Р Е Ш Е
Н И Е № 260171
Гр.Хасково, 21.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав в съдебно
заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар : Д. Х.
след
като разгледа докладваното от съдия
Серафимова
в.гр.д. № 191
по описа за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
260084/27.11.2020г.по гр. д № 1948 по описа на съда за 2019г., Районен съд –
Димитровград е осъдил „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
в гр.София, ул."Кукуш" №1, представлявано от А.Д. и М.М., да заплати на Е.Г.Й., с ЕГН **********,***, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 100 /сто/ лева,
като платена без основание от Е.Г.Й.
на „А1 България"ЕАД на 06.11.2019г., ведно със законната лихва върху нея считано от 06.11.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.Районен съд-Димитровград е отхвърлил предявения от Е.Г.Й.,
с ЕГН **********,*** , против „А1 БЪЛГАРИЯ"ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул."Кукуш" №1, представлявано от
А.Д. и М.М., иск с правно основание чл.45,
вр.чл.52 от ЗЗД, за плащане на сумата в размер на 300 /триста/ лева,
обезщетение за неимуществени вреди,
като неоснователен.
Районен съд - Димитровград е отхвърлил предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ"ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул."Кукуш" №1, представлявано от А. Д. и М. М., против Е.Г.Й., с ЕГН **********,***, насрещен иск за сумата от 100 /сто/ лева, представляваща стойността на предоставеното за
ползване на услугата „Мтел ТВ" оборудване, невърнато след прекратяване на
договора, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.02.2020г, до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
Районен съд -Димитровград е осъдил „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, да
заплати на Е.Г.Й., с ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 250
лева /двеста и петдесет лева/.
Недоволен от постановеното решение в частта, в която е отхвърлен
насрещния иск на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД против Е.Г.Й.,
е останал въззивникът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, който
чрез пълномощника си юрисконсулт П. го обжалва в законоустановения срок, с
оплакване за неправилност. Изложени са съображения във връзка със събраните по
делото доказателства, като се твърди,че ищецът по насрещния иск е доказал
предмета на иска: серийният номер и съответно модула, който е бил предоставен
на първоначалния ищец и който след прекратяването на договора между дружеството
и абоната е следвало да бъде върнат. Изложени са съображения и по отношение на
изводите на първоинстанционния съд, като
се прави искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд
– Димитровград, в посочената част и вместо него да постанови ново по съществото
на спора, с което да уважи насрещната искова претенция в размер на 100 лв.,
представляващи стойността на представеното за ползване оборудване. Претендира
направените по делото разноски.Със жалбата е представена справка от системата
на дружеството за серния номер на устройството.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор от въззиваемата страна Е.Г.Й. чрез пълномощника му, с който се
оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната
неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на
Районен съд – Димитровград, в обжалваната част. Моли да бъдат присъдени
направените разноски на страната.
Подадена е и насрещна въззивна жалба в частта, в която е
отхвърлен искът за неимуществени вреди в размер на 300 лв., като в тази връзка
се твърди, че неправилно и в противоречие с установената по делото фактическата
обстановка първоинстанционният съд е приел, че такова обезщетение не се дължи
на ищеца. Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението в тази му част
и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло
този иск. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба,с който се оспорва същата
и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди решението в обжалваната част по насрещната жалба.
СЪДЪТ, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалби са подадени в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и
срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което са процесуално
допустима.Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените от страните доводи, съдът намира за необходимо да
обсъди следното:
Първоинстанционното решение се обжалва в частта,
в която е отхвърлен насрещния иск на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД против Е.Г.Й.. Насрещният
иск е предявен при условията на евентуалност.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност, настоящият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка за безспорно установена
и кореспондираща със събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
По делото е установено,че между страните са били налице
договорни отношения, съгласно
договор №********* от 17.11.2017г., с който ответното дружество е предоставило
на ищеца две различни услуги- „МТел ТВ" на адрес в ****** и „Мтел домашен
интернет" на адрес в *****,
за срок от 2 години.На 05.11.2019г. ищецът е депозирал в офис на ответника заявление за прекратяване на
договора за услугата „МТел ТВ" ,
считано от 05.12.2019г. На 06.11.2019г. във връзка с издадена от ответното дружество фактура за начислена
неустойка от банковата сметка на ищеца в
„Банка ДСК"ЕАД е била изтеглена и преведена в полза на „А1 България"ЕАД сумата от 100,00 лева.
Спорът по делото е основателно ли е била начислена неустойка за плащане от страна на абоната в
размер на 100,00 лв. и дължи ли ищецът заплащане на такава за невърнато на оператора оборудване.
Ищецът поддържа, че процесната сума е
преведена по сметка на ответното
дружество без основание и съответно иска нейното връщане.От своя страна, ответникът поддържа, че
сумата от 100,00 лева, представлява неустойка за невърнато от абоната оборудване, като тя е била доброволно
платена от него.
Видно от събраните по делото
доказателства сумата от 100,00 лева е била изтеглена директно от ответника от
банковата сметка на ищеца в
„Банка ДСК"ЕАД, без негово знание и съгласие.т.е сумата от 100,00 лева не е била преведена доброволно от страна на Е.Г.Й.
в полза на „А1 България"ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД,
който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.Транзакцията е била осъществена
на 06.11.2019г., т.е. един ден след депозираното от Е.Й. предизвестие за прекратяване на договора за ползване на услугата „Мтел ТВ",като
основанието за превода на сумата от 100,00
лева от банковата сметка на ищеца е издадена от ответното дружество фактура №**********/05.11.2019г., с
която е била начислена за плащане неустойка в размер на 100,00 лева за устройство- ****; ****. Съгласно разпоредбата
на чл.6.3.4 от Приложение №1 към Договора, ако при прекратяване на договора за
услугата, абонатът не върне предоставено му от оператора оборудване, последният
има право да получи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащ ценоразпис.
Към 06.11.2019 г. когато ответникът е удържал от сметката на ищеца сумата от 100,00 лева, договорът не е бил прекратен. В заявлението
за прекратяване на договор №**** изрично е
посочено, че абонатът Е.Г. Й. заявява
прекратяване на договорните отношения,
считано от 05.12.2019г., т.е. един месец след депозиране на горепосоченото
заявление, като за този един месец ищецът е заплатил дължимата такса за доставяната му услуга и съответно е имал и право да получи същата ,и ответникът му е доставял услугата.Връщането на свързаното с
ползваната услуга оборудване е било дължимо след прекратяване на договора между страните на 05.12.2019г., а
не от датата на депозиране на предизвестието за това на 05.11.2019г. Ето защо и доколкото към 06.11.2019г. договорът между страните не е бил прекратен, абонатът
не е дължал връщане на предоставеното му от
ответника оборудване. От друга страна без него не е било възможно да ползва доставяната му от оператора услуга „Мтел ТВ през
следващия един месец до 05.12.2019г.С оглед изложеното и поради липсата на задължение за ищеца да върне на ответника предоставеното му оборудване към
06.11.2019г.,„А1България"ЕАД
неправомерно е начислило неустойка на основание чл.6.3.4 от Приложение №1 към договора и е удържало от сметката на абоната сумата от
100,00 лева за невръщане на това
оборудване и неустойката от 100,00 лева е била недължима от страна на ищеца към датата на превода й в полза на
ответното дружество.Ищецът по насрещния иск поддържа, че във връзка с договор за услуга „Мтел ТВ" е
предоставил за ползване на ответника по иска приемник и карта със сериен №****;****. Договорът между страните бил прекратен на 05.12.2019г., но абонатът не
върнал предоставеното му оборудване, поради което дължал на оператора сумата от
100,00 лева, представляваща стойността на предоставеното оборудване съгласно действащия ценоразпис.От приетата като доказателство по делото
информация цени на допълнителни услуги, предлагани от А1 е, че неустойката за
устройство /медиен център за цифрова телевизия
или друг вид крайно устройство за услугите Цифрова телевизия и/или фиксиран интернет/ е 100 лева, без ДЦС или 120
лева с ДДС. Същевременно неустойката
за САМ+смарт карта за услугата цифрова телевизия през сателитна свързаност е 69 лева, без ДДС, или 82,80 лева, с
ДДС.
В насрещния иск ищецът не посочва какво точно представлява предоставеното на Е.Й. оборудване, което той
задължително е трябвало да ползва,
за да може да приема услугата „Мтел ТВ". Твърди, че това е приемник и карта със сериен №****;***,
а в показанията на свид.Р. Г. С.- служител на
дружеството, се твърди, че на адреса на абоната Е.Г.Й.,*** е бил инсталиран цифров модул за гледане на
телевизия и карта, които били в комплект и имали серийни номера. Без въпросния САМ /модул/, според свид. С.,
телевизия не можела да се гледа. По
делото не е установено какво точно е претендираното за връщане от ищеца оборудване - приемник и карта или САМ
/цифров модул и карта/, което е от
значение за определяне на дължимата неустойка при невръщането им от потребителя. Видно от
представената информация за цени на допълнителни услуги е, че неустойката за устройство- медиен център за
цифрова телевизия или друг вид
крайно устройство за услугите Цифрова телевизия и/или фиксиран интернет действително е 100,00
лева, но без ДДС, като не става ясно защо тя не се претендира с начислен данък. Същевременно, неустойката за устройство
САМ+ смарт карта за услугата
цифрова телевизия, за което в показанията си очевидно говори свид.Стойков е 69 лева и дори с начислен ДДС
е по-малка от претендиралата неустойка от 100 ,00 лева.
Предвид гореизложените
съображения предявения от „А1
България"ЕАД против Е.Г.Й. при условията на евентуалност насрещен иск
за заплащане на сумата от 100,00 лева, представляваща стойността на предоставеното за ползване на услугата
„Мтел ТВ" оборудване, което не
е върнато след прекратяване на договора
е неоснователен и следва да се отхвърли.
По насрещната въззивна жалба:
С предявения от ищеца Е.Г.Й.
против ответника „А1 България"ЕАД иск с правно основание чл.45,
вр.чл.52 от ЗЗД, се претендира присъждане
на обезщетение за причинени му с деянието неимуществени вреди. От доказателствата
по делото не се установява в какво точно се изразяват твърдените неимуществени вреди и не се установява
какви негативни преживявания е имал Е.Й.
във връзка с извършената удръжка на сумата от 100,00 лева от банковата му сметка и как това е повлияло на неговото здравословно и душевно
състояние, за да се определи по
справедливост размера на обезщетението за
евентуално причинените му неимуществени вреди.Действително от банковата сметка на ищеца неправомерно е било извършено
плащане на сумата от 100,00 лева, която той не е дължал, като това е объркало в
известна степен направените от него разчети за предстоящите плащания в края на
годината. Обстоятелството ,че същият е хипертоник и към този момент си е правел изследвания, не води
до извод, че това му състояние се дължи единствено на действията, извършени от
служителите на ответното дружество.С оглед изложеното предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 300,00
лева, което обезщетение да бъде платено
от ответника е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на изводите
на двете съдебни инстанции решението в обжалваните части като
правилно ще следва да се
потвърди.
Предвид неоснователността
на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба
разноски в полза на страните не следва
да се присъждат
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260084/27.11.2020г. на Районен съд-Димитровград, по гр.д № 1948 /2019
г. по описа на съда.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.