РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Добрич, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230102293 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. С. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, ул. „****“ № 1, срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул.
„Трети март“ № 59, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата
не дължи на ответното дружество сумата от 4067, 79 лева, от които:
1. 1554, 74 лева, представляваща главница – неплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Добрич,
ул. „****“ № 1, кл. № *****, обективирани във фактури, издавани в
периода 29.12.2007 г. – 31.07.2018 г., като погасена по давност.
2. 99, 34 лв., представляваща главница по фактура № *********/16.02.2021
г., като погасена чрез плащане;
3. 1546, 67 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху
главните задължения за предоставени ВиК услуги, изчислени в размер на
законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение,
считано от деня, следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането
на задължението до 30.07.2021 г., като погасени по давност;
4. 866, 84 лв., представляваща държавни такси, мораторни лихви и такси
ЧСИ/ДСИ, съгласно опис-фактури, изготвен от ответното дружество за
1
неплатени задължения за обект с административен адрес: гр. Добрич, ул.
„****“ № 1, кл. № *****, като погасена по давност.
Ищцата е един от наследниците по закон на С.Р.М. /С.Р.М./, б.ж. на
град Добрич, починал на 05.03.2015 г. През 2014 г. С. М. е прехвърлил на
ищцата с договор за покупко-продажба собствените си идеални части от имот
с административен адрес град Добрич, ул. „****“ № 1. Партидата в ответното
дружество за посочения имот е заведена на името на С. М., кл. № *****. В
партидата за имота при ответното дружество фигурират неплатени
задължения, както следва:
- 1554, 74 лева, представляваща главница – неплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Добрич, ул.
„****“ № 1, кл. № *****, обективирани във фактури, издавани в периода
29.12.2007 г. – 31.07.2018 г., като погасени по давност;
- 99, 34 лв., представляваща главница по фактура №
*********/16.02.2021 г., като погасена чрез плащане;
- 1546, 67 лв. - сбор от обезщетенията за забава върху главните
задължения за предоставени ВиК услуги, изчислени в размер на законната
лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня,
следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на задължението до
30.07.2021 г., като погасени по давност
- 866, 84 лв. – вземане за държавни такси , мораторни лихви и такси
ЧСИ/ДСИ, съгласно опис-фактури, изготвен от ответното дружество за
неплатени задължения за обект с административен адрес: гр. Добрич, ул.
„****“ №1, кл. № *****, като погасени по давност.
Според ищцата посочените суми са недължими, поради погасяването
им по давност като периодични плащания, на осн. чл. 111 буква „б“ от ЗЗД.
Отделно задълженията за държавни такси, мораторни лихви и такси
ЧСИ/ДСИ са погасени по давност поради това, че взискателят, а именно
ответното дружество, не е поискало извършването на изпълнителни действия
по ИД 201373990401067 по описа на ЧСИ Слави Сербезов, рег. № 739 на
КЧСИ, в продължение на повече от две години. Посоченото изпълнително
дело е прекратено с влязло в сила на 09.07.2021 г. постановление, постановено
на осн. чл. 433, ал. 1 , т. 8 от ГПК. Ищцата е подала заявление до ответното
дружество партидата на имота да бъде заведена на нейно име, но получила
изричен отказ поради неплатени задължения. Подала е и молба процесните
вземания да бъдат заличени като погасени по давност. По изложените
съображения се настоява за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество оспорва изцяло
предявените искове. Пояснява се, че титулярът на партидата не е променен,
тъй като ищцата не е едноличен собственик на имота. Ответното дружество се
позовава на чл. 62 от Общите си условия, предвиждащи, че при наследяване
на водоснабден имот партидата се променя на името на един от наследниците
по силата на споразумение между наследниците, а при липса на такова - ВиК
2
операторът открива партида на името на всеки наследник. Освен това ищцата
не е декларирала, че притежава 3/6 от имота по силата на договор за
покупкопродажба от 2014 г. Към датата на подаване на писмения отговор
/20.01.2022 г./ по процесната партида задълженията са както следва:
1554, 74 лева, представляваща главница – неплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Добрич,
ул. „****“ №1, кл. № *****, обективирани във фактури, издавани в
периода 29.12.2007г. – 21.06.2013г., за период на потребление 29.12.2007
г. - 21.06.2013 г. Общото задължение по изп. дело 297/2021 г. на ЧСИ
Слави Сербезов /преобразувано ИД № 1067/2013 г./ са както следва:
1554, 74 лева - главница;
817, 93 лева - неолихвяеми вземания;
1310, 65 лева - лихви към главница;
865, 38 лева - разноски по гр. дело;
735, 85 лева - такси по чл. 79 от ЗЧСИ.
Ответникът оспорва гореописаните вземания да са погасени по
давност. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за настъпила
перемпция. Моли за отхвърляне на исковете. Претендидра разноски.
Ищцата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат
Г. Д., която поддържа исковата молба.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Депозира молба,
с която прави искане за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни
имена, от което става ясно, че С.Р.М. и Сашо Радев Михалев са имена на едно
лице (л. 8).
Представен е нотариален акт № 80, том I, рег. № 1825, дело № 77 от
05.03.2014 г. на нотариус Драгостин Байчев, с район на действие – Районен
съд Добрич, от който се извежда, че С.Р.М. е продал на ищцата Е. С.
собствените си 3/6 идеални части от недвижим имот с административен
адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 1, представляващ масивна едноетажна
жилищна сграда със ЗП от 64, 00 кв.м. с идент. № 72624.613.***.1, построена
с отстъпено право на строеж в поземлен имот с идент. № 72624.613.***, с
площ от 259, 00 кв.м. (л. 4). При положение, че преди прехвърлителната
сделка ищцата е притежавала 1/6 идеална част от имота, то след сделката
същата е станала собственик на 4/6 идеални части от имота.
С. М. е починал на 05.03.2015 г., видно от представеното
удостоверение за наследници (л. 7). Същият е оставил следните наследници
по закон: дъщеря – Е. С. С. и внуци – А. С., З.С., Р.С., И.С. и М. С..
3
Последните са наследници по заместване, тъй като техните бащи, които са
синове на С. М. – С.Р. и И. Д., са починали преди него.
Не е спорно, че между С. М. и ответното дружество е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД се е задължило да му предоставя водоснабдителни
услуги за обект с административен адрес: гр. Добрич, ул. „****“ №1, кл. №
*****, а абонатът се е задължил да заплаща предоставените услуги.
Като писмено доказателствено средство е прието предписание №
009866 от 08.09.2017 г., издадено от служител на ответника (л. 120). В същото
е записано, че за процесния обект има натрупано задължение в размер на
3020, 65 лева, за периода от 2007 г. до 2013 г. по изпълнително дело. По
друго изпълнително дело има задължение в размер на 1001, 67 лева, за
периода от 2013 г. до 2017 г. Ищцата е подписала документа.
В друго предписание № 029826 от 06.06.2019 г., издадено от
служител на ответника, е отразено, че за процесния обект има натрупано
задължение в размер на 4705, 93 лева (л. 122). Ищцата е подписала документа
на същата дата. В същия е обективирано изявление, че ищцата признава, че
има задължения към ответника в размер на 4705, 93 лева.
По делото са приложени заявления № 1649/05.06.2020 г. и №
1649#2/18.06.2020 г., подадени от ищцата до ответното дружество (л. 9 и 11).
Със същите е направила искане всички задължения за обект с
административен адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 1, кл. № *****, да бъдат
заличени, като погасени по давност.
В отговор на тези заявления ответното дружество е уведомило
ищцата с писмо с № ВиК-1649#3/02.07.2020 г. (л. 12), че за обект с
административен адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 1, кл. № *****, са се
натрупали задължения в размер на 5038, 89 лева, от които:
задължения по и.д. № 1067/2013 г. по описа на ЧСИ Слави Сербезов;
задължения за периода 19.07.2013 г. – 19.11.2019 г. в размер на 1081, 89
лева.
По-късно ищцата е подала заявление с № ВиК-1649#4/02.07.2020 г., с
което е заявила желание партидата на С. М. да бъде прехвърлена на нея (л.
13). Дружеството е отговорило с писмо с № ВиК-1649#5/19.08.2020 г., с което
е уведомило ищцата, че прехвърлянето на партидата може да бъде извършено
след плащане на задълженията, натрупани за водоснабдения имот (л. 14).
Изготвен е и протокол № 001678/07.04.2021 г. (л. 16) за прекъсване на
водоподаването в имота.
Представен е касов бон за сумата от 99, 34 лева, на който е записано,
че посочената сума е платена на 15.02.2021 г. за 0043 м3, кл. № ***** (л. 15).
На други два касови бона е отразено двукратно плащане на сумата от 1000, 00
лева на 29.04.2021 г. и на 14.03.2022 г. (л. 17 и л. 150).
По делото бе разпитана свидетелката П. Д. – „отчетник измервателни
4
уреди“ при ответника. Същата потвърди, че касовите бонове са издадени от
нея. Заяви, че собственоръчно е получавала и записвала плащанията на
сумите на касовите бонове. Свидетелката разказа, че ищцата се е обаждала,
за да я извика и да плати сумите. Е. С. споделяла със свидетелката, че иска
да бъде пуснато водоподаването. П. Д. изрично посочи, че при плащане на
сумите ищцата не е посочвала кои задължения погасява.
Показанията на свидетелката кореспондират с останалата част от
доказателствата по делото, поради което съдът ги възприема в цялост при
формиране на фактическите си изводи.
По делото са изготвени две съдебно-счетоводни експертизи от
вещото лице Е. Й.. От експертните становища става ясно, че задълженията за
обект с административен адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 1, кл. № *****, са
осчетоводени като вземане от Сашо Радев (С. М.). За имота са натрупани
задължения в размер на 5474, 57 лева, от които:
1554, 74 лева, представляваща неплатени задължения за предоставени
ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Добрич, ул. „****“ №
1, кл. № *****, обективирани във фактури, издавани в периода
29.12.2007 г. – 21.06.2013 г.;
817, 93 лева, представляваща лихви за забава по изпълнителен лист;
1218, 08 лева, представляваща лихви за забава за периода от 06.12.2013
г. – 30.07.2021 г., начислени върху всяка една главница;
10, 00 лева – такса ЧСИ по т. 31 от ТТРЗЧИ;
47, 45 лева – разноски по изп. лист;
1238, 99 лева, представляваща неплатени задължения за предоставени
ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Добрич, ул. „****“ №
1, кл. № *****, обективирани във фактури, издавани в периода
19.07.2013 г. – 23.09.2021 г.;
587, 38 лева, представляваща лихви за забава за периода, считано от деня
следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на
задължението до 30.07.2021 г.
Вещото лице е установило, че са извършени плащания в размер на
2397, 54 лева, от които са погасени всички задължения по издадени фактури
през периода от 19.07.2013 г. до 23.09.2021 г. - главница 1238, 99 лева и лихви
за забава в размер на 587, 38 лева.
Непогасени са останали следните суми:
- 1464, 74 лева, представляваща главница – неплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Добрич, ул.
„****“ № 1, кл. № *****, обективирани във фактури, издавани в периода
29.12.2007 г. – 21.06.2013 г.;
- 1226, 62 лв., сбор от обезщетенията за забава върху главните
задължения за предоставени ВиК услуги, изчислени в размер на законната
лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня,
следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на задължението до
5
30.07.2021 г.;
- 302, 41 лв. – вземане за държавни такси, мораторни лихви и такси
ЧСИ, съгласно опис-фактури.
Заключенията са достоверни и са изготвени от лице с необходимата
квалификация. Същите взаимно се допълват и заедно дават необходимата
техническа информация за решаване на делото. Поради тази причина съдът
ги възприема при формиране на фактическите си изводи.
Видно от изп. дело № 1067 по описа на ЧСИ Слави Сербезов за 2013
г., на 06.12.2013 г. ответното дружество е депозирало молба за образуване на
изпълнително дело за принудително събиране на сумите по изп. лист от
28.10.2013 г. по ч.гр.д. № 4206 по описа на Районен съд Добрич за 2013 г.,
чрез процесуалния си представител – адвокат М.Г.. Направено е искане да
бъде наложен запор върху банковите сметки на ищеца и/или възбрана върху
недвижимите му имоти.
С изпълнителния лист се претендират следните вземания:
1) 1554, 74 лева, представляваща главница – неплатени задължения
за предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Добрич,
ул. „****“ № 1, кл. № *****, за периода от 01.11.2004 г. до 21.06.2013 г.,
ведно със законната лихва върху нея от 01.10.2013 г. до окончателното
плащане;
2) 817, 93 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава
върху главните задължения за предоставени ВиК услуги, за периода от
01.01.2005 г. до 01.10.2013 г.;
3) 47, 45 лв., представляваща направените по ч.гр.д. № 4206 по описа
на Районен съд Добрич за 2013 г.делото разноски.
В хода на изпълнителното производство са предприети действия по
извършване на опис на движими вещи на С. М. (л. 43 от изп. дело). В
протокола от 26.02.2014 г. е отразено, че не е извършен опис, тъй като ищцата
е заявила, че до 28.02.2014 г. ще посети офиса на ЧСИ и ще плати вноска по
делото. Последната се е подписала на протокола. С молби от 16.06.2014 г. са
оттеглени пълномощията от представляващите дружеството до този момент и
са представени упълномощителни сделки за учредяване на представителна
власт в полза на адвокат М. Й. и адвокат Т. С..
Така с молба вх. № 05716 от 16.06.2014 г. ответното дружество е
поискало да бъдат предприети следните изпълнителни действия: налагане на
запор на трудово възнаграждение; налагане на възбрана на недвижим имот и
налагане на запор на банкови сметки. С постановление от 25.05.2016 г. ЧСИ е
конституирал ищцата като длъжник по изпълнителното дело на мястото на
починалия С. М..
На 06.03.2018 г. е депозирана молба с вх. № 01653 до ЧСИ, с която е
направено искане да бъде наложен запор върху вземанията по банковите
сметки на длъжника. Молбата е подадена от адвокат М. Г., която към този
6
момент не е разполагала с представителна власт по отношение на ответното
дружество. На 02.06.2021 г. ЧСИ Слави Сербезов е издал постановление за
прекратяване на изпълнително дело 1067 по описа за 2013 г., на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Мотивирал е прекратяването, като е посочил, че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, считано от 16.06.2014 г. Постановлението е
влязло в сила на 09.07.2021 г.
Ответното дружество е депозирало молба с вх. № 03546/09.07.2021
г., чрез юрисконсулт М. Г., с която е направено искане за връщане на изп.
лист от 28.10.2013 г. по ч.гр.д. № 4206 по описа на Районен съд Добрич за
2013 г. На 07.07.2021 г., въз основа на същия изпълнителен лист е образувано
изп. дело № 297 по описа на ЧСИ Слави Сербезов за 2021 г.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени
отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 439 във връзка
с чл. 124 от ГПК.
В тежест на ищцата е да докаже наличие на настъпил след
издаването на съдебния акт факт, който трябва да опровергава установената
със същия дължимост на вземането, т.е. че изпълняемото право е отпаднало,
поради факти и обстоятелства след съдебното му установяване, но имащи
правно значение за неговото съществуване – които изключват, унищожават
или погасяват спорното право.
В тежест на ответника, съгласно наведените от него възражения, е да
докаже, че е инициирал предприемането на принудителни действия за
удовлетворяване на процесното вземане, с които е прекъснал давността.
По делото се установи, че починалият С. М. е оставил наследници –
Е. С. С., А. С., З.С., Р.С., И.С. и М. С.. Претенциите на Е. С. обхващат
вземанията на дружеството към наследодателя в пълен размер, а не само
частта от тях, съответстваща на наследствения дял. На тази основа се
поставя въпросът за допустимостта на производството в частта на
задълженията, надхвърлящи наследствения ѝ дял.
Съдът счита, че предявените искове са допустими. Интерес от
предявяването им за цялото вземане е налице, защото последиците от
неплащането на процесните суми, изразяващи се в преустановяване на
водоподаването в процесния имот, засягат настоящия ползвател на имота – Е.
С.. В случай, че претенцията бъде уважена, пречката за снабдяване на имота
с вода ще отпадне. Ако съществуването на правото на иск бъде отречено
обаче, то същата не би имала друг път за защита и възстановяване на
водоподаването към имота.
Отрицателните установителни искове се основават на твърдения за
погасяване на процесните вземания поради плащане и изтичане на
петгодишен давностен срок.
7
На първо място следва да бъде коментирана претенцията за
недължимост на сумата от 99, 34 лева, доколкото същата не поражда
съществени противоречия между страните. Твърдението на ищцата, че сумата
е била платена на служител на ответното дружество се установява от
показанията на свидетелката П. Д. – „отчетник измервателни уреди“ при
ответника. Същата ясно заяви, че ищцата е платила сумата и потвърди, че
отбелязването на този факт на 15.02.2021 г. върху представения по делото
касов бон за 0043 м3, кл. № *****, е извършено от нея (л. 15).
При това положение искът за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 99, 34 лв., представляваща главница по фактура
№ *********/16.02.2021 г., като погасена чрез плащане, следва да бъде
уважен.
Останалите три вземания се отричат с твърдения за погасяването им
по давност. Погасителната давност е правна последица на бездействието на
правните субекти. Неупражняването на едно субективно право в определен
период от време е основание да бъде прието, че носителят му се е
дезинтересирал, поради което губи възможността да го осъществи
принудително. Този период на бездействие, както всеки друг период от
време, има начален и краен момент. В конкретната хипотеза този период
следва да бъде преценяван на плоскостта на заповедното производство и
неговата специфична цел „за създаване на съдебно изпълнително основание
за безспорно вземане, което не се изпълнява от длъжника“ – т. 2а от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Изхождайки от спецификите на заповедното производство, съдът не
възприема тезата, че вземанията по процесната заповед за изпълнение се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД. В действителност процесното вземане за неплатени водоснабдителни
услуги е такова за периодични плащания, но в случая приложима е нормата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, където е посочено „Ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години“.
Контрааргумент срещу това разрешение е застъпеното в част от съдебната
практика становище, че нормата следва да се тълкува стриктно, което от своя
страна отрича приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на
съдебно решение. Настоящият състав споделя тезата за наличие на множество
разлики между съдебно решение и заповедта за изпълнение, но не споделя
тезата за различие в правните последици на двата съдебни акта. В тази връзка
трябва да бъде изтъкнато, че нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е в сила от 1950
г., много преди уреждане на заповедното производство в настоящия му вид.
Този факт дава основание на съда да приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД следва да бъде тълкувана разширително, в смисъл, че в обхвата попадат
и влезлите в сила заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК поради
правоустановителното им действие. Законодателната воля е правните
последици на акта, а не вида му, да са определящи при приложението на
8
давността по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Основната съставка на силата на пресъдено
нещо не може да бъде отречена на влезлите в сила заповеди за изпълнение,
защото в противен случай би се отрекла и безспорността на вземането в
заповедта, основна цел на заповедното производство.
Множество са приликите между правоустановителното действие на
влезлите в сила решения и заповеди за изпълнение, които може да бъдат
посочени. След влизане на съдебните решения в сила спорът става
непререшаем и страните не могат да се позовават на факти и обстоятелства,
възникнали до приключване на устните състезания. Изключение е института
на отмяната по чл. 303 от ГПК.
Положението е сходно при влезлите в сила заповеди за изпълнение.
Вземането е станало безспорно и възможността за промяна на това положение
е предвидена единствено в разпоредбите на чл. 423, 424 и 439 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 424 от ГПК предвижда възможност за длъжника в
рамките на преклузивен срок да оспори вземането по исков ред, когато се
намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до
изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се
снабди в същия срок. Очевидно е, че предвиденият извънреден способ за
защита е идентичен с отмяната по чл. 303 от ГПК. Редът за защита по чл. 439
от ГПК е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устните
състезания и съответно не се преклудират, както при съдебните решения.
Това становище е застъпено в Решение № 145 от 17.06.2019 г., постановено
по в.т.д. № 234 по описа на Апелативен съд Варна за 2019 г.
Друг аргумент срещу приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение със съдебно решение е непровеждането на съдебно дирене в
заповедното производство. Настоящият състав не е съгласен с подобен
аргумент, доколкото и в общия исков процес по ГПК са познати решения,
постановени без проведено съдебно дирене, но по отношение на които се
формира сила на пресъдено нещо – това са решенията при признание на иска
по чл. 237 от ГПК и неприсъственото решение по чл. 238 от ГПК.
Обединяващият белег между решенията по чл. 237 от ГПК, чл. 238 от ГПК и
влязлата в сила заповед за изпълнение е процесуалното поведение на
ответната страна. И в трите случая последният не се противопоставя на
твърденията на ищеца за съществуването на ликвидно и изискуемо вземане в
негова полза. При това положение, когато ответникът не проявява никаква
активност при провеждане на защитата си е безпредметно и предприемането
на действия по събиране на доказателства.
Неоснователни са и доводите срещу тезата, които черпят аргументи
от едностранния характер на заповедното производство. След получаване на
заповедта за изпълнение производството придобива двустранен характер,
като длъжникът разполага с различни възможности за провеждане на
9
защитата си – чл. 413 от ГПК, чл. 414 от ГПК, чл. 424 от ГПК и др. Пак в тази
връзка следва да бъде посочено, че законодателят е поставил идентични
изисквания към заявлението по чл. 410 от ГПК и исковата молба – чл. 410, ал.
2 от ГПК.
На тази основа може да бъде направен извод, че влязлата в сила
заповед за изпълнение и съдебното решение имат идентични правни
последици. Оттук следва, че в конкретната хипотеза приложима е нормата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и погасителната давност за вземанията по изп. лист от
28.10.2013 г. по ч.гр.д. № 4206 по описа на Районен съд Добрич за 2013 г. е
пет години и е започнала да тече от момента на влизане в сила на заповедта
по чл. 410 от ГПК.
По делото липсват доказателства за момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 4206 по описа на Районен съд Добрич за
2013 г., но с оглед деня на издаването – 02.10.2013 г., то погасяването по
давност може да настъпи най-рано на 02.10.2018 г. В хода на съдебното
дирене се събраха доказателства за момента на образуване на изп. дело №
1067 по описа на ЧСИ Слави Сербезов за 2013 г. Същото е образувано на
06.12.2013 г. по молба на ответното дружество, с която е направено искане да
бъде наложен запор върху банковите сметки на ищеца и/или възбрана върху
недвижимите му имоти.
В случая се прилага тълкуването на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, дадено с
ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност за процесните
вземания, е прекъсната на дата 06.12.2013 г. с образуване на изпълнителното
дело.
След този момент трябва да бъдат съобразени и постановките на
приетото Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила. В т. 10 от
последното е прието, че „При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение“.
Този извод е развит в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о., където се изтъква, че давността е обвързана от
поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането. Давността не се прекъсва веднъж с
искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно
– с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила,
10
ако след поискването давността е изтекла. В този смисъл е и Решение № 77 от
30.03.2022 г. на Окръжен съд Добрич по в. гр. д. № 94/2022 г.
Изхождайки от приетото в цитираната практика, се налага изводът, че
давността по отношение на вземанията по изп. лист от 28.10.2013 г. по ч.гр.д.
№ 4206 по описа на Районен съд Добрич за 2013 г. е била прекъсната
последно на дата 16.06.2014 г. с молба вх. № 05716/16.06.2014 г., с която
ответното дружество е поискало да бъдат предприети следните изпълнителни
действия: налагане на запор на трудово възнаграждение; налагане на възбрана
на недвижим имот и налагане на запор на банкови сметки. Петгодишният
давностен по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за погасяване на вземанията по
изпълнителния лист е следвало да изтече на 16.06.2019 г.
От доказателствата по делото се установи, че ищцата е признала
задълженията към дружеството и давността е била прекъсвана многократно,
на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, преди изтичането на 16.06.2019 г. Така,
в предписание № 009866 от 08.09.2017 г., е обективирано волеизявлението ,
че има натрупано задължение в размер на 3020, 65 лева, за периода от 2007 г.
до 2013 г. по изпълнително дело, както и задължение в размер на 1001, 67
лева, за периода от 2013 г. до 2017 г., по друго изпълнително дело. В друго
предписание № 029826 от 06.06.2019 г., е обективирано волеизявление на
ищцата, че за процесния обект има натрупано задължение към ответника в
размер на 4705, 93 лева (л. 122).
Пак в тази връзка следва да бъдат съобразени и действията на ищцата
след образуване на настоящото производство по двукратно плащане на сумата
от 1000, 00 лева на 29.04.2021 г. и на 14.03.2022 г. (л. 17 и л. 150). Вещото
лице обясни, че са извършени плащания в размер на 2397, 54 лева, от които са
погасени всички задължения по издадени фактури през периода от 19.07.2013
г. до 23.09.2021 г. Непогасени са останали вземанията, възникнали преди
19.07.2013 г. Поведението на ищцата не сочи на отричане на процесните
задължения, а на признаването им. С волеизявлението си, обективирано в
предписание № 029826 от 06.06.2019 г. е признала, че към 06.06.2019 г.
задълженията към ответното дружество възлизат на 4705, 93 лева. От този
момент е започнала да тече нова петгодишна давност.
Всичко изложено обосновава извод за отхвърляне на претенциите за
установяване недължимост на следните суми:
1) 1554, 74 лева, представляваща главница – неплатени задължения
за предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. Добрич,
ул. „****“ № 1, кл. № *****, обективирани във фактури, издавани в периода
29.12.2007 г. – 31.07.2018 г.;
2) 1546, 67 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава
върху главните задължения за предоставени ВиК услуги, изчислени в размер
на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано
от деня, следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на
задължението до 30.07.2021 г.;
11
3) 866, 84 лв., представляваща държавни такси, мораторни лихви и
такси ЧСИ/ДСИ, съгласно опис-фактури, изготвен от ответното дружество за
неплатени задължения за обект с административен адрес: гр. Добрич, ул.
„****“ № 1, кл. № *****.
По разноските:
При този изход на спора в полза на двете страни се поражда правото
да им бъдат заплатени направените разноски.
Ищцата е представила списък по чл. 80 от ГПК за разноски в размер
на 1055, 00 лева.
Ответното дружество е направило разноски в размер от 575, 00 лева –
възнаграждение за вещо лице. Освен това е било защитавано от юрисконсулт,
поради което съдът счита, че следва да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение от 150, 00 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, което е
неоснователно. Този извод е съобразен с броя на съдебните заседания и броя
на разгледаните искове – чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(редакция от 31.07.2020 г). Поради тази причина адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата не следва да бъде
редуциран.
Условно разноските на страните следва да бъдат разделени на четири,
колкото са исковете.
При това положение и с оглед изхода на делото, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в размер от 263, 75 лева – чл.
78, ал. 1 от ГПК. В тежест на ищцата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
следва да бъдат възложени разноски в размер от 543, 75 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 1, срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ № 59, иск с правно основание по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с
който се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 1554, 74 лева, представляваща главница – неплатени
задължения за предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес:
гр. Добрич, ул. „****“ № 1, кл. № *****, обективирани във фактури, издавани
в периода 29.12.2007 г. – 31.07.2018 г., поради погасяване на вземането по
12
давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 1, срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ № 59, иск с правно основание по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с
който се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 1546, 67 лв., представляваща сбор от обезщетенията за
забава върху главните задължения за предоставени ВиК услуги, изчислени в
размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение,
считано от деня, следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на
задължението до 30.07.2021 г., поради погасяване на вземането по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 1, срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ № 59, иск с правно основание по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с
който се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 866, 84 лв., представляваща държавни такси, мораторни
лихви и такси ЧСИ/ДСИ, съгласно опис-фактури, изготвен от ответното
дружество за неплатени задължения за обект с административен адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 1, кл. № *****, поради погасяване на вземането по
давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 1, срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59, иск с правно основание по
чл. 124 от ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата от 99, 34 лв.,
представляваща главница по фактура № *********/16.02.2021 г., поради
погасяване на вземането чрез плащане.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“
№ 1, да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ № 59, сумата от 543, 75 лева, представляваща разноски по гр.д. № 2293
по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ № 59, да заплати на Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул.
„****“ № 1, сумата от 263, 75 лева, представляваща разноски по гр.д. № 2293
13
по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
14