Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали
03.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кърджалийският районен съд в ………………публично заседание
на 12 декември……….…………………………………………
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Валентин Спасов
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря Диана Георгиева…….…….……….и в присъствието на
прокурора…………………………….…като
разгледа докладваното от
съдията…………………………АН д.№ 1110…………………по описа
за 2019 година,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 29-0000204/
15.10.2019г. на Началник ОО”АА” гр.
Кърджали, с което на А. ***, ЕГН **********, по т.1 му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лв., на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАПр,
като го преквалифицира по чл. 178в ал. 5 от ЗДвП
и му налага наказание "глоба" в размер на 500 лв. ПОТВЪРЖДАВА НП в
останалата му част-по т.2 „глоба” в размер на 200лв., наложена на основание чл.
105 ал.1 от ЗАПр.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Кърджали в четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
Районен съдия:
Производството е
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
- образувано по жалба на А. ***. на
Началник ОО”АА” гр. Кърджали, с което: 1. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАПр/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. - за това, че на 27. 09.
2019г. в гр. Кърджали, като водач лек таксиметров автомобил извършвал
таксиметрова дейност, без да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност - нарушение на чл. 31,
ал. 1, т. 8 Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
2. на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на чл. 45
т. 2 предл.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници,
извършено на 27.09.2019г. в гр. Кърджали.
С жалбата се
претендира отмяна на НП поради неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че към процесната дата жалбоподателят е бил психологически годен-
имал е УПГ, чиито срок бил изтекъл, както и че чл. 178в ал. 5 ЗДвП
предвижда наказание глоба в размер 500 лв. за водач, който извършва
таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или
товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
В съдебно
заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От
пълномощника на същия е постъпила писмена молба за даване ход на делото в
негово отсъствие, в което се преповтарят твърденията, изложени в жалбата, като
се прави искане за отмяна на атакуваното НП, или неговото изменяване с
приложението на чл. 178в ал.5 от ЗДвП.
Административнонаказващият
орган, представляван от началника, в съдебно заседание изразява становище за неоснователността
на жалбата.
По отношение на
фактите по делото:
Съдът, след като
обсъди възраженията срещу наказателното постановление и непротиворечиви
доказателства по делото, прие за установено следното като факти по делото:
На 27.09.2019г. в
около 14:30ч. в гр. Кърджали, на бул. България, пред спирката на автогара
„21век”, инспектори при областен отдел " АА " - Кърджали, извършили
проверка на управлявания от жалбоподателя таксиметров автомобил. При проверката
било установено, че жалбоподателят като водач на лек таксиметров автомобил
престоявал за изчакване на клиенти на спирка от редовните линии за обществен
транспорт.
При проверката
на представените от жалбоподателя документи било установено, че жалбоподателят
не разполага с валидно удостоверение за психологическа годност. Представя удостоверение
№ 330044 с валидност до 06.02.2019г.
За
констатираното на жалбоподателя е съставен АУАН за допуснати нарушения на: 1. чл. 31,
ал. 1, т. 8 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници,
2. чл. 45
т. 2 предл.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници,
подписан с възражение от жалбоподателя и въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
По отношение на
доказателствата:
Изложеното като
факти по делото се установява от непротиворечив доказателствен материал -
показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, чиито констатации и
показания не се оспорват от жалбодателя, представеното удостоверение за
психологическа годност по чл. 8 Наредба № 36/ 2006 г. МТ, издадено на
жалбоподателя на 06.02.2016г., валидно до 06.02.2019г, както и от останалите
документи, приобщени към административнонаказателната преписка по делото. Съдът
счита, че са налице достатъчно доказателства, от които следва категоричния
извод, че констатираното в хода на проверката нарушение е извършено и негов
автор е жалбоподателя. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели, които са извършили проверката. Те са нейни
безпристрастни извършители и всички констатации са вписани в АУАН, което са
удостоверили с подписите си.
От така приетото
за установено, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е
допустима като подадена в законовия седмодневен срок, от лице имащо правен
интерес да обжалва, тъй като срещу него е издадено НП. Тук следва да се
отбележи, че жалбодателят е санкциониран за две отделни нарушения, но в жалбата
и в писмената молба за даване ход на делото са изложени аргументи, касаещи само
първото нарушение.
При извършената
от съда служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същото
НП, както и при тяхното връчване съдът не констатира съществени нарушения на
материалния и процесуален закон. На нарушителя е предоставена законовата
възможност да възрази. Издателят на НП разполага с административна
компетенстост да издава НП, въз основа на Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Със
заповедта са му делегирани права в тази насока.
Разпоредбата на чл. 31,
ал. 1, т. 8 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
императивно задължава при управление на таксиметров автомобил водачът да носи
удостоверението си за психологическа годност. От своя страна разпоредбата на
чл. 18, т. 3 вменява задължение таксиметрови автомобили да се управляват само
от психологически годни водачи, съобразно наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че към момента на
извършване на проверката на 27.09.2019 г., жалбоподателят имал качеството
"водач" на таксиметров автомобил (тъй като е оборудван съобразно чл.
21 от Наредба № 34/1999 г.) марка "ДЕУ Матиз" с ДК№ К 6588 АТ,
използващ разрешение на Община Кърджали, включено в удостоверение за извършване
на таксиметров превоз № 11601, и че в превозното средство се е намирало
удостоверението за психологическа годност на водача, но същото било с изтекъл
срок. Съдът отбелязва, че водачът има задължение да носи със себе си
удостоверение за психологическа годност при управление на автомобила, което е
документ относим към психологическата му пригодност, така както изрично изисква
чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34/1999 г. Изпълнението на задължението
обективно е обусловено от наличността на този документ и от упражняваната от
водача върху него фактическа власт. Смисловото съдържание на нормата налага
извода, че неносенето на удостоверение за психологическа годност от водач на
моторно превозно средство, извършващ обществен превоз, е административно
нарушение по така подбраната правна квалификация само при наличие на издадено
такова удостоверение на водача в срока му на действие. В конкретния случай
категорично е установено, а това е и отразено като фактология в съставените акт
и наказателно постановление, че такъв документ бил издаден на името на
жалбоподателя и носен от него при проверката на 27.09.2019 г., но същият бил с
изтекъл срок на валидност на 06.02.2019 г. Така очертаното изпълнително деяние
в случая се субсумира под санкционната разпоредба на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП,
норма която въвежда санкция за водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без валиден документ за психологическа годност. Тази разпоредба,
доколкото е ясна и конкретна, и не препраща към подзаконов нормативен акт, се
явява непосредствено приложима за случая. Според настоящия състав деянието на жалбодателя
съответства от обективна и от субективна страна именно на тази норма, тъй като
е извършвал таксиметров превоз на пътници, но притежаваното удостоверение за
психологическа годност било с изтекъл срок на валидност. Нормата на чл. 178в ал. 5 е специална по
отношение на нормата, по която е наказан жалбоподателят, тъй като субект на
нарушението е водач, който извършва таксиметрови превози, а по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАПр
един от възможните субекти е водач на МПС, който извършва обществен превоз на
пътници, което е значително по-широко понятие по арг. § 1, т. 1 вр. т. 3 от ДР на ЗАПр.
Отделно от това подобно съотношение се разкрива и в сравнението между
диспозициите на двете норми – чл. 178в ал. 5 от ЗДвП
изисква удостоверение на психологическа годност, докато тази на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАПр
– на практика всички възможни документи, които следва да са редовно издадени на
лице, извършващо обществен превоз на пътници и/или товари. В подкрепа на
предходното е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП
се явява съответна на правилото за поведение, разписано в текста на чл. 18, т.
3 от Наредба № 34 г. Налице е неправилна квалификация на нарушението, което
вместо по чл. 178В, ал. 5 ЗДвП
е квалифицирано като такова по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП,
като двете норми се намират в съотношение на обща (чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП)
към специална ( чл. 178В, ал. 5 ЗДвП
), а специалната норма изключва приложението на общата.
В случая обаче
съдът намира, че не съществува пречка нарушението да бъде преквалифицирано от
такова по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАПр
в такова по чл. 178в ал. 5 от ЗДвП.
Това е така, защото се касае за напълно идентична фактическа обстановка,
възприета от съда и описана текстово в обстоятелствената част на НП – "...
при проверката не представя валидно удостоверение за психологическа
годност", нещо което е посочено напълно идентично и в АУАН, а също така
съвпада и изцяло с диспозицията на чл. 178в ал. 5 от ЗдвП, включително и с
използваната от законодателя глаголна форма. По този начин съдът не нарушава
забраната да предяви на наказаното лице нови фактически положения, надхвърлящи
предмета на административното обвинение по които жалбоподателят не се е бранил
до момента и в този смисъл правото му на защита по никакъв начин не се
нарушава. В случая не е налице разминаване между цифрово и текстово описание на
нарушението, което действително би довело до отмяна на обжалваното НП, защото в
обстоятелствената част на същото е посочено, буквално преповтаряйки го,
изпълнителното деяние по чл. 178в ал. 5 от ЗДвП,
изразяващо се в управление на таксиметров автомобил без валидно удостоверение
за психологическа годност, което означава както изначално неиздавано, а така
също и с изтекла валидност, както в настоящият случай. При това положение съдът
намира, че е налице хипотезата на чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК
и съдът следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като
преквалифицира нарушението по посочения начин и при налагане на по –
благоприятното за дееца наказание по чл. 178в ал. 5 от ЗдвП- "глоба "
в размер на 500 лв.
При това
положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като
бъде приложен друг материален закон.
С обжалваното НП
жалбоподателят е наказан и за нарушение на чл. 45,
т. 2, предл. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Чл. 45,
т. 2 от посочената наредба гласи, че на водача е забранено да
престоява за изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните
линии за обществен транспорт или на участък от пътното платно, при което се
създават затруднения за останалите участници в движението за изчакване на
клиенти;
По делото е
безспорно установено, а и не се спори, че жалбоподателят е водач на таксиметров
автомобил "ДЕУ Матиз", който на процесната дата бил паркиран и
обозначен като работещо такси на автобусна спирка. От показанията на разпитаните
свидетели се установи, че в процесния момент посоченият таксиметров автомобил с
водач – жалбоподателя, се намирал на бус лентата – на спирка на превозни
средства от редовни линии за обществен транспорт, находяща се на бул. "България"
пред автогара „21 ВЕК” в гр. Кърджали, като служителите на „АА” са го
наблюдавали около7-10 минути. Именно това обстоятелство станало и повод за
извършване на проверката. Показанията на тримата свидетели са дадени под страх
от наказателна отговорност, кореспондират помежду си, не се опровергават от
други доказателства, респ. не са налице основания същите да не бъдат
кредитирани.
Разпоредбата на
чл. 45, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ е категорична, че на
водачите на таксиметрови автомобили е забранено да престоява за изчакване на
пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен
транспорт, при което се създават затруднения за останалите участници в
движението за изчакване на клиенти.
В случая по
делото е установено, че таксиметровият автомобил е престоявал на спирката, с
което свое действие несъмнено фактически е създавал затруднения на движението
на автобусните линии предвид тяхната големина.
Правилно е била
определена в случая и санкционната норма, тъй като именно в чл. 105, ал. 1 от ЗАвП
се предвижда фиксиран размер на санкцията за извършено нарушение на чл. 45,
т. 2, предл. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници,
а именно "глоба" в размер на 200 лева.
Административно
- наказващият орган изцяло се е съобразил с размера на санкцията при
индивидуализиране на наказанието, поради което и пред съда не стои въпроса за
неговата евентуална завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът постанови решението си.
Районен съдия: