Р
Е Ш Е
Н И Е
№ .....
гр.София, 18,05,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесети февруари
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело № 16710 по описа за 2015год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Я.А. срещу „Д.З.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 180000,00лв., частична претенция от 210 000,00лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 13.11.2015 год., на път III-606, при 83+660 км., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5383,55 лева/ уточнителна молба от 24,06,2016год. и справка стр.55 от делото/, предявен като частичен иск от пълен размер 10 000,00лева, ведно с законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане.
Поддържа се, че вина за настъпилото ПТП има делинквента А.Я.Б., управлявал л.а. „Мерцедес 190 Е“ с д.к. № *********, който нарушил правилата за движение по пътищата като се движел с несъобразена скорост, в резултат на което загубил контрол над управлявания от него автомобил и се ударил в крайпътно дърво. При удара са причинени смърт на водача на лекия автомобил и телесни повреди на возещия се в автомобила на предна дясна седалка ищец. По случая е образувано ДП №437/2015 г. по описа на РУ „Полиция“ Труд, пр.пр. № 7406/2015, по описа на ОП - Пловив. Поддържа се, че деликвентът е застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие реализираното ПТП на ищеца са причинени неимуществени вреди описани в ИМ и имуществени вреди за покриване на провелото се лечение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена като основателна. Претендира разноски.
Ответникът-„Д.З.“ АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Твърди се, че не е налице осъществено противоправно деяние от страна на починалия
водач на автомобила, с оглед на което не може да възникне и отговорността на
ответника. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като
е предприел пътуване с водач на МПС, повлиян от алкохол, което обстоятелство му
е било известно и без поставен предпазен
колан. При условията на евентуалност счита, че размерът на претендираното
обезщетение е завишен и не отговаря на константната съдебна практика.
Съобразно изложеното е
заявено становище за неоснователност на предявените искове. Претендира
разноски.
Третото лице помагач-Ф.А. Б., чрез законен представител Е.Р.И. не взема
становище по основателността на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорен между страните и от
представените доказателства- Констативен протокол № 65/13,11,2015год., се установява фактът на настъпило на 13,11,2015год., около 23:00
часа, на път ІІІ 606, км.83+660, ПТП с участието на л.а. марка „Мерцедес“,
модел „190Е“, с рег. № *********, управляван от А.Я.Б. като водачът излиза от пътното
платно и се удря в крайпътно дърво. В резултата на ПТП е причинена смъртта на
водача А.Б.и са констатирани увреждания
за пътника в автомобила М.Я. А..
За настъпилото ПТП е образувано досъдебно
производство №437/2016год. по описа
на РУ на МВР с.Труд,
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”
и б.“б“, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК.
Не е спорно между страните, че досъдебното производство е прекратено с Постановление от 20,05,2016год. на прокурор при ОП Пловдив, на основание чл. 199, ал. 1, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като деецът е починал.
На основание чл. 146 от ГПК
е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието
на застрахователно правоотношение между делинквента и ответното дружество по сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
застрахователното събитие – 13,11,2015год. / определение от 02,06,2016год.стр.46
/.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че при ПТП ищецът
е получил следните травматични увреждания:
Многофрагментна фрактура с разместване на дясна бедрена кост- закрита.
Многофрагментна фрактура на дясна тибия и дясна фибула/кости на дясна
подбедрица/-средна- дистална трета закрито. Тези увреждания са причинили на пострадалия трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Фрактура с разместване на лява
раменна кост-средна трета-открита/пунктиформена рана/., причинила на
пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни.
Фрактура на долния край на дясна
раменна кост/откършек оттрохлеята/ с изкълчване на дясна лакетна става
,причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник
за срок по дълъг от 30 дни.
Контузия на белите дробове, с
пневмоторакс, в ляво/въздух в плевралната кухина./ и плеврален излив в ляво
причинили на пострадалия разтройство на здравето временно опасно за живота.
Счупване на
2, 4, 5, 6, 7 -ребра в ляво, причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни.
На пострадалото лице е проведено комплексно лечение в болнични и
домашно-амбулаторни условия. Транспортиран е по спешност с линейка на ЦСМП -КОТ -УМБА/1”
Св. Георги „ ЕАД-Пловдив на 14.11,15г. Извършени са лабораторни,
рентгенологични, КТ изследвания, консултации с ортопед, хирург, кардиолог,
анестезиолог, пулмолог, диагностициран. Поради наличната политравма пролежал в
КАИЛ от 16.11.15г. до 23.11.15г. с оглед реанимационно и интензивно лечение за
подобряване на общия статус, проследяване и лечение на белодробния статус и
подготовка за оперативно лечение на увредените крайници. На 16.11.15г. е извършено
открито наместване с вътрешна фиксация /бедрен пирон, хумерален пирон и
заключващ пирон/ за счупванията на дясно бедро, подбедрица и лява раменна кост.
Изписан е от болничното заведение с подобрение. Поставена гипсова шина за лява
ръка.
На 15.12.15г. приет в КОТ-УМБАЛ-Пловдив и на 17.12.15г. е опериран по повод
фрактура/откършек от трохлеята на дистална част на дясна раменна кост/, с
луксация/изкълчване на дясна лакетна става. Извършена е метална фиксация и е
поставена ръкавна шина- за период от 20 дни. Поради възникнало усложнение
зачервяване около фиксационната игла отново бил хоспитализиран на
14.01.16г.-КОТ- УМБАЛ -Пловдив и на 15.01.16г., е извършена операция по отстраняване
на иглата от десен лакът. В периода от 05.02.16г.
до 12.02.16г. ищецът е хоспитализиран в клиника по физикална и рехабилитационна
медицина, поради ограничени болезнени движения и контрактури, с мускулна
хипотрофия относно ДТБС, ДКС лява раменна става, дясна лакетна става, с невъзможна
походка.
След проведената рехабилитация е увеличен
двигателния обем в горните стави, вертикализиран до стоеж и ходене с ПС без
натоварване на десния крак. На 30.03.16г-06.04.16г. отново хопитализиран с
оглед подобряване двигателния обем , редуциране на болковия синдром,
увеличаване на мускулната сила в 4 крайника.
На 24.06.16г. ищеца е опериран за отстраняване на 2 мигрирали винта от
дясна подбедрица като лечението е продължило в болнични, и домашно-амбулаторни
условия активно за около 7-8 месеца. Оздравителния период е
продължил около година, като предстоят оперативни интервенции за отстраняване
на останалия фиксационен метал/поне три –становище в о.с.з./. Констатиране е функционален
дефицит в дясна колянна става Наличната политравма при пострадалия сочи на извод, че лицето не е било с
поставен обезопасителен колан. Липсват данни за коланна травма.
От изслушаното заключение на съдебна- автотехническа
експертиза, неоспорено от страните
и прието от съда, което следва да
бъде кредитирано при постановяване на съд. акт, се установява механизма на ПТП, според който процесното ПТП е настъпило на път III 606 км. 83 + 606 пътен участък - изхода от с. Строево. Път III 606 се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в
тъмната част от денонощието с добра видимост като процесният лек автомобил „Мерцедес” се е
движел по път III 606 в дясната пътна лента излизайки от с.
Строево със скорост на движение 60 км/ч. След като е преминал табелата
оказваща край на с. Строево, по неизвестни причини водачът на процесния
автомобил е изгубил контрол над автомобила, като се е отклонил надясно и е
напуснал платното за движение вдясно. В следващия момент с предната си част
челно, процесния автомобил се е ударил в крайпътно дърво. След удара автомобилът
е отскочил назад и се е отклонил под малък ъгъл в дясно от дървото за посоката
му на движение. САТЕ сочи, че причина за ПТП са субективните действия на водача
на лекия автомобил с органите за
управление на автомобила, който на прав пътен участък е изгубил
контрол над МПС, напуснал платното за
движение и реализирал челен удар с крайпътно дърво. Водачът на МПС е имал техническа възможност да
предотврати ПТП като управлява
автомобила следвайки посоката на
платното за движение. Скоростта на движение на МПС преди напускане на платното
за движение е 60км.ч., а непосредствено преди удара от 56км.ч.
В конкретния случай, ако
пострадалия седящ на предна дясна седалка, е бил с поставен предпазен колан в
момента на настъпването на ПТП, горната част на тялото му ще се наклони в ляво,
като ще излезе от зоната на захващане на колана, а областта на таза ще бъде
задържана върху седалката от колана. При
това движение е възможно главата на пътника и горната му част на тялото да се ударят в части от автомобила, намиращи се в
ляво от него. В противен случай инерционната сила ще въздейства само в
областта на таза на пътника и той би получил увреди само в областта на таза.
По делото са ангажирани и гласни доказаетлства чрез разпит на св.С.Я.Б.,
ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди
за ищеца.
По реда на чл.176 от ГПК М.А. е посочил
водачът на МПС А.Я. да не е употребявал алкохол в деня на ПТП, както и такъв да
е употребяван съвместно от лицата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е искова претенция с
пр. кв. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с пр. кв. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника – застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване в рамките на
настоящия спор, при тежест на доказване за ищеца.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено осъществено противоправно деяние от
водача на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „190Е”, с рег. № ********* , съобразно
следните
законови разпоредби:
- чл. 20 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, да намалят
скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена. Ето
защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск – чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т. 11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост.
Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл.
от ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г. на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на
увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва
да бъдат обезщетени в размер на 120000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените травматични увреждания – Многофрагментна фрактура с разместване на дясна бедрена
кост, многофрагментна фрактура на дясна тибия и дясна фибула/кости на дясна
подбедрица/, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, фрактура с разместване на лява раменна кост, фрактура на
долния край на дясна раменна кост с изкълчване на дясна лакетна става, причинили
на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок
по дълъг от 30 дни, контузия на белите дробове, с пневмоторакс, причинила на
пострадалия разтройство на здравето временно опасно за живота, както и фрактура
на 2, 4, 5, 6, 7 -ребра в ляво. Съобразявайки тежките травматични увреди
получени от лицето, възрастта към настъпване на ПТП-24 години, общия
оздравителен период от около 1 година,
през който в рамките на 6-7 месеца пострадалия е имал необходимост от чужда помощ,
извършените оперативни интервенции общо
три на брой и очакваните поне три
предстоящи за премахване на металните импланти, провежданата рехабилитация/14
дни в болнични условия/, обстоятелството, че първите три месеца ищецът е бил
неподвижен на легло и в безпомощно състояние, а последващите 4 месеца с
необходимост от инвалидна количка, впоследствие
започнал да се придвижва с помощни средства, а изпитва болки продължаващи и към момента
обуславят горния размер. Съдът съобрази и констатирания дефицит в колянната
става /сгъване от 115градуса при норма 135/, в лява ръка /вдига до 120градуса
при норма 180/, както и дефицит в разгъване и сгъване на десен лакът. За определяне справедлив размер на обезщетението,
съдът съобрази и наличните белези от оперативните интереванции, както и
психичното отражение от реализирания деликт върху пострадалия-около три месеца
не можел да спи, сънувал кошмари, бълнувал, фактът, че тези симптоми и към
настоящия момент все още се проявяват, а СМЕ не сочи на категоричен отговор
дали ще настъпи пълно възстановяване в констатирания дефицит при движение на
крайниците. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в
страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл. 266, ал. 1, т. 1,
б."а" от КЗ /отм./, съдът намира, че горният размер на обезщетението
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
За основателно по делото съдът
намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия –нарушение на 137а от ЗДВП като съгласно заключението
на СМЕ и САТЕ, съдът обосновава извод пострадалия да е бил без поставен
предпазен колан. Същевременно съгласно СМЕ при ползването на колан биха се
ограничили травматичните увреди в долен десен крайник и увредите в горната част
на тялото, тъй като вещото лице по САТЕ сочи, че няма деформации на автомобила
вътре в купето, с оглед констатирания удар отляво, в който случай увреждания на
главата и горната част от тялото могат да настъпят от него и при поставен колан. Ето защо настоящия
състав приема, че част от увредите биха били избегнати при поставен колан,
поради което е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ГПК и определеното
общезетенеие следва да бъде намалено. Така установеното съпричиняване настоящия състав определя на 10%, което следва да бъде съобразено при
определяне на дължимото обезщетение или същото се следва в размер на
108000,00лв., в който размер следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 180000,00лв. като неоснователен.
Неоснователно е възражението за съпричиняване в
резултата от неполагане на грижа от страна пострадалия, съгласявайки се да
пътува с водач повлиян от алкохол, тъй като макар и по делото да са налице
данни за концентрация на алкохол в кръвта за водача на МПС, то не се установи съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът
да е знаел за посоченото обстоятелство.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По отношение претенцията за имуществени вреди приетото заключение на съдебно медицинска експертиза установи, че с оглед обективното
състояние на ищеца вследствие на ПТП процесните разходи за медицински консумативи и медикаменти са били необходими за подобряване на състоянието му. Страните не спорят, че претендираните парични суми са реално заплатени от ищцовата страна, което се установи и от ангажираните
доказателства/фактури и фискалин бонове -стр.12-13 и стр.31-35 от делото/, т.е.
последната е претърпяла имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП.
Ето защо исковата
претенция за имуществени вреди е основателна и
следва да бъде уважена изцяло в претендирания размер от 5383,55лв.
По иска с пр. кв. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди
и законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта - 13,11,2015год.
до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД от датата на деликта, както и по арг. от
чл. 226, ал. 2, изр. 1 от КЗ /отм./. Ето защо претенцията за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от 13,11,2015год. е
основателна. Обезщетението за забава върху вземането за
имуществени вреди се дължи от извършването на съответния разход или считано от
16,11,2015год.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 4663,44лв., от
които 4535,34лв. – държавна такса и 128,10лв. от общо 210,00лв.-в.л./бюджет/.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски не се дължат,
тъй като не са извършени.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за
доказани в размер на 210,90лв., от общо 555,00лв.,
от които 100,00лв.– юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл.25, ал.1 от НЗПП, 450,00лв. – депозит за САТЕ и СМЕ, и 5,00лв. – такса за
съдебно удостоверение.
На осн.чл.38 от Закона за адвокатурата и съобразно уважената част от иска на адв.П.К.
се дължи адв.хонарар в размер на 4458,97лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от
НМРАВ /3715,81лв., върху който е начислен ДДС в размер на 20% или 743,16лв./
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на М.
Я.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съд.адрес ***0 на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 108000,00лв., представляваща обезщетение за причинени по повод
възникнало на 13,11,2015год. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума от 13,11,2015год. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата
над 108000,00лв. до пълния предявен размер от 180000,00лв., частично от
210000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК: -************, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на М.
Я.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съд.адрес ***0 на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 5383,55лв., частично от 10000,00лв., представляваща обезщетение за
причинени по повод възникнало на 13,11,2015год. ПТП имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от 16,11,2015год. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за периода от 13,11,2015год. до 15,11,2015год. като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на осн.чл.
78, ал. 6 от ГПК, сумата от 4663,44лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв.П.К., с адрес ***0 на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в
размер на 4458,97лв.-адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА М. Я.А., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, със съд.адрес ***0 да заплати на „Д.З.” АД, с
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:***, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 210,90лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП Ф.А.Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: