РЕШЕНИЕ
№ 1195
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330118837 по описа за 2021 година
Застрахователна компания “Лев Инс” АД е предявил против С.Б. В. установителен
иск по реда на чл.422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ
(отм.) за заплащане на сумата от 15 284, 55 лв., от които 10 000 лв. - представляващи
изплатено от ищеца в полза на М.А.А. застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпяно на **** ПТП, 510 лв.
– представляващи изплатено от ищеца на М.А.А. застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, както и 4 542 лв., представляващо застрахователно
обезщетение за лихва за забава, дължима на пострадалата за периода **** – *****, която
сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-
транспортното произшествие – **** , е управлявал лек автомобил „****”, модел „****“, с
peг. № **** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** от
**** по ч.гр.д. № ***** на РС-Пловдив.
Ищецът твърди, че на******, в **** часа, в гр. П., на бул. „****“, лек автомобил
„****”, модел „****“, с peг. № ****, управляван от С. Б. В., под въздействието на алкохол,
реализира ПТП, при което уврежда М.А.А., като причинява средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата, причинила мозъчен оток; контузия на гръдния кош;
порезни рани по лицето, както и охлузвания по лицето. Мозъчният оток и контузията на
гръдния кош довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Сочи, че с
Присъда № ***** по описа на РС - Пловдив, ответникът е признат за виновен за това, че при
нарушение на правилата за движение по пътищата, управлявайки моторно превозно
средство под въздействието на алкохол, е причинил средна телесна повреда на М. А. А..
Сочи се, че присъдата е потвърдена с Решение № ***, постановено по ВНОХД № ***** на
ОС – Пловдив. С Решение № ***** по описа на ОС – Пловдив ищецът е осъден да заплати
на пострадалата, на основание чл.266 (отм.) КЗ обезщетение за причинените неимуществени
1
вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането **** до
окончателното изпълнение на задължението, както и обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на 510 лв., като решението е постановено с участието на
ответника като трето лице – помагач. Твърди, посредством уточнителна молба, че на
основание издадения изпълнителен лист било образувано изп. д. №***** по описа на ч.с.и.
М. О., по което ищцовото дружество получило покана за доброволно изпълнение и
заплащане на сумата от общо 17 597, 57 лв., която сума била преведена по сметка на ЧСИ М.
О. на ***** По така изложените съображения счита, че е придобил право на регрес срещу
длъжника и моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът С.Б.В. с отговора на исковата молба оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва факта в полза на М.А. да е извършвано твърдяното от ищеца
плащане, като развива подробни съображения.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск с
правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е
заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено
застраховане, може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу
причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в
случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управлението на
моторно превозно средство след употреба на алкохол.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно
дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка
с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът – ответник да е управлявал
моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма.
Съдът намира, че в производството по делото кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника се установяват.
За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти –
противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и причинената вреда. Последният юридически факт,
завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да
претендира обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на
делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното.
Ответникът не оспорва, че всички правопораждащи спорното регресно субективно
право правнорелевантни обстоятелства са възникнали в обективната действителност, с
изключение на обстоятелството, чепо застрахователното обезщетение е изплатено в полза на
2
увреденото лице. Във връзка с това оспорване по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като според заключението на вещото лице, което е извършило справка в
счетоводството на „ЗК Лев Инс“ АД, с преводно нареждане от ****** ищцовото дружество
е наредило плащане на сумата в размер на 17 597, 57 лв. по сметка на ЧСИ М.О., като
основанието за плащането било изп. дело № *****. Доколкото изпълнителното дело е
образувано във връзка с успешно проведен пряк иск от увреденото лице М.А. срещу
застрахователя – ищец в настоящото производство, то съдът намира, че обстоятелството по
плащането на обезщетение на увреденото лице е безспорно установено в настоящото
производство.
От приложеното по делото Решение № ****** по н.о.х.д. № ***** по описа на
Окръжен съд – Пловдив, се установява, че със същото е потвърдена Присъда № ***** , с
която ответникът С. Б. В. е признат за виновен за това, че на *****, около 3,50 ч., в гр. П., на
бул. „****“, при управление на лек автомобил „***“, модел ****“ с рег. № ****, е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при което по
непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице – М.А.А. и В.С.Г., като
деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, а именно 0,97 на хиляда – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. първо и четвърто, б.
„А“, предл. второ вр. с чл. 1, б. „Б“ предл. второ, вр. с чл. 342, ал.1 НК.
По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
първо и четвърто НК - за това, че при управление на моторно превозно средство, е
причинил по непредпазливост телесни повреди на М.А.А. и В.С.Г., като деянието е
извършено в пияно състояние.
Причиняването на процесното пътно-транспортно произшествие от ответника при
употребата на алкохол, над допустимата за това норма, е установено с обвързваща
гражданския съд сила, доколкото с така постановената присъда ответникът е признат за
виновен за престъпно деяние, осъществено по непредпазливост, при утежняващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство – пияно състояние на дееца, което е
квалифициращ признак на престъплението и е установено от наказателния съд.
Следователно в производството по делото се установява, че процесното
произшествие е причинено виновно от водача С.Б.В., при допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП, при управление на моторно
превозно средство при концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, при което
е причинена телесна повреда на М.А.А..
От представената по делото застрахователна полица № ***** се установява, че към
момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие - ****, гражданската
отговорност на ответника по отношение лек автомобил „***“, модел „****“ с рег. №**** е
била застрахована при ищцовото дружество ЗК “****” АД по силата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По така изложените съображения, като прецени събраните в производството по
делото доказателства, съдът намира, че в обективната действителност са възникнали всички
кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на
делинквента, доколкото се установи, че последният виновно, при допуснато нарушение на
правилата, установени в Закона за движение по пътищата, при управление на лек автомобил
„*****“, модел „***“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
норма, е причинил по непредпазливост телесни повреди на М.А.А..
3
С Решение №***** по т.д. № ***** по описа на Окръжен съд - Пловдив ищецът „ЗК
Лев Инс” АД е осъден да заплати на М.А.А., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от М.А.А. неимуществени вреди –
болки и страдания, както и сумата от 510, 62 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, свързани със заплащане на операции, болничен престой, лекарства и
др., които вреди са резултат от претърпяното на ***** ПТП вследствие на травматични
увреждания от виновното противоправно поведение на С. Б. В. като водач на лек автомобил
„**** ****“ с рег. № ****, застрахован при „ЗК Лев Инс” АД.
Въз основа на подлежащото на изпълнение осъдително решение е издаден
изпълнителен лист от *****, на основание на който е образувано изп.д. № ******* по описа
на ч.с.и. М.О. с рег. № **** и район на действие О.с. – П..
В производството по делото С.В. е участвал като трето лице – помагач на страната на
застрахователя. Следователно същият, на основание чл.223 ГПК, е обвързан от мотивите на
решението, с което застрахователното дружество е осъдено на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) да заплати обезщетение в определения от съда размер, респективно не разполага с
възможността да оспори размера на вече присъденото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
По така изложените съображения съдът намира за установено, че заместващото
обезщетение за причинените на М. А. неимуществени вреди е в размер на сумата от 10 000
лв., а за причинените имуществени – в размер на 510 лв., като тези суми са заплатени по
сметка на съдебния изпълнител, ведно със сумата от 4 630, 84 лв., представляваща лихва,
дължима за периода ***** – *****., във връзка с образуваното за принудителното им
събиране изпълнително производство.
Следователно и във връзка с така установеното от фактическа и правна страна
предявеният иск за заплащане на сумата от 15 284, 55 лв. - заплатеното застрахователно
обезщетение е основателен.
По така изложените съображения предявеният иск следва да бъда уважен в пълния му
размер, като с оглед изхода на правния спора в полза на ищеца, и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство разноски в
общ размер от 702 лв., от които сумата от 352 лв. за заплатена държавна такса, 150 лв. за
внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските, сторени в заповедното производство, в размер на 352
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК иск с правно
основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) по отношение на С. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. „*****“ № ***, че „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А е носител на
паричните притезания, а именно: сумата от 15 284, 55 лв., от които 10 000 лв. -
представляващи изплатено от ищеца в полза на М.А.А. застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпяно на *****
ПТП, 510 лв. – представляващи изплатено от ищеца на М.А.А. застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди, както и 4 542 лв., представляващо застрахователно
обезщетение за лихва за забава, дължима на пострадалата за периода ***** – *****, която
сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-
4
транспортното произшествие – **** е управлявал лек автомобил „****”, модел „****“, с peг.
№ ****** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** от
*****по ч.гр.д. № ****** на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА С. Б. В. да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД сумата
от 702 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 18837/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, XXIII граждански състав, както и сумата от 402 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 14776/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5