РЕШЕНИЕ
№ 588
гр. Ямбол, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ямбол, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20212330103976 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на Д. В. Л. от гр. Я., К. А.
К. от гр. Я. и Ц. Д. В. от гр. Я. против С. П. С. от гр. Я., с която молят на
осн.чл.32, ал.2 от ЗС да се разпредели между страните правото на ползване
върху Поземлен имот с пълен идентификатор №87374.541.92 по КККР на
гр.Я., с административен адрес на имота: гр.Я., ***, вид на територията
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ от 344
кв.м., стар номер 3461, кв.48, при граници на поземления имот: имоти с
идентификатори №87374.541.90, №87374.541.91, №87374.541.93 и
№87374.541.94.
Ищците твърдят, че са собственици на жилищна сграда с идентификатор
87374.541.92.3, построена в поземлен имот с идентификатор №87374.541.92
по КК на гр.Я.. Д. В. Л. е собственик на етаж първи от процесната сграда, К.
А. К. - на трети етаж и Ц. Д. В. - на втори етаж. Твърдят, че помежду си
тримата нямат никакви спорове по отношение ползването и владеенето на
поземления имот, но такива имат с ответника С. П. С., който е придобил
жилищна сграда с идентификатор №87374.541.92.1, построена в същия
гореописан поземлен имот. Сочат, че С. С. има право да ползва 1/2 идеална
част от поземления имот, но към настоящия момент същият незаконно е
построил други сгради в имота без строителни книжа, без тяхното съгласие
или това на общината. Незаконните сгради са заели почти изцяло дворното
място и правят същото неизползваемо, като те са заградени така, че почти не
е останало празно дворно място за преминаване до собствените им жилища.
1
Освен това С. С. ползва дворното място за паркинг на автомобила си, като
лишава от тази възможност другите собственици, които също имат
автомобили. Това е породило правният им интерес за водене на производство
по смисъла на чл.32, ал.2 ЗС.
Сочат, че когато в общото дворно място всеки от съсобствениците
притежава в индивидуална собственост отделен жилищен обект,
разпределението на ползването на терена следва да отговаря на следните
изисквания: осигуряване на всеки съсобственик на достъп до жилището му и
до складовите помещения към него; дял от мястото, съответстващ на
притежаваните идеални части; излаз на улицата за всеки дял (Решение №
1798/29.11.99 г. по гр.д. № 584/99 г. на ВКС, IV г.о.)
Твърдят, че въпреки проведените разговори не могат да постигнат
консенсус относно общото ползване на поземления имот, затова предявяват
иска по чл.32.ал.2 ЗС, като съдът с решението си разпредели законосъобразно
правото им на ползване.
Считат, че предявеният иск е допустим и основателен, т.к. всички
съсобственици в него притежават самостоятелните си обекти/сгради въз
основа на отстъпеното право на строеж, с което право на строеж не
придобиват собственост върху терена. Позовават се на съдебна практика,
според която в случаите когато етажните собственици не са собственици на
дворното място, или не са единствени съсобственици на дворното място,
разпределението на правото на ползване върху дворното място може да стане
само по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС, тъй като етажните собственици не могат да
вземат решение за начина на ползване на мястото, което не е обща част. а е
съсобствено. В т.см. е Решение № 661/02.11.2010 г. погр.д. 1437/2009 г. на
ВКС, II г. о.
Претендират се за присъждане на направените разноски.
В хода на съдебното дирене молбата се поддържа в първото и второто
съдебни заседания. В последното страните не се явяват и не изразяват
становище по кой от вариантите ,предложен от СТЕ желаят да се извърши
разпределението.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който счета предявения иск за допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че ищците са съсобственици в жилищна сграда с
идентификатор № 87374.541.92.3, а ответникът е собственик на жилищна
сграда с идентификатор № 87374.541.92.1 и двете построени в общински
имот с идентификатор № 87374.541.92.
Оспорва изцяло въведените в исковата молба твърдения, че ответникът
е строил каквито и да било други сгради в имота. Същият е придобил
собствеността върху жилищата сграда от баща си във вида, в който същата е
придобита от неговия дядо през 1961г. Освен жилищната сграда на ответника
и жилищната сграда на ищците в дворното място се намира и външната
2
тоалетна към жилищната сграда на ответника, която е построена заедно с
построяването на къщата.
От придобиването на собствеността върху жилищната сграда от дядото
на ответника до настоящия момент, дворното място се ползва по един и същ
начин, както е определен в Договор от 12.04.1961 г. с приложена към същия
скица. Според него така определеният начин на ползване е най-целесъобразен
и към настоящия момент.
Оспорва твърденията, че незаконните постройки са заели изцяло
дворното място и правят същото неизползваемо.
Твърди още, че ищците не са правили никакъв опит да разговарят с
ответника за каквото и да било.
Сочи, че в дворното място е налице единствено тЕ. ограда от стената на
външната тоалетна до стълбището на жилищната сграда на ответника, която е
с дължина около 2 метра и която лично първият ищец, заедно с бащата на
ответника са направили заедно след събарянето на съществуваща постройка -
гараж.
Освен това твърди, че от придобиването на собствеността върху
жилищната сграда до миналата година ответникът и съпругата му са живели в
чужбина и не са извършвали никакви строителни дейности, не са изграждали
никакви постройки и по никакъв начин не са пречили на ищците да ползват
както поискат дворното място.
С оглед принципното правилото, че собственикът на построена в имота
сграда има право на основание чл. 64 от ЗС да се ползва от земята само,
доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение, счита, че ползването на дворното място следва да бъде
разпределено на две, с оглед обслужването на двете построени жилищни
сгради в имота, като се съобрази и правилото, че когато всеки съсобственик
притежава различна застроена площ спрямо притежавания от него дял в
мястото, разпределянето за ползване на незастроената част от терена се
извършва по правилото, че съсобственикът с по-голяма застроена площ
получава за ползване по - малка свободна площ и обратно - притежаващият
по - малка застроена площ получава в дял по - голяма свободна площ
(Решение № 1603/11.10.99 г., по гр. д. № 395/99 г. на ВКС, IV г.о.).
В процесния случай, ищците притежават по-голяма застроена площ -
103 кв.м., а ответникът - 60 кв.м. застроена площ, като на ищците е
предоставена даже възможността да ползват повече от полагащата им се
площ.
С оглед на това моли да бъде отхвърлен искът като неоснователен и
недоказан. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител изтъква, че той по никакъв начин не възпрепятства и пречи на
ползването на дворното място от страна на ищците, поради което искът е
неоснователен. Алтернативно заявява, че разпределението следва да се
3
извърши по предложения вариант 2 от приетото заключение. Претендира да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ищците са депозирали писмено становище по отговора, с което
заявяват, че представеният договор не прехвърля права на собственост, като
формата за това не е спазена и не следва да има действие и по отношение на
разпределеното право на ползване.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното:
Съгласно нотариален акт № ***, т. ***, д.***/1961 г. на Районен съд Я.
на Д. В. Л., В* А* Л. и К* П. К* е отстъпено право да построят жилищна
сграда по вид и размери дадени им от КОБ на ГНС Я. върху сънаследствен
имот дворно място находящо се в гр. Я., съставляващо парцел ***, кв. *** по
плана на гр. Я., целия от 320 кв.м.
при граници: ***, С.К.Б., М.Н.Б., С.Д. Л., Д. Р.Д. А.С.Я. и Р. Д. Д.
Съгласно нотариален акт № ***, т. *** д. ***/1961 г. на Районен съд
Я. П. С. П. придобива собствеността върху една масивна жилищна сграда в
дворно място на ***, цялото от 336 кв. м. съставляващо***, кв. ***по плана
на гр. Я., при граници:***", Д. Р. Д., Р. Д., А. С. Я., С. Д. Л., С. и М. К. Б. с
правото на купувача да ползва1/2 ид. ч. от дворното място от границата на С.
Д. Л. с право на вход на улица *** към границата на Д. Р. Д. с ширина 2 м.
Съгласно нотариален акт № *** т. ***, д. ***/1974 г. на Районен съд
Я. П. П. С. придобива собствеността върху първия жилищен етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда, построена към вътрешната част на дворно място
цялото от 336 кв. м. съставляващо *** кв. *** по плана на гр. Я., при граници:
***, Р. Д. Д. Д., А. Я., С. К. Б., С. и М. Б., Н. Б.. Предмет на сделката е само
жилищния етаж, без дворното място с право да ползва 1/4 ид. ч. от дворното
място от към ***от към границата с Д. Д.
Съгласно нотариален акт № ***, т. ***, д. ***/1978 г. на Районен съд
Я. Ц.Д.В. и К.П.В. чрез замяна придобиват правото но собственост върху
следния недвижим имот: втория етаж от масивна жилищна сграда състоящ се
от три стаи, хол, кухня, сервизни помещения, избено помещение, таванско
помещение, с отстъпено право на строеж 1/3 от 108 кв. м. построена в парцел
***, кв. *** по плана на гр. Я. при граници: *** С.К.Б., М.Н.Б. Н.Б., Д. и Б. Л.,
А.Д. Р.Д., Д. Д.
Съгласно нотариален акт № ***, т. ***, д. ***/1981 г. на Районен съд
Я. Д. В. Л. придобива чрез дарение правото на собственост върху дворно
място, цялото с площ 118 кв. м. ведно с построената в него жилищна сграда с
площ от 103 кв. м. върху отстъпено право на строеж в парцел***, кв. *** по
регулационния плана на гр. Я. при граници: ***, А.Д., Р.Д., жилищен
комплекс, Д. и Б.Л., М. А. и С. К. Б.
Съгласно нотариален акт № ***, т. ***, д. ***/1988 г. на Районен съд
Я. Д.Ц. В. придобива чрез покупко-продажба правото на собственост върху
4
втори етаж от жилищна сграда състоящ се от три стаи, хол, кухня, сервизни
помещения, избено помещение и таванско помещение с отстъпено право на
строеж, 1/3 ид ч. от 108 кв. м. постройка в парцел с планоснимачен
номер***в кв. *** по плана на гр. Я. при граници: ***, А.Д., Р.Д., Д. Д., Д.К.,
Д. и Б.Л., Н. С., М. Т., Е. С., Н.Б. и К. Б.
Съгласно нотариален акт № ***, т. ***,д. ***/1997 г. на Районен съд
Я. П.К. и А. К.придобиват чрез дарение правото на собственост по 1/2 ид. ч.
равни идеални части -1/2 за всеки един от тях върху апартамент, находящ се в
гр. Я., ***, представляващ трети етаж от масивна жилищна сграда, състоящ се
от три стаи, вестебюл, кухня и сервизни помещения, 1/3 от избените
помещения в югозападната част от сградата, със застроена площ 103 кв. м. 1/3
от таванско помещение и 1/3 върху отстъпеното право на строеж цялото от
320 кв. м., съставляващо имот в парцел ***, кв.*** по плана на гр. Я., при
граници: ***, наел. Н.С.. Я, Д. и Б.Л. и Н. С. Б.
Съгласно нотариален акт № ***, т.*** д. ***/2001 г. на СП ПРИ
Районен съд Я. П.П. С. придобива собствеността върху втори етаж с площ 66
кв. м. от масивна жилищна сграда находяща се в гр. Я., *** и второстепенна
сграда с площ 6 кв. м., построена в дворно място цялото от 336 кв. м.,
съставляващо имот с планоснимачен номер ***, кв. *** по плана на гр. Я.,
заедно с правото на купувача да ползва 1/4 ид. ч. от това дворно място, с
право на излаз на ***" от към имота на Д. Р. Д.
Съгласно нотариален акт № ***, т.***, д. ***/2006 г. на СП при
Районен съд Я. К. А. К.К. придобива чрез дарение правото на собственост
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.541.92.3.3
съставляващ апартамент с площ 103 кв. м. състоящ се от се от три стаи,
кухня, вестебюл и сервизни помещения, представляващ трети етаж от
масивна жилищна сграда с идентификатор 87374.541.92.3, която сграда
попада н поземлен имот с идентификатор 87374.541.92 в кв. *** парцел ***
по плана на гр. Я. ведно с 1/3 от избените помещения в югозападната част от
сградата, 1/3 от таванско помещение и 1/3 върху отстъпеното право на строеж
при граници: под обектна ет. № ***.
Съгласно нотариален акт № ***, т.***, д. ***/2013 г. на СП ПРИ
Районен съд Я. С. П. С. придобива собствеността върху жилищна сграда-
двуетажна с идентификатор 87374.541.92.1 с площ 60 кв. м. построена въз
основа на отстъпено право на строеж върху поземлен имот с идентификатор
87374.541.92 с площ 344 кв. м. находящ се в гр. Я., *** заедно с правото на
ползване на 1/2 ид. ч. от поземления имот, от към ***с право но изход на ***
при граници: ПИ № 87374.541.94, ПИ № 87374.541.93, ПИ № 87374.541.91,
ПИ № 87374.541.90 и ПИ № 87374.541.66.
Представено е удостоверение ***-25.02.1961г. за признато право на
строеж върху държавно дворно място на Градски народен съвет-Я., с което
наследниците на А.Д.Л. са признати за собственици на постройките в
държавно дворно място, парцел *** от квартал *** по плана на гр.Я., общо
5
застроено и незастроено от 320 кв.м.
За поземления имот с идентификатор 87374.541.82 е представена
скица № ***08.08.2016г. на СГКК-гр.Я., според която , същият е с адрес:
гр.Я., ***, с площ от 344кв.м., с предназначение-урбанизирана и начин на
трайно ползване-ниско застрояване при съседи: ПИ 87374.541.94,
87374.541.93, 87374.541.91, 87374.541.90, 87374.541.66.
В подкрепа на възраженията си ответника е представил договор от
12.април 1961год. Сключен между продавачита Д. Д. И., Д. А. Л., В. А. Л. и Я.
А. К. и купувача П. С. П., с който продавачите са продали на купувача едно
дворно място, находящо се в гр.Я., цялото от 336 кв.м., парцел ***, кв***,
заедно с цялата масивна къща, при ползване на имота, така както е посочено
по скицата, фигурираща на стр.2 от договора, на която е посочено коя част от
двора щесе ползва от продавачите и която от купувача, както и входа на
прадавачите и купувача към дворното място.
Този начин на разпределение не се различава съществено от
вариантите, които е разработило вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза. Според заключението сграда с идентификатор
87374.541.92.3 и сграда с идентификатор 87374.541.92.2 не съществуват на
място.
В имота има изградени без да са отбелязани върху кадастралната карта,
още от ответника С., масивна стопанска сграда с размери 2.60 м. на 2.85 м.,
навес с размери 1.50 м. на 3.00 м, разположен между стопанската и е
жилищната сграда, негова собственост на източната граница на имота, както и
навес в западната част на имота размери 2.60 м. на 3.10 м.
Новоизградените в имота сгради, които не са нанесени върху кадастралната
карта са нанесени на скиците, върху които са изготвени двата варианта на
ползвани.
Сградите които са собственост или изградени от ответника С. са оградени с
тЕ. мрежа и желязна прозирна врата. С оглед на това и начина по който са
ситуирани сградите в имота вещто лице е предложило два оптимални
варианта за разпределение ползването на имота, като е представил и скица за
всеки.
Видно, че и при двата вариант е възможно да се образуват по два дяла от по
172 кв. м. Описани са и коя от страните по делото коя част от имота ще
ползва.
Тъй като тримата ищци са собственици на обекти в сграда с идентификатор
87374.541.92.3 за тях и при двата варианта съм определил обща част ползване
от дворното място.
По делото бяха разпитани като свидетели Е. М. С.- майка на ответника
и С. Г. С.-съпруга на ответника. Същите заявиха, че от 1975 година не са
имали спорове кой коя част ще ползва от имота, като за последните 20 години
нищо не се променило в начина на ползване на имота. Преди 12-13 години
6
построили ограда, заради куче, което имали , но същата не пречила да
минават, за отключват или заключват. Оградата била изградена по границите,
както преди са я ползвали, като така построили оградата и вратата.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, според който,
ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е
вредно за общата вещ, съдът по искане на който и да е от съсобствениците
решава въпроса. По делото безспорно се установи, че страните имат изгради
сгради с отстъпено право на строеж върху общински имот, т.е. поземления
имот върху който е изградена собствеността на страните е общинска
собственост.
По делото не се касае за класически случай на съсобственост върху
дворното място,а за сътитулярство между страните на право на строеж върху
дворното място при равно участие в идеални части от това право в полза на
страните. Константната съдебна практика е приела,че разпоредбата на чл.32
ал.2 от ЗС е приложима и при разпределяне ползване на недвижим
имот,върху който е учредено право на строеж в полза на различни лица,респ.
последните са собственици на самостоятелни сгради или на самостоятелни
жилища в сграда,построени върху мястото.По силата на закона /чл.64 от ЗС/
всеки собственик на постройка върху чужд имот може да ползва
земята,доколкото това е необходимо за използване на постройката според
нейното предназначение.В този смисъл искането за разпределяне ползването
на процесния терен между суперфициарните собственици е
законообосновано.
Съгласно документите за собственост и отстъпеното право на строеж
страните имат следните права върху дворното място: ищците Д. В. Л., Ц. Д. В.
и К. А. К.- тримата общо имат 1/2 ид. ч. от правото на строеж, а ответника С.
П. С. - 1/2 ид. ч. от правото на строеж върху дворното място /поземления
имот/.
Константата съдебна практика на ВКС приема, че когато разпределение
ползването на недвижим имот вече е извършено по един от възможните
способи – договор между съсобствениците, решение на мнозинството или със
съдебно решение, допустимо е да се извърши ново разпределение при
промяна в обстоятелствата. Съгласно Решение № 97 от 10.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 866/2012 г., I г. о. съществено изменение в обстоятелствата,
допускащо извършване на ново разпределение, съставляват онези
обстоятелства, които са свързани с предназначението и състоянието на
съсобствената вещ (ново строителство или премахване на съществуваща
постройка, намаляване или увеличаване площта на съсобствения имот
вследствие регулационни изменения) или с обема на правата на всички
съсобственици (придобиване по давност на право на собственост върху
идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част по чл. 30, ал. 1
7
ЗН на трето лице, разпоредителни сделки между съсобствениците, в резултат
на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и пр.),
които правят извършеното реално разпределение несъответно на новото
фактическо положение. По делото такива не се установиха. В настоящия
случай, както от СТЕ, която съдът възприема изцяло като компетентно
дадена, така и от гласните доказателства, които съдът кредитира, като
непротиворечиви отчитайки близката им родствена връзка с ответника, се
установи, че между страните не е имало първо никакви спорове относно
ползването да дворното място /поземления имот/, както и че страните го
ползват по начина по който са се договорили техните праводатели с договор
от 12.04.1961 година. Нещо повече, установява се, че уговорения начин на
реално ползване е установен на място с построяването на вътрешна тЕ.
ограда от метална мрежа. А не се установява с тази ограда да са нарушени
правата на страните в съсобственосста. Въпросът дали е настъпила промяна
на обстоятелствата, при които е било извършено първоначалното
разпределение на реалното ползване, е не само по съществото на
материалноправния спор, а и по допустимостта на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Обстоятелството, че има изградени без да са отбелязани върху
кадастралната карта, още от ответника С., масивна стопанска сграда с размери
2.60 м. на 2.85 м., навес с размери 1.50 м. на 3.00 м, разположен между
стопанската и е жилищната сграда, негова собственост на източната граница
на имота, както и навес в западната част на имота размери 2.60 м. на 3.10 м.
не е съществено обстоятелство, т.к. са изгради в частта от ПИ обслужваща
неговия имот и не водят до друг начин на разпределяне на ползването на
терена. Възражението, че договора от 12.04.1961год. не е в нотариална форма,
не го прави недействителен досежно начина на уговореното в него
разпределение на ползване,т.к. за такова разпределение не е нужна специална
форма за действителност.
Следователно, като не е настъпила промяна в съществените
обстоятелства, при които е било извършено разпределението на реалното
ползване, то искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е недопустим. Предвид което и
производството по настоящото дело следва да се прекрати като недопустимо.
С оглед изхода от делото, ищецът няма право на разноски, а на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски по делото в общ размер на 600 лева, съгласно договор за правна
защита и съдействие..
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл.130 ГПК производството по гр.д. № 3976 по
описа на Районен съд Я. за 2021г., образувано по предявения Д. В. Л. ЕГН
********** от гр.Я., ***, К. А. К., ЕГН ********** от гр.Я., *** и Ц. Д. В.,
8
ЕГН********** от гр.Я., *** против С. П. С., ЕГН ********** от гр. Я.,***
иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС- за определяне начина на реално
ползване на Поземлен имот с идентификатор №87374.541.92 по КККР на
гр.Я., с административен адрес на имота: гр.Я., ***, с площ от 344 кв.м., стар
номер ***, кв.***, при граници на поземления имот: имоти с идентификатори
№87374.541.90, №87374.541.91, №87374.541.93 и №87374.541.94, като
недопустимо.
ОСЪЖДА Д. В. Л. , К. А. К. и Ц. Д. В., да заплатят на С. П. С. сумата
от 600лв. - разноски за производството.
Решението имащо характер на определение подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС Я. в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9