Р Е Ш Е Н И Е
№ 260137/ 16.8.2021 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 02.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при секретаря Десислава
Чипева, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 118 по описа за
2021 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл ГПК.
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1“ ЕООД– гр. София, чрез адв.О.Т. ***
срещу решение №260241/18.09.2020г. по т.д. № 1977/2019год. на ВОС, с което съдът е:
Отхвърлил предявените от "КЕЙ ЕНД EC ЕНЕРДЖИ 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София обективно
кумулативно съединени искове срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
1035ЗЗ691, със седалище гр. Варна, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: 1.) сума в размер
114 940.18 лв., съставляваща цена за произведена и доставена,
но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г., заедно с
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на
предявяване на настоящия иск в размер на 33 939.18 лв; 2.) сума в размер 139 137.82 лв., представляваща цена на неплатена електрическа
енергия за месец ноември 2016 г., ведно със сумата от 41 084.25 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска, както
и законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане:
Осъдил е "КЕЙ ЕНД EC
ЕНЕРДЖИ 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул.
„България" № 51 Б, ет. 4, да
заплати на "Енерго-Про Прoдажби" АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул.
"Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г сумата от 11 580
лв./единадесет хиляди петстотин и осемдесет/ лева, представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство: Решението е постановено
при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. Триадица № 8, в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, на основание чл. 220, вр. с чл. 219, ал. 1 от ГПК.
В
жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на материалния
и процесуалния закон, както и поради необоснованост.
Твърди
се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията
дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е
налице висящо преюдициално производство-висящо производство по проверка за
законосъобразност на Решение № СП-5/28.03.2019год., до приключване на което
делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните
изводи на съда са основани на административен акт, който не е влязъл в законна
сила. За това счита, че процесуалните нарушения следва да бъдат отстранени от
настоящата инстанция, до окончатеното произнасяве от ВАС по обжалваното решение
по адм.д. № 4422/2019год. на АССГ относно законосъобразността на Решение СП-5.
Изложени
са съображения, че съдът е следвало да
се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г.
на КЕВР, което не е сторено с обжалвания акт.
Постановеното
решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото
не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху
механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е
въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се
заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми
или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори
и пазарни практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са
относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните,
начина на заплащане на произведеното количество енергия до измененията на
закона.
Твърди
се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП
-1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено при
липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение
е обявена и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да обсъди и
разгледа възраженията за незаконосъобразност на Решение СП – 5. Сочи се, че
решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в
производството възражения. Изразява становище, че собствената на ищеца централа
юридически е възможно да попада под двете групи производителина ел.енергия,
работещи в рамките на една календарна година, а именно -попада в групата на
тези, работещи до 2 250часа. , както и над 2 250ч. Това разбиране е
било ясно и между страните, които са уговорели в чл.16 ал.4 от Договора тази
възможност и приложението на двете преференциални цени.
По
същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в
пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т.,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд
е правилно като законосъобразно и
обосновано- постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Излага,
че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на
производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем
индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването
не спира изпълнението му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на
решението, нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се
дължи за количествата ел.енергия, произведени до достигане на размера на
нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на
решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново
основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново
решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия.
Неоснователно
е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по
реда на чл.17, ал.2 от ГПК. В тежест на ищеца е е да обоснове наличие на
предпоставките по чл.17 ал.2 ГПК, като доказателства в тази насока не са
представени.
В
обжалваното решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на
заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна
уредба, как същата изменена сключените договори. Изводите на съда за приложение
на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите
цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона.
По
същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и
присъждане на направените поделото разноски.
Третото
лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ст.ю.к. Д.П., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението е допустимо, правилно и
постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че не са
налице основания за спиране на производството, тъй като съобразно чл.13, ал.9
от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Решение СП
– 5/28.03.2019г. подлежи на изпълнение и има действие в отношенията между
страните. Оспорва твърденията в жалбата, че съдът не е изложил мотиви по
същество на спора и приложението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ. Твърди, че
спорният въпрос между страните е на каква цена следва да се изкупува от
ответника произведеното от ищеца количество ел.енергия след достигане на нетно
специфично производство от 2000 КВтч., установено в Решение СП-1/31.07.2015г.
Съдът е направил анализ на правната уредба, отчел е измененията на същата и ги
е отнесъл към процесните отношения. Правилен е и формираният извод, че
приложението на две преференциални цени в рамките на произведеното количество
ел.енергия, произведена от ВЕИ, не намира опора в закона. По преференциална
цена следва да се изкупуват само произведените количества енергия до достигане
на размера на нетното специфично производство, според вида на централата.
Разделянето на цените в две групи е наложено от различията в наличния ресурс на
първичен енергиен източник на различните производители, като страната условно е
разделена на две ветрови зони-Зона с пълни ефективни годишни на работа на
ветровите генератори до 2 250 часа
включителни и такава над
2 250часа..
Оспорва
и твърденията в жалбата, че съдът неправилно е приложил последствията от
отмяната на решение СП -1/31.07.2015г.Необосновано и в противоречие на закона е
твърдението на въззивника, че е допустимо преминаване на една и съща централа
от една преференциална категория в друга. Липсва основание за прилагане на две
тарифи спрямо един и същи производител в рамките на една и съща година.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
Настоящият
състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК. Относно становището за
спиране на производсвото пред въззивния съд: Съдът се е произнесъл по същото с
определението по чл.267 ГПК.
В проведеното о. с. з. от 02.06.2021 г., процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение. Претендира разноски, като прави и възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В подкрепа на изразеното
становище е представил и писмени бележки.
В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемото
дружество излага доводи за неоснователност на жалбите и моли за потвърждаване на решението.
Третото лице-помагач не е изразило становище.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:
Съдебното производство пред Варненския окръжен съд е
образувано по искова молба на
"КЕЙ ЕНД EC
ЕНЕРДЖИ 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез адв. О.Т., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 1035ЗЗ691, със седалище гр. Варна, с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми:
1.- сума в размер 114 940.18 лв., съставляваща цена за произведена и доставена,
но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г., заедно с
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на
предявяване на настоящия иск в размер на 33 939.18 лв;
2.- сума в размер 139 137.82 лв., представляваща цена на неплатена електрическа
енергия за месец ноември 2016 г., ведно със сумата от 41 084.25 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска, както
и законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
Претенцията на ищеца се основава на качеството му на собственик на вятърна
електроцентрала, състояща се от 2 ветрогенератора „ВГ 8“ и „ВГ 9“, инсталирани
в землището на гр.Каварна, с обща инсталирана мощност 4 000 КВ която е
присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия №
ДУА-371/17.08.2007-3062/17.08.2007-4018-ВГ-27.05.2008 г. от 04.03.2008
г. и сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 84 от 11.06.2009 г. №3054-2008-ПД-173-23.08.2010 от 22.09.2010год..
с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД и се основава на изменение на разпоредбата на чл.
31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди се, че с изменението
е било установено нетно специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени
преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Ищецът твърди, че за месец октомври 2016 г. е произвел и
доставил на ответника електроенергия в размер на 536,018 MWh, за която е издал Фактура № 102/14.11.2016 г. на
стойност 6 172,02
лв. с ДДС, като продажната цена по излишък на балансиращия пазар за
количеството възлизала на 9.5955 лв./МWh. Същата била приложима за произведена ел. енергия преди
достигане на 2 250
часа работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 kW мощност. През следващия месец
централата достигнала 2 250 работни часа, поради
което, ищецът издал на ответника Дебитно известие № 103/30.11.2016 г. към
Фактура № 102/14.11.2016 г. за сумата от 114 940.18 лв. с ДДС за количествата електроенергия,
произведени през м. октомври 2016 г. Сочи, че към настоящия момент дължимата
сума не била заплатена от ответника, който поради забавата си дължи обезщетение
по чл. 86 от ЗЗД в размер на 33 393.18 лв. за периода от 01.01.2017 г. до датата на
подаване на настоящата искова молба.
По отношение на втория иск твърди, че за месец ноември
2016 г.е доставил електроенергия на ответника в размер на 663,982 MWh, за която е издал Фактура № 104/30.11.2016 г. на
стойност 146 343.80
лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 463.982 MWh е 188.29 лв./MWh /приложимата цена за електроенергия, произведена преди
достигане на 2 250
часа работа и след достигане на 2 000 MWh нетно специфично прозиводство на електроенергия от
инсталиран 1 kW
мощност/, а за количеството от 200 MWh е 172.95 лв./МWh- преференциална цена за електроенергия, произедена след
достигане на 2 250
часа работа и преди достигане на 2 300 МWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW
мощност./ Ответникът е заплатил на ищеца единствено сумата от 7 205.98 лв, като останалата сума в размер на 139 137.82 лв. с ДДС останала дължима заедно с обезщетение за
забава в размер на 41 084.25 лв. за периода от 01.01.2017 г. до датата на
депозиране на исковата молба.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД: По делото не е налице спор относно
установената фактическа обстановка.
По
делото няма спор, че ищецът е производител на
ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана
мощност 4000 kW, състояща се от два броя генератори, която е присъединена
към електроразпр. мрежа, както и че ответникът в качеството си на краен
снабдител е задължен да изкупува произведената от първия ел.енергия по
преференциални цени, които се определят от КЕВР. Съответно цените, на които
производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или общ.снабдители не
подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Не
е спорно също, че по отношение на конкретното правоотношение за процесния
период относими се явяват преференциалните цени, определена с Решение Ц-10/30.03.11г., респективно решение
Ц-018/20.06.2011год. на ДКЕВР.
Не е спорно че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение-. по силата на Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 84 от 11.06.2009 г. между "Енерго- Про
Продажби" АД и "КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1" ЕООД. Безспорно е също, че
през месец октомври 2016 г. електроцентралата на ищеца е достигнала нетно
специфично производство от 2 000 KWh от 1 KW инсталирана мощност при работа до 2 250
работни часа.
През следващия месец – ноември 2016 г., процесната
електроцентрала надминала 2 250 работни часа, но без да е достигнат прагът от 2 300
KWh НСП. Поради това за произведента през месец октомври
2016 г. електроенергия от 536.018 MWh ищецът издал дебитно известие №
103/30.11.2016г. към фактура №102/14.11.2016 г. на стойност 114 940.18
лв. с ДДС, представляваща разликата между преференциалнта цена по т.8 от
Решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР и сумата по цена за излишък, като
счита, че за цялата произведена през
месец октомври 2016 г. ел. енергия му се дължи преференциална цена.
Безспорно е, че през месец
ноември 2016 г. ищецът е произвел и доставил на ответника ел. енергия в размер
на 681.362 MWh. За произведеното количество от 463.982 MWh
ищецът издал фактура № 104/30.11.2016 г. на стойност 121 953.17
лв. без ДДС, като продажната цена за това количество е преференциалната такава
по т.8 от Решение Ц-10 от 188.29 лв./MWh, а за остатъка от
200 000 МWh е приложена преференциалната цена по т.9 от Решение
Ц-10, а именно 172.95 лв./MWh.За произведеното количество от 17.380 MWh
ищецът издал фактура по приложима цена за излишък на обща стойност 218.07 лв.
без ДДС / 249.80 лв. с ДДС/, която е заплатена от ответното дружество и не е
предмет на спор.
Не се спори и по отношение на
факта, че цялото количество произведена през процесните месеци електрическа
енергия след достигане на НСП от 2 000 KWh е
платено от ответното дружество по съответната цена за излишък на балансиращия
пазар, определена от „ЕСО” ЕАД : за месец октомври 2016 г. ищецът е получил
плащане в размер на 6 172.02 лв. с ДДС за доставените 536.018 MWh.
За месец ноември 2016 г. ищецът е получил плащане в размер на 7 205.98 лв. с
ДДС за цялото произведено количество от 663.982 MWh.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
По
делото няма спор, че ответникът в качеството си
на краен снабдител е задължен да изкупува произведената от първия ел.енергия по
преференциални цени, които се определят от КЕВР. Съответно цените, на които
производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или общ.снабдители не
подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Не
е спорно също, че по отношение на конкретното правоотношение за процесния
период относими се явяват преференциалните цени, определена с Решение Ц-10/30.03.11г., респективно решение
Ц-018/20.06.2011год. на ДКЕВР.
Съгласно
измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.15г., е предвидено, че по
преференциални цени ще се изкупува само количеството ел.енергия до размера на
нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на
балансиращия пазар. Въведеното
редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по преференциални цени, е
обвързано с нетното специфично производство, съгласно решение на КЕВР, въз
основа на което те са определени.
Нетното специфично производство на електрическа
енергия е определено в пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, като средногодишното производство
на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР
за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди –
т.29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ. В пар.17 от ПЗР на ЗЕВИ е предвидено
задължение на КЕВР да приеме решение, с което да определи „НСП“ на ел.енергия
за отделните видове централи.
За това и в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ е прието Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР, с което се установява нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в Решение
№ Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР за вятърни електрически централи
работещи до, съответно над 2 250 часа. Съгласно т.2.7. от решението, нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР е определена
преференциална цена 191.00 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250
часа, е установено на 1 907 kWh. За ВяЕЦ
работещи над 2 250 часа, за които е
определена преференциална цена 173.06 лв./MWh, без ДДС, нетното специфично производство е установено в
размер на 2 139 kWh (т.2.8. от Решение №СП-1/31.07.2015).
По
делото не е налице спор, че с решение по адм. дело № 8493/2015 г. по описа на
Административния съд София - град, решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР по т.1.7.
е отменено. Съдебното решение е обжалвано като е потвърдено с решение по адм.
дело №14112/2018 по описа на ВАС, ІІІ отд.
Понеже
КЕВР както
се посочи е законово
задължена / с пар.17
от ПЗР на ЗЕВИ/, да
извърши отново установяване по същия административен ред на конкретен размер на
НСП, след решението на ВАС е постановено Решение №
СП-5/27.03.19г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015г. нетно специфично
производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение
№ Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение
№Ц-13/28.06.06г. С
Решение № 6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по
описа на Административен съд София град, решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на
КЕВР е обявено за нищожно. С решение № 1873/12.02.2021 год., постановено по
адм. дело № 2016/2020 ВАС е отменил решението на Адм.С - София
и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав,
като производствтото по обжалване не е
приключило и е висящо.
Постановеният административен акт се ползва с
предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал.9
ЗЕ. Предварителната изпълняемост означава, че административният акт се прилага,
независимо от предприетото обжалване. Понеже съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ обжалването не спира
изпълнението на решението, решението е породило своето действие между страните. Потенциалното увреждане на правата на адресатите на
индивидуалния административен акт, за което се твърди в
жалбата, е съобразена чрез предвиждане на нарочни
възстановителни мерки в чл. 301 АПК. Предварителната изпълняемост на
административния акт означава още, че когато последният има релевантно и
преюдициално значение за съда в гражданското производство, съдът е длъжен да
зачете законово предвидената му предварителна приложимост. Обжалването на
административния акт няма значение за регулираните с акта права, респ. не е
предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК
/така Определение № 442/30.07.2015 год. по ч.т.д.№ 1386/2015 год. на Второ
т.о., ВКС/. Следва
да се отбележи, че по време ва административните производство, по обжалване на
Решение СП-5/27.03.2019год. на КЕВР, в
изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, вр.чл.31 ал.5 т.1 от ЗЕВИ, с Решение №
СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г. нетно
специфично производство на ел.енергия в размер на 1907 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта
по т.7 е определена преференциална цена
в размер на 191 лв./М Wh за вятърни
електрически централи работещи до 2250ч.: С Решение № СП-2 от 15.10.2020год. на КЕВР, е
установено, считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на ел.енергия
в размер на -2139 kWh, въз основа на което в Решение №
Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта по т.8 е определена преференциална цена в размер на 173,06лв. за
вятърни електрически централи работещи над 2250ч. Решенията
следва да бъдат взети в предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Предвид
предварителното изпълнение на решенията на КЕВР, следва да се направи извод, че
същите са породили своето действие между страните. От изложеното следва да се
направи извод, че с Решение №СП-1 и СП-2/15.10.20г. на КЕВР е определено
нетното специфично производство на ел. енергия, която е в определен размер на 1907 kWh, за която е определена преференциална цена от 191лв., за вятърни ел.
централи, работещи до 2 250часа и в размер на 2139 kWh, за централи работещи над 2250часа.
Следователно, и с това решение, КЕВР е определил нетно специфично
производство, респективно, към настоящият момент това въведено ограничение е
действащо и следва да бъде взето в предвид в отношенията между страните.
Твърденията във въззивната жалба за нищожност на
Решение № СП-5/27.03.2019 г. не следва да бъдат разглеждани по същество, тъй
като евентуалната отмяна на акта няма да доведе до възникването на основание за
изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови ново
стабилно решение за обоснован със съответната цена лимит. Такова основание ще
възникне само ако след евентуална отмяна на Решение № СП-5 от 28.03.2019г.,
КЕВР издаде нов законосъобразен акт, с който лимитът от 2000 квч се увеличи. Както
се отбеляза, с Решение №СП-1 и СП-2/15.10.20г. на КЕВР е определено нетното
специфично производство на ел. енергия, която е в определен размер на 1907 kWh за централи, работещи до 2 250 ч. годишно-т.е лимитът не е увеличен.
В допълнаение,
следва да се отбележи, че в
постановеното решение № 1873/12.02.2021 год. по адм. дело № 2016/2020 год. ВАС
са формулирани нарочни изводи за валидност на постановения акт, които
настоящият състав напълно споделя
Поставя се във въззивната
жалба в каква категория е и централата на ищеца, като се сочи, че не е налице
разграничение и една ВЯЕЦ може да работи е в двете категории.
Съдът
намира, че с оглед на доказателствата по делото, ВЯЕЦ на ищеца попада в
категорията централи, работещи до 2 250часа.
Не е спорно, а и самият ищец твърди, че
произведената ел.енергия винаги е била заплащана по единична цена от 188,29
лв./МВтч. Относно произведената ел.енергия през 2016год. също се твърди, че до
достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника
електрическа енергия по цена от 189,29 лв./МВтч - преференциална цена,
утвърдена c т. 7 от Решение № Ц-018/30.03.2011г. на КЕВР,
като същата се отнася за централи, работещи до 2 250часа работа. Освен това, самият ищец не твърди, а и не
ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на
първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над
2250часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би била
определена на 173,06лв/Мвтч. Напротив, от представените са доказателства следва
че ВЯЕЦ на ищеца е в категорията, работещи до 2 250часа. В този смисъл са
и издадените от страната фактури, представени с исковата молба, както и
отбелязванията в чл. 18, ал.3 от договора, цена, която е определена за
централи, работещи до 2 250 годишни часове работа. . За тези централи се
отнася и НСПЕ, използвано от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по
т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. .2000
kWh, по която цена са издавани и фактурите от ищеца. Същото е определено както
в отменената по съдебен ред т. 1. 7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР,
така и в диспозитива на Решение № СП-5/27.03.2019 г. За това, следва да се
направи извод, че по сключения договор за изкупуване, страните са се съгласили
ВяЕЦ на ищеца да е в категорията централи, работещи до 2 250 часа работа.
Предвид това следва да се направи извод, че централата на ищеца е от
категорията, работещи до 2250часа, при
която преференциалната цена е определена на 189,29лв./Мвч.
Относно
основния предмета на спора, съдът съобрази следното: Основният предмет на спора пред въззивната инстанция е сведен до това
как следва да се определи размера на дължимата цена за произведената ел.
енергия с оглед Решение СП-5/27.03.2019 г. и Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР /в
необжалваните части/, /респективно Решение №СП-1 и
СП-2/15.10.20г. на КЕВР/, с
които са определени две различни количества на НСП според пълните ефективни
часове на работа на вятърната централа. Поставя се и въпросът дали по отношение
на една и съща ВяЕЦ в рамките на една календарна година са приложими и двете
тарифи при промяна в пълните ефективни часове или спрямо една централа в
рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане
размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. В конкретиката на
казуса правният въпрос е каква е цената на електроенергията след достигане на
2250 ефективни годишни часове на работа на централата, но преди реализирането
на 2300 КВтч нетно специфично производство – при цена за излишък на
балансиращия пазар или по цената, визирана в т.9 от Решение Ц – 10/30.03.2011
год. По така поставените въпроси, съдът съобрази
следното:
Становището на ищеца, поддържано и
във въззивната жалба, че съгласно Решение СП-1-т.1.7, преди достигане на 2 250
часа работа, за произведената енергия следва да бъде приложена преференциалната
цена в размер на 188,29лв./МВ/ч-т.8 от Решение Ц-010/, а след достигане на
2 250ч., но преди достигане НСП от 2 300 kWh, следва да се прилага втората преференциална цена от 173,06лв. /т.е по
т.9 от решение Ц-10/. За това ищецът е издал дебитно известие за
м.октомври 2016год. на стойност раликата между цената за излишък по
балансирания пазар и преференциалната цена по т. 8 и фактура за м.- ноември, на
съответната преференциална цена. Или,
становището на ищеца е, че след влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ от 24.07.2015 г., че до следващите 2 250 пълни ефективни
годишни часове на работа на електрическата централата, произведената
електрическа енергия следва да се изкупува също по преференциална цена от
188,29лв. т.е.-по т-8 от решение Ц-10, а за последващите количества-цената по
т.9 от същото решение. Ищецът се обосновава с чл.18 от сключения договор за
изкупуване. Съдът не споделя това становище, поради следните съображения: Дори и да се приеме, че първоначално по сключения договор, страните по спора са договорили заплащане на
изкупуваната ел.енергия от ищцовата ВяЕЦ по двете преференциални цени, то след
влизането в сила на изменената редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ от 25.07.2015г.,
сочените договорни уговорки следва да се считат отменени, тъй като противоречат
на въведеното с изменението на закона ограничение за изкупуване по
преференциална цена до определено НСП за отделните категории централи.
Разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., на общо основание
намира приложение както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат
сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми,
изключващи действието му от определени заварени правоотношения.
В
мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани
само онези количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на
КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните.
С оглед на горното, становището на дружеството производител за
едновременно приложение на две преференциални ценови категории за календарната
година, съответно при работа на електрическата централа до и над 2250 ефективни
часове, е неоснователно. Същото не кореспондира с горепосочената цел на ЗЕВИ.
Този извод е съобразен освен с посочените мотиви към законопроекта за изменение
на ЗЕВИ и със самата разпоредба на чл.31 ал.5 ЗЕВИ, според която както беше
посочено, обществения доставчик изкупува произведената електрическа енергия от
ВЕИ по:
1.по преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия..
2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи
производството по т.1. Видно е, че
разпоредбата е ясна-съобразно т.2.7 от СП-1/2015год. с която е установено
Нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в т.7 от Решение № Ц-18/20.06.2011год. на КЕВР
от 188,29лв./МWh за централи работещи до 2250часа. Видно
е, от СП-1/2015год., че за всеки вид производител на енергия от ВЕИ, е
определен конкретен размер на НСП, т.е. не може производител на ел.енергия, да
има повече от един определен размер на НСП.
Следователно,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е
2 000 kWh.
Направените изводи са съобразени и с изложение съображения в
Определение № 375/14.06.2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 569/2018год. и
Определение № 643/16.11. 2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 1454/2018год. на
ВКС.
С оглед на гореизложеното, по преференциални цени от
188,29лв. подлежи на изкупуване тази
произведена ел.енергия от централата на ищеца, до достигане НСП от 2000 kWh. Не е спорно, че централата е достигнала НСП през м.10.2016., поради което и произведената
ел.енергия до достигане на НСП следва да се изкупи по преференциална цена от
188,29лв. kWh. Няма спор, че цялата произведена
до достигане на НСП ел.енергия е заплатена от ответника по посочената
преференциална цена, а останалото произведено количество за същия месец, а и
след това-за м.ноември 2016год., подлежи на изкупуване по цени
за излишък на балансирания пазар, съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ, което е сторено от
ответника. Този извод е в съответствие с разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и
Решение № СП-5/28.03.19г., както и новоприетите Решения №№ СП-1 и
СП-2/15.10.2020год. на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба към
централите на ищеца.
Относно
оплакването за неупражнен от съда инцидентен съдебен контрол върху решение
СП-5/28.03.2019год.: При разглеждане на искането от настоящата инстанция, съдът
намира същото за ирелевантно за спора, поради следното: Както се посочи
по-горе, основният спорен по делото въпрос е дали по отношение на една и съща
ВЯЕЦ, в рамките на една календарна година е приложима само едната определена
преференциална цена до достигане размера на НСП-респективно за централи до
2 250часа годишна работа и работещи над 2 250 часа, или спрямо една
централа в рамките на една календарна година са приложими двете тарифи на
преференциалните цени и съответно двете определени количества на НСП. Следва да
се отбележи, че признаването на Решение СП-5 за незаконосъобразно и следващото
от това незачитане на правните му последици, не би дало отговор на този въпрос.
Предвид изложеното, съдът намира за ирелевантно за настоящия спор, инцидентното
произнасяне по реда на чл.17 от ГПК валидността на Решение СП-5 на КЕВР, като в
подкрепа на този извод е и приемането на последващи решения –СП-1 и СП-2.
За
това следва извода, че с цитираното Решение № СП-5/28.03.19год. на КЕВР,
респективно приетото впоследствие Решение № СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е
установено, считано от 31.07.2015г. т.е. действиятя на решенията обхващат и
процесния период и са произвели своите действия между страните. Респективно
имат обвързващ характер между страните и определеното с решението НСП от 1907 kWh, въз основа на
което е определена преференциална цена за ВЯЕЦ, работещи до 2250часа по т.7 от
Решение № Ц-18/20.06.2011год. на КЕВР за централата на ищеца. Следователно, с
решението е определено и преференциалното количество ел.енергия, която следва
да бъде изкупено от централата на ответника, на цената, определена в т.7 от
Решение № Ц-18/2011год. С други думи, произведената ел.енергия до достигане на НСП следва да
се изкупи по преференциална цена от 188,29лв.МWh, а
останалото произведено количество ел.енергия след достигане на НСП подлежи на
изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар,
съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ.
Между страните няма спор, че до достигане на НСП
тветникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е
заплатил количествата ел.енергия по преференциални цени, а останалите-по цена
за излишък, нито е налице спор относно произведеното количество ел.енергия,
както и относно размера на дължимата цена за излишък. С оглед на горното,
настоящият съдебен състав намира, че произведената от ищцовото дружество
електрическа енергия за м. октомври и ноември 2016 г. е надлежно заплатена.
С
оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава за периодите по исковата
молба, както и за присъждане на законна
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задълженията. Предвид направения извод, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Разноски:
На основание чл.78 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение. Същите се претендират съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 7 404лв. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба №
1/2004 г., възлиза на 8094,03 лева без ДДС, поради което възражението за
прекомерност следва да се остави без уважение. На въззиваемата страна следва да
се присъди сумата от 7404лв. представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260241 от18. 09.2020 г. постановено по т.д. №
1977/2019год. по описа на ВОС-Т.О.
ОСЪЖДА "КЕЙ ЕНД EC
ЕНЕРДЖИ 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул.
„България" № 51 Б, ет. 4, да
заплати на "Енерго-Про Прoдажби" АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул.
"Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г сумата от 7404
лв./седем хиляди четиристотин и четири / лева, представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството
на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.