ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1153
гр. Бургас , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по
частната жалба на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“№ 146, ет.4, Бизнес център България, представляван от
Ива Шаламанова, подадена чрез юрисконсулт Весислав Генов, против разпореждане № 3734
от 16.07.2021 г. по ч.гр.д.4794/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника П. В. Г. от ***, за следните парични задължения, дължими
по договор за кредит № 2190736 от 18.02.2020 г., сключен между длъжника и „Кредисимо”
ЕАД, ЕИК: *********, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство от 18.02.2020
г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника П.Г., а именно: за сумата от 274.85 лв. -
договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит, начислена за
периода от 21.03.2021 г. до 20.02.2021 г.; сумата от 104.92 лв. – обезщетение за забава по
договора за кредит, за периода 21.03.2020 г. до 08.06.2021 г.; сумата от 171.69 лв -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 76.09 лв – обезщетение за
забава по договора за поръчителство, начислено за периода 21.03.2020 г. – 08.06.2021 г.; и
60,60 лв - административни разноски, както и за отхвърлената част от разноските в размер
на разликата между присъдената съразмерно с уважената част от заявлението сума за
направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение до пълния й
предявен размер.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че неправилно заповедният съд е приел, че възнаграждението на
поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в ГПР,
тъй като този разход не е пряко свързан с договора за кредит, доколкото това задължение не
произтича директно от договора за кредит, още повече, че същият не е задължителен и не
предварително известен на кредитодателя. По изложените съображения се твърди, че не са
налице предвидените в §1, т.1 от ДР на ЗПК предпоставки за включване на
възнаграждението на поръчителя в общия разход по кредита.
Твърди се още, че договорът за предоставяне на поръчителство, не е договор за
1
поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД, а възмезден и двустранен договор за поръчка по
смисъла на чл.280 от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение за услуги не попада в
обхвата на общия разход съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК. Сочи се също, че с оглед поетия
ангажимент възнаграждението е услуга за предоставяне на поръчителство и е дължимо в
зависимост от поведението на длъжника, като такова не се дължи при предсрочно
погасяване на кредита. Възразява против доводите на първоинстанционния съд, с които е
приел е налице нарушение по чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, поради което е издал заповед
за изпълнение само за главницата и законната лихва. Заявява, че претендираното вземане
следва да се разглежда като ново вземане, основано на суброгацията на „Ай Тръст“ ЕООД в
правата на първоначалния кредитор.
Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане на БРС и постановяване
издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за отхвърлените вземания.
Претендират се разноски за настоящото производство за заплатена държавна такса.
Частната жалба е подадена в законовия срок, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за частично основателна.
Производството по ч.гр.д.4794/2021 г. по описа на БРС е образувано по
заявлението на „АЙ ТРЪСТ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника П. В. Г. за вземанията, дължими по договор за кредит № 2190736 от
18.02.2020 г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: *********, обезпечен с
договор за предоставяне на поръчителство от 18.02.2020 г., сключен между „Ай Тръст“
ЕООД и „Кредисимо” ЕАД, възлизащи в общ размер от 1 991,54 лв., от която сума: 1 303,36
лв. - главница по договора за кредит, 60.60 лв - административни разноски, 171,69 лв -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 274.85 лв - договорна лихва
за периода от 21.03.2020 г. до 20.02.2021 г., 104.92 лв - законна лихва за забава за периода
21.03.2020 г. - 08.06.2021 г., 76,09 лв - законна лихва за забава по договора за поръчителство
за периода от 21.03.2020 г. до 08.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, както
и направените по делото разноски за платена държавна такса от 39.84 лв и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лв.
В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от неизпълнени парични
задължения по горепосочения договор за кредит, сключен между длъжника и „Кредисимо”
ЕАД, при фиксиран годишен лихвен процент – 40% и ГПР - 48.21%, обезпечен със сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника договор за поръчителство, като на същата дата е
сключен и договор за поръчителство между заемодателя „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил както задължението си по
договора за кредит, така и по договора за предоставяне на поръчителство, поради което
заемодателят е поканил поръчителя за плащане на задължението по договора за кредит.
Твърди се, че на 16.06.2021 г. поръчителят е изплатил на кредитора всички дължими суми
(1 303,36 лв. - главница по договора за кредит, 274.85 лв - договорна лихва за периода от
21.03.2020 г. до 20.02.2021 г., 104.92 лв - законна лихва за забава за периода 21.03.2020 г. -
08.06.2021 г. и 60.60 лв - административни разноски), уведомил е длъжника за извършеното
плащане и встъпване в правата на кредитора, както и за дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство.
Към заявлението са приложени Договор за кредит между длъжника и
„Кредисимо“ ЕАД, ведно с Приложение № 1 към него и Общи условия, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация, Договор за поръчителство между
2
кредитора и заявителя и Договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и
заявителя.
Първоинстанционният съд е издал заповед по чл.410 от ГПК за вземането за
главницата и законната лихва, присъждайки разноските съразмерно с уважената част от
вземането.
С обжалваното разпореждане, заповедният съд е отхвърлил искането за издаване
на заповед по чл.410 от ГПК в останалата му част за вземанията за сумата от 274.85 лв. -
договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит, начислена за
периода от 21.03.2021 г. до 20.02.2021 г.; сумата от 104.92 лв. – обезщетение за забава по
договора за кредит, за периода 21.03.2020 г. до 08.06.2021 г.; сумата от 171.69 лв -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 76.09 лв – обезщетение за
забава по договора за поръчителство, начислено за периода 21.03.2020 г. – 08.06.2021 г.; и
60,60 лв - административни разноски, както и за отхвърлената част от разноските в размер
на разликата между присъдената съразмерно с уважената част от заявлението сума за
направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение до пълния й
предявен размер. Изложени са съображения договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, поради което с оглед акцесорния характер на договора за поръчителство,
на кредитора-поръчител му се дължи само сумата, която е платена в изпълнение на
действителните задължения по него.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК.
Съгласно чл.410, ал. 3 от ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, към заявлението следва да се приложи и договора за кредит, ведно с всички
негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, като
това изискване на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни
задължението си за извършване на служебна проверка дали искането се основава на
неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за
това.
В случая към заявлението са приложени необходимите и изискуеми
доказателства съобразно изискванията на чл.410, ал.3 от ГПК.
От съдържанието на представения Договор за потребителски кредит и
Приложение № 1 към него, кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал потребителски кредит
в размер на 1400 лв, със срок за погасяване на 12 равни месечни погасителни вноски в
размер на 143.46 лв всяка, с лихвен процент по кредита - 40%, ГПР - 48.21% и общ размер
на задължението – 1721,52 лв. Приложени са и Погасителен план и Общи условия към
договора за кредит. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора за кредит, за приоритетно одобрение в
рамките на 24 часа кредитодателят е изискал от длъжника представяне на обезпечение -
гаранция или поръчителство с избран от кредитора поръчител, като в изпълнение на това
изискване длъжникът е сключил на същата дата Договор за поръчителство със заявителя
„Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който е уговорено длъжникът да заплати му
възнаграждение, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално
неизпълнение, като размерът на възнаграждението е 104.06 лв на месец за срок от 12 месеца.
Представен е и сключен на същата дата между кредитора и същия поръчител Договор за
предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на длъжника по
горепосочения договор за кредит.
3
При преценката по чл.143 от ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника
и заявителя-поръчител клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство в размер на горепосочените равни месечни вноски за периода на действие
на договора за кредит, т.е за срок от 12 месеца, съобразно Приложение № 1 към договора за
предоставяне на поръчителство срещу задължението на „Ай тръст“ ЕООД да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред
кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по
договора, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗПП. Този извод следва от
обстоятелството, че с посочената клауза е уговорено възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя
е ангажирана от евентуално неизпълнение на длъжника или не, като размерът на
възнаграждението надхвърля половината от общия размер на задължението, което
длъжникът следва да върне по договора за потребителски кредит. В този смисъл, уговорката
за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна.
Неоснователно и недоказано е твърдението на жалбоподателя, че разходът на
длъжника по договора за поръчителство не е задължителен и не предварително известен на
кредитора. Видно от клаузите относно обезпечеността на кредита, за да ускори разглеждане
на заявлението си за кредит длъжникът следва да сключи „договор за предоставяне на
поръчителство“ с одобрено от кредитора юридическо лице-поръчител. Тази клауза води до
неравноправно третиране на потребителите с оглед на срока на разглеждане на заявлението
в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на
юридическото лице - поръчител, което задължително да е одобрено от кредитодателя .
Неоснователно е и твърдението на заявителя, че разходът за възнаграждението за
поръчителство, което дължи длъжника не бил известен предварително на кредитора,
доколкото договорът за кредит и договорите за поръчителство между поръчителя и
длъжника и между кредитора и длъжника са сключени на една и съща дата, и „Кредисимо“
ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай тръст“ ЕООД.
По отношение на останалите вземания и досежно разходите по кредита,
подлежащи на включване в ГПР:
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Видно от данните по делото, ГПР по настоящия договор за кредит, е 48.21%, т.е.
определен е в рамките на разрешения законов размер, като с оглед признанията на заявителя
в жалбата същият не включва договореното възнаграждение по договора за поръчителство.
В тази връзка съдът споделя доводът на БРС, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е разход за длъжника, подлежащ на включване в ГПР. В
случая обаче намира, че тъй като клаузата, с която в тежест на длъжника е уговорено
заплащане на горепосоченото възнаграждение в полза на „Ай Тръст“ ЕООД по договора за
поръчителство, е неравноправна, т.е. нищожна, това възнаграждение е недължимо от
длъжника, тъй като не представлява негов разход по договора за кредит. Затова поради
4
недействителността на клаузата, с която е уговорено, възнаграждението за поръчителство не
следва да се включва в ГПР, което води до извода, че посочения ГПР от 48.21 % е в рамките
на законово допустимия размер по чл.19, ал.4 от ЗПК и не е налице противоречие с нормата
на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК, водеща до приложение на чл.22 и чл.23 от ЗПК. Отделно от това
следва да се отбележи също, че обстоятелството кои вземания са включени, респ. кои
подлежат на включване в ГПР не може да бъде изцяло изследвано в заповедното
производство при преценката му по чл.411, ал.2 от ГПК поради едностранния му характер.
По гореизложените съображения заявлението, в частта, в която се иска издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 171.69 лв, представляваща претендирания размер на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, 76,09 лв – законна лихва
за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода 21.03.2020 г. –
08.06.2021 г., следва да се отхвърли на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, както и вземането
за административни разноски в размер на 60.60 лв, за които жалбоподателя не е обосновал
искането за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане
следва да се потвърди като правилно в тази част.
По отношение на останалите вземания, произтичащи от сключения между
кредитора - „Кредисимо“ ЕАД и длъжника договор за кредит, които поръчителя е заявил, че
е погасил поради неизпълнение на задълженията на длъжника - договорна лихва и
обезщетение за забава по договора за кредит, с оглед на което е встъпил в правата на
кредитодателя на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД, въззивната инстанция намира, че не са
налице пречките по чл.411, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Няма нормативно ограничение при договарянето на размера на договорната лихва.
Вярно е, че част от съдебната практика в редица решения на съдилищата приема, че ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, е налице
неравноправие. В настоящия случай е видно, че надвишението не е значително, а и следва
да се зачита свободата на договаряне между страните. Длъжницата е била уведомена за
размера на възнаградителната лихва, който ясно е записан в договора, и се е съгласила с
него. Налице е нормативно ограничение за размера на годишния процент на разходите,
компонента от който е възнаградителната лихва. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗЗП ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В настоящия случай ГПР (48,21%) не надвишава максимално допустимата
стойност (50%), поради което не може да се приеме, че клаузата в договора, определяща
възнаградителната лихва е неравноправна и противоречаща на добрите нрави.
По изложените съображения съдът намира, че длъжницата Г. дължи заплащане на
уговорените и начислени суми за възнаградителна лихва.
Ето защо, обжаваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно в
тази част.
С оглед изхода на делото, за първоинстанционното производство на
жалбоподателя се следват направените по делото разноски, изчислени съразмерно с
уважената част на заявлението, като по същият начин следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение съобразно НЗПП, а именно сумата в общ размер от 76 лв.
Тъй като районният съд е присъдил разноски в размер на 58.80 лв, за разликата над тази
сума до дължимия размер от 76 лв следва също да се издаде заповед по чл.410 от ГПК, както
и за направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса в размер
на 8.53 лв., съразмерно с уважената част от жалбата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3734 от 16.07.2021 г. по ч.гр.д.4794/2021 г. по описа
на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. В. Г. от
***, за следните парични задължения, дължими по договор за кредит № 2190736 от
18.02.2020 г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: *********, обезпечен с
договор за предоставяне на поръчителство от 18.02.2020 г., сключен между „Ай Тръст“
ЕООД и длъжника П.Г., а именно: за сумата от 274.85 лв. - договорна възнаградителна
лихва върху главницата по договора за кредит, начислена за периода от 21.03.2021 г. до
20.02.2021 г.; сумата от 104.92 лв. – обезщетение за забава по договора за кредит, за периода
21.03.2020 г. до 08.06.2021 г., както и за отхвърлената част от разноските в размер на
разликата между присъдената съразмерно с уважената част от заявлението сума от 58,80 лв
за направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение до размера
от 76 лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК203508899, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес
център „България“, в качеството му на поръчител, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника П. В. Г., ЕГН **********, от ***, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
следните парични задължения, дължими по договор за кредит № 2190736 от 18.02.2020 г.,
сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: *********, обезпечен с договор за
предоставяне на поръчителство от 18.02.2020 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
„Кредисимо” ЕАД , а именно: за сумата от 274.85 лв. - договорна възнаградителна лихва
върху главницата по договора за кредит, начислена за периода от 21.03.2021 г. до 20.02.2021
г.; сумата от 104.92 лв. – обезщетение за забава по договора за кредит, за периода 21.03.2020
г. до 08.06.2021 г.; както и за разноски за първоинстанционното производство в размер на
разликата над присъдената съразмерно с уважената част от заявлението сума за направените
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от общо 58 .80 лв до размера
от 76 лв и за направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса
в размер на 8.53 лв., съразмерно с уважената част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3734 от 16.07.2021 г. по ч.гр.д.4794/2021 г. по
описа на Районен съд Бургас, в останалата му обжалвана част – за сумата от 171.69 лв -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 76.09 лв – обезщетение за
забава по договора за поръчителство, начислено за периода 21.03.2020 г. – 08.06.2021 г.; и
60,60 лв - административни разноски.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6