МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 22/18.02.2010г. по нохд №1332/08г. по описа на
По отношение
на подсъдимите Н.С.Т., Н.Ж.И., А.Н.К., Н.В.П., М.С.М., П.К.Б., С.А.Р. и В.Н.Х. ***, са предявени обвинения както следва :
Н.С.Т. :
За периода от
месец май 2007г. до 04.06.2007г. в гр. Варна ръководил организирана престъпна
група с членове Н.Ж.И., П.К.Б., А.Н.К., Н.В.П., С.А.Р. и М.С.М., създадена с
цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 от НК- разпространение на
.високорискови наркотични вещества – хероин -престъпление
по чл.321 ал.З вр. ал.1 от НК ;
На
04.05.2007г. в с. Приселци, обл. Варна с В.Н.Х., с цел да принуди Д.И.К. да се
разпореди с вещ -да му предаде фургон на стойност 11115,50 (единадесет хиляди
сто и петнадесет лева и петдесет стотинки) лева, го заплашил с убийство, като
деянието е извършено от две лица - престъпление по чл.213а, ал.2 т. 1 пр. 1, т.4, пр.1, вр. ал.
1 от НК;
На 14.05.07г.
в гр. Варна Н.С.Т. действайки като ръководител, а Н.Ж.И., П.К.Б., Н.В.П. и М.С.М.
като участници в организирана престъпна група, принудили Б.Ж.И. да извърши
нещо, противно на волята му - да разпространява високорискови наркотични
вещества - хероин, като са употребили за това сила и заплашване - престъпление
по чл.143, ал.2 вр. ал.1 от НК;
На 07.06.07г.
в гр. Варна придобил и държал имущество - парична сума в размер на 1000/ хиляда
/ лева и 1855/хиляда осемстотин петдесет и пет/ евро на обща стойност 4628,06
лева, за което е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по
чл.354а, ал.1 от НК - разпространение на високорискови наркотични вещества -
хероин-престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.2 от НК,
Н.Ж.И.:
За периода от
месец май 2007г. до 04.06.2007г. в гр. Варна участвал в организирана престъпна
група с ръководител Н.С.Т. и членове П.К.Б., М.С.М., А.Н.К., Н.В.П. и С.А.Р.,
създадена с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 от НК- разпространение
на високорискови наркотични вещества – хероин -престъпление
по чл.321 ал.З вр. ал.2 от НК ;
На 12.05.07r.
в гр. Варна с П.К.Б. с цел да принуди А.Р.Н. да се разпореди с вещ - да
прехвърли собствеността на л.а. "Рено меган" на стойност 3600 лева,
го заплашил с насилие и му причинил лека телесна повреда изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено от две лица по поръчение на организирана престъпна група - престъпление
по чл.213а, ал.З т.З вр. ал.2 т. 1 пр. 1, т.2 и т.4, пр.1, вр. ал.1 от НК;
На
14.05.2007г. в гр. Варна с М.С.М., П.К.Б. и Н.В.П. отвлякъл Б.Ж.И. с цел
противозаконно да го лиши от свобода, като деянието е извършено от повече от
две лица, действащи в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление
по чл. 142, ал. 2 т. 2 и т. 8 от НК;
На 14.05.07r.
в гр. Варна Н.С.Т. действайки като ръководител, а М.С.М., Н.В.П., Н.Ж.И. и П.К.Б.
като участници в организирана престъпна група, принудили Б.Ж.И. да извърши
нещо, противно на волята му - да разпространява високорискови наркотични
вещества - хероин, като са употребили за това сила и заплашване - престъпление
по чл.143, ал.2 вр. ал.1 от НК.
А.Н.К.:
За периода от
месец май 2007г. до 04.06.2007г. в гр. Варна участвал в организирана престъпна
група с ръководител Н.С.Т. и членове М.С.М., Н.Ж.И., П.К.Б., Н.В.П. и С.А.Р.,
създадена с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 от НК- разпространение
на високорискови наркотични вещества- хероин-престъпление по чл.321 ал.З вр.
ал.2 от НК ;
На
14.05.2007г. в гр. Варна отнел чужда движима вещ - мобилен телефон "Нокиа
- 6820а" със СИМ-карта на стойност 194,75 лева (сто
деветдесет и четири лева и седемдесет и пет ст.) от
владението на Б.Ж.И. с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил
за това сила и заплашване - престъпление
по чл.198, ал.1 от НК
Н.В.П.:
За периода от
месец май 2007г. до 04.06.2007г. в гр. Варна участвал в организирана престъпна
група с ръководител Н.С.Т. и членове М.С.М., Н.Ж.И., П.К.Б., А.Н.К. и С.А.Р.,
създадена с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 отНК- разпространение на
високорискови наркотични вещества - хероин-престъпление по чл.321 ал.З вр. ал.2
от НК ;
На
14.05.2007г. в гр. Варна с П.К.Б., Н.Ж.И. и М.С.М. отвлякъл Б.Ж.И. с цел
противозаконно да го лиши от свобода, като деянието е извършено от повече от
две лица, действащи в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление
по чл. 142, ал. 2 т. 2 и т. 8 от НК;
На 14.05.07r. в
гр. Варна Н.С.Т. действайки като ръководител, а Н.В.П., Н.Ж.И., П.К.Б. и М.С.М.
като участници в организирана престъпна група, принудили Б.Ж.И. да извърши
нещо, противно
на волята му
- да разпространява високорискови
наркотични вещества - хероин, като са употребили за това сила и
заплашване - престъпление по чл.143,
ал.2 вр. ал.1 отНК;
М.С.М.:
За периода от
месец май 2007г. до 04.06.2007г. в гр. Варна участвал в организирана престъпна
група с ръководител Н.С.Т. и членове Н.Ж.И., П.К.Б., А.Н.К., Н.В.П. и С.А.Р.,
създадена с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 от НК- разпространение
на високорискови наркотични вещества – хероин -престъпление
по чл.321 ал.З вр. ал.2 от НК ;
На
14.05.2007г. в гр. Варна с П.К.Б., Н.Ж.И. и Н.В.П. отвлякъл Б.Ж.И. с цел
противозаконно да го лиши от свобода, като деянието е извършено от повече от
две лица, действащи в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление
по чл. 142, ал. 2 т. 2 и т. 8 от НК;
На 14.05.07r.
в гр. Варна Н.С.Т. действайки като ръководител, а М.С.М., Н.В.П., Н.Ж.И. и П.К.Б.
като участници в организирана престъпна група, принудили Б.Ж.И. да извърши
нещо, противно на волята му - да разпространява високорискови наркотични
вещества - хероин, като са употребили за това сила и заплашване - престъпление
по чл.143, ал.2 вр. ал.1 отНК;
П.К.Б.:
За периода от
месец май 2007г. до 04.06.2007г. в гр. Варна участвал в организирана престъпна
група с ръководител Н.С.Т. и членове Н.Ж.И., М.С.М., А.Н.К., Н.В.П. и С.А.Р.,
създадена с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 от НК- разпространение
на високорискови наркотични вещества — хероин-престъпление по чл.321 ал.З вр.
ал.2 от НК ;
На 12.05.07г.
в гр. Варна с Н.Ж.И. с цел да принуди А.Р.Н. да се разпореди с вещ - да прехвърли
л.а. "Рено Меган" на стойност З600
лева,
го заплашил с насилие и му причинил лека телесна повреда изразяваща се във
временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено
от две лица по поръчение на организирана престъпна група - престъпление
по чл.213а, ал.З т.З вр. ал.2 т. 1 пр. 1, т.2 и т.4, пр.1, вр. ал.
1 от НК;
На
14.05.2007г. в гр. Варна с М.С.М., Н.Ж.И. и Н.В.П. отвлякъл Б.Ж.И. с цел
противозаконно да го лиши от свобода, като деянието е извършеноот повече от две
лица, действащи в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление
по чл. 142, ал. 2 т. 2 и т. 8 от НК;
На 14.05.07r.
в гр. Варна Н.С.Т. действайки като ръководител, а М.С.М., Н.В.П., Н.Ж.И. и П.К.Б.
като участници, в организирана престъпна група, принудили Б.Ж.И. да извърши
нещо, противно на волята му - да разпространява високорискови наркотични
вещества - хероин, като са употребили за това сила и заплашване - престъпление
по чл.143, ал.2 вр. ал.1 от НК;
С.А.Р.
За периода от
месец май 2007г. до 04.06.2007г. в гр. Варна участвал в организирана престъпна
група с ръководител Н.С.Т. и членове М.С.М., П.К.Б., А.Н.К., Н.В.П. и Н.Ж.И.,
създадена с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 от НК- разпространение
на високорискови наркотични вещества - хероин-престъпление по чл.321 ал.З вр.
ал.2 от НК;
На 07.06.07г.
в гр. Варна подбуждал Б.Ж.И. към престъпление по чл.290 от НК - пред съд или
пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно
да потвърди неистина или да затаи истина - престъпление
по чл.293, ал.1 отНК;
За това, че
на 07.06.07г. в гр.Варна придобил и държал имущество -парична сума в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ евро на стойност 2933,74 лева. за което е знаел, че е
придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.354а ал.1 НК -
разпространение на високорискови наркотични вещества –хероин - престъпление
по чл.253, ал.4 вр. ал.2 от НК;
В.Н.Х.:***, с Н.С.Т., с цел да
принуди Д.И.К. да се разпореди с вещ - да му предаде фургон на стойност
11115,50/ единадесет хиляди,сто и петнадесет лева и петдесет стотинки/ лева, го
заплашил с убийство, като деянието е извършено от две лица - престъпление
по чл.213а, ал.2 т. 1 пр. 1, т.4, пр.1, вр. ал. 1 отНК.
В съдебно
заседание обвиненията по отношение на подсъдимите се поддържат от
представителя на прокуратурата така както са предявени.
След
внимателен анализ на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното :
І. От фактическа страна
На 14.05.2007г. св.В.П.Н.
се обадил по мобилния телефон на св.Б.Ж.И. и поискал да се видят.Двамата се
познавали от около година преди това.Уговорили си среща вечерта на същия ден
пред бар „Дежаву” в гр.Варна. Всъщност Н. бил помолен да уреди тази среща от
лице на име Тони, неустановено по делото. Вечерта същия ден св.Н. бил вече в
близост до мястото на срещата, когато край него минал лек автомобил „БМВ”, в
който Н. разпознал познатия си Тони и подс.М.С.М./с прякор Мишара/. В
автомобила имало още две лица, които Н. познавал по физиономия, тъй като около
седмица преди това имал среща с тях и М. по повод разпространението на
наркотични вещества в кв.Аспарухово.Спрели до него и му казали да се качи в
колата. Нанесли му няколко удара и след като разбрали, че И. ще дойде на
срещата, взели телефона на Н. за да не го предупреди/последния вече разбрал, че
ще се случи нещо лошо/. След това М. и двете непознати за Н. лица се скрили в
тъмната част на улицата за да изчакат И.. Н. седнал на тротоара и наблюдавал
случващото се.
В същото време /около 20.00часа/ към бар „Дежаву”, намиращ
се на ул.”Братя Миладинови”, се приближил с автомобила си св.Б.И. заедно с
приятелката си св.М.Ф.,която управлява автомобила. След като И. слязъл от
колата и се запътил към св.Н., бил заобиколен от подсъдимите М.С.М./Мишара/, Н.Ж.И./Мазния/,
П.К.Б./Планетата/ и от още едно неустановено по делото лице. Подсъдимите Б. и И.
го хванали под мишниците и така бил отведен в тъмната част на улицата, между
паркирани автомобили. И четиримата започнали да му нанасят удари с ръце и крака
в областта на ребрата и бъбреците. След това извадили ножове и започнали да
разпитват И. за кого работи /за кого разпространява наркотици/. Въпросите
задавал основно М.М.. Качили го насила в лек автомобил „БМВ”, който спрели
малко по-надолу по същата улица. Тогава подс.Н.И. провел телефонен разговор с
някого, на когото съобщил „Хванахме Бобо”/прякора на Б.И./. На място пристигнал
джип „Рекстън”, управляван от подс.Н.В.П./с прякор Кайо/ и И. бил качен в него.
До него отзад бил и подс.Н.И.. Н.П. започнал да разпитва Б.И. за кого продава
наркотици, след което му заявил, че отсега нататък ще продава хероин за тях.
Спрели на паркинг в кв.”Владиславово”, слезли от джипа, подс.П. нанесъл няколко
удара на Б.И., след което наредил на подс.И. да закарат някъде свидетеля. Бил
накаран да се качи в лекия автомобил „БМВ”, в който се качили и подс.Н.И. и
неустановено по делото лице, като автомобила управлявал Н.И.. Пострадалият бил
отведен в стая №7 в хотел „К.”***. Не след дълго в стаята дошъл и подс.П.Б..
Побоят над И. продължил. След известно време подс.Н.И. провел телефонен разговор
с лице, към когото използвал обръщението „чичо”, и на когото съобщил къде се
намират, и кой е с тях. Половин час след това в стаята влязъл подс.Н.С.Т./с
прякор Чирпанския/. Заявил на И., че те са хората, за които той ще работи, след
което му нанесъл удари с юмрук в лицето и с ритници по тялото. След това си
тръгнал. В хотелската стая останали св.И.,подс.Н.И.,подс.П.Б. и неустановеното
лице. През цялата нощ упражнявали физически и психически тормоз на св.И. –
накарали го да се съблече гол, биели го, обиждали го, карали го да прави лицеви
опори, оставен бил да спи гол на пода в стаята. Сутринта в стаята пристигнал и
подс.А.Н.К.. Взел мобилния телефон на свидетеля и го запитал „Нали ми го
подаряваш?”, на който въпрос естествено И. нищо не отговорил от страх да не
бъде пак бит и малтретиран. След това го закарали в кв.”Аспарухово”, където бил
неговият автомобил, подс.Н.И. му казал, че по-късно ще го потърси М.М., за да
се уговорят как да му предаде наркотика. Заплашили го да не съобщава на никого
за случилото се, и тъй като познават майка му и приятелката му, ако те му са
мили, да изпълнява това, което му се нареди. След това го освободили. Същият
ден около 14.00 часа подс.Н.И. се обадил на св.И., който обаче не отговорил на
позвъняването. Поради това подс.И. му изпратил заплашителни съобщения по
телефона : „Веднага ми звънни”, а след него и „Вдигни ми ще стане лошо”.
Притеснен за живота и здравето си св.И. сигнализирал органите на полицията.
Подс.И. продължавал да му звъни. Около 20.00часа същият ден на св.И. се обадил
подс.М.С.М. и го попитал няма ли да го зарежда с хероин. Уговорили си среща в
21,30 часа в местността „Бункера” в кв.”Аспарухово”. При проведената среща
подс.М. хвърлил на земята хероин увит като топче, и казал на И., че е около 2г
и нещо, за което И. след продажбата му трябва да му предаде сумата от 260лв. И.
не взел наркотика, а настоявал за среща със шефовете, и запитал М. кои са
всъщност шефовете. М. отвърнал, че това са Чирпанския/Н.Т./, Кайо/Н.П./ и други.
На 31.05.2007г. двамата
след предварителна уговорка отново се срещнали – в 15,15часа на бензиностанция
„Лукойл” в кв.”Аспарухово”. На тази среща бил разискван въпроса с хероина,
който при предходната среща М. хвърлил на земята, а И. не го взел. По повод
това подс.Н.И. щял да им прави очна ставка за да се разберат. В същия разговор
подс.М. споделил със св.И., че имал скрити 125г хероин на лозето на баща си,
който хероин изгорял след като баща му запалил сухата трева.
На 04.06.2007г. подсъдимите Н.Т., А.К., П.Б., М.М. и Н.И.
били задържани от органите на полицията.
На 07.06.2007г. със св.Б.И. се свързал подс.С.Р. и пожелал
да се срещнат.Определили си среща пред интернет зала „Дуум” до лятно кино
„Тракия” в гр.Варна. След като се срещнали Р. попитал И. дали е пуснал жалба, и
след като получил утвърдителен отговор от И. го запитал има ли възможност да си
оттегли жалбата по отношение на подсъдимите, или по отношение на някои от тях.
В замяна промяна показанията на свидетеля му предложил пари. И. отказал, при
което Р. му казал да си помисли и пак ще се видят. Същият ден отново му звъннал
и отново се срещнали на същото място.Нямали време да разговарят, тъй като Р.
понечил да остави цигарите си и телефона на земята, и в този момент бил
арестуван от полицейските служители свидетелите А.М. и Д.Д..При извършения на Р.
обиск от него били иззети 1500евро.
На 04.05.2007г. св.Д.К. бил посетен в къщата си в
с.Приселци от подс.Н.Т. и неустановено лице/преди това двамата посетили
магазина за авточасти на К. ***, където била жена му, и от нея и работещото там
лице разбрали къде е той/. Т. и К. се познавали от няколко месеца преди това. Т.
запитал свидетеля какво става с фургона /К. имал фургон разположен в рибарско
селище „Карантината” и за него именно ставало въпрос/. След като К. му
отговорил, Т. му заявил, че от днес насетне фургонът вече не е негов. На въпрос
кой му е казал това, Т. отвърнал на К., че го изпраща Вальо/подс.В.Н.Х./. След
което Т. звъннал на Х. и подал телефона на К. да разговарят двамата. По
телефона Х. казал на К. „ На тебе вече много ти стана, какво да се занимавам с
теб, ще те очистя”, след което и го наругал. След като приключил „разговора” К. върнал телефона на Т., който пък на свой
ред му казал да се събира багажа от фургона, и след категоричния отказ на
свидетеля, Т. се ядосал и го ритнал по крака. Намесил се непознатия и запитал Т.
„ Ти луд ли си бе, защо го удряш?”. Т. заявил , че си е изтървал нервите и се
извинил на К., след което си тръгнали. През това време при К. дошла и съпругата
му – св.П.К.. Точно в този момент звъннал телефона на К., обадил се Т.. Отново
се извинил, като пак повторил, че си изпуснал нервите. Тогава К. взела телефона
и започнала да отправя упреци към Т., но със съзнанието че говори с В.Х.. След
като се установило, че е объркване, бил сложен край на разговора. С това и
случаят приключил. Впоследствие К. и Т. на няколко пъти се виждали в различни
компании, но за въпросния инцидент дума не станало.
На 12.05.2007г. св.А.Р.Н.
получил телефонно обаждане от непознат мъж, който пожелал да се срещнат. Уговорили
се да направят това около 20.00 часа на автобусното обръщало на „Карантината” в
кв.”Аспарухово”. Когато отишъл на мястото на срещата Н. видял пет човека, от
които познавал само един като Н. от Аспарухово. Петимата започнали да бият
свидетеля нанасяйки му удари с крака и ръце. След това го завлекли насила в
близката горичка, където побоят над него продължил. Бил накаран да застане на
колене, след което го разпитвали за посетители на бар „Уикенд”, които се
занимавали с незаконни неща. Бил принуждаван и да прехвърли на един от
извършителите собствеността на лекият си автомобил „Рено Меган”. След като
наблизо минал полицейски патрулен автомобил петимата се разпръснали, като преди
това предупредили Н., че ако вика за помощ ще бъде намушкан. Полицейският
патрул бил в състав свидетелите В.В. и Д.К., на мястото на произшествието били
изпратени от дежурната част, в която постъпил сигнал от граждани за сбиване.
Двамата забелязали от горичката да излизат три лица, на които извършили
проверка. Установено било, че това са подс.П.К.Б., подс.Н.Ж.И. и Г.Г.М..Пред
полицаите заявили, че се разхождат.
Така изложената фактология се установява от събраните по
делото доказателства : - гласни – частично обясненията на подсъдимите Н.Т., С.Р.,
В.Х., показанията на свидетелите Б.Ж.И. – както от съдебното производство, така
и тези от досъдебното производство, включени в доказателствения материал по реда
на 281 ал.1 т.2 НПК, М.Ф., В.Н. – включени в доказателствения материал на
основание чл.281 ал.1 т.3 НПК, Д.В., К.В., Д.К., П.К., Г.К., И.Н., Д.Д., А.М.,
Бойка Ч., В.В., Д.К., Р.Н., П.Д. и С.Т. - включени в доказателствения материал
на основание чл.281 ал.3 НПК, А.Н. – дадени на досъдебното производство и
включени в доказателствения материал на основание чл.281 ал.1 т.1 НПК; -
писмени – протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за претърсване и
изземване, съдебномедицински експертизи, съдебно-психиатрични експертизи,съдебно-оценителни
експертизи, протокол за оглед на веществени доказателства, протоколи за
разпознавания на лица, свидетелства за съдимост, декларации.
В голямата си част доказателствата по делото са еднопосочни
и непротиворечиви. Като драстично и то вътрешно противоречие наистина следва да
бъде окачествена диаметралната противоположност в показанията на св.Н. –
дадените пред съда, и дадените на досъдебното производство. Извън него противоречия
съществуват единствено между обясненията на подсъдимите – от една страна, и
всички останали доказателствени средства – от друга. Независимо от факта дали
подсъдимите дават пространни обяснения /като подс.Т. и подс.Х./ или съвсем
кратки, то едните и другите са белязани от тотално отричане на фактите по
делото и на съпричастност към вменените им във вина престъпления. Според съда
това не представлява нищо друго освен тяхна защитна позиция, но не и същинско
противоречие по смисъла на текста на чл.305 ал.3 НПК. Но доколкото все пак тя е
в противовес на останалите по делото доказателствени средства, то съдът намира за
уместно да изложи съображенията си защо не приема обясненията на подсъдимите за
чиста монета, а ги игнорира базирайки вътрешното си убеждение на останалите доказателствени
средства.
- по отношение обвиненията за престъпленията насочени срещу
св.Б.Ж.И. – тук изцяло съдът си позволи да даде вяра на показанията на този
свидетел. Наистина по делото по категоричен начин се установи, че И. страда от
Синдром на зависимост към хероин/ втора по делото СПЕ на л.117 т.2 съдебно
производство/. Също така обаче категорично се установява, че И. не страда от
физически или психически недостатък, който да му пречи да възприема правилно
фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. От друга
страна показанията му са вътрешно непротиворечиви, последователни и
категорични, и не на последно място – напълно се подкрепят от други по делото
доказателствени средства. Кои са те? Това са показанията на св.М.Ф. – приятелка
на И., която е била с него към момента на отвличането му.Това са показанията на
св.В.Н., чрез когото е станало възможно уговарянето на среща между двамата, на
място и време, посочено от подсъдимите. Това е заключението на вещото лице по
назначената съдебномедицинската експертиза/освидетелстване на лице, извършено
на 16.05.2007г./, съгласно което пострадалия И. вследствие нанесения му побой е
получил кръвонасядания в областта на лицето, разкъсно-контузна рана по
лигавицата на горната устна, кръвонасядания в областта на шията, гръдния кош и
пояса, контузия на шията, гръдния кош, пояса, кръвонасядания и травматични
отоци в областта на долните крайници, контузия на лявата подбедрица. Според
съдебния медик всички тези травматични увреждания са резултат на действието на
твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при множество удари с юмруци
и ритници.Т.е. именно както обяснява в показанията си св.И.. Уврежданията в
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. В частта си досежно проведените разговори с подс.С.Р. показанията на И.
се подкрепят и от полицейските служители свидетелите Д.Д. и А.М., които са ги
видяли заедно, след което и ги задържали. По отношение проведените пък две
срещи с подс.М.С.М./на 15 и 31.05.2007г./ са изготвени ВДС от приложените СРС,
на които са отразени освен срещите, то и проведените между двамата разговори.
При всички тези доказателства повече от очевидно е, че отрицанието на
подсъдимите за участието им в тези две престъпления /насочени към св.И./ не са
нищо повече от защитна теза. В никакъв случай показанията на И. не се
опровергаха и от показанията на св.Д.В.-управителката на хотел „К.”, и св.К.В.-дъщеря
на предната. Установи се от разпита им, че
не всички гости на хотела се регистрират, както и че за горната част на
хотела има отделен паркинг, поради което и е възможно да се ползва стая в
хотела, без да бъдат видяни посетителите от рецепцията. Не на последно място
следва да се изтъкнат и извършените от И. разпознавания/л.37 и следв. Т.4
д.п./, при които той категорично сочи подсъдимите като извършители на
посегателствата над него, а също и протокола за оглед на веществено
доказателство/л.80 т.3 д.п./, от който се установява, че на И. са изпратени две
заплашителни текстови съобщения от лице с прякор „Мазния”.
- по отношение обвинението за престъплението срещу св.А.Н. –
същият е разпитван два пъти, веднъж на досъдебното производство пред съдия от
ВОС /л.26 т.3/ и втори път в рамките на съдебното следствие. Дадените пред съда
показания на Н. са изключително накъсани, объркани, и в тях той така и не
обясни от кого и кога точно му е нанесен побой – факт от обективната
действителност, който не подлежи на съмнение. Така от заключението на вещото
лице по назначената съдебномедицинска експертиза /освидетелстване на
лице,извършено на 14.05.2007г. и намиращо се на л.68 т.3/ става ясно, че при
прегледа на А.Н. са констатирани : подкожен кръвоизлив в областта на лявата
буза, кръвонасядания в областта на двете устни, разкъсно-контузна рана по
кожата и лигавицата на долната устна, травматичен оток и кръвонасядане зад
лявата ушна мида, кръвонасядания в областта на шията, контузия на шията,
ожулване по задната повърхност на шията, контузия на кръстеца, травматичен оток
и кръвонасядане в областта на лявата задколянна ямка. Така описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, и
биха могли да се получат при удари с юмруци в областта на лицето, стискане на
шията, удари с ритници в областта на кръстеца и долните крайници. Т.е. от побой
, за какъвто Н. разказва в показанията си дадени на досъдебното производство.
Според тях той бил бит от пет човека, които му нанесли множество удари с
ритници и юмруци. Затова и именно на тези показания съдът дава вяра-защото са
подкрепени както от обективни данни/каквито представляват констатираните
телесни увреждания/, така и отчасти от свидетелските показания на Д.К. и В.В..Както
се спомена и по-горе те двамата са полицейски служители в състава на патрула,
който е бил изпратен от дежурната част на Четвърто РУ на ОД на МВР след сигнал
на граждани за осъществяващ се побой над неизвестно лице. Пристигайки на
място/което пристигане било забелязано и от извършителите на побоя над Н.,
поради което и се разпръснали/ те забелязали две лица да излизат от горичката/в
която бил завлечен Н.-според неговите първоначални показания/, и след извършена
проверка установили, че това са Н.Ж.И. и П.К.Б., с тях имало и трето лице – св.Г.Г.М.,
който при задържането впоследствие на 04.06.2007г. на двамата подсъдими отново
бил с тях. В съдебно заседание К. и В. не можаха да си спомнят имената на
проверяваните лица/което е нормално с оглед изминалия голям период от време и
спецификата на дейността им/ но затова пък заявиха, че имената на лицата са
отразени в изготвената от тях същия ден – 12.05.2007г. докладна записка, която представлява официален
документ и е приложена на л.110 т.3 от д.п. На какво се дължат противоречивите
и объркани показания на Н., дадени пред съда, в които тотално се отрича
заявеното от него първоначално на 05.06.2007г. пред съдия ? На близките
отношения, които впоследствие са възникнали между подс.Н.Т. и св.А.Р.Н., които
са и повода той да отрича участието на подсъдимите в нанесения му побой. Че е
така се установява от проведените между двамата телефонни разговори. По
отношение на подс.Н.Т. е приложено СРС с използване на оперативен способ
подслушване, приложен по отношение на мобилния му телефон. На 15.05.2007г. Т.
провежда телефонен разговор с лице, което се казва А.Р., и от контекста на
разговора става ясно , че това е именно свидетеля А.Р.Н.. В него става въпрос
за това, че Н. е задържан, и Т. поема ангажимента да му осигури адвокат. Н. ***
за лицата, които са му нанесли побой, и той казал че са били лица, на които
дължи пари. Всъщност не е необходимо тук да бъде предаван целия разговор, той е
наистина интересен на фона на събитията по делото, и се намира на л.8 от папка
със СРС по отношение на подс.Н.Т.. Впоследствие е проведен между двамата и друг
разговор-от 30.05.2007г. на л.58 от същата папка, и трети – на 31.05.2007г. –
л.63. Поради изложеното не е чудно, че при проведеното на 20.12.2007г.
разпознаване на извършителите на побоя над Н., последният категорично не е
разпознал никого. Следва да се отбележи и още един факт – че с определение на
ВОС от 19.08.2008г. Н. е бил признат за виновен и осъден, затова че в съучастие
с Яница Янева държали високорискови наркотични вещества, с цел
разпространение/л.211 т.2 от съд.п-во/. Според самия Н. Яница е неговата
приятелка, и той познава Т., Н.И. и П.Б. именно покрай това момиче, защото тя
била приятелка и с тях. От което може да се направи извода, че Н. като лице
занимаващо се с наркотици е бил известен на подсъдимите, и когато е бил питан
при нанасянето на побоя кои са лицата, които се занимават с незаконни неща, то
подсъдимите са визирали именно лица разпространяващи наркотици. До искането с
прехвърлянето на автомобила се е стигнало впоследствие.
При наличните доказателства съдът намира, че
ІІ.От правна страна , подсъдимите Н.С.Т.,Н.Ж.И.,
А.Н.К., Н.В.П., М.С.М., П.К.Б., С.А.Р.
са осъществили следните състави на престъпления :
1. На
14.05.2007г. в гр. Варна Н.Ж.И., М.С.М.,
П.К.Б. и Н.В.П. след като отвлекли Б.Ж.И.
с цел противозаконно да го лишат от свобода, и деянието е
извършено от повече от две лица, действащи в изпълнение на решение на
организирана престъпна група , са осъществили състава на престъплението,
визирано в текста на чл. 142, ал. 2 т. 2 и т. 8 от НК.
От
обективна страна изпълнителното деяние по чл. 142 НК е свързано с отвличане на
лице с цел противозаконно то да бъде лишено от свобода. Отвличането се определя
като принудителна промяна на местоположението на пострадалото лице.
Противозаконното лишаване от свобода е препятствие пострадалото лице да взема
решения и невъзможността то да постъпи в съответствие с направения от него
избор. Същевременно, за да е налице деяние
квалифицирано по чл. 142 НК е необходимо и наличието на специалната цел
дефинирана в състава на престъплението - "с цел противозаконно лишаване от
свобода", което следва да е обхванато от умисъла на дееца, защото
престъплението може да бъде извършено само при пряк умисъл.В
случая умисълът на подсъдимите е обективиран от установените им действия - с
въвеждането на пострадалото лице в автомобила, и с последващото му откарване в
определен от тях хотел, и задържането му там определено време. Очевидно е, че както
обективните, така и субективните елементи на посоченото престъпление са налице.
Налични са също и квалифициращите елементи – деянието е извършено от повече от
две лица, и в изпълнение на решение на организирана престъпна група/за което ще
стане въпрос по-насетне/.
2. На
14.05.07г. в гр. Варна Н.С.Т. действайки като ръководител, а Н.Ж.И., П.К.Б., Н.В.П.
и М.С.М. като участници в организирана престъпна група, след
като принудили
Б.Ж.И. да извърши нещо, противно на волята му - да разпространява високорискови
наркотични вещества - хероин, като са употребили за това сила и заплашване,
осъществили състава на престъплението, визирано в текста на чл.143, ал.2
вр. ал.1 от НК.
В случая принудата се е изразила във физическо
насилие над И., упражнено върху него първоначално от Н.И., М.М., П.Б., Н.П./в
момента на отвличането на лицето, в тъмната част на улицата пред заведението
„Дежаву” и след това-в автомобила, в който бил вкаран/, а след това в
хотелската стая – от Н.И., П.Б., и Н.Т.. Тя е намерила изражение обаче и в
натиск над психиката на И., натиск упражнен директно чрез вербални закани от
страна на подсъдимите, така и индиректно – със самия факт, че пострадалият се е
намирал цяла нощ на усамотено място, сам срещу трима физически по-силни от него
мъже.Принудата се е изразила и в гавра над човешкото дойстойнство на И. –
накаран да се съблече гол, да прави лицеви опори, да спи гол на пода на
хотелската стая. Отново са налице квалифициращи елементи – принудата е
осъществена в изпълнение решение на организирана престъпна група. Деянието е
довършено – вследствие на упражненото над него неправомерно въздействие и
натиск И. се съгласил да разпростраянва наркотични вещества, като и пристъпил
към изпълнение на това. Срещнал се с подс.М.М., който хвърлил наркотика
преднадначен за продажба от страна на И. на земята – обичаен начин за предаване
на наркотици от едно лице на друго/става въпрос за лица занимаващи се с
разпространение на наркотици/.
3. На
14.05.2007г. в гр. Варна подс.А.Н.К., след като отнел чужда
движима вещ - мобилен телефон "Нокиа - 6820а" със СИМ-карта на
стойност 194,75 лева (сто деветдесет и четири лева и седемдесет
и пет ст.)
от владението на Б.Ж.И. с намерение противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила и заплашване, е осъществил състава
на престъплението,
предвидено в текста на чл.198 ал.1 от НК. Въпреки
непризнанието от страна на подсъдимия, съдът намира, че тези факти се
установяват от показанията на св.И.. Установи се по категоричен начин, че
изнесеното от свидетеля по отношение на другите обвинения, е подкрепено и от
други, многобройни доказателствени средства, и отразява реално
действителността. Това е достатъчна гаранция за съда щото да приеме за отговаряща на истината и правдива и тази
част от показанията на И.. Подс.А.К. е отишъл в хотелската стая рано на
следващия ден. Вярно е, че той директно над пострадалия не е упражнил нито
насилие, нито заплаха. Но не е било и необходимо – след целия физически и
психически тормоз над И., продължил цяла една нощ, съпротивата му отдавна е
била сломена. Затова и на ироничния въпрос на подс.К. „Ще ми подариш ли
телефона?”, И. не е имал никаква друга алтернатива, освен да му го „подари”.За
последното значение е имал несъмнено и факта, че И. е знаел, че и К. е част от
организацията, налагаща свои правила в разпространението на наркотици в
гр.Варна. Иначе казано К. се е появил в момент, в който е било повече от
очевидно, че И. не е в състояние да окаже каквато и да било съпротива, дори и
вербална/за физическа въобще не става въпрос/.Възползвайки се от ситуацията, и
от унизителното положение, до което И. е бил доведен вследствие действията на
„колегите” на К., последният е взел привидно „меко” телефона му. Деянието му
обаче не представлява от обективна и субективна страна нищо друго, освен
грабеж. Твърденията на подсъдимия, че по това време се е намирал в затвора, не
следва да се вземат под внимание. Вярно е, че К. във въпросния период от време
е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Но е бил на лек режим, поради което
и е работел целодневно извън затвора, на автомивка в кв.”Аспарухово”, където
въпреки твърденията на собственика на автомивката едва ни някой му е оказвал
контрол. Че е така, се установява и от факта, че на 04.06.2007г. К. е задържан,
но не автомивката. Поради това и впоследствие е осъден за престъпление по
чл.297 НК.
4. На 12.05.07г.
в гр. Варна,
П.К.Б. и
Н.Ж.И., след като с цел да принудят А.Р.Н.
да се разпореди с вещ - да прехвърли л.а. "Рено Меган" на
стойност З600 лева, го заплашили с насилие и
му причинили лека телесна повреда изразяваща се във временно
разстройство на здравето неопасно за живота, и деянието е
извършено от две лица по поръчение на организирана престъпна група, осъществили състава на престъплението,
визирано в текста на чл.213а, ал.З т.З вр. ал.2 т. 1 пр. 1, т.2 и
т.4, пр.1, вр. ал.
1 от НК. Не се установи подсъдимите да са отправили към
пострадалия заплаха за убийство, поради което и съдът ги оправда в тази част на
обвинението – по чл.213а ал.2 т.1 НК.
5. За периода от
месец май 2007г. до 04.06.2007г. в гр. Варна, след като Н.С.Т. ръководил
организирана престъпна група с членове Н.Ж.И., П.К.Б., А.Н.К., Н.В.П. и
М.С.М., създадена с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 от НК- разпространение
на високорискови наркотични вещества – хероин, осъществил състава
на
чл.321 ал.З вр. ал.1 от НК, а Н.Ж.И., П.К.Б., А.Н.К., Н.В.П. и
М.С.М. – на това по чл.321 ал.3 вр. ал.2 НК.
Легалната дефиниция на понятието „организирана
престъпна група” се намира в текста на чл.93 т.20 НК, където е определена като
структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано
в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години.Сдружението е структурирано и без наличие на
формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на
участието или развита структура. Така ли е в настоящия случай? За съжаление
престъпната група не разполага с устав като търговските дружества/поне не с
писан такъв/, и нейните членове нямат длъжностни характеристики. Поради това /и
при липсата на обяснения от страна на подсъдимите/ следва отговорът на този
въпрос да се търси в действията на подсъдимите
лица, които да бъдат съпоставени с останалите по делото доказателства. Какви са
действията на подсъдимите? Силови, насочени срещу наркозависими /или занимаващи
се с разпространие на наркотици/ лица, които целят да ги принудят да
разпространяват наркотични вещества , доставени им от подсъдимите, като
печалбата от тях се отчита на същите тези подсъдими. В случая става въпрос само
за две лица – св.Б.И., и индиректно-св.А.Н.. Стана въпрос по-горе целта на
нанасяне на побоя над Н. – да съобщи на подсъдимите имената на лица, занимаващи
се с разпространение на наркотици. Този извод се налага след анализ на
доказателствата, а искането за прехвърляне собствеността на автомобила както се
спомена е нещо последващо. Само за две лица, но следва да се изтъкне факта, че
подс.Н.Т. *** на 10.04.2007г., т.е. подсъдимите са били в началото на
престъпната си дейност. Така от показанията на св.И. и от използваните СРС по
време на срещата между него и подс.М.С.М. става ясно, че наистина такава
организация съществува. На въпрос на И. „Кои са шефовете, тоз Чирпанския...” М.
отговаря „Той, и има и други хора, по принцип организацията е много сериозна да
знаеш.Всички са много сериозни момчета..
ний сме завзели половин Варна..”. Всъщност тези неща са известни на
подземния свят, на лицата, които се занимават с наркотични вещества –
наркозависими, наркоразпространители, както отчасти и на специализираните
полицейски служби. Св. В.Н./л.22 т.3 д.п./ употребява наркотици, поради това и
е наясно със съществуващата организация, която той нарича „Монопола” /всъщност
така се нарича всяка организация от няколко години насам, която прави опит да
установи монопол над разпространението на наркотици в гр.Варна, това название
се използва предимно от хората занимаващи се с наркотици/. Подс.М. с още две
лица го е посетил в дома му, за да го ориентира откъде да закупува хероин,
както и да го предупредят да съобщава на организацията за хора, които
разпространяват наркотици извън нея/на жаргон – продават „шано”,т.е. без
знанието на организацията/. Свидетелят твърди, че Н.И. /наречен от него с
прякора му-Мазния/ е един от отговорниците за „Аспарухово”. Лицата, които
отвличат св.И., на което Н. е свидетел/тъй като срещата е уредена чрез него/
той определя като „ударната бригада на Монопола”. Св.Б.Ч. като полицейски
служител в РЗБОП-Варна също е наясно с тези факти. От показанията му става
ясно, че вследствие на анализ на получената по различни начини/явни и негласни/
информация служителите на въпросната полицейска служба са стигнали до извод, че
в гр.Варна е сформирана и действа организирана престъпна група с изградена
йерархия. Неин ръководител се явява Н.Т., а част от членовете са подсъдимите.
Обръщенията вътре в групировката са като към роднини, в зависимост от мястото,
което заемат. Така лицата, намиращи се на едно ниво, се обръщат един към друг с
„брат ми”, към Н.Т. с „чичо”. Че действително е така става ясно от приложените
по делото СРС. В тях освен въпросните обръщения съществуват и други –
„племенниците”,”баща ни”,”татко” , които обаче не е установено за кого се
отнасят. Което обаче потвърждава наблюденията на полицейските служители и
говори от друга страна наистина за изградена йерархия, а оттам и структура на
престъпното сдружение. Очевидно става от това, че Т. е ръководителят на това
сдружение, или по-точно един от ръководителите, останалите не са установени.
Така подс.Н.И. от хотелската стая се обадил на лице, към което се обърнал с
„Чичо” и му обяснил къде се намират и с кого, като малко след това в стаята
пристигнал подс.Н.Т.. Че заема ръководен пост индиректно може да се направи
извод и от факта, че самият той не участва в отвличането на И., т.е. в
„мръсната работа”. Че има включително и някакво разпределение между членовете
сочи факта, че подс.М. се занимава с предаването на наркотиците – той е
трябвало да предаде на И. топчето с хероин/всъщност го е предал,хвърляйки го на
земята/, а от разговора им става ясно, че на лозето на баща му е бил укрит 125г
хероин, който баща му изгорил като палел сухата трева. Парите обаче следвало да
се отчитат на Н.И., който и щял да
провежда „очна ставка” между М. и И. за да се установи къде е наркотика, който
първия трябвало да предаде на втория. Очевидно е от това, че И. заема по-високо
йерархично място от М..
Т.е.
като се вземе предвид изложеното до момента може категорично да се направи
извода, че в крайна сметка всички
елементи на понятието „организирана престъпна група” са налице.
Структурирано е сдружение от много лица, с цел да се разпространяват наркотици
– хероин, на територията на гр.Варна, т.е. с цел да се вършат престъпления по
чл.354а НК. Затова и самите деяния се явяват извършени именно след неформално
решение на тази организирана престъпна група, и в изпълнение на поставените
пред нея престъпни цели. Ръководител на това сдружение е Н.Т., а членовете /или
част от тях по-точно/ са Н.Ж.И., П.К.Б., А.Н.К., Н.В.П. и
М.С.М.. Макар и К. пряко да не е взел участие в отвличането на И.,
нито в последвалия над него тормоз, самия факт, че на следващата сутрин се е
оказал в хотелската стая сочи недвусмислено, че поддържа тясна връзка с
останалите членове. Активно се споменава за него в провеждани от членове на
групата телефонни разговори – с прякора А. Дебелия.
По
отношение обаче на подс.С.Р. не бяха събрани никакви доказателства за участието
му във въпросното сдружение. Само от факта, че се е срещнал с И. за да го
уговаря да оттегли жалбата си, не може автоматично да се направи извода, че е
член и на престъпната група. Поради това и съдът го оправда по това обвинение.
6. На 07.06.07г.
в гр. Варна, подс. С.А.Р. след като подбуждал Б.Ж.И.
към престъпление по чл.290 от НК - пред съд или пред друг надлежен орган на
властта като свидетел устно или писмено съзнателно да потвърди неистина или да
затаи истина, осъществил състава на престъплението по чл.293
ал.1 от НК. Въпросното престъпление е
такова на просто извършване, т.е. не е обвързано с настъпване на някакъв
резултат. Поради което и се явява довършено с направата на предложението/в
конкретния случай/. Предложението направено от страна на подс.Р. към свидетеля И.
е той да си оттегли жалбата като срещу това ще му бъде заплатено. Още на 17.05.2007г. Б.И. е разпитан в качеството на
свидетел по д.п. №3705/07г. по описа на ОДП-Варна пред съдия от Варненски
окръжен съд. Поради това на 07.06.07г. на практика се иска от него срещу
заплащане да даде други показания, което би означавало лъжесвидетелстване –
престъпление по чл.290 ал.1 НК.
По
отношение обвинението на подс.Р. за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2 от НК за това, че на
07.06.07г. в гр.Варна придобил и държал имущество - парична сума
в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ евро на стойност 2933,74 лева. за което е
знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.354а ал.1 НК -
разпространение на високорискови наркотични вещества –хероин.
Не се установи от събраните по делото доказателства престъпен произход на
държаната от подс.Р. сума от 1500евро. Напротив – от показанията на св.П.Д.
става ясно, че парите са предадени на Р. от майка й, за да направят ремонт на
жилището в което Р. и Д. живеели. Доколкото не се установи произхода на
въпросната сума, то съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на Д..
Остава наистина едно съмнение за целта на сумата, тъй като тя е иззета от Р.
при задържането му на срещата с И.. Т.е. би могло да се мисли, че сумата е
предназначена за заплащане на И., и като такава е предадена на Р. от други
лица, а не от майката на Д.. Тъй като обаче обвинението следва да бъде доказано
по безспорен и категоричен начин, а изразеното предположение си остава само такова
без доказателства, то съдът призна подс.С.Р. за невинен и го оправда по
предявеното му обвинение по чл.253, ал.4
вр. ал.2 от НК.
7.
По отношение обвинението за престъпление по чл.213а, ал.2 т. 1 пр.
1, т.4, пр.1, вр. ал. 1 от НК, предявено на подсъдимите Н.Т. и В.Н.Х.
– с действията си двамата съдът намира, че не са осъществили състава на
посоченото престъпление. На първо място поведението на подс.Т. не е поведение
на човек, тръгнал да извършва насилие и заплаха за убийство спрямо друг –
спрямо св.Д.К.. При срещата между двамата наистина се стигнало до кавга, но
единственото насилническо действие от страна на Т. е било нанасяне на ритник в
крака на К.. Това не очаквал и спътника на Т., който веднага му направил
забележка, на която Т. отвърнал че си изтървал нервите. Последвало извинение от
страна на Т. към К.. След като се разделили Т. телефонирал на К., отново му се
извинил, след което разговарял със съпругата му П.К., на която също се
извинил.Очевидно е, че липсва какъвто и да било умисъл за упражняване на
насилие от страна на Т. срещу К.. На второ място – съдът не е склонен да
приеме, че отправените думи от страна на подс.В.Х. към св.К. могат да бъдат
окачествени като заплаха за насилие, и още по-малко като заплаха за убийство.
Първо отправени са по телефона, второ двамата се познават от дълги години, били
са приятели, включително и семейни. Притесненията на св.К. идвали от
запалването на къщата му, което той смята че е дело на Х./липсват обаче
доказателства за това/. Поради което и възникнал у него страх за живота му след
отправените от страна Х. думи. Ясно е едно – става въпрос за финансови
взаимоотношения между К. и Х., което индиректно се потвърждава и от показанията
на св.И.Н.. Видно е от тях, че тя е била назначена за един летен сезон за
готвачка във въпросния фургон именно от подс.Х., който и е плащал заплата. Нищо
подобно обаче не се споменава от страна на свидетелите Коемджиеви. С оглед
изложеното съдът намира, че от субективна страна действията на двамата
подсъдими са несъставомерни. Като се има предвид начина на действие на Т. по
отношение на св.И., то с голяма доза увереност може да се твърди, че ако той е
желаел да упражни насилие над К. то щеше да е твърде брутално и определено с
негативни последици за свидетеля. Нищо такова не е сторено – дори след този
инцидент двамата се срещали, и за него повече въпрос не е ставало. Поради тази
причина – субективна несъставомерност, съдът призна двамата подсъдими за
невинни и ги оправда по предявените им обвинения по чл.213а, ал.2 т. 1 пр.
1, т.4, пр.1, вр. ал. 1 от НК.
По
отношение предявеното на Н.Т. обвинение по чл.253, ал.4, вр. ал.2 от НК, за това , че на 07.06.07г.
в гр. Варна придобил и държал имущество - парична сума в размер на 1000/ хиляда
/ лева и 1855/хиляда осемстотин петдесет и пет/ евро на обща стойност 4628,06
лева, за което е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по
чл.354а, ал.1 от НК - разпространение на високорискови наркотични вещества –
хероин. И по това обвинение съдът оправда подс.Т., включително
и поради факта, че не е възможно на 07.06.07г. да придобие имущество с
престъпен произход, тъй като е задържан на 04.06.07г. , но не само поради него.
А най-вече поради факта
че не се установи по делото въпросната сума да произхожда от
разпространение на наркотици. Разпитан е св. С.Т., който твърди че скоро преди
това бил дал на сина си сумата от 2500евро за да си купи кола. Тези твърдения
не се оборват от други по делото доказателства. Св.С.Т. работи като ветеринарен
лекар, подал е годишна данъчна декларация, т.е. има трудови доходи. Отделно от
това от събрани по делото други писмени доказателства е видно, че на няколко
пъти в предходни години е продавал недвижими имоти. Т.е. съдът намира за
абсолютно възможно и нормално да е в
състояние да отдели на сина си сума в порядъка на 2500евро.
ІІІ.Индивидуализация на наказанията
1. Подс.Н.С.Т.
– млад човек, от добро семейство, роден в гр.Чирпан, понастоящем живее в
гр.Варна, осъждан два пъти, втория път за престъпления по чл.321 НК и чл.143
ал.2 вр. ал.1 НК на общо три години и шест месеца лишаване от свобода.Изтърпял
наказанието си на 10.04.2007г. За съжаление само месец след това започва да
върши същите престъпления, от което може да се направи извод първо за упорита
престъпна воля, второ - за непостигане целите на предходното наказание. Което
пък значи че сега за постигане целите му следва да бъде изолиран от обществото
за по дълъг период от време. От друга страна извършените от подсъдимия деяния
също са с висока степен на обществена опасност, тъй като са изключително ширещи
се в гр.Варна, а вероятно и в други големи градове в страната.Което налага и по-твърда
наказателна политика по отношение на тях. Съобразявайки се с всичко това съдът определи наказания на подс.Т. както
следва:
·
За престъпленето по чл.321 ал.З вр. ал.1 от НК – седем години лишаване от
свобода.
·
За престъплението по чл.143, ал.2 вр. ал.1 от НК – пет години лишаване от свобода.
И
тъй като деянията се намират в съотношение на реална съвкупност помежду си, то
на основание чл.23 ал.1 НК съдът наложи на подсъдимия за изтърпяване
най-тежкото измежду така определените наказания, а именно – седем години
лишаване от свобода. И тъй като се касае общо за две деяния, извършени в
сравнително кратък период от време, всяко от тях с висока степен на обществена
опасност, то съдът намира, че следва така определеното общо наказание при
спазване правилата на чл.24 НК да бъде увеличено с една година – до размера на
осем години лишаване от свобода. Това
наказание на основание чл.60 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно в затвор, при
първоначален строг затворнически режим.
2. Н.Ж.И.
– млад човек, осъждан общо пет пъти – за престъпления по чл.131 НК, 194 НК, 325
НК, от които два пъти условно, останалите обществено порицание и пробация.
Очевидно така наложените му до момента наказания не са постигнали целите на
личната превенция. Преедвид броя на осъжданията може да се каже, че е лице с
висока степен на обществена опасност. С още по-висока степен на обществена
опасност пък са белязани извършените от него деяния. Предвид изложеното съдът
определи наказания на подс.И. както следва :
·
За престъплението по чл.321 ал.З вр. ал.2 от НК – пет години лишаване от свобода.
·
За престъплението по чл.213а, ал.З т.З вр.
ал.2 т.2 и т.4, пр.1, вр. ал.1 от НК – шест години лишаване от
свобода и глоба в размер на 5000лв.
·
За престъплението по чл.142 ал.2 т.2 и 8 НК – четири
години лишаване от свобода.
·
За престъплението по чл.143 ал.2 вр. ал.1 НК – четири
години лишаване от свобода.
Деянията
се намират в съотношение на реална съвкупност помежду си, поради което на
основание чл.23 ал.1 НК съдът наложи на подсъдимия за изтърпяване най-тежкото
измежду така определените наказания, а именно – шест години лишаване от
свобода. И тъй като се касае общо за четири деяния, извършени в сравнително
кратък период от време, всяко от тях с висока степен на обществена опасност, то
съдът намира, че следва така определеното общо наказание при спазване правилата
на чл.24 НК да бъде увеличено с две години – до размера на осем години лишаване от свобода. Това наказание на
основание чл.60 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг
затворнически режим.
На
основание чл.23 ал.3 НК наказанието глоба в размер на 5000лв. бе присъединено
изцяло към наказанието лишаване от свобода.
3.
Подс.А.Н.К. – осъждан два пъти – на лишаване от свобода и пробация, като
личност не е с висока степен на обществена опасност, за сметка на това
извършените от него две деяния са с висока такава.При това положение съдът му
наложи следните наказания :
·
За престъплението по чл.321 ал.3 вр. ал.2 НК – четири
години лишаване от свобода.
·
За престъплението по чл.198 ал.1 НК – също четири години
лишаване от свобода.
На
основание чл.23 ал.1 НК съдът определи за изтърпяване по-тежкото, а именно
четири години лишаване от свобода при строг режим в затвор. С оглед личността
на дееца съдът не намери за необходимо да увеличава така определеното
наказание.
4.Подс.Н.В.П.
– семеен, осъждан три пъти за престъпления по чл.197 НК, чл.343 ал.2 НК и по
чл.343в НК на глоба и пробация. Като цяло личност с невисока степен на
обществена опасност , но с висока такава са извършените от него деяния. Поради
това и съдът му определи наказания както слдва :
·
За престъплението по чл.321 ал.3 вр.ал.2 НК – пет години
лишаване от свобода.
·
За престъплението по чл.142 ал.2 т.2 и 8 НК – пет години
лишаване от свобода.
·
За престъплението по чл.143 ал.2 вр. ал.1 НК – пет години
лишаване от свобода.
На
основание чл.23 ал.1 НК съдът определи за изтърпяване най-тежкото от така определените наказания, а именно пет
години лишаване от свобода. С оглед степента на обществена опасност на
деянията, техния брой и извършването им в сравнително кратък период от време,
съдът намира че определеното най-тежко наказание следва да бъде увеличено по
реда на чл.24 НК с една година, до размера на шест години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
5.Подс.М.С.М.
– семеен, млад човек, осъждан четири пъти за престъпления по чл.198 НК, чл.197 НК, чл.216 НК и чл.343в НК на лишаване от свобода/условно/, глоба и пробация.
Очевидно личност с висока степен на обществена опасност, също както и
извършениет от него деяния.При тези
обстоятелства съдът му определи наказания както следва :
·
За престъплението по чл.321 ал.3 вр. ал.2 НК – пет години
лишаване от свобода.
·
За престъплението по чл.142 ал.2 т.2 и 8 НК – пет години лишаване от свобода.
·
За престъплението по чл.143 ал.2 вр. ал.1 НК – пет години
лишаване от свобода.
На
основание чл.23 ал.1 НК съдът определи за изтърпяване най-тежкото от така определените наказания, а именно пет
години лишаване от свобода. С оглед степента на обществена опасност на
деянията, техния брой и извършването им в сравнително кратък период от време,
съдът намира че определеното най-тежко наказание следва да бъде увеличено по
реда на чл.24 НК с една година, до размера на шест години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
Подс.М.
е осъждан както се спомена общо четири пъти. Първият път по нохд №1036/2003г.
на ВРС за престъпление по чл.198 ал.1 НК на три години лишаване от свобода,
отложено с изпитателен срок от пет години.Присъдата/определението е влязла в
сила на 22.10.2003г. , т.е. деянията предмет на настоящото производство се
явяват извършени в посочения изпитателен срок.Поради тази причина и на
основание чл.68 ал.1 НК съдът приведе в изпълнение и наказанието от три години
лишаване от свобода.
6.Подс.П.К.Б.
– млад човек, несемеен, осъждан три пъти за престъпления по чл.199 НК, чл.198 НК, чл.343 НК и чл.325 НК, на лишаване от свобода условно, и пробация. С висока
степен на обществена опасност – както той, така и извършените от него деяния. С
оглед на това съдът му определи наказания както следва :
·
За престъплението по чл.321 ал.З вр. ал.2 от НК – пет години лишаване от свобода.
·
За престъплението по чл.213а ал.З т.З вр.
ал.2 т.2 и т.4, пр.1, вр. ал.1 от НК – шест години лишаване от
свобода и глоба в размер на 5000лв.
·
За престъплението по чл.142 ал.2 т.2 и 8 НК – пет години
лишаване от свобода.
·
За престъплението по чл.143 ал.2 вр. ал.1 НК – пет години
лишаване от свобода.
На
основание чл.23 ал.1 НК съдът определи за изтърпяване най-тежкото от така
наложените наказания, а именно шест години лишаване от свобода. Тъй като се
касае за четири деяния с висока степен на обществена опасност, извършени в
кратък период от време, то ос оглед постигане целите на наказанието съдът
намира, че определеното най-тежко наказание следва да бъде увеличено с две
години, до размера на осем години лишаване от свобода, което следва да се
изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На
основание чл.23 ал.3 НК наказанието глоба в размер на 5000лв. бе присъединено
изцяло към наказанието лишаване от свобода.
С
присъда по нохд №1409/2002г. на ВОС П.Б. е осъден за престъпление по чл.199
ал.1 т.2 НК на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за
срок от пет години. Присъдата е влязла в сила на 24.07.2003г. Впоследствие с
определение от 20.01.2005г. на подс.Б. е определено едно общо наказание по реда
на чл.25 НК, като е наложил най-тежкото от наказанията, наложени му с присъда
по нохд №1409/2002г. на ВОС и с присъда по нохд №4938/2004г. на ВРС, а именно
три години лишаване от свобода, което наказание отложил с изпитателен срок от
три години и половина. Въпросното определение е влязло в сила на 05.02.2005г. Т.е. деянията предмет на настоящото
производство са извършени в цитирания изпитателен срок. Поради това и на
основание чл.68 ал.1 НК съдът приведе в изпълнение и отложеното наказание от
три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг режим в затвор.
7.Подс.С.А.Р.
– осъждан общо четири пъти за престъпления по чл.198 НК, чл.343в НК, и чл.131а НК, като по последното осъждане търпи понастоящем наказание от четири години и
шест месеца лишаване от свобода. Очевидно личност с висока степен на обществена
опасност. Предвид обществената опасност и на извършеното от него деяние то
съдът му определи максималното предвидено от текста на чл.293 ал.1 наказание –
една година лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор.
Така определените наказания съдът
намира, че са в състояние да изпълнят целите,
предписани на наказанието от разпоредбата на чл.36 НК.
ІV.Причини и условия за извършване на
престъпленията – стремеж
към набавяне лична изгода по престъпен начин, крайно незачитане
държавността с предписаните от нея порядки, сравнително нисък морал.
V.Гражданските искове
Доколкото
основанието на гражданските искове в наказателния порцес са деянията, предмет
на обвинението, то съдът намира че в настоящия случай предявените от
пострадалия Б.И. искове са доказани по основание. Установи се по безспорен
начин, че на
14.05.2007г. в гр. Варна Н.Ж.И., М.С.М., П.К.Б. и Н.В.П. отвлекли Б.Ж.И.
с цел противозаконно да го лишат от свобода, след
което същите лица заедно с Н.С.Т. го принудили да извърши нещо,
противно на волята му - да разпространява наркотични вещества - хероин, като
употребили за това сила и заплашване, като физическото насилие
над него довело до телесни увреждания, обусловили наличието на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Очевидно пострадалият е претърпял
болки и страдания, за които следва да бъде овъзмезден от причинителите им –
подсъдимите Н.Т., Н.И., Н.П., М.М. и П.Б.. Поради това и съдът ги осъди всеки
един от тях да заплати сумата от по 2000лв. на ищеца, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането. Така определената обезвреда съдът
намира, че е в състояние да репарира търпените от ищеца вреди, а също така и
отговаря на обществения критерий за справедливост. Предявеният от И. иск за
имуществени вреди също е доказан по основание , а и по размер. Ищецът
претендира обезвреда до размера на стойността на мобилния телефон, предмет на
извършения му от подс.А.К. грабеж. Ясно е, че след като му е бил отнет телефона
то И. е претърпял вреди в размер на 194,75лв./стойността му според обвинението/,
поради което и съдът осъди подс.К. да заплати на ищеца въпросната сума, ведно
със законната лихва от датата на деянието.
Предявеният срещу подс.С.Р. иск съдът намира за
неоснователен. С него се претендира за вреди претърпени вследствие извършеното
от Р. престъпление по чл.293 ал.1 НК. Въпросното престъпление се намира в
раздел ”Престъпления против
правосъдието”, съставите в който целят да регулират/защитят/ обществените
отношения свързани с нормалното протичане на правораздаването в държавата като
вид публична дейност. Затова и при извършване на престъпления против
правосъдието вреди търпи единствено държавата и обществото като цяло, но не и
отделни граждани. Поради това и въпросният иск съдът отхвърли изцяло.
Съдът осъди подсъдимите Н.Т., Н.И., Н.П., М.М., П.Б. и А.К. да заплатят и
държавна такса в размер на по 50лв. за всеки един от тях.
VІ.Разноски
На основание
чл. 189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимите
/без подс.В.Х., който бе оправдан/ и направените деловодни разноски в
размер на по 114 лева за всеки един от тях.
При тези си
съображения Окръжният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: