Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261315 17.11.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI
граждански състав, в публично заседание на двадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4085 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 от ГПК.
Ищците Е.И.Б., ЕГН: ********** и П.И.Б., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. М.Ч., са предявили против „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от членовете на УС- К. Д., З. Б. и А. С., иск за признаване на установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 617, 52 лева- главница, представляваща сума за допълнително начислена електроенергия по корекционна фактура № **********/ 26.02.2020 г. за периода 21.11.2019 г.- 19.02.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ищците били съсобственици на ПИ ***, с площ от 850 кв.м., идентификационен номер *** по плана на с. Ч., община Б., ведно с постройките в него. Имотът бил присъединен към ел. мрежата и регистриран на името на починалия праводател на ищците- С. С. С., с ИТН: *** и кл. № ***. Ищците се явявали собственици на импота и битови клиенти на ответника, като били ползватели на мрежата. През м. март 2020 г. ищцата получила по пощата фактура № **********/ 26.02.2020 г. за дължима сума към ответника в размер на 617, 52 лева с ДДС- корекция на сметка за периода 21.11.2019 г.- 19.02.2020 г., въпреки че за този период ищците били заплатили реално доставената им ел. енергия. Твърди се, че те не били присъствали при монтажа на електромера, а уредът бил монтиран неправилно от служители на оператора, по отношение на него не били извършвани технически проверки във времето, а освен това той бил и собственост на ответника. Липсвало законово основание за извършване на едностранна корекция на сметка и издадената фактура била в противоречие с ОУ на оператора. Тя не остойностявала реално доставена енергия, като се оспорва и правилното изчисляване на същата. За да се ангажирала отговорността на потребителя, следвало да се докаже негово виновно поведение. Тази допълнително начислена ел. енергия представлявала непоръчана доставка и потребителят не дължал заплащане за нея, нито дължал възстановяване на стоката, като така било и по общностното право. Ищците не били уведомени за извършената корекция на сметка, в ОУ на оператора липсвала изрична такава процедура, като те получили писмото след това и така били поставени в положение на процесуална изненада. Отделно от горното, корекционният период бил определен неправилно за максимално допустимия срок. Моли за признаване на установено, че сумата по фактурата е недължима. Претендират се и разноските по делото В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска. Представя допълнително и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че служители на ответника извършили проверка на електромера и констатирали, че ел. енергията не се отчита правилно, като за удостоверяване на това обстоятелство бил съставен констативен протокол, изпратен по пощата на абоната. Извършило се допълнително начисляване на ел. енергия за период от 90 дни, като се издала и съответна фактура. Съществувало законово основание за това- чл. 83 ал. 2, вр. ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ, като количеството ел. енергия било остойностено правилно. Съдебната практика също допускала подобна корекция. Не следвало да се доказва виновно поведение на клиента, а след 04.05.2019 г. били в сила нови ПИКЕЕ, уреждащи преизчисляването на количеството ел. енергия. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения нотариален акт, ищците са собственици на дворно място и постройка в него, находящи се в село Ч..
На 19.02.2020 г. представители на ответника са съставили констативен протокол с № 583275 за извършена техническа проверка на електромер, отчитащ имота на ищците, с фабр. № ***, в който е отразено, че е присъединен меден многожичен проводник от входящия автоматичен предпазител на втора фаза директно към изходящия автоматичен предпазител, поради което консумираната ел. енергия от този проводник не се отчита от електромера. Проводникът е бил отстранен и правилната схема е била възстановена.
Поради това неточното отчитане, се извършила корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период- за 90 дни назад, като била издадена процесната фактура № **********/ 26.02.2020 г. за допълнително начислена енергия за периода 21.11.2019 г.- 19.02.2020 г. в размер на 3 130 kWh.
Като писмени доказателства са приети копия от констативен протокол за извършената проверка на СТИ, фактура за корекция на сметка, справка за корекцията, уведомително писмо до абоната за корекцията с обратна разписка, както и протокол за подмяна на електромера.
По делото е приета съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след документална проверка установява наличие на манипулация, в следствие на която електромерът отчитал по- малко от консумираната електроенергия. Посочва се още, че неотчетеното количество електрическа енергия било изчислено правилно съобразно ПИКЕЕ. Електромерът бил в срока на своята валидност. В устния доклад уточнява, че намеса в електромера нямало, защото предпазителят се намирал преди електромера и затова само той бил свален, като консумацията по втора фаза не се отчитала заради това шунтиране.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ответника (протокол от с.з. от 01.09.2020 г.). Св. К.Й.Г.- съставител на констативния протокол, посочва, че съответният ден извършвали проверки на случаен принцип, като попаднали на обекта на ищците в селото. Виждало се, че на фасадата на къщата светела лампа, но електромерът не отчитал консумация. Потърсили клиента, не открили никого и извършило проверката в присъствие на случаен минувач като свидетел. Проверили схемата за свързване, отворили капака на уреда и установили, че втора фаза не се отчита, поради незаконно поставен допълнителен проводник. Уведомили по телефона за манипулацията и възстановили схемата на свързване. Таблото се намирало на уличен стълб, като клиентът принципно не трябвало да има ключ от него.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
В случая е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, поради което ответникът трябва безспорно да установи съществуването на претендираното от него вземане и размерът му, а ищецът- да докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното задължение.
Безспорно е по делото, че ищците са клиенти на ответника и абонати на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал консумация на техен обект/ имот. Основният въпрос по делото е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.
Приложимата в случая нормативна уредба с оглед датата на извършване на проверката на електромера- 19.02.2020 г. са новите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.). В раздел IX там се урежда редът и начинът за преизчисляване на количеството електрическа енергия, като те доразвиват законовата постановка по ЗЕ, въведена с измененията на ДВ, бр. 54 от 2012 г., относно възможността за извършване на едностранна корекция на сметките за предоставена електрическа енергия. С новите ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, като това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56 ал. 1 и ал. 2, съгласно които в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ответникът), което е легитимирано лице и да отговаря по предявения установителен иск, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“ (легална дефиниция в § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ). Така ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая- ищците, доколкото като потребители на електрическа енергия, притежаваният от тях имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която те ползват, за да получават електроенергия. В тази връзка следва да се отбележи, че не могат да бъдат споделени съображенията в писмената защита на ищците за това, че липсвало правоотношение между страните и, че ответникът нямал лицензия за продажба на ел. енергия. Както вече по- горе се посочи, основанието за начисляване на допълнителната ел. енергия в случая не е наличието на облигационна връзка по доставка на ел. енергия, а самият подзаконов нормативен акт- ПИКЕЕ, чиито норми дават право за извършване на корекция на сметка на клиент при установено нерегламентирано ползване на ел. енергия. Въпросът относно лицензията на ответника пък не е релевантен за спора, като той няма връзка с предмета на делото и процесната корекция на сметка.
За да може да упражни правото си на едностранна корекция, електроразпределителното дружество следва да е спазило реда, предвиден в ПИКЕЕ. Установява се от доказателствата, че в случая е била извършена проверка на имота на ищците, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, подписан от служители на ответника, който действително е съставен в отсъствие на клиента, но при спазване на условията на чл. 49 ал. 3 от ПИКЕЕ, доколкото документът е подписан от свидетел, който обаче не е служител на ответника, като в последствие протоколът е изпратен на абоната по пощата с обратна разписка, както се изисква в чл. 49 ал. 4 от ПИКЕЕ.
Видно от констативния протокол, в случая е имало нерегламентирана промяна в схемата на свързване, като е бил присъединен меден многожичен проводник от входящия автоматичен предпазител на втора фаза директно към изходящия автоматичен предпазител, поради което консумираната ел. енергия от този проводник не се е отчитала от електромера. От разпитания свидетел се установява, че проводникът е бил отстранен и правилната схема е била възстановена, а по случая е сигнализиран тел. 112, като с това е изпълнено изискването и на чл. 58 от ПИКЕЕ.
По отношение на възраженията на процесуалния представител на ищците относно годността на СТИ, следва да се посочи, че от една страна по делото се представи протокол за първоначален монтаж на електромера, който е бил поставен в присъствието на клиента, като уредът преди това е минал задължителната метрологична проверка през лицензирана лаборатория и е бил проверен с поставен знак за годност, поради което не е необходимо да се замерва допълнително. От друга страна, манипулацията в случая не е засегнала електромера, а само е въздействано върху схемата на свързване, т.е. енергията въобще не е преминала през него.
Горните обстоятелства се установяват и от приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Тя установява на база събраните доказателства извършената манипулация, както и това, че неотчетеното количество ел. енергия е правилно изчислено на основание чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ, съгласно който за доначисляване имало 3 130 kWh. За тях според чл. 56 ал. 3 от ПИКЕЕ били приложими съответните цени за периода, одобрени от ДКЕВР, като остойностеното допълнително количество енергия възлизало на сумата от 617, 52 лева с ДДС, колкото е посочено и в корекционната фактура. Периодът на корекция също е установен с експертизата, като началният момент на начисление е датата на последно извършената проверка на електромера- 21.11.2019 г. и същият е в рамките на нормативно допустимите 90 дни назад според чл. 56 ал. 3 от ПИКЕЕ.
От така изложеното следва, че е реализиран фактическият състав, даващ възможност на ответното дружество да извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на мрежата и с оглед законосъобразно проведената процедура по корекция на сметка и начисляването й на годно правно основание- чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ, сумата по фактурата се оказва дължима.
Допълнително следва да се отбележи, че съдебната практика трайно се ориентира в насока, че когато има законово основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период от време, което е допустимо с ПИКЕЕ, не е необходимо доказване на виновно и противоправно въздействие от самия потребител върху средството за измерване. В този изричен смисъл са решение № 111/ 17.07.2015 г. по т. д. № 1650 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, І отделение, решение № 173/ 16.12.2015 г., по т.д. № 3262/ 2014 г., Второ ТО на ВКС, решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. 2605/ 2014 г. на І ТО на ВКС, решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1671/ 2015 г. на І ТО на ВКС, решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/ 2016 г. на IІ ТО на ВКС, решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/ 2016 г. на IІ ТО на ВКС и т.н.
По отношение на довода в исковата молба за неизпълнение на изискването на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ, а именно- в общите условия на ответника да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, следва да се отбележи, че в най- новата практика на ВКС, която променя досегашната такава, се приема, че ако в ОУ в противоречие с чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. В този смисъл е и решение № 124/ 18.06.2019 г., постановено по гр. дело № 2991 по описа за 2018 г. на ВКС, III г.о. В случая не е спорно, че ответното дружество не е приело нови Общи условия след законовите изменение на ЗЕ от 2012 г., които да предвиждат специален ред за уведомява на потребителя при едностранна корекция на сметката. Това обаче не може до доведе до недължимост на сумата по корекционната фактура. Както се приема и в цитираното решение на ВКС, при договор за продажба (доставка), следва да се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока- чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД, че, когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по- малък размер и съответно заплатена по- малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори и да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователното обогатяване- така и решение № 21/ 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/ 2016 г. на ВКС, I г.о. Именно поради това, неизпълнението на задължението за съдържание на ОУ не може да доведе до недължимост на процесната сума, а единствено до невъзможност на ответника да претендира обезщетение за забава от неточното откъм срок изпълнение на паричното притезание.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че към
момента няма влязло в сила решение на ВАС, с което новите ПИКЕЕ да са отменени,
като е постановена само отмяна на текста на чл. 42 ал. 5 от ПИКЕЕ, който обаче
не касае процесната хипотеза на корекция на сметка.
С оглед горното, не е необходимо да се навеждат повече
допълнителни съображения по всички наведени от страните доводи, защото като
краен резултат съдът намира, че предявеният установителен иск относно
допълнително начислена ел. енергия за корекция на сметка се явява неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират, като за тях е представен съответен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително направени- внесени депозити за СТЕ в размер на 140 лева и за разпит на свидетел в размер на 15 лева (лист 39 от делото) и дължимо юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на ответника, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Направените пък от ищците разноски за държавна такса и адвокатски хонорар на пълномощника им си остават за тяхна сметка, без да се възлагат на другата страна.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И.Б., ЕГН: ********** и П.И.Б., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. М.Ч., против „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от членовете на УС- К. Д., З. Б. и А. С., иск за признаване на установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 617, 52 (шестстотин и седемнадесет лева и петдесет и две стотинки) лева- главница, представляваща сума за допълнително начислена електроенергия по корекционна фактура № **********/ 26.02.2020 г. за периода 21.11.2019 г.- 19.02.2020 г.
ОСЪЖДА Е.И.Б., ЕГН: ********** и П.И.Б., ЕГН: **********,***, да заплатят на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от членовете на УС- К. Д., З. Б. и А. С., направените по делото разноски, както следва: депозит за вещо лице по СТЕ в размер на 140 (сто и четиридесет) лева, депозит за разпит на свидетел в размер на 15 (петнадесет) лева и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно
с оригинала!ВГ