№ 37
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора В. Ч. С.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Т. П. С. за проверка по реда на
възобновяването на влязлата в сила присъда №40/10.12.2021г. по НОХД
№114/2021 г. на Разградския районен съд и решение №39 от 06.06.2022г. по
ВНОХД № 38/2022г. по описа на окръжен съд - Разград.
В молбата се иска, на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, да бъде
възобновено наказателно производство и отменена постановената присъда
№40/10.12.2021г. по НОХД №114/2021 г. на Разградския районен съд,
потвърдена с решение №39 от 06.06.2022г. по ВНОХД № 38/2022г. по описа
на Разградския окръжен съд, въз основа на които молителят С. е бил признат
за виновен и осъден. Твърди се, че първоинстанционната присъда и
въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални
нарушения по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, довели до ограничаване правото на
защитата на осъденото лице. В допълнение, на практика се посочва
необоснованост в мотивите на първоинстанционната присъда и решението на
въззивния съд, вследствие на което същите не отговарят на съответните
1
стандарти, считано от молителя С. за ограничаване на процесуалните му
права, като се иска отмяната им и връщане на делото от стадия на съдебното
следствие.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на осъдения
С. поддържа искането за възобновяване, като развива доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство, тъй
като на осъдения не са му били разяснени правата в процеса, както и правото
и реда за обжалване на постановената присъда. Според защитата, тези
процесуални нарушения са довели до ограничаване правото на защита на
осъдения С.. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.
Осъденият С., в своя защита, заявява, че иска възобновяване на
производството, поради това, че не са му били разяснени правата като
подсъдим.
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за
възобновяване на наказателното дело за неоснователно.
Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си,
направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от
чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок. Искането има за предмет на проверка
съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр
чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред, по жалба
на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята
същност, то се явява неоснователно.
С присъда № 40/10.12.2021 г., постановена по НОХД № 114/2021 г. по
описа на Районен съд - Разград, подсъдимият Т. П. С. е признат за виновен в
това, че на 12.11.2020 г. по път II-49 на км. 24+410, в землището на гр.
Разград, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. номер Т 7821 КТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда, а именно 1.54 на хиляда, установено по надлежния ред, като на
основание чл. 343б, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и осем месеца, при първоначален строг режим
2
на изтърпяване.
С присъдата на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наказанието, наложено на подсъдимия С. по НОХД № 92/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Търговище, а именно една година лишаване от свобода, което
да бъде изтърпяно при общ режим. Осъдил е подсъдимия С. да заплати и
сторените по делото разноски.
С решение №39 от 06.06.2022г. по ВНОХД № 38/2022г. по описа на
Разградския окръжен съд, по протест на прокурора присъдата е изменена в
следните части:
В частта, с която на подсъдимия С. на основание чл. 343б, ал.1 и чл.54
от НК е наложено наказание лишаване от свобода от една година и осем
месеца, като намален размера на наказанието на една година и два месеца;
В частта, с която е определен първоначалния режим за изтърпяване на
приведеното на основание чл.68, ал.1 от НК наказание от една година
лишаване от свобода, наложено на подсъдимия С. по НОХД № 92/2019 г. по
описа на Окръжен съд - Търговище, като изменен от общ в строг на
основание чл.57, ал.1, б.„в“ от ЗИНЗС;
На основание чл.343б, ал.1 от НК на подсъдимият С. е наложено и
кумулативното наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева;
На основание чл.343г вр. чл.343б, ал.1 и чл.37, т.7 от НК подсъдимият
С. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от
една година и осем месеца.
В останалата й част присъдата потвърдена като законосъобразна.
ПО ИСКАНЕТО за възобновяване:
Претендираните в голямата си част в настоящото производство
допуснати съществени процесуални нарушения, на практика касаят
обосноваността на съдебния акт на Разградския районен съд. Предвид
спецификата на производството по възобновяване, оплакването за
необоснованост на съдебния акт не представлява касационно основание по чл.
348, ал.1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на проверка и в
настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК, доколкото в него не
могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка
е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката
3
за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на
наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда,
акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да
установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване,
имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива
основания, с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при
постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията
на съществените, които пороци да поставят под съмнение
законосъобразността му. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ,
напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о
Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о.,
Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др.
Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по
същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при
формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на
доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно
и пълно изследване на обстоятелствата по делото.
Искането за възобновяване се основава на доводи, които вече са били
изтъквани пред двете редовни съдебни инстанции и в мотивите към
постановените съдебни актове те са получили пространен отговор.
Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице
твърдените от защитата пороци при формиране на волята от страна на двете
съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в
проверяваните съдебни актове, е обхванала всички доказателствени
източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като
доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и
значение.
Внимателно е била проверена и обсъдена събраната по делото и
относима към предмета на доказване доказателствена съвкупност – показания
на свидетелите, заключения на вещите лица, писмените доказателства по
делото.
Правилно първоинстанционния съд е дал вяра на първоначалните
показания на свидетеля Р. Стоев от досъдебното производство, приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК в протокола му за разпит от
4
13.11.2020 г. (л.56-58 от ДП). Същите са дадени на следващия ден след
инцидента и в тях свидетелят подробно е разказал как се е развил пътното
произшествие. Показанията му са последователни, логични и изцяло
кореспондират и се допълват с показанията на полицейските служители
свидетелите Хюсеин Хюсеин и Димитър Димитров и лекаря от СМП Светлан
С.. Безспорно е, че пред пристигналите на произшествието медицински екип
и полицейски служители подсъдимият С. и свидетелят Р. Стоев са казали, че
именно осъденият С. е управлявал автомобила.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло
се подкрепя и от заключенията на съдебно медицинските експертизи по
отношение характера и степента на телесните увреждания и механизма на
причиняването им на осъдения С. и свидетеля Р. Стоев. Предвид
обстоятелството, че всички наранявания по главата и крайниците на осъдения
С. са установени от лявата му страна, е дало основание на експертът да
заключи, че С. е бил на мястото на водача по време на ПТП. Не е основателно
твърдението на защитата, че съдебните лекари нямат експертна способност да
посочват причината за настъпването на травматичните увреждания, за това е
необходимо в експертизата да участва и трасолог. Освен вида на телесните
нарянявания съдебните медици имат компетентността да посочват както
причините за тези наранявания, така и предметите и начина, по които са
причинени.
Не е налице и нарушение на Наредба № 1/2018 година за реда за
установяване концентрация на алкохол в кръвта или употреба на наркотични
вещества и техни аналози. На осъдения е бил направен тест с „Алкотест
Дрегер“, който отчел 1,54 промила алкохол в кръвта. Осъденият С. е отказал
да даде кръв за анализ, поради което съгласно чл.6, ал.9 от наредбата
установеното показание от уреда е годно доказателствено средство.
Събраната и проверена доказателствена съвкупност е позволила
обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на главния
предмет на доказването, мотивите на първоинстанционния съдебен акт дават
напълно възможност да се провери правилността на формиране на
вътрешното убеждение на решаващия съд, поради което претенцията на
осъдения се явява неоснователна.
Въззивната инстанция е направила свой анализ на доказателствата и е
5
споделила изводите на районния съд относно съставомерността на деянието и
виновността на осъдения, като е дала задълбочен отговор на всички изложени
от защитата възражения. Разградският окръжен съд е извършил собствена
преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
като е изложил подробни и обосновани съображения по отношение на тяхната
достоверност. Мотивите на въззивното решение дават напълно възможност да
се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на
решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата
дейност като втора инстанция по съществото на делото.
Не са допуснати заявените от защитата в искането, респективно в
съдебното заседание пред настоящата инстанция, нарушения на
процесуалните правила, свързани с ограничаване правото на защита на
осъдения С.:
Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл.275, ал.2 от НПК, че
на осъдения С. не са били разяснени правата му като подсъдимия в съдебното
заседание от 18.05.2021 година. Видно от протокола от съдебното заседание
осъденият е заявил, че разбира обвинението, не се признава за виновен, и на
по-късен етап ще даде обяснения, следователно правата на подсъдимия са
били разяснени от председателя макар изрично това да не е отбелязано в
протокола. Освен това правата на обвиняемия са били разяснени в хода на
досъдебното производство, чрез връчването му на постановление за
привличане в качеството на обвиняем, където пълно и изчерпателно са
описани всички права на привлечения в качеството на обвиняем. Правата на
подсъдимия са разяснени и с връчването на разпореждането за насрочване на
разпоредително заседание, както и в хода на самото разпоредително
заседание.
Неоснователно е оплакването, че в протокола от 10.12.2021 година,
когато е постановена присъдата, съдът не е разяснил реда и срока на
обжалването й. Видно от самата присъдата, в края на последния абзац е
посочено, че същата подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Окръжен
съд - Разград. С обявяването на присъдата ие изпълнено и това искане на
процесуалния закон.
Поради всичко изложено по-горе, настоящият състав на Апелативен
съд-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията
6
на съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на
делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от фазата на досъдебното производство, каквото искане се
прави, с оглед на което искането за възобновяване на наказателното дело като
неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложените аргументи, Варненският апелативен съд прецени,
че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради
което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. П. С. за
възобновяване на производството по НОХД №114/2021 г. на Разградския
районен съд и ВНОХД №38/2022г. по описа на Разградския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7