовръзка е формулирал обоснован извод, че подсъдимата не
е осъществила заплашване спрямо пострадалите Б. с противоправни действия.
Доказано е по делото, че това което е сторила е да ги е предупреди за
предстоящо предприемане на заК. и изрично предвидена в договора за кредит
процедура по събиране на задължението. Що се касае до предприетите действия по
прехвърляне на имота от страна на Б. на „К.” ООД, то същите са изцяло
инициирани и съобразно желанието на Б. за „фиктивност” на сделката, от която за
същите не е настъпила имотна вреда.
При
констатираната липса на обективна съставомерност на поведението на подсъдимата,
същата няма как да е осъществила и субективните признаци от състава на
престъплението по чл.214, ал.1 от НК.
По изложените съображения
въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че протеста е неоснователен.
В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз основа на
които да се направи обоснован извод, че подс.М.-Д. не е извършила престъплението за
което е предадена на съд. Наказателната й отговорност не е следвало да бъде
ангажирана и първоинстанционният съд правилно е съобразил това.
С оглед на това атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.06.2017г.
постановена по НОХД№20104/2016г. по описа на СРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.