№ 715
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Рени Ковачка
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000639 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 901758/26.04. 2022 г. по т.д № 169/2019 г. на Окръжен съд
Благоевград е отхвърлен предявения иск от Директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ срещу „Вантроник“ ЕООД с правно основание чл.160, ал.3 от
ЗУТ, във вр. с чл.163, ал.3 от ЗУТ за сумата 150 000 лв., представляваща разходи за труд и
материали за извършване на строително-монтажни дейности за поправка и отстраняване на
проявили се дефекти в строителството на Подземен резервоар и помпената станция за
водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6, от находище на минерална вода
“Сандански“, гр. Сандански, собственост на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“. Отхвърлен е предявеният иск от Директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ срещу „Вантроник“ ЕООД с правно основание чл.265, пр.2 от
ЗЗД сумата от 150 000 лв., представляваща разходи необходими за отстраняване на
недостатъците в извършената работа и поправката на Подземен резервоар и помпената
станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6, от находище на минерална вода
“Сандански“ гр. Сандански, изграден в отклонение на възложеното. Отхвърлен е
предявения иск от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ срещу
„Вантроник“ ЕООД с правно основание чл.65, пр.2 от ЗЗД, сумата от 150 000 лв.,
представляваща разходите необходими за отстраняване на недостатъците в извършената
работа и поправката на Подземен резервоар и помпената станция за водните количества от
КЕИ № 8 и Сондаж № 6, от находище на минерална вода “Сандански“ гр. Сандански,
изграден в отклонение на възложеното. С решението Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ е осъдена да заплати на „Вантроник“ ЕООД разноски по делото
в размер 846 лв. депозит за вещо лице и 4 600 лв. за адвокатски хонорар.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Басейнова дирекция
1
„Западнобеломорски район“, което моли то да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че в първоинстанционното производство не били изяснени
множество обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора.
Първоинстанционният съд в противоречие със събраните по делото доказателства приел, че
не е ясно и точно конкретизирана хидроизолацията. В обяснителната записка, неразделна
част от документацията за участие, били посочени условията при които хидроизолацията
следва да бъде положена по стените и тавана на подземния резервоар: химически неактивна,
устойчива на температура от най-малко 86 градуса, с голям модул на еластичност при
температурни колебания и да не се влияе от тях. От заключението и от разпита на вещото
лице инж. Х. Г., се установявало, че съгласно КСС /неразделна част от документацията за
участие в обществената поръчка/ би трябвало хидроизолацията в мократа част на
съоръжението да е изпълнена с „Хипердизмо“. На място била изпълнена хидроизолация
"Тракон WRM580“. Неправилно съдът приел, че заданието по обществената поръчка в
частта „ВиК“ не съдържа ясно и точно посочване на вида и характеристиките на
хидроизолацията, която следва да бъде положена. В тази връзка неправилно било прието, че
по делото не е установено, че положената хидроизолационна замазка „Тракон WRN 580“ не
съответства на представеното от фирмата предложение, неразделна част от сключения
договор. От събраните писмени и гласни доказателства се установявало, че положената
хидроизолация „Тракон WRN 580“ не отговаря на заложените условия и не съответства на
заложената в одобрените инвестиционен проект и техническо предложение от изпълнителя
и приложена към него декларация /част от сключения Договор № 1/29.06.2016 г. между
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ в качеството й на Възложител и
„Вантроник“ ЕООД в качеството му на Изпълнител на обществена поръчка с предмет:
“Изграждане на подземен резервоар и помпена станция за водните количества от КЕИ № 8 и
сондаж № 6, обследване на техническото състояние от находище на минерална вода
„Сандански“ гр. Сандански - изключителна държавна собственост“/.
Положената замазка била в нарушение на чл. 6 от сключения договор,
изискващ договорът да бъде изпълнен в съответствие с техническото предложение,
съобразно посочените от възложителя Технически изисквания, неразделна част от които е и
КСС. Замяната на изолацията „Хипердизмо“ с хидроизолация „Тракон WRN 580“ е следвало
да се запише в заповедната книга на обекта. Свидетелят инж. К. Б. посочил в с.з. на
22.03.2021 г., че в количествената сметка на самия проект е посочена каква трябва да бъде
хидроизолацията и по проект е предвидена „Хипердизмо“. В документите, представени при
извършване на строителния процес, била посочена хидроизолация Тракон. Съдът не
коментирал неспазването на процедурата по замяна на замазките. В архива на обекта
липсвали документи които да сочат, че положената хидроизолация е предназначена да
работи при такава температура на водата и такъв химичен състав, а без такива
предварителни сертификати било недопустимо да се полага каквато и да е хидроизолация.
Съдът установил, че след приемането на работата по обекта и след
въвеждането на Подземен резервоар и помпената станция за водните количества от К № 8 и
Сондаж № 6 в експлоатация, възникнал дефект, в резултат на взаимодействието на стените
на подземния резервоар и на помпената станция и на самите помпи с минералната вода, като
се е образувал НАКИП (отлагания) - по-тънък върху стените и с по-голяма дебелина по
стените на помпите и на тръбите, по които водата се отвежда към другите източници. При
този установен проблем искът бил основателен.
Актовете образец № 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване не били подписани от възложителя, но въпреки това съдът приел, че не е
установено неспазване на техническите изисквания за полагане на процесната
хидроизолация при липса на отразяване на замяната на един вид хидроизолация с друг вид в
заповедната книга.
Преди сключването на Договор № 1/29.06.2016 г. изпълнителя „Вантроник“
ЕООД участвал в обявената обществена поръчка от Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“. В законоустановения срок за въпроси, свързани с
2
изпълнението на предмета на обществената поръчка, въпроси не били постъпили и не е
имало неяснота, че търговската марка на хидроизолацията е „Хипердизмо“. В офертата за
участие в обществената поръчка, в т. 4 от техническото предложение ответникът декларирал
съгласие да изпълни обществената поръчка съобразно посочените от възложителя към
обявата Технически изисквания. Изпълнителят на поръчката се съгласил да осигури
гаранционно поддържане на строежа, включващо отстраняване на проявени дефекти през
гаранционните срокове, съгласно изискванията на ЗУТ и декларирал, че ще изпълни
предмета на поръчката с материали, които да отговарят по вид, тип и качество на
изискванията на проекта и на съответните стандартизационни документи.
Въззивникът твърди, че е установено, че появилия се накип е в причинно
следствена връзка с положената без негово съгласие, различна от заложената от
възложителя хидроизолационна замазка. Съдът неправилно приел, че влиянието на накипа е
незначително. Изпълнената хидроизолация не била подходяща за изпълнението на обект с
агресивен характер на водата и температура от около 86° С и силно агресивна към металите,
в следствие на което се получили накипи. Изпълнителят използвал замазка на циментова
основа, която не може да осигури необходимата защита на бетона, като изгради
водонепроницаема ципа между него и горещата вода в резервоара.
В Акт № 12/28.09.20216 г. за направата на вътрешната хидроизолация било
удостоверено, че е съгласно проекта, което не било вярно. С този документ с невярно
съдържание била подведена приемателната комисия, че строителните работи са извършени
съгласно проекта и количествената сметка, която е неразделна част от документацията за
изпълнение на обществената поръчка. В Акт № 15, на стр.З било разписано, че по време на
строителството са съставени всички необходими актове, удостоверяващи съответствието на
извършените СМР с работните проекти, което не било вярно, тъй като подмяната на
хидроизолацията не било в съответствие с проекта.
Вещото лице инж. Г. установил, че върху хидроизолацията действително има
отложен камък, което представлявало въздействие. Това означавало, че положената
хидроизолация не изпълнява предназначението си и има директен контакт между водата и
конструкцията. Вещото лице също посочило, че има някакво участие за извличане на калция
в хидроизолацията, тъй като тази хидроизолация имала присъствие на калций, тъй като
самата хидроизолация е на циментова основа и там се съдържал. Вещото лице посочило, че
няма как да се установи при оглед на място каква е направената хидроизолация по цвят и по
мирис и това можело да се докаже само с документи. Следователно налице били скрити
дефекти, проявили се в резултат на положената неправилна хидроизолация, неизпълняваща
функцията се да изолира конструкцията, в резултат на което се образува накип, които не
били забелязани към момента на приемането на обекта. Същите не били открити от
приемателната комисия и съгласно становището на в. л. Г., това не е било възможно.
Вещото лице инж. химик Г. също потвърдил, че има взаимодействие между
хидроизолацията и водата, което определил като незначително. Но едно незначително по
думите на експерта взаимодействие продължаващо дълго време се превръщало в значително
и водело до невъзможност резервоара да изпълнява своето предназначение. В протоколите
от проведени срещи - Протокол № 1/10.12.2018 г., Протокол от 10.06.2019 г., на които
присъствал и управителя на „Вантроник“ ЕООД, по повод възникнали проблеми с
използването на Подземен резервоар, било установено, че макар и незначително
взаимодействието между хидроизолацията и водата и доброто състояние“на подземния
резервоар по думите на в. л. инж. Г. и инж. Г. водело до невъзможност за използване по
предназначение на подземния резервоар и към настоящия момент, тъй като положената
хидроизолация не изпълнявала предназначението си. Обектът не може да се експлоатира
нормално. Запушвали се тръбите и се намалявало проектното водно количество.
При изпълнение на възложените СМР от „Вантроник“ ЕООД не били спазени
техническите изисквания за полагане на процесната хидроизолация. Съдът следвало да
обссъди представения с исковата молба доклад от „Ереми“ ЕООД и дадените в с.з. на
22.03.2021 г. показания на св. инж. К. Б. и инж. химик И. К.. В докладите на „Ереми“ ЕООД
3
и становищата на Басейнова дирекция, били описани множество нарушения. С
Обяснителната записка били посочени условията на които хидроизолацията, която следва да
бъде положена по стените и тавана на подземния резервоар следва да отговоря: химически
неактивна, да бъде устойчива на температура от най-малко 86 градуса, да бъде с голям
модул на еластичност при температурни колебания и да не се влиея от тях. Доказателства,
че хидроизолацията отговаря на тези описани изисквания нямало.
Въззиваемият „Вантроник“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която
ищецът Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ твърди, че с Договор за
учредяване право на строеж № 212-05/12.08.2016 г. Община Сандански учредила в полза на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ право на строеж за изграждане на обект
„Подземен резервоар и помпена станция на водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6
от Находище на минерална вода „Сандански“, със застроена площ от 271 кв.м.,
представляваща ПИ с идентификатор 65334.300.3286 по КККР на гр. Сандански,
съставляващо УПИ XIV кв.40 по регулационния план на гр. Сандански. Проектът бил
финансиран от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район през 2016 г., като за
изпълнител на обявената обществената поръчка е избран ответникът „Вантроник“ ЕООД, с
който бил сключен Договор № 1/29.06.2016 г. с предмет „Изграждане на резервоар и
помпена станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6, обследване и анализ на
техническото състояние на водовземните съоръжения от Находище на минерална вода
„Сандански“ гр.Сандански- изключителна държавна собственост“. С чл. 6, ал. 1 от договора
дружеството се задължило да изпълни строително-монтажните дейности в съответствие с
техническото си предложение, което било неразделна част от договора, като носело пълната
отговорност за качественото изпълнение, спазвайки технологичния процес и безопасност на
труда. В т. 4 на техническото предложение „Вантроник“ ЕООД се съгласява да изпълни
обществената поръчка съобразно техническите изисквания посочени от възложителя
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район. Съгласно Обяснителна записка,
приложение № 1 към Техническото предложение на „Вантроник“ ЕООД, Раздел IV -
Изпълнение на СМР е посочено, че предвидените СМР ще бъдат изпълнени по предмета на
поръчката, въз основа на изготвените в рамките на тази процедура, съгласувани и одобрени
технически инвестиционни проекти. С т. 9 „Вантроник“ ЕООД поело задължение
гаранционно да поддържа строежа, включително да отстрани проявени дефекти, през
гаранционните срокове. В Раздел VII, т.4 “Последващи задължения“ „Вантроник“ ЕООД се
задължило да осигури гаранционно поддържане на строежа, включващо отстраняване на
проявени дефекти през гаранционните срокове съгласно изискванията на ЗУТ.
Ищецът се позовава на чл.163, ал. 3 ЗУТ, регламентиращ отговорност на
строителя за вредите от негови действия и бездействия, свързани с извършеното от него
строителство. Елемент от тази отговорност била гаранционната отговорност на строителя за
вреди, причинени от дефекти в строителството, чиято същност съгласно чл.160, ал.3 ЗУТ
била задължението да се отстранят дефектите, проявени след приемане и въвеждане в
експлоатация на строежа. С Протокол за установяване на годността за ползване на строежа
от 09.12.2016 г. бил приет строежа и е предложено на началника на ДНСК да издаде
Разрешение за ползване. Подземения резервоар и помпената станция за водните количества
от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от находище на минерална вода „Сандански“ е въведен в
експлоатация на 16.12.2019 г. с Разрешение за ползване № СТ-05-1803/16.12.2016 г. и
считано от тази дата започвал да тече срока по смисъла на чл. 160 ал. 5 от ЗУТ.
През 2018 г. в Община Сандански били получени сигнали от титуляри на
издадени от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район по реда на ЗВ разрешителни за
4
водовземане от минерална вода от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от находище на минерална вода
“Сандански“ гр. Сандански, във връзка с възникнали затруднения при ползването на „Нов
резервоар за минерална вода в гр. Сандански“. На 01.10.2018 г. с писмо вх. № РД-11-
245(1)/01.10.2018 г. за възникналия проблем е уведомен и Директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район. Ищецът възложил на „Ереми“ ЕООД да извърши експертиза за
причините довели до невъзможност за използване на Подземен резервоар и помпена станция
за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от находище на минерална вода
„Сандански”, гр. Сандански. В изготвения Доклад с констатации и препоръки е посочено, че
има значително натрупване на котлен камък, варовик и производните им съединения
увреждащи моторните помпи и техните механизми.; Често запушване частично или на
цялата система, възпрепятстващо експлоатацията на съществуващата мрежа.; Лоша
вентилация.; Изграждане на врата, която не осигурява безопасен достъп до резервоара.;
Проблеми е отводняване на сухата част на помпената станция.; Липсва топлоизолация на
преградната стена между резервоара и помпената станция.; Често запушване на помпите и
необходимост от ремонтни дейности.; Препломбирания на водомерните устройства. В
доклада се излага, че отлаганията са повредили тръбните системи и са нарушили нормалната
им работа, за постигане и изпълнение на проектните им параметри, което е довело до
невъзможност да се ползва резервоара и го извело от експлоатация. Посочено е, че причина
за образувания накип е обстоятелството, че подбраната от проектанта хидроизолация
„хипердизмо“ е заменена от строителя с неправилно избрана хидроизолация тип „тракон
WRN580“, която не е подходяща за обекта поради силно агресивния характер на водата. В
резултат не е спазено изискването на проектанта заложено в Количествена сметка на
Инвестиционният проект, част В и К изготвен от проектанта „Геохидродинамика“ ЕООД, с
цел да няма директен контакт между водата и конструкцията. Извършеният анализ на
взетите проби /Протокол за анализ, по заявка от 23.10.2018 г. с изх. № ОХ 195/06.11.2018г.
от Химикотехнологичен и металургичен университет ЦНИЛ/ и техният химичен състав
показвали корозионно замърсяване в резултат на директен контакт между водата и
конструкцията, което сочело, че положената хидроизолация не изпълнява предназначението
си. Като други причини в доклада са посочени некачествено изпълнени СМР от страна на
строителя, неспазени технологични правила при изпълнение на СМР, не направена водна
проба и тестване на хидроизолацията преди полагането й според изискванията. Направената
проба е само е 72 часова при експлоатационни условия, т.е постфактум. Това означавало, че
изпълненото от строителя е в отклонение от възложената поръчка.
Избраната от строителя хидроизолация довела до образуване на НАКИП
(отлагания) по стените и пода на резервоара и вътрешната част на тръбната система,
причинили намаляване капацитета на съоръжението и възпрепятстване експлоатацията на
съществуващата мрежа, в резултат на честото запушване на помпите. Тези скритите дефекти
не били забележими към момента на приемането на обекта. Недостатъците са установени
след извършване на експертизата възложена на „Ереми“ ЕООД. Пряка отговорност тези
скрити недостатъци носел строителят. Това обуславяло приложението на предвидената с чл.
163 ал. 3 ЗУТ гаранционна отговорност, чиито срокове били определени в Наредба № 2/2003
г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България и минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обети. С
решение № 2 по Протокол № 1/10.12.2018 г. от проведената среща между „Вантроник“
ЕООД - изпълнител по договора за изграждане, „Геохидродинамика“ ЕООД - проектант и
авторски надзор и „Гигаконсулт“ ООД - строителен надзор управителят на „Вантроник“
ЕООД се е ангажирал да изпълни всички предписания на проектанта „Геохидродинамика“
ЕООД за отстраняване на проблема с резервоара, като последният се е ангажирал да
предложи нова хидроизолационна замазка за съществуващият резервоар до 17.12.2018 г.,
която да бъде съобразена с показателите на водата. С Решение № 3 по Протокол от
10.06.2019 г. от проведена нова среща в Община Сандански, „Вантроник“ ЕООД е поело
ангажимент, да се запознае обстойно с предоставения на срещата проект от проектанта
„Геохидродинамика“ ЕООД: „Вътрешна хидроизолация“ към „Проект за изграждане на
помпена станция с резервоар за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от НМВ
5
Сандански“ и в едноседмичен срок от получаване на сертификат от проведени тестове на
предложената хидроизолация, да информира Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район за срока за започване и приключване на строителните работи. С писмо изх. № ПО- 04-
7(33)/05.08.2019 г., на основание чл. 160 ал. 3 от ЗУТ и във вр. с Договор № 1/29.06.2016 г.
за изграждане на резервоара, ищецът е поискал „Вантроник“ ЕООД да изпълни
ангажиментите по Решение № 2 по Протокол № 1/10.12.2018 г. и Решение № 3 по Протокол
от 10.06.2019г. от проведената такава в Община Сандански.
Ищецът твърди, че гаранционната отговорност на строителя се реализира чрез
отстраняване възникналите дефекти в построеното от него, или чрез заплащане обезщетение
в размер на стойността на ремонтните работи за отстраняване на дефектите. Съгласно
изготвеният от проектанта „Геохидродинамика“ ЕООД нов проект за вътрешна
хидроизолация, с цел отстраняване на дефектите и представена оферта с остойностяване на
работата по отстраняване на дефектите от „Кьостер България“ ООД било необходимо
извършване на следните СМР по вид: I.Почистване на основата, включващо: Грубо
механично премахване на наслагвалия от повърхностите на резервоара.; Фино почистване
на бетонните повърхности с песъкоструен апарат до достигане на здрава основа.;
Премахване на увредени части от бетона до достигане на здрава повърхност.; Сортиране на
строителните отпадъци по кодове.; Извозване на безопасни строителни отпадъци на депо.;
Извозване на опасни строителни отпадъци на депо.; Почистване с прахосмукачка на всички
повърхности.; II./ Подготовка на основата, включващо: Репрофилиране на бетона, където е
необходимо - възстановяване на равнините със специализиран разтвор за репрофилиране.;
Направа на холкери с катет 10 см. на всички вътрешни ъгли.; III./ Обработка на
инсталационните отвори в бетонната конструкция, включващо: Почистване на контактната
зона около проводите до достигане на здрава бетонна повърхнина.; Обработка и полагане на
еластичен хидроизолационен материал тип „С“ - оформяне на маншони около проводите.;
Обработка и полагане на еластичен хидроизолационен материал тип „D“ - оформяне на
маншони около проводите.; IV./ Полагане на активен хидроизолационен материал,
включващо: Грундиране на обработената основа със системен грунд за постигане на
хомогенна подложка за нанасяне на хидроизолацията.; Доставка и полагане на
хидроизолация тип „А“- системно решение.; Доставка и полагане на хидроизолация тип „В“-
системно решение. Общата стойност на посочените СМР е в приблизителен размер на 150
000 лв.
Предвид нежеланието на ответника „Вантроник“ ЕООД да отстрани
възникналите дефекти за Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, бил налице
правен интерес от завеждане на настоящият иск за поемане на гаранционната отговорност
предвидена в чл. 160 ал. 3 ЗУТ и чл. 20 ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, като поиска от съда да осъди
дружеството да заплати на БДЗБР разходите необходими за извършване на строително
монтажните дейности, за поправка и отстраняване на появилите се дефекти, възлизащи в
приблизителен размер на 150 000 лв.Ищецът моли съда да осъди ответника на основание чл.
160 ал. 3 от ЗУТ, във вр. с чл. 163 ал. 3 от ЗУТ, да му заплати сумата от 150 000 лв.,
представляваща разходи за труд и материали за извършване на строително-монтажни
дейности за поправка и отстраняване на проявили се дефекти в строителството на Подземен
резервоар и помпената станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от
находище на минерална вода “Сандански“ гр. Сандански, собственост на БДЗБР, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане. В случай, че съдът отхвърли този иск, моли на основание чл. 265 от ЗЗД поради
отклонение на строителя при извършване на възложената му от Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район поръчка, както и наличие на недостатъци в изпълнената от него
работа по изграждане на „Подземен резервоар и помпената станция за водните количества
от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от находище на минерална вода “Сандански“ гр. Сандански,“
собственост на БДЗБР, да осъди ответника да му заплати сумата от 150 000 лв.,
представляваща разходи необходими за отстраняване на недостатъците в извършената
6
работа и поправката на Подземен резервоар и помпената станция за водните количества от
КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от находище на минерална вода “Сандански“ гр. Сандански,
изграден в отклонение на възложеното собственост на БДЗБР, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
Еввентуално, в случай на отхвърляне и на този иск моли на основание чл. 65 пр. 2 от ЗЗД
съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 150 000 лв., представляваща разходите
необходими за отстраняване на недостатъците в извършената работа и поправката на
Подземен резервоар и помпената станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6
от находище на минерална вода “Сандански“ гр. Сандански, изграден в отклонение на
възложеното собственост на БДЗБР, ведно със законната лихва, считано от исковата молба
до окончателното и изплащане на дължимото.
Ответникът „Вантроник“ ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че
изпълнителят по договора е изпълнил задълженията си качествено, в уговорения срок и
съгласно одобрения проект и строителни книжа, което е удостоверено с въведеждането на
обекта в експлоатация след преценка на приемателната комисия. Изпълнението било
съобразно проектите, одобрени от ищеца. Възникналите впоследствие проблеми не били в
резултат на некачествено извършени СМР или на некачествено използвани от строителя
материали, а поради извършени допълнителни СМР - изрязване на част от бетонната
конструкция за монтиране на врата на резервоара и взети проби от хидроизолацията на
обекта, които довели до компроментиране на конструкцията и на положената
хидроизолация на обекта и които били извършени без одобрени строителни книжа и без
разрешение на органите на строителния надзор. Положената хидроизолация тип „Тракон
WRM580“ отговаряла на всички изисквания и стандарти изпълнила своето предназначение
като поставянето й било съгласувано както с възложителя, така и със строителния надзор.
С Договор за учредяване на право на строеж № 212-05/12.08.2016 г. Община
Сандански е учредила в полза на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“,
безвъзмездно право на строеж върху земя, частна общинска собственост, за изграждане на
обект „Подземен резервоар и помпена станция на водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж
№ 6 от Находище на минерална вода „Сандански“, със застроена площ от 271 кв.м.,
представляваща ПИ с идентификатор 65334.300.3286 по КККР на гр. Сандански,
съставляващо УПИ XIV, кв.40 по регулационния план на гр. Сандански. Находището на
минерална вода № 66 е изключителна държавна собственост, вписано е в Приложение № 2
към чл. 14 т. 2 от Закона за водите (ДВ. Бр. 65/11.08.2006 г.), за което е издаден и Акт №
200/22.04.1997г. от Министъра на финансите.
Представено е Разрешение за строеж № 184/22.10.2012 г., издадено от гл.
архитект на Община Сандански.
Със Заповед № АБ-44/24.06.2016 г. на кмета на Община Сандански е одобрен
ПУП -ПР и ПЗ, в който от УПИ X кв. 40 за „озеленяване“, е образуван нов УПИ XIV, кв. 40
по регулационния план на гр. Сандански, с отреждане за „резервоар, в зона Оо.“
Представен е Договор № 1/29.06.2016 г., по силата на който на основание чл.
194 ал. 1 от ЗОП, Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е възложила на
„Вантроник“ ЕООД „Изграждане на резервоар и помпена станция за водните количества от
КЕИ № 8 и Сондаж № 6, обследване и анализ на техническото състояние на водовземните
съоръжения от Находище на минерална вода „Сандански“ гр.Сандански- изключителна
държавна собственост“ в съответствие е Техническите изисквания на Възложителя и
офертата на Изпълнителя, представляващи неразделна част от сключения договор за
обществена поръчка. Договорът е със срок за изпълнение 4 месеца, считано от одобрение на
работния план на възложителя /чл. 2.1 и чл. 2.2/. Уговорено е възнаграждение за
изпълнителя в размер на 179 313.93 лв. без ДДС, съответно 215 176.72 лв. с ДДС, което
следвало да включва всички необходими разходи за труд, механизация, строителни
7
материали, вкл. транспортни разходи и допълнителни разходи /товарно-разтоварни
операции, почистване, пренос изкопни работи и др./. С чл. 6 от сключения договор,
изпълнителят се е задължил да изпълни СМР, в съответствие с техническото си
предложение, неразделна част от договора, като носи пълната отговорност за качествено
изпълнение, спазвайки технологичния процес и безопасност на труд. С чл.7 изпълнителят се
е задължил също да представи на възложителя окомплектована документация за вложените
материали, придружена с декларация за съответствие за всеки от вложените материали, с
указание за прилагане на български език. В чл.14, ал.2 е постигнато съгласие приемането на
извършената работа да стане с подписан от страните двустранен приемо-предавателен
протокол, в който следва да се опише: извършената работа, количество, качество, стойността
на извършената работа и вложените материали, налични недостатъци, както и дали е спазен
срока за изпълнение на възложената работа. В случай че бъдат констатирани съществени
недостатъци, възложителят има правото да откаже да приеме работата и да поиска същите да
бъдат описани в отделен протокол, в който се посочи и срока за тяхното отстраняване, за
смета на изпълнителя /чл. 14 ал. 3 от договора/.
Представена е Обяснителна записка, неразделна част от сключения Договор №
1/29.06.2016 г.. В т. 4 на техническото си предложение, изпълнителят „Вантроник“ ЕООД
чрез своя представител, се е задължил да изпълни обществената поръчка, съобразно
техническите изисквания посочени от възложителя Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“. В Количествената сметка- част «ВиК» към Обяснителната
записка, т.13 е предвидено „Направа на хидроизолационна замазка по вътрешни стени и
дъно резервоар» - 174 кв.м, а в т.14 „направа на хидроизолация по външни повърхности“ -
232 кв.м..
Съгласно заданието и Стойностната сметка по част ВиК, към Инвестиционния
проект за обекта, по вътрешните стени и дъното на резервоара е следвало да се изпълни
хидроизолационна замазка „хипердизмо“.
В обяснителната записка, съставляваща Предложение № 1 към Техническото
предложение на „Вантроник“ ЕООД, в Раздел IV „Изпълнение на СМР“, дружеството
изпълнител се е задължило да изпълни предвидените СМР по предмета на поръчката- „въз
основа на изготвените в тази процедура, съгласувани и одобрени технически инвестиционни
проекти“. Съгласно т. 9 от същия раздел, изпълнителят „Вантроник“ ЕООД е поел
задължението организационно да поддържа строежа, включително да отстрани проявени
дефекти, през гаранционните срокове. В Раздел VII. 4 от приетата като доказателство
Обяснителна записка, „Вантроник“ ЕООД, като изпълнител на възложената обществена
поръчка, се е задължил да осигури гаранционно поддържане на строежа, включително
отстраняване на проявени дефекти през гаранционните срокове, съгласно изискванята на
ЗУТ.
Страните не спорят относно извършването на възложената работа в
уговорения с договора за възлагане срок за изпълнение.
Представен е Констативен акт Образец 15 за установяване на годността за
приемане на строежа от 04.11.2016 г., подписан от представител на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ – В. И., директор на Басейовата зирекция, за обект „Подземен
резервоар и помпена станция на водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от
Находище на минерална вода „Сандански“, находящ се в ПИ с идентификатор
65334.300.3286 по КККР на гр. Сандански, съставляващо УПИ XIV кв.40 по регулационния
план на гр. Сандански. Комисията след запознаване с разрешението за строеж, строителните
книжа, договора за строителство и след извършен оглед на обекта, е приела че строежа е
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите съгласно чл. 168 ал. 1 и 2 от ЗУТ, условията на
договора за строителство, както и че наличната документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство. В графата декларации за съответствие за
материали, изделия, продукти и други, вложени в строежа и писмено уверение, че те
съответстват на проектните технически спецификации е посочено в б.Д – Други видове
8
СМР – Декларация за съответствие на продукт: суха смес на циментова основа от „Тракон
България“ ЕООД.
Представен е Протокол Образец 16 за установяване на годността на ползване
на строежа от 09.12.2016 г. за строежа - „Подземен резервоар и помпена станция на водните
количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от Находище на минерална вода „Сандански“, с
който Държавна приемателна комисия е приела строежа и е предложила на Началника на
РДНСК да издаде Разрешение за ползване. Протоколът е подписан от директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. В т.1.3, на страница 8 от протокола, е
констатирано, че в процеса на строителството не са настъпили съществени отклонения по
смисъла на чл.154, ал.2 от ЗУТ спрямо одобрените проекти. В т.3 на същата страница е
прието, че изпълнението на носещата конструкция, вложените материали и изделия,
монтираните инсталации, технологични линии и други машини и съоръжения е в
съответствие със съответните технически норми, което се установява от представените
документи, които подробно са изброени и сред които на страница 9 от протокола фигурират
Актовете, обр.12 за уточняване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,
установяващи, че са постигнати изискванията на проекта, сред които актове са описани и:
Акт обр.12 от 21.09.2016 г. и Акт обр.12 от 28.09.2016 г., установяващи всички видове СМР,
подлежащи на закриване при направата на хидроизолация в основи и вътрешна
хидроизолация в резервоар, като е констатирано, че работите са извършени съобразно
проекта и са постигнати показателите съобразно проекта.
Представени са Акт обр.12 от 21.09.2016 г. и Акт обр.12 от 28.09.2016 г.,
подписани от представители на строителния надзор, строителя и възложителя /подписите са
положени от инж.И. И. – представител на строителя /видно от показанията му на свидетел/,
инж.А. Г. – представител на строителния надзор и инж.А. А. – проектант част Конструкции
/видно от акт обр.16 за обекта/. С актовете са установени всички видове СМР, подлежащи
на закриване при направата на хидроизолация в основи и вътрешна хидроизолация в
резервоар, като е констатирано, че работите са извършени съобразно проекта и са
постигнати показателите съобразно проекта.
С Разрешение за ползване № СТ-05-1803/16.12.2016 г., е разрешено ползването
на строеж: „Подземен резервоар и помпена станция на водните количества от КЕИ № 8 и
Сондаж № 6 от Находище на минерална вода „Сандански“, изграден в ПИ с идентификатор
65334.300.3286 по КККР на гр. Сандански, съставляващо УПИ XIV кв.40 по регулационния
план на гр. Сандански.
С писмо с вх. № РД-11-245(1)/01.10.2018 г. за възникнали проблеми с
Подземен резервоар и помпена станция на водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от
Находище на минерална вода „Сандански“ е сезиран и Директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“, във връзка с възникнали затруднения при ползването му.
С Договор № 13/08.10.2018 г. Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“
е възложила на „Ереми“ ЕООД, изготвянето на експертиза за установяване на причините
доведи до невъзможност за използване на „Подземен резервоар и помпена станция на
водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от Находище на минерална вода
„Сандански“- изключителна държавна собственост.
В изготвения от „Ереми“ ЕООД Доклад с констатации и препоръки е
посочено, че установените проблеми възникнали в хода на експлоатация на резервоара са:
Значително натрупване на котлен камък, варовик и производните им съединения увреждащи
моторните помпи и техните механизми; Често запушване частично или на цялата система,
възпрепятстващо експлоатацията на съществуващата мрежа; Лоша вентилация; Изграждане
на врата, която не осигурява безопасен достъп до резервоара; Проблеми с отводняване на
сухата част на помпената станция; Липсва топлоизолация на преградната стена между
9
резервоара и помпената станция; Често запушване на помпите и необходимост от ремонтни
дейности; Препломбирания на водомерните устройства. Посочено е, че отложенията са
повредили тръбните системи и са нарушили нормалната им работа, за постигане и
изпълнение на проектните им параметри, което е довело до невъзможност да се ползва
резервоара и го извело от експлоатация. В Доклада е отбелязано, че в КСС на проекта е
записано направа на хидроизолационна замазка „хипердизмо“ по вътрешните стени и дъно,
която е заменена от строителя с неправилно избрана хидроизолация тип „тракон WRN580“,
която била неподходяща. Анализът на взетите проби при изготвянето на доклада от „Ереми“
ЕООД /Протокол за анализ, по заявка от 23.10.2018г. с изх. № ОХ 195/06.11.2018г. от
Химикотехнологичен и металургичен университет ЦНИЛ/ и техният химичен състав
показват корозионно замърсяване в резултат на директен контакт между водата и
конструкцията, т.е положената хидроизолация не изпълнява предназначението си. Други
причини са некачествено изпълнени СМР от страна на строителя, неспазени технологични
правила при изпълнение на СМР, не направена водна проба и тестване на хидроизолацията
преди полагането й според изискванията. Направената проба е само е 72 часова при
експлоатационни условия, т.е постфактум, поради се оказва, че изпълненото от строителя е в
отклонение от възложената поръчка.
Въз основа на изготвения доклад от „Ереми“ ЕООД е проведена среща с
представители на „Вантроник“ ЕООД, в качеството на изпълнител; „Геохидродинамика“
ЕООД- проектант и авторски надзор и „Гигаконсулт“ ООД- строителен надзор. С Решение
№ 2 по Протокол № 1/10.12.2018г. от проведената среща, Управителят на „Вантроник“
ЕООД се е ангажирал да изпълни всички предписания на проектанта „Геохидродинамика“
ЕООД за отстраняване на проблема с резервоара, като предложи нова хидроизолационна
замазка за съществуващият резервоар до 17.12.2018 г., която да бъде съобразена с
показателите на водата.
На 10.06.2019 г. е проведена нова среща в Община Сандански за разглеждане
и обсъждане на напредъка по отстраняването на проблема е ползването на минералните
води от Подземния резервоар. С Решение № 3 по Протокол от 10.0б.2019 г. от проведената
среща, „Вантроник“ ЕООД е поел ангажимент, да се запознае обстойно с предоставения на
срещата проект от проектанта „Геохидродинамика“ ЕООД: „Вътрешна хидроизолация“ към
„Проект за изграждане на помпена станция с резервоар за водните количества от КЕИ № 8 и
Сондаж № б от НМВ Сандански“ и в едноседмичен срок от получаване на сертификат от
проведени тестове на предложената хидроизолация, да информира Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ за срока за започване и приключване на строителните работи.
Екземпляр от проекта е предоставен по ел. поща с писмо с изх. № ПО- 04-7(28) на
28.06.2019 г., а хартиеният носител е предоставен лично на управител на „Вантроник“
ЕООД, на 16.07.2019 г., срещу разписка за получаване.
След изтичане на едноседмичния срок от получаване на Протокол от
10.06.2019 г., е изпратено писмо изх. № ПО- 04-7(33)/05.08.2019 г., с което на основание чл.
160 ал. 3 от ЗУТ и във вр. с Договор № 1/29.06.2016 г. за изграждане на резервоара, е
напомнено на управителя на „Вантроник“ ЕООД да изпълни декларираните и поети от него
ангажименти, обективирани в Решение № 2 по Протокол № 1/10.12.2018г. от проведена в
БДЗБР среща и Решение № 3 по Протокол от 10.06.2019г. от проведената такава в Община
Сандански. На дружеството е указано, че в случай, че не желае да поеме отговорност за
отстраняване на проявилите се дефекти в рамките на гаранционния срок, в изградения и
пуснат в експлоатация „Нов резервоар за минерална вода в гр. Сандански“, БДЗБР очаква
изричен писмен отказ за изпълнение на задължението за отстраняване на недостатъка, с
оглед предявяването на иск за неизпълнение на гаранционно задължение и решаване на
спора по съдебен ред.
С писмо вх. № П0-04-7(36)/13.08.2019 г. до Директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“, „Вантроник“ ЕООД е изискал да бъдат конкретизирани
видовете СМР дефектирали в гаранционния срок, в изградения и пуснат в експлоатация.
С писмо изх. № П0-04-7(37)/21.08.2019 г. на „Вантроник“ ЕООД е дадена
10
исканата информация и е предоставен срок до 01.09.2019 г. за започване на СМР по
отстраняване на дефектите.
Страните не спорят, че „Вантроник“ ЕООД не е извършил допълнителни
дейности по отстраняване на дефектите възникнали в гаранционния срок, във връзка с
направените му предписания.
За установяване на състоянието на подземния резервоар и помпена станция за
съхраненинето и изпомпването на минерална вода, по искане на ищцовата страна са
разпитани свидетелите инж. К. Б. и инж. химик И. К..
От показанията на свидетеля К. Б., хидроинженер и с пълна проектантска
правоспособност по ВиК инсталации се установява, че поради особеностите на минералната
вода и протичащите химически процеси, същият е работил заедно със свидетеля И. К., за
изготвяне на експертиза, възложена им от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“.
Те посетили и извършили оглед на резервоара в гр. Сандански, при което установили
отлагане по стените, но и по тръбопроводите и смукателите, които били запушени от
отлагания, наречени „накипи“. Установили, че за да се осигури достъп на водата до басейна,
била монтирана допълнителна тръба „байпас“. В стария резервоар такива отлагания не били
открити, а в новоизградения резервоар, същите били отложени по стените до нивото на
което е имало вода. Свидетелят Б. счита, че проблемът е там, където водата е
взаимодействала със стените на резервоара. Според него това се дължи и на по-малките
вентилационни отвори, които осигуряват по-малко количество въздух в новия резервоар и
следователно по-малка вентилация. Взети били проби от стените на резервоара, които били
отнесени за химически анализ в Химико-технологичния университет - София. В
количествената сметка към техническия проект било посочено каква следва да е изолацията
- „хипердизмо“, а по документите от целия строителен процес се установило, че е положена
друг вид хидроизолация - тип „тракон“. Свидетелят твърди че хидроизолацията е сменена,
но не както трябва. Дебелината на образувалия се накип била около 5 мм., като същият бил
на шупли. Накип имало както по стените, така и по смукателя, като свидетелят не помни
дали е имало накип и по помпите, които също били проверени, но това е отбелязано в
изготвения доклад. В новия резервоар водата идвала чрез помпите от помпеното помещение.
В проекта към заданието било записано „хипердизмо“ и в строителната документация би
следвало да е налична конкретизация на хидроизолацията, но такава липсвала и не била
представяна за одобряване на строителния надзор и на възложителя, което според
свидетелят не е добре.
От показанията на свидетелят И. К., инженер – химик и строителен инженер,
завършил преди това Университета по Архитектурно строителство и геодезия, се
установява, че при извършения оглед на резервоар гр. Сандански, който бил изпуснат,
заедно със свидетелят Б., установил отлагане/накип/ по стените на резервоара, верятно до
нивото до което и стигала минералната вода, по всички стени на резервоара. Взети били
проби от замазката, от минералната вода и от накипа и отнесени за изследване. В
техническото задание към проекта била заложена замазка „хипердизмо“ /пояснява че това е
търговска марка/, а в документите на изпълнителя било посочено че същата е изпълнена с
„Тракон“ или нещо от този род. Отлагания имало и по стените на помпата, но те не
отворили помпата за да видят какво е положението отвътре. Сочи че при изследването на
част от тръбите, които били отрязани установили, че отлагания има и по вътрешните стени
на тръбите. Тръбите били запушени и не стигало достатъчно количество минерална вода до
басейна, т.е. резервоара не изпълнявал функцията си. Към момента на проверката помпите
не работели и поради това свидетелят твърди, че не се установила връзка между работата на
помпата и образувания по стените на резервоара накип. При химическия анализ се
11
установило наличието на соли, на магнезиеви йони и на калций, който под формата на
калциев оксид бил установени както в пробите от водата, така и в пробите от накипа и от
хидроизолацията на резервоара - 31 %.
От показанията на И. И., техническит ръководител във фирма „Вантроник“
ЕООД, към момента на изграждането на проекта „Подземен резервоар и помпена станция на
водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от Находище на минерална вода
„Сандански“ се установява, че му била възложена работата по изграждането на резервоара за
минерална вода в гр. Сандански, като той бил запознат отлично с техническото задание, тъй
като бил длъжен да го изпълнява. През време на изграждането на обекта /около 2 месеца/,
почти всеки ден обектът бил посещаван от хора, отговорни за инвеститорския и
проектантски надзор, като идвали и от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, но
от Община Сандански идвал човек всеки ден.По проект следвало да бъде положена
хидроизолация по стените на резервоара, която била извършена. Направена била предвидена
в този случай 72 часова проба, при която резервоара бил напълнен с минерална вода. Не се
появили никакви проблеми при извършената проба. За доставката на хидроизолация била
избрана фирма доставчик, която представила съответните декларации и дошъл на място
човек от фирмата за да даде инструктаж за точното полагане на хидроизолационния слой.
Свидетелят И. като технически ръководител на обекта, стриктно следял за точното
изпълнение на дадените инструкции. Резервоарът бил напълнен с минерална вода и стоял
пълен с нея два месеца, през който период нямало никакви проблеми и оплаквания от
инвеститора и проектанта - точно обратното всички били много доволни от изпълнението на
хидроизолационния слой, тъй като никъде не се появил теч или др. проблеми. През това
време били взети и проби от резервоара и минала проверка от две комисии. Свидетелят не
помни какъв вид хидроизолация е била заложена в проекта, но е сигурен че избраната фирма
доставчик на материали, нейния сертификат и предложението и задължително е минало
през одобрението на възложителя- Община Сандански. Свидетелят не може да си спомни и
дали изпълнената замазка за хидроизолация е била изпълнена за същия вид, заложен в
проекта или е била заменена с друга, но е сигурен че поставената хидроизолация е
отговаряла на техническите изисквания. Свидетелят не е виждал лично декларациите за
годност на вложения материал, както и сертификатите, тъй като те отивали в офиса и с тях
се запознавали инвеститора и проектантите, тъй като същите били одобрявани от тях. Две
години след приемане на обекта чул че има проблеми с помпите, които подавали
минералната вода през тръбите от резервоара към ползувателите. Чул, че се налагало често
да бъдат ремонтирари и сменяни, тъй като често се разваляли от отлагането на минералната
вода по тях. Сочи че тези помпи не са били ремонтирани от ответника „Вантроник“ ЕООД.
По делото е изслушана комплексна съдебно-техническа и химическа
експертиза, извършена от вещото лице инж. Х. Г. и инж. А. Г..
Съгласно заключението на инж. Х. Г., при извършения на място оглед от
вещите лица, върху стените на резервоара, дъното и тавана, е изпълнена хидроизолация от
еластична водоплътна замазка с фибри на циментова основа - хидроизолация тип „тракон
WRN580“, с дебелина около З мм. Експертите установили, че хидроизолацията по стените и
пода е видимо монолитна - в нея не се наблюдава ерозия - напуквания, отчупване, шупли.
Върху потопената част от резервоара, по стените и пода се наблюдава накипообразуване, с
дебелина 2-3 мм. При огледа на две от смукателните тръби, върху стените им отвътре се
наблюдава накип (отлагания), със значително по- голяма дебелина, отколкото по стените и
пода, а отвън с по-малка дебелина. При направения химически анализ в акредитирана
лаборатория се установява, че преобладаващата част от накипа /СаСОЗ/ след термична
обработка /около 54 %/ се състои от СаО, като няма разлика в химическия състав на накипа
по тръбите и стените. При огледа на място е установено, че към входа на сухата камера е
направена странично, от юг, метална врата, с размери 115/195 см., за което в
12
стоманобетонната стена на резервоара, с дебелина 25 см. е бил направен отвор със същите
размери. За подхода е изградено и стоманобетоново стълбище с размери 230/500 см.,
оградено с две стени с дебелина от 25 см. и метална ограда. Пробитият отвор в стената на
резервоара не е подмазван, а в него е монтирана металната каса на вратата. Ексепртите са
установили след справка в техническата служба на Община Сандански, че за изграденото
допълнително стълбище за подход към помпената станция, в общината не се съхраняват
проекти и разрешения за строеж. В заключението си инж. А. Г. потвърждава, че при огледа
на новия резервоар не са установили признаци на ерозия по хидроизолацията и стените,
изразяващи се в напуквалия, отчупени или повредени части от мазилката. Иззети са две
проби, които са били изпратени за анализ и изследване на акредитирана лаборатория за
екология и технически изпитвания „АКВАТЕРАТЕСТ” при ИССЕ ООД - гр. София.
Резултатите от изследванията сочат, че практически няма разлика в химическия състав на
двете проби, като по- голямата част от състава се състои от СаО /съответно 54.51% и
54.12%/, като съдържанието на останалите химически съединения е пренебрежително малко.
Образуването на накип/отлагания в изследвания резервоар и по стените на тръбите, през
които водата преминава за да отиде в съседната камера, се дължи на следните причини: 1./
Високата темперетура и химическия състав на минералната вода, при вазимодействието
калциевите йони и сложните бикарбонатни йони с Са, могат да се превърнат в неразтворим
карбонат; 2./ Наличието на пясъчни примеси в минералната вода, които могат да имат
съдържание богато на СаСОЗ и тогава тези частици представляват зародиши/центрове/ за
кристализация, ускоряващи процеса за образуване на накипи; 3./ фактор, който оказва силно
влияние върху процеса на отлагане и образуване на накипи е скоростта на движението на
водата. Под действието на помпите флуида/водата/ се движи във вътрешността на тръбите с
много по- голяма скорост, което обяснява защо при огледа накипа е с много по- голяма
дебелина по вътрешността на тръбите и значително по- малко по външната част на тръбите,
където водата е почти неподвижна. За образуването на накип/отлагания, влияние може да е
оказало и химическото въздействие върху хидроизолацията на резервоара, но това
въздействие е незначително, доколкото по вътрешната част на резервоара, до нивото на
водата не се наблюдават повредени участъци, пукнатини и др. дефекти, а същата е във
видимо добро състояние. Заключението е, че образувеният накип по стените и пода на
резервоара, не пречи на продължаването на експлоатацията на съоръжението. Като основна
причина за спиране на експлоатацията на резервоара е посочена скоростта на натрупване на
котлен камък върху тръбите и помпите, което довежда до чести аварии в помпената станция
и спиране на подаването на вода на клиентите. Предназначението на положената
хидроизолация по стените на новоизградения резервоар е да предпазва конструкцията и
бетона от ерозия, при евентуално проникване на вода със състав от агресивни химически
елементи, до стените на конструкцията, както и да попречат на влизане на взаимодействие с
калциевия хидроокис /съставна част на цимента/ и да го извличат, като така отслабват
якостта на бетона. Положената хидроизолация, с оглед на състоянието и, констатирано към
момента на извършения оглед от експертите по делото, изпълнява добре предназначението
предвидено в проекта. Влиянието на положената хидроизолация по отношение на
образуването на накипи/отлагания, е незначително , тъй като в противен случай стените
биха били в значително по-лошо състояние, а не са констатирани сериозни дефекти -
ерозия, напуквания, олющвания, откриване на пори и др. Заключението е, че ремонт на
новопостроената камера не е необходим, тъй като липсват сериозни дефекти в поставената
хидроизолация. Посочено е, че за оценка каква би била цената за подмяната на
хидроизолацията, е необходимо уточняване вида на грунда и мазилката, съответстващи на
изискванията на проекта, фирмата доставчик и технологията на изпълнението. След
приемане на работата на изпълнителя „Вантроник“ ЕООД, в обекта, след въвеждането му в
експлоатация, са извършени допълнителни СМР, като в помпената станция е направено
стоманобетонно стълбище с размери 230/500 см., оградено с ажурна ограда и входна метална
врата на нивото на терена. В носещата стоманобетонна стена на сухата камера е монтирана
метална врата с размери 115/195 см. След пробиването стените на отвора не са обработени
допълнително с мазилка. По одобрения архитектурен проект на 22.10.2012 г., отвора 80/80
13
см. за входа към сухата камера е откъм покривната плоча. От преградната стена на
резервоара в помпената станция, откъм мократа камера е премахната част от
хидроизолацията с размери 10/10 см., която е използвана за химически анализ. Експертите
потвърждават, че след справка в Община Сандански са установили, че за извършените след
въвеждането на обекта в експлоатация промени - изграждане на стъблище и пробиване на
врата, няма одобрен архитектурен проект от Гл. архитек на Община Сандански и не е
издавано разрешение за строеж. Извършените промени в конструкцията на сухата камера -
направата на стълбище и пробиване на врата, не се отразява на хидроизолацията, тъй като в
частта на извършените промени няма хидроизолация. Химическия състав на
накипа/отлаганията по стените на резервоара и върху тръбите в новата камера на резервоара
имат един и същ химически състав, като разликите са в границите на статистическата
грешка. Накипът е основно /96 %/ калциев карбонат, като причините за неговото образуване
са посочени по-горе /отговор в т. V. 1 до т. V.5 от заключението/.
При разпита на експертите в съдебно заседание се установява, че обектът е
приет и въведен в експлоатация с изпълнена хидроизолация тип „тракон WRN580“. Няма
данни за извършена замяна на заложеното в количествено стойностната сметка към проекта,
в която е заложено замазката да бъде извършена с хидроизолация „хипердизмо“. Това
обстоятелство не е отбелязано в заповедна книга на обекта, както и в друг акт за
строителство. При приемането на строителния обект, присъствали са представители на
всички които имат отношение към строителството- възложителят, строителят, строителния
надзор и др. В протокола за приемане има приложен сертификат какъв вид хидроизолация е
изпълнена, поради което замяната на „хипердизмо“ с хидроизолация тип „тракон WRN580“,
е била известна на възложителя - Община Сандански и никой не е възразил срещу това.
Вещото лице Г. сочи, че минералната вода не е влязла във взаимодействие с поставената
хидроизолация, тъй като при огледа не установили следи от такова взаимодействие -
изолацията е останала монолитна и плътна, без отчупване, шупли и др. повреди.
Становището на експерта е, че ако накипа по стените на резервоара не е особено дебел слой,
той не пречи на експлоатацията на камерата на резервоара, но доколкото по тръбите и
особено от вътрешната им страна има значително натрупване на отлагания, това води до
стесняване на полезното сечение на тръбата, а от там и до запушване. От своя страна
натрупването на накипа върху помпите води до това че те често аварират и това води до
спиране на работата им. Експертът потвърждава, че не е забелязал дефекти върху
хидроизолационния слой от въздействието на минералната вода. Накипа пречи на
нормалната експлоатация на резервоара, поради това че води до стесняване на отворите на
тръбите и дефектиране на помпите за изпомпване на водата и отвеждането и към
потребителите. Посочва че ускоряването на този процес се определя и от наличието на
количество пясък в минералната вода, достигаща до резервоара.
По делото е депозирано и допълнително заключение на съдебно-техническата
експертиза. Експертът Х. Г. е посочил, че изискванията на вида, модела и доставчика на
хидроизолацията, следвало да е такова че да изпълни предназначението си - да предпазва
конструкцията и бетона от ерозия, при евентуално проникване на минерална вода със състав
от агресивни химически елементи, до стените на конструкцията, както и да попречи на
взаимодействието на водата с калциевия хидроокис, който е съставна част на цимента и да
препятства извличането му, което би отслабило якостта на бетона. Подходящата
хидроизолация следва да отговаря на следните условия: химически неактивна, да бъде
устойчива на температура от най-малко 86 градуса, да бъде с голям модул на еластичност
при температурни колебания и да не се влияе от тях. В Обяснителната записка към
инвестиционния проект, в част Конструкции, било предвидено е да се положи
хидроизолация по стените, пода и тавана на резервоара, за да се избегне директен контакт
между течността /минералната вода/ и стомано-бетовоновата конструкция. В графическата
част на проекта не бил посочен вида на хидроизолацията, която да се изпълни по стените и
дъното на резервоара. В количествената сметка на инвестиционния проект на обекта, за
14
частта „В и К“ е посочено - „Направата на хидроизолационна замазка „хипердизмо“, по
вътрешните стени и дъно на резервоара. Фирмата „Хипердизмо“ произвеждала различни
продукти като от тях по своите качества хидроизолация „Хипердизмо- класик“, най-точно
отговаря на необходимите свойства с оглед на поставеното задание. Стойността на
ремонтните работи за поправка и отстраняване на появилите се дефекти и/или недостатъци в
хидроизолацията на обект „Подземен резервоар и помпена станция на водните количества
от КЕИ № 8 и Сондаж № б от Находище на минерална вода „Сандански“, изграден в УПИ
X, кв. 40, по плана на гр. Сандански/ПИ с идентификатор 65334.300.3286 по КК на гр.
Сандански/, включващи разходи за труд, материали, механизация и допълнителни разходи
по цени към момента на изготвянето на експертизата, при полагане на хидроизолация тип
„Хипердизмо- класик“, възлиза на 14 586.16 лв. без ДДС и 17 503.39 с начислен ДДС.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
I./ По предявения иск с правно основание чл.163, ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.163,
ал.2, т.2 от ЗУТ и във вр. с чл.21 и чл.20, ал.4 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, за сумата
150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди - разходите за труд и
материали за извършване на СМР за отстраняване на появили се дефекти в строителството.
Искът по чл.163, ал.3 ЗУТ дава възможност да се претендира обезщетение при
недостатъци в резултат на некачествено изпълнени строителни работи и е на разположение
на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя. В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че вредите се изразяват в
затрудненията на титулярите на издадени разрешителни за водовземане от минерална вода
от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от находище на минерална вода „Сандански, гр.Сандански във
връзка с възникнали затруднения при ползването на „Нов резервоар за минерална вода в
гр.Сандански“. Твърденията са, че тези затруднения са вследствие неизпълнението на
задължението на ответника по чл. 6 ал. 1 от Договор № 1/29.06.2016 г. да изпълни
строително монтажните дейности в съответствие с техническото си предложение, което е
неразделна част от договора и поради неизпълнение на поетото с т. 4 от техническото
предложение от „Вантроник“ ЕООД задължение да изпълни обществената поръчка,
съобразно техническите изисквания посочени от възложителя. Посочено е, че съгласно КСС
би трябвало хидроизолацията в мократа част на съоръжението да е изпълнена с
„Хипердизмо“, но на място била изпълнена хидроизолация "Тракон WRM580“ без това да е
отразено в актовете в хода на строителството и без възложителят да е приел тази промяна.В
исковата молба са уточнени видовете и стойността на необходимите ремонтни дейности по
направата на необходимата хидроизолация. Искането до съда е едно – за присъждане на
обезщетение за възникнали вреди в гаранционния срок от изпълнение СМР по един договор,
което наред с еднородността на дължимата от ответника престация – заплащане на
обезщетение за вредите, определя претенцията като една. В последния смисъл е и
практиката по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 60069/03.08.2021 г. по т. д.
176/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и решение № 60103 от 06.10.2021 г. по т. д.
2104/2020 г., ВКС, ТК, I ТО.
Съгласно разясненията в цитираната и от двете страни практика по ТР № 88/84
г. на ОСГК на ВС гаранционната отговорност включва задължението за определен период
от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта,
предмет на договора, през който период гарантът носи материална отговорност за
недостатъци и повреди при условие, че са спазени изискванията за правилното й
15
съхраняване и надлежната й употреба. Разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че
строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои
виновни действия и бездействия, а разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 2/2003 г.
постановява, че когато през време на гаранционните срокове по чл. 20 след въвеждането в
експлоатация (ползване) на строителния обект се появят скрити дефекти на строителния
обект, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред. Двете разпоредби
уреждат предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя за проявили
се в гаранционните срокове дефекти при строителството като при гаранционната
отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до
валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се
недостатъци. Без значение за гаранционната отговорност на строителя е дали проявилите се
в гаранционния срок недостатъци са изначално съществували, но не са могли да бъдат
установени, защото не са видими, или са възникнали по-късно, при нормалната
експлоатация на вещта. В този смисъл е и практиката по постановеното по реда на чл. 290
ГПК решение № 140 от 08.03.2021 г. по т. д. 2601/2019 г. на ВКС, ТК, I ТО. Предпоставка за
реализиране на тази отговорност на строителя не е формалното наличие на договор за
изработка. Активната легитимация на ищеца произтича от обстоятелството, че твърди, че в
резултат на некачествено извършени СМР от строителя – ответник по делото, търпи
вредите, описани в исковата молба.
Съгласно чл. 163 ал. 2 ЗУТ строителят носи отговорност за изпълнението на
строежа в съответствие с издадените строителни книжа, с изискванията на чл.169, ал.1-3 и с
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи /т. 1/, както и за
изпълнението им с материали, изделия, продукти и други в съответствие със съществените
изисквания към строежите и за спазване на технологичните изисквания за влагането им /т.2/.
Според чл. 163 ал. 3 ЗУТ строителят носи имуществена отговорност за причинените щети и
пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия.
Претенцията за ангажиране гаранционната отговорност на ответника –
изпълнител е в рамките на установената такава по съществуваща облигационна обвързаност
между страните. Искът е за сумата 150 000 лв., представляваща стойността на разходите,
необходими за отстраняване на появили се в гаранционните срокове недостатъци в резултат
на положената неправилна хиидроизолация, която не изпълнява функцията си да изолира
конструкцията, в резултат на което се образува накип, които недостатъци не са били
забележими към момента на приемането на обекта.
Няма спор между страните и от представените по делото доказателства се
установява, че Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е била носител на правото
на строеж, а след изграждането – на правото на собственост върху изградения резервоар и
помпена станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 и следователно е
активно легитимирана да предяви иска. Няма спор и от представените по делото
доказателства се установява, че ответникът е строителят на този обект. Искът е предявен в
гаранционните срокове, предвидени в чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
По делото е установено , че ищецът е възложил на ответника изграждане на
обект „Подземен резервоар и помпена станция на водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж
№ 6 от Находище на минерална вода „Сандански“ № 66 след осъществяване на процедурата
по обществена поръчка през 2016 г. като е сключен Договор № 1/29.06.2016 г.
Видно от представените Обяснителна записка и Количествена сметка, както и
техническите изисквания за изпълнение на проекта е предвидено изпълнение на
хидроизолационна замазка по вътрешните стени и дъното на резервоара като в стойностната
сметка е уточнена марката на тази замазка – Хипердизмо без да е посочено кой точно
артикул от тази марка.
С Констативен акт Образец 15 за установяване на годността за приемане на
строежа от 04.11.2016 г., подписан от представителя на Басейнова дирекция
16
„Западнобеломорски район“ – В. И., директор на Басейовата дирекция, е установена
годността за приемане на обект „Подземен резервоар и помпена станция на водните
количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от Находище на минерална вода „Сандански.
Съставителите на акта, сред които е и представител на ищеца са решили, че строежът е
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите съгласно чл. 168 ал. 1 и 2 от ЗУТ, условията на
договора за строителство, както и че наличната документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство. В т.4 б.Д от решението е посочено, че неразделна
част на Акта са декларации за съответствие за материали, изделия, продукти и други,
вложени в строежа и писмено уверение, че те съответстват на проектните технически
спецификации е посоченов б.Д – Други видове СМР – Декларация за съответствие на
продукт: суха смес на циментова основа от „Тракон България“ ЕООД.
Въззивният съд счита, че с подписването на този акт възложителят е приел
изпълнението на хидроизолационната замазка с хидроизолация "Тракон“ – подписал е акта,
в който е отразено изпълнението с този продукт. Това се потвърждава и от вещото лице,
което при разпита в съдебно заседание е посочило, че в протокола за приемане има
приложен сертификат какъв вид хидроизолация е изпълнена, поради което замяната на
„хипердизмо“ с хидроизолация тип „тракон WRN580“.
С Протокол Образец 16 е установена годността на ползване на строежа от
09.12.2016 г. за строежа - „Подземен резервоар и помпена станция на водните количества от
КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от Находище на минерална вода „Сандански“, и Държавна
приемателна комисия е приела строежа и е предложила на Началника на РДНСК да издаде
Разрешение за ползване. Протоколът е подписан от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“. В т.1.3, на страница 8 от протокола, е констатирано, че в
процеса на строителството не са настъпили съществени отклонения по смисъла на чл.154,
ал.2 от ЗУТ спрямо одобрените проекти. В т.3 на същата страница е прието, че
изпълнението на носещата конструкция, вложените материали и изделия, монтираните
инсталации, технологични линии и други машини и съоръжения е в съответствие със
съответните технически норми, което се установява от представените документи, които
подробно са изброени и сред които на страница 9 от протокола фигурират Актовете, обр.12
за уточняване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, установяващи, че са
постигнати изискванията на проекта, сред които актове са описани и: Акт обр.12 от
21.09.2016 г. и Акт обр.12 от 28.09.2016 г., установяващи всички видове СМР, подлежащи
на закриване при направата на хидроизолация в основи и вътрешна хидроизолация в
резервоар, като е констатирано, че работите са извършени съобразно проекта и са
постигнати показателите съобразно проекта.
Ищцовите твърдения, във връзка с които е налице оспорване от ответника, е че
след въвеждането на обекта в експлоатация, през 2018 г. вследствие на образувания накип
/отлагания по стените и пода на резервоарите и вътрешната част на тръбната система/ е
намалял капацитета на съоръжението и е възпрепятствана експлоатацията на
съществуващата врежа в резултат на честото запушване на помпите.
В доказателствена тежест, в процеса, на ищеца е да докаже, че между страните
е налице договор, по силата на който ищецът като възложител е възложил на ответника
(като изпълнител - строител) извършването на определени СМР; че в гаранционния срок,
уреден в чл. 160, ал. 4 от ЗУТ вр. Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, респ.
съобразно уговореното в договора, са се проявили посочените в исковата молба
недостатъци; причинната връзка на изпълнението на ответника по договора с проявените
недостатъци; моментът на установяването им и момента на уведомяване на ответника, с
оглед гаранционната отговорност за отстраняването им; размерът на претенцията.
Строителният процес представлява съвкупност от дейности, извършвани в
17
определена последователност, фази и етапи през продължителен период от време, с
участието на различни лица, част от които трябва да имат специална професионална
подготовка. Участници в процеса на строителството са възложителят, строителят,
проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част
"Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и
технологично оборудване. /чл. 160, ал. 1 ЗУТ/. Възложител е собственикът на имота, лицето,
на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на закон /чл. 161, ал. 1 ЗУТ/.
Съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни
проекти при условията и по реда на ЗУТ. Разпоредбата на чл. 169 ЗУТ предвижда, че
строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания
към строежите и техническите спецификации за осигуряване в продължение на
икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за
носимоспособност, безопасност при пожар, хигиена, опазване на здравето и живота на
хората, безопасна експлоатация, защита от шум и опазване на околната среда, енергийна
ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба
строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на
нормативните актове за опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите
защитени обекти и на недвижимите културни ценности /ал. 3, т. 1/, инженерно-техническите
правила за защита при бедствия и аварии /ал. 3, т. 2/ и физическа защита на строежите /ал. 3,
т. 3/. Наредбите за определяне на посочените изисквания, свързани с проектирането,
изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, дълготрайността на
строителните конструкции, устойчивостта на земната основа, както и други изисквания за
безопасност при отчитане влиянието на географските, климатичните и сеизмичните
въздействия, се издават от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
съвместно с компетентните министри на основание чл. 169, ал. 4 ЗУТ.
Цитираната правна уредба изисква изпълнението на строителните и
монтажните работи да бъде в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията
на чл. 169, ал. 1 и 3, с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на
мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка; с
материалите, изделията, продуктите и други в съответствие с основните изисквания към
строежите, както и при спазване на технологичните изисквания за влагането им.
Разпоредбата на чл.163 възлага отговорността за това на строителя.
В Наредба № 2/31.7.2003 г. са предвидени минимални гаранционни срокове за
изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти. Съгласно чл. 20, ал. 1 това са минимални
срокове за нормално функциониране и ползване на завършените обекти и отстраняване на
скрити дефекти. Езиковото тълкуване на тези норми извежда, че строителят на основание
чл. 163, ал. 3 от ЗУТ отговаря само за скрити недостатъци, а не за явни. Явните недостатъци,
следва да се отстранят от строителя преди подписване на акт обр. 15 или ако не са толкова
съществени, че да правят негодно приемането на сградата, то тогава могат да се релевират
от възложителя при приемането на работата, в съответствие с чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.
С чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 г. са регламентирани различни
минимални гаранционни срокове в зависимост от вида на изпълнените строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, както следва: 1. за всички видове
новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната
основа под тях - 10 години; 2. за възстановени строителни конструкции на сгради и
съоръжения, претърпели аварии - 8 години; 3. за хидроизолационни, топлоизолационни,
звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда - 5
години, а в агресивна среда - 3 години; 4. за всички видове строителни, монтажни и
довършителни работи /подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски
и др. /, както и за вътрешни инсталации на сгради, с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 - 5
години; 5. за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти,
18
контролно-измервателни системи и автоматика - 5 години; 6. за пречиствателни съоръжения
и депа за твърди битови отпадъци - 5 години; 7. за преносни и разпределителни проводи
/мрежи/ и съоръжения към тях на техническата инфраструктура - 8 години; 8. за
автомагистралите - 5 години, републиканските пътища от I, II, III клас - 3 години, при
основни ремонти и рехабилитация - две години; за останалите пътища и улиците - две
години, а при основни ремонти - една година; 9. за съоръжения за автомагистрали, пътища и
улици /мостове, тунели и др. / при ново строителство - 10 години; при основен ремонт и
рехабилитация - 4 години; 10. за железопътни линии и самолетни писти при ново
строителство - 10 години; при основен ремонт и рехабилитация - 8 години; 11. за
хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни съоръжения и системи - 8 години;
12. за пристанищни и брегоукрепителни съоръжения и системи - 8 години.
Гаранцията е изключително, специално право в полза на поръчващия или
възложителя, която осигурява нормално функциониране и ползване на реализираните
обекти и отстраняване на скритите недостатъци. Доказване на вината на строителя не е
необходима предпоставка за реализиране на гаранционната отговорност и не е основание за
освобождаване от отговорност. Неизпълнението на гаранционното задължение поражда за
възложителя две възможности – да развали договора по чл. 87 или да използва правата,
които чл. 79, ал. 1 ЗЗД му дава - реално изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или
компенсаторно обезщетение.
В конкретния случай, ищецът претендира сумата 150 000 лева.,
представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на появили се в
гаранционните срокове недостатъци – образуван накип/отлагане вследствие положена
хидроизолация, която не била по проект и която ищецът като възложител не бил одобрил и
приел, вследствие на което са възникнали проблеми с ползването на Подземен резервоар и
помпената станция за водните количества от К. № 8 и Сондаж № 6 – намалял обем на
водата.
В Предложение № 1 към Техническото предложение на ответника, в Раздел IV
„Изпълнение на СМР“, дружеството изпълнител се е задължило да изпълни предвидените
СМР по предмета на поръчката- „въз основа на изготвените в тази процедура, съгласувани и
одобрени технически инвестиционни проекти“. Съгласно т. 9 от същия раздел, изпълнителят
„Вантроник“ ЕООД е поел задължението организационно да поддържа строежа,
включително да отстрани проявени дефекти, през гаранционните срокове. В Раздел VII. 4 от
приетата като доказателство Обяснителна записка, ответникът се е задължил да осигури
гаранционно поддържане на строежа, включително отстраняване на проявени дефекти през
гаранционните срокове, съгласно изискванята на ЗУТ.
Няма спор между страните, че гаранционната отговорност на ответника е
ангажирана от ищеца в законовия срок. От твърденията на ищеца се установява, че
изпълнената хидроизолация е следвало да бъде подходяща за изпълнението на обект с
агресивен характер на водата и температура от около 86° С и силно агресивна към металите.
В рамките на тригодишния гаранционен срок отговорността на ответника е ангажирана.
Няма спор между страните и от представените по делото доказателства се
установява, че Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е била носител на правото
на строеж, а след изграждането – на правото на собственост върху изградения резервоар и
помпена станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 и следователно е
активно легитимирана да предяви иска. Няма спор и от представените по делото
доказателства се установява, че ответникът е строителят на този обект. Искът е предявен в
гаранционните срокове, предвидени в чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
По делото е установено , че ищецът е възложил на ответника изграждане на
обект „Подземен резервоар и помпена станция на водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж
№ 6 от Находище на минерална вода „Сандански“ № 66 след осъществяване на процедурата
по обществена поръчка през 2016 г. като е сключен Договор № 1/29.06.2016 г.
19
Видно от представените Обяснителна записка и Количествена сметка, както и
техническите изисквания за изпълнение на проекта е предвидено изпълнение на
хидроизолационна замазка по вътрешните стени и дъното на резервоара като в стойностната
сметка е уточнена марката на тази замазка – Хипердизмо, без да е посочено кой точно
артикул от тази марка.
Както беше посочено и по-горе в мотивите въззивният съд намира, че с
подписването на Констативен акт Образец 15 за установяване на годността за приемане на
строежа от 04.11.2016 г., подписан от представителя на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ – В. И., директор на Басейовата дирекция, е установена
годността за приемане на обект „Подземен резервоар и помпена станция на водните
количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от Находище на минерална вода „Сандански като
възложителят е приел изпълнението на хидроизолационната замазка с хидроизолация
"Тракон“ – подписал е акта, в който е отразено изпълнението с този продукт. Съставителите
на акта, сред които е и представител на ищеца са решили, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията
към строежите съгласно чл. 168 ал. 1 и 2 от ЗУТ, условията на договора за строителство,
както и че наличната документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство. В т.4 б.Д от решението е посочено, че неразделна част на Акта са декларации
за съответствие за материали, изделия, продукти и други, вложени в строежа и писмено
уверение, че те съответстват на проектните технически спецификации е посочено в б.Д –
Други видове СМР – Декларация за съответствие на продукт: суха смес на циментова основа
от „Тракон България“ ЕООД. Този извод се потвърждава и от вещото лице, което при
разпита в съдебно заседание е посочило, че в протокола за приемане има приложен
сертификат какъв вид хидроизолация е изпълнена, поради което замяната на „хипердизмо“ с
хидроизолация тип „тракон WRN580“.
С Протокол Образец 16 е установявена годността на ползване на строежа от
09.12.2016 г. за строежа - „Подземен резервоар и помпена станция на водните количества от
КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от Находище на минерална вода „Сандански“, и Държавна
приемателна комисия е приела строежа и е предложила на Началника на РДНСК да издаде
Разрешение за ползване. Протоколът е подписан от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“. В т.1.3, на страница 8 от протокола, е констатирано, че в
процеса на строителството не са настъпили съществени отклонения по смисъла на чл.154,
ал.2 от ЗУТ спрямо одобрените проекти. В т.3 на същата страница е прието, че
изпълнението на носещата конструкция, вложените материали и изделия, монтираните
инсталации, технологични линии и други машини и съоръжения е в съответствие със
съответните технически норми, което се установява от представените документи, които
подробно са изброени и сред които на страница 9 от протокола фигурират Актовете, обр.12
за уточняване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, установяващи, че са
постигнати изискванията на проекта, сред които актове са описани и: Акт обр.12 от
21.09.2016 г. и Акт обр.12 от 28.09.2016 г., установяващи всички видове СМР, подлежащи
на закриване при направата на хидроизолация в основи и вътрешна хидроизолация в
резервоар, като е констатирано, че работите са извършени съобразно проекта и са
постигнати показателите съобразно проекта.
Не е спорно между страните, че обектът е изграден и същият е приет с
подписването на Протокол Образец 16 за установяване на годността на ползване на строежа
от 09.12.2016 г., с който Държавна приемателна комисия е приела строежа и е предложила
на Началника на РДНСК да издаде Разрешение за ползване. Актът е подписан от
представител на ищеца. Въз основа на така подписания протокол от Държавната
приемателна комисия, издадено е Разрешение за ползване № СТ-05-1803/16.12.2016 г., от
който момент са започнали да текат и гаранционните срокове за дефектите от некачествено
строителство, съобрано разпоредбата на чл. 160 ал. 5 от ЗУТ. В изброените
Предвид това, че ищецът-възложител е знаел, че хидроизолацията е изпълнена
с "Тракон WRM580“ и е приел изпълнението като с подписването на Протокол акт обр.16 е
20
приел изпълнението и е заявил съгласие с протоколите обр.12, с които е удостоверено, че
положената хидроизолация в процесния обект е в съответствие с посоченото в строителните
книжа, въззивния съд намира, че в случая положената хидроизоация не представлява скрит
недостатък и отговорността за вида й не може да бъде реализирана по реда на чл.163, ал.3 от
ЗУТ с оглед посоченото по-горе в мотивите. Най-късния момент, в който възложителят е
следвало да възрази за нея е бил момента на приемането на обекта или подписването на
Протокол обр.16.
По делото е установено от събраните писмени и гласни доказателства и
изслушаната СТЕ и не се спори, че в процесния обект, около две години след приемането на
работата и получаването на разрешение за ползване, е образуван накип - отлагания по
стените и пода на резервоарите и вътрешната част на тръбната система и помпите
вследствие на което е намалял капацитета на съоръжението и е възпрепятствана
експлоатацията на съществуващата мрежа в резултат на честото запушване на помпите,
което от своя страна водело до обективна невъзможност да бъде подавана вода за ползване
от резервоара към другите обекти. Заключението на СТЕ е, че върху потопената част от
резервоара по стените и пода се наблюдава накипообразуване, с дебелина 2-3 мм. При
огледа на две от смукателните тръби, върху стените им отвътре се наблюдава
накип/отлагания, със значително по-голяма дебелина, отколкото по стените и пода, а отвън с
по-малка дебелина. Химическият анализ в акредитирана лаборатория установяваи, че
преобладаващата част от накипа/СаСОЗ/след термична обработка/около 54 %/ се състои от
СаО, като няма разлика в химическия състав на накипа по тръбите и стените. Въззивният
съд намира, че този накип/отлагания представлява проява на скрит недостатък.
Страните спорят дали този дефект е в резултат на неизпълнение на
задълженията на ответника, в качеството му на строител във връзка с некачественото
изпълнение на възложените СМР при изпълнението на хидроизолацията на Подземния
резервоар и помпената станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6, което би
било основание за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника строител по реда
на чл.163, aл.3 от ЗУТ.
Както е посочено вече по-горе, строителните работи са точно изпълнени, тъй
като възложителят се е съгласил с тях и ги е приел.
От друга страна в проекта е заложена хидроизолация, която е
индивидуализирана единствено с търговската си марка, без уточняване на характеристиките
на които същата следва да отговаря. В Обяснителната записка са посочени условията на
които хидроизолацията, която следва да бъде положена по стените и тавана на подземния
резервоар следва да отговоря: химически неактивна, да бъде устойчива на температура от
най- малко 86 градуса, да бъде с голям модул на еластичност при температурни колебания и
да не се влияе от тях, но без да се посочи конкретен вид хидроизолация.
Видно е от документацията, която се съдържа в Протокола за устнавовяване на
годността на ползването на строежа в частта- други видове СМР, че за поставената от
ответника хидроизолация тип „тракон WRN580“, са били представени - Декларация за
съответствие на продукта: еластична водоплътна ремонтна замазка на циментова основа, от
„Тракон България“ ЕООД, както и съответната Декларация за съответствие на продукта.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
използваната хидроизолация тип „тракон WRN580“, не съответства на заложените в
съгласуваните и одобрени технически инвестиционни проекти условия: да е химически
неактивна, да бъде устойчива на температура от най- малко 86 градуса, да бъде с голям
модул на еластичност при температурни колебания и да не се влияе от тях. Техническата
експертиза е установила, че хидроизолацията по стените и пода е видимо монолитна - в нея
не се наблюдава ерозия - напуквания, отчупване, шупли. Съдът намира показателно
установеното от експертизата обстоятелство, че накипа върху потопената част от
резервоара, по стените и пода е със значително по-малка дебелина от този в смукателните
тръби.
21
Експертизата е установила при огледа на място, че към входа на сухата камера
е направена странично, от юг, метална врата, с размери 115/195 см., за което в
стоманобетонната стена на резервоара, с дебелина 25 см. е бил направен отвор със същите
размери. За подхода е изградено и стоманобетоново стълбище с размери 230/500 см.,
оградено с две стени с дебелина от 25 см. и метална ограда. Пробитият отвор в стената на
резервоара не е подмазван, а в него е монтирана металната каса на вратата. За тази
реконструкция в общината не се съхраняват проекти и разрешения за строеж. По делото не е
изследвано какво влияние са оказали новоизградените обекти и дали те не са способствали
за появата на дефекта.
Следва да се акцентира и на това, че експертизата не е установила признаци на
ерозия по хидроизолацията и стените, изразяващи се в напуквалия, отчупени или повредени
части от мазилката и като вероятни причини за образуването на накип/отлагания в
изследвания резервоар и по стените на тръбите, през които водата преминава за да отиде в
съседната камера са посочени: 1./ Високата температура и химическия състав на
минералната вода, при вазимодействието калциевите йони и сложните бикарбонатни йони с
Са, могат да се превърнат в неразтворим карбонат; 2./ Наличието на пясъчни примеси в
минералната вода, които могат да имат съдържание богато на СаСОЗ и тогава тези частици
представляват зародиши/центрове/ за кристализация, ускоряващи процеса за образуване на
накипи; 3./ фактор, който оказва силно влияние върху процеса на отлагане и образуване на
накипи е скоростта на движението на водата. Под действието на помпите флуида/водата/ се
движи във вътрешността на тръбите с много по- голяма скорост, което обяснява защо при
огледа накипа е с много по- голяма дебелина по вътрешността на тръбите и значително по-
малко по външната част на тръбите, където водата е почти неподвижна.
Експертите са посочили, че за образуването на накип/отлагания, влияние може
да е оказало и химическото въздействие върху хидроизолацията на резервоара, но са
определили това въздействие като незначително предвид липсата на повредени участъци,
пукнатини и др. дефекти в хидроизолацията и констатираното й видимо добро състояние.
Дадено е заключение, че образувеният накип по стените и пода на резервоара, не пречи на
продължаването на експлоатацията на съоръжението.
Експертизата е посочила като основна причина за спиране на експлоатацията
на резервоара скоростта на натрупване на котлен камък върху тръбите и помпите, което
довежда до чести аварии в помпената станция и спиране на подаването на вода на
клиентите. Към това обаче няма отношение положената хидроизолация по стените на
новоизградения резервоар, чието предназначение според експертите е да предпазва
конструкцията и бетона от ерозия, при евентуално проникване на вода със състав от
агресивни химически елементи, до стените на конструкцията, както и да попречат на
влизане на взаимодействие с калциевия хидроокис /съставна част на цимента/ и да го
извличат, като така отслабват якостта на бетона. Извода е, че положената хидроизолация, с
оглед на състоянието и, констатирано към момента на извършения оглед от експертите по
делото, изпълнява добре предназначението предвидено в проекта.
Заключението категорично сочи, че ремонт на новопостроената камера не е
необходим.
Предвид това съдът намира за недоказан предявения иск за ангажиране на
гаранционната отговорност на ответника, тъй като не се установиха фактите, изисквани от
хипотезата на правната норма. Не е установено при изпълнение на възложените СМР от
ответника да са нарушени техническите изисквания за полагането на процесната
хидроизолационна замазка, както и че не са спазени при нейното поставяне технологичните
процеси и безопасните условия на труда, което да е основание за ангажиране на
гаранционната отговорност на ответника по смисъла на чл. 163 ал. 3 от ЗУТ. Не се установи
и доказа по делото, че поставената хидроизолация тип „тракон WRN580“ по стените на
водния резервоар, не отговарят на условията, поставени в съгласуваните и одобрени
технически инвестиционни проекти, при определянето на заданието с обявената обществена
поръчка. Не се установяви по безспорен и несъмнен начин, че появилите се накипи /
22
отлагания /, са в причинно следствена връзка с поставената хидроизолация тип „тракон
WRN580“, тъй като евентуалното влияние е определено като незначително.
При изложените съображения, съдът намира въззивната жалба неоснователна
като обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
І. По иска с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да плати възнаграждение – чл. 258 ЗЗД. Изпълнителят може да претендира
възнаграждение само, ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от
изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното,
изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил
работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е
длъжен да я приеме.
Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него
възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението
на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Съгласно легалната дефиниция, представена в чл.258 от
ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо
съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение.
Разпоредбата на чл.261, ал.2 от ЗЗД възлага на изпълнителя отговорността за доброто
качество на изработеното, в случай, че работи със свой материал. Той дължи на поръчващия
един резултат - завършената работа. Задължението му по договора е да престира на
поръчващия резултата. Изпълнителят се освобождава от него само, ако предаде завършена,
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа, както и в
хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение. Изпълнителят може да
претендира възнаграждение само, ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264
ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част
от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия – чл. 267, ал. 1 ЗЗД. В
случаите, когато поръчващият се откаже от договора съгласно чл.268 от ЗЗД следва да
заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би
получил от изпълнението на работата.
По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да
даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; 2. да приеме
изработената съобразно договора работа – чл. 264 ЗЗД; 3. да плати уговореното
възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата, както бе посочено,
обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от
поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното
съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на
възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако
поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да
приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава
върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/.
По делото няма спор и от представените доказателства се установява, че
страните са обвързани от договор за изработка, по силата на който ответникът се е задължил
да изпълни резервоар и помпена станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6.
По делото е установено, че с Протокол обр.16 работата по договора е приета от възложителя.
23
Ищецът е посочил, че изпълнението има недостатъци - замяна на
предвидената по договора хидроизолация „хипердизмо“ с хидроизолация тип „тракон
WRN580“ и появата на накип две години след предоставянето на разрешение за ползване на
обекта, което било следствие на замяната на хидроизолацията и нейното некачествено
поставяне, вследствие на което възникнали затруднения при ползването на резервоара.
Съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД възражението за недостатъци следва да се направи
при приемането на работата, освен ако се касае за такива недостатъци, които не биха могли
да бъдат открити при обикновен начин на приемане или се появят по-късно.
Както е посочено по-горе в мотивите, възражението за замяната на
хидроизолацията е следвало, според настоящия състав, да бъде направено при подписването
на Протокол обр.16, което не е сторено от ищеца, поради което възражението за това съдът
преценява като направено извън законовия срок.
По отношение на проявения скрит недостатък – образуване на
накип/отлагания, независимо от преценката на съда, че се касае за скрит недостатък, по
изложените по отношение на исковата претенция с правно основание чл.163, ал.3 от ЗУТ
мотиви, които не се налага да се преповтарят тук, съдът приема, че по делото не е доказано,
че проявения скрит недостатък се дължи на некачествено изпълнение на възложената
работа от страна на ответника и не следва да бъде ангажирана неговата отговорност за
заплащане на средствата за отстраняване на тези недостатъци.
Предявеният в условията на евентуалност иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
III./ По предявения при евентуалност иск по чл. 65 ал. 2 от ЗЗД за сумата
150 000 лева.
Съгласно чл.65, ал.1 от ЗЗД Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в
изпълнение нещо, различно от дължимото. Съгласно ал.2 ако кредиторът се съгласи да
получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при
скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.
В чл. 65 ЗЗД е уреден изпълнителен способ „даване вместо изпълнение“,
който представлява правна сделка, с погасително действие за предходно съществуващо
задължение, възникнало на различно от същата основание. В настоящият случай не сме
изправени пред такава правна конструкция. Замяната в хода на изпълнението на договор за
изработка на единият вид хидроизолация с друг вид не представлява предоставяне на нещо
различно от дължимото при наличието на съгласие за тази замяна от страна на възложителя
и приемане на извършената по договора работа.
Дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл.65 ЗЗД в процесния случай,
приложима между страните по първоначалния договор става и разпоредбата на чл. 193 ал. 1
от ЗЗД, според която продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото
в договора употребление. Продавачът обаче не отговаря за недостатъците, които са били
известни на купувача още към момента на сключването на договора за продажба /чл. 193
ал.2 от ЗЗД/. От изложените по-горе мотиви следва, че замяната на хидроизолацията не е
довела до съществено намаляване на цената, а овен това към момента на приемането на
обекта възложителят е знаел каква хидроизолация е била използвана от ответника.
Предявеният в условията на евентуалност иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, отговорността за
разноските по делото следва да се носи от въззивника, който дължи и тези, направени от
въззиваемия. С оглед липсата на искане от „Вантроник“ ЕООД за присъждане на сторените
24
по делото разноски в производството пред настоящата съдебна инстанция, съдът не следва
да се произнася.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 901758/26.04. 2022 г. по т.д № 169/2019 г. на
Окръжен съд Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25