Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. Враца, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.01.2020 г. /двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 818 по описа на
АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.
63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.К.Г. *** против Решение № 300 от 19.09.2019
г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 556 по описа на съда за 2019 г.,
с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 1256491, издаден от ОДМВР -
Враца на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
срещу касатора за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).
В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се неспазване в производството
по налагане на административно наказание на правилото на чл. 7, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. относно непоставянето на допълнителна
табела Т2, указваща дължината на контролирания участък. Поддържа се изложеното
в първоинстанционната жалба твърдение, че администативнонаказателната
отговорност е погасена по давност. Сочените пороци на ЕФ, жалбоподателят
заявява като основания за отмяна на решението на първата съдебна инстанция,
както и по същество отмяна на обжалвания електронен фиш.
Ответникът - ОДМВР – Враца не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението,
като правилно и законосъобразно.
По делото не са представени
нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение
РС – Враца е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1256491
на ОДМВР – Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, с който на В.К.Г. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За да стигне до този извод, съдът е приел, че
същият е издаден от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 189,
ал. 4 ЗДвП форма, като съдържа всички лимитативно посочени в този текст
реквизити.
При постановяване на
съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към
спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е
мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш. В съответствие със събраните доказателства
и при правилно прилагане на материалния закон, районният съд е приел, че
нарушението е доказано по безспорен начин. Като е управлявал МПС със скорост от
67 км/ч, надвишаваща със 17 км/ч позволената от ЗДвП за движение в населено
място от 50 км/ч, жалбоподателят е реализирал състав на нарушение именно по чл.
21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за което правилно е административно
наказан със съответното по вид и абсолютно по размер административно наказание.
Нарушението е установено с техническо средство
тип „TFR1-M“, което е преминало
първоначална и последваща проверка в Лаборатория за проверка на радарни
скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, съответства на изискванията и е
одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от представените по
делото Протокол № 9-15-16/25.03.16 г. и Удостоверение на Българския институт по
метрология № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
С оглед на това,
нарушението се явява доказано по безспорен начин, електронният фиш, предмет на
разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми от закона, правната
квалификация съответства на извършеното нарушение и правилно е приложена
санкционната норма.
Непоставянето на
табела Т2, указваща дължината на контролирания участък, не е от съществено
значение, тъй като по никакъв начин и в никаква степен не ограничава правото на
защита на административнонаказаното лице. Мястото за контрол на скоростта е
било обозначено със задължителния към момента на извършване на нарушението
пътен знак Е 24. От друга страна като правоспособен водач на МПС, което не е
спорно по делото, жалбоподателят знае, че ограничението на скоростта от 50 км/ч
важи до напускане границите на населеното място, което се обозначава с пътен
знак Д12.
Въззивният съд е
обсъдил и основното възражение на жалбоподателя за изтекла давност за
реализиране на административно-наказателната му отговорност, като в
съответствие със закона и съдебната практика е приел същото за неоснователно.
Доколкото електронният фиш съчетава
в себе си АУАН и наказателно постановление сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН не
са приложими. Първият срок за съставяне на АУАН не е приложим, защото в
одобрения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш няма
реквизит „дата на издаване”. По тази причина не може да се установи в какъв
срок от установяване на нарушението е издаден електронния фиш, същевременно не
може да се приеме, че липсата на дата води до незаконосъобразност, защото
електронният фиш е надлежно утвърден и се издава по образец, в който липсва
дата на неговото издаване.
Не са приложими и сроковете,
регламентирани в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като електронният фиш съдържа в
себе си както АУАН така и наказателно постановление.
Приложима е абсолютната давност, регламентирана
в чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на
нарушението, извършено на 14.06.2016г. до настоящия момент не са изминали
четири години и половина.
Липсват данни, а и не
се твърди от страна на Г. да е депозирал декларация, съобразно чл.
189, ал. 5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението.
След като не е упражнил правото си да възрази
и да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало
на посочената дата автомобила, с който е извършено
нарушението, следва да понесе неблагоприятните последици, които
законът свързва с това бездействие, а именно - издаване на
електронен фиш за
ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с който
автомобил е извършено конкретното
административно нарушение, а това е именно жалбоподателят.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав счита за правилни и обосновани фактическите и правни
изводи на РС – Враца, мотивирали го да потвърди обжалвания ЕФНГ.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания
извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат
на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения жалбата следва да
се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 300/19.09.2019 г., постановено по АНД
№ 556 по описа за 2019 г. на Районен съд - Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.