№ 2606
гр. Варна , 18.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110103475 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.270 ал.2 ГПК
предявен от Весела Блажева Николова, ЕГН7607251070, в качеството й на ЕТ “Орион –
Весела Николова в несъстоятелност“ със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
бул.“Демокрация“ №54, действаща със съгласието на временния синдик Иван Карабоев
срещу Р. Д. ЯН., ЕГН********** с адрес гр. Варна, ул.“Прага“№2 за прогласяване
нищожността на Разпореждане № 7615/09.12.2019г., постановено по гр.д. № 2840/2015г. по
описа на ВОС.
В исковата молба, като основания за замолената нищожност на
съдебното разпореждане са наведени доводи за порока му, изразяващ се в неяснотата му, от
която не може да се разбере каква е фактическата обстановка, предметът на делото, съставът
на съда, както и между кои страни се е развило производството.
Така предявеният иск по чл.270, ал.2 ГПК е недопустим. Съобразно задължителната
и тълкувателната практика на ВКС на РБ актовете, които постановява съдът, са решения,
определения и разпореждания. С решения съдът се произнася по съществото на спора, с
който е сезиран, с определения се произнася по процесуални въпроси, касаещи движението
на делото, а с разпореждания - по други въпроси с технически или организационен характер.
Според разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, нищожността на решението може да се предяви
по исков ред безсрочно или чрез възражение. От комплексното тълкуване на разпоредбата
се обосновава извод, че предмет на иска по чл.270 ал.2 ГПК може да бъде само една
категория съдебни актове – решенията. При това, само онези съдебни решения, които са
влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по делото, тъй като
невлезлите в сила решения подлежат на инстанционен контрол, в рамките на който съдът
следи служебно за валидността на целия акт (не само на обжалваната част), а и всяка страна
може да релевира доводите си в тази насока и да ангажира и съответните доказателства за
установяването им. Останалите две категории са извън приложното поле на разпоредбата –
на първо място законодателят изрично е посочил само съдебните решения като предмет на
този иск, от друга страна - в гражданското процесуално право разширителното тълкуване е
1
недопустимо, а приложението по аналогия е допустимо само в изрично посочени случаи,
каквото в случая няма. (така и задължителаната съдебна практика по реда на чл.290
ГПК- Решение №131/01.06.2021г. по гр.д. №3652/2020г., III г.о.).
Не на последно място правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска. Липсва такъв при иск за прогласяване на нищожност на разпореждане
както при все още висящ процес поради изложените по-горе съображения за служебното
задължение на съда да следи за валидността на актовете в рамките на инстанционния
контрол. По отношение разпорежданията, постановени от съда, страната има интерес да ги
обжалва само в рамките на процеса по реда и при условията, предвидени в чл. 274-279 ГПК.
По горните съображения съдът преценява така предявения пред него иск за
процесуално недопустим, което налага прекратяването на производството по него, на
осн. чл.130 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 3475 по описа за 2021г. на ВРС, 19-ти с-в, на
осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с
частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2