РЕШЕНИЕ
№ 15265
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. Гражданско дело №
20221110139700 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН,
подадена от М. М. А. в лично качество и в качеството и на майка и законен представител на
децата й А. А. А. и М. А. А. срещу бившия й съпруг и баща на децата й – А. А. А. с
твърдения за извършено спрямо молителите домашно насилие.
В сезиращата молба е посочено, че от 2020 г. молителката и А. А. А. не живеят заедно в
едно жилище, но децата остават да живеят при бащата, като тя заплаща режийните разноски
и се грижи за домакинството. Твърди се , че на 19.07.2021 г. около 16.20 часа след
предварителна уговорка М. А. отива в жилището на ответника на адрес в гр. София, ж.к.
„Света Троица“ бл. 353, вх. Б, ет. 8, ап. 87, за да вземе децата и да ги води на море. След като
влиза в жилището забелязва негативното отношение на ответника спрямо нея, който започва
да я обижда и да проявява различни претенции към нея, като тя прави извод, че
психическото му заболяване – шизофрения, заради което преди години е лежал в А.ска
болница и самоволно е прекратил лечението, се е обострило. Тя се обажда на телефон 112 с
молба да изпратят линейка и за да предотврати по-нататъшен конфликт напуска
апартамента. След около час ответникът се обажда на молителката и заявява, че ще пусне
децата на море, тя отново отива в апартамента и отново той започва да й вика и да я обижда,
при което по-малкото дете А. се разплаква. Отново напуска апартамента и се обажда на 112.
След около час ответникът отново се обажда на молителката й я приканва да вземе децата,
тя отива в апартамента и той отново започва да я обижда, включително и да я заплашва.
1
Впоследствие се опитва да я удари, но безуспешно, защото тя своевременно се отдръпва,
след което я хваща за врата и се опитва да я събори на земята, децата се намесват и
физическата саморазправа е предотвратена. Обиждал я е и я е заплашвал с думите „Ще те
пребия, путко заспала“, „Ти си проста“, „Ти си тъпа“, „Ти си неадекватна и никога не си
знаела какво правиш“, „Мога да направя всичко с теб и никой никога няма да разбере“.
На 21.07.2022 г. детето М. се прибира в дома си и установява, че ответникът е пуснал
много силно музика, като го моли да я намали, за да не притеснява съседите. Тогава
ответникът започва да вика, крещи и да отправя заплахи към детето, хвърля срещу него
чаша, която се разбива в краката му. След това детето напуска жилището и отива в
апартамента на майка му.
На 20.07.2022 г. около 20 – 20.30 часа вечерта А. А. отива пред вратата на молителката и
започва да блъска по входната врата, да крещи, да я заплашва.
В открито съдебно заседание, проведено на 10.11.2022 г. М. А. А. и А. А. А. се явяват
лично, поддържат молбата за защита, подадена от майка им.
Пред съда А. А. М.в заявява, че родителите му са започнали да се карат, но той не знае
причината. Брат му М. му е споделил, че през юли 2022 г. баща му го е замерил с чаша.
Баща им често им се кара без причина, но по-често се карал на М.. Спомня си как баща му
казал на брат му да се маха, след което той се обадил на майка им и тя дошла в апартамента
да го вземе и баща му й посегнал, но М. го спрял. Баща му хванал майка му за врата, но М.
го спрял.
Пред съда М. А. А. споделя, че на 19.07.2022 г. баща му започнал да му се кара и да
хвърля чаши по него, хвърлил и телефона си. Не знае дали баща му се целил в него, но
чашите са се счупили и имало стъкла по пода, той не бил наранен физически. Спомня си, че
се обадил на майка си и казал, че баща му се държи агресивно, в това време брат му плакал.
Майка му дошла и искала да види по-малкия си син, а баща му я предупредил да не влиза,
защото ще я набие. Тя влезнала въпреки това и баща му я хванал в хватка, тогава той
разтърсил баща си, а баща му се вкопчил в него. Споделя, че баща му понякога има
агресивно поведение, но според него това е вследствие на болестта, поради което счита, че
баща му следва да се лекува. Споделя за изказвания на баща му как „той е Бог и ако го
хванат светът ще свърши“, как смята, че е всемогъщ, цитирал всевъзможни неща от
Библията, но ги преиначавал в негова полза.
Ответникът оспорва молбата, като твърди, че изложеното от молителката не отговаря на
истината.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
По делото е приложена и приета като доказателство декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която молителката М. М. А. е декларирала, че на 19.07.2021 г. посетила жилището, където
А. А. А. живеел с двете им деца, между тях възникнал конфликт, като ответникът агресирал
2
спрямо нея, викал й, обиждал я и се опитал да я нарани физически.
Приета като доказателство е справка от Дирекция „Национална система 112“, от която се
установява, че на 19.07.2022 г. към спешен телефон 112 от телефон ....... са постъпили
обаждания в 16.14 ч., 17.38 ч., 18.20 ч. и 19.04 ч. от лице, което се е представило като М. А..
По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Сердика, от който се установява, че след
раздялата на М. и А. А.и децата първоначално са избрали да останат да живеят в семейното
жилище, където живее баща им. Впоследствие след случило се пререкание с баща им през
юли 2022 г. се преместили да живеят при майка си. Емоционалната връзка с баща им е
запазена, детето М. отказва да общува с него, тъй като е афектиран от конфликта, но детето
А. се чува с баща си.
По делото е изготвен и социален доклад от ДСП-Красно село, социалните служители са
посетили жилището на сестрата на ответника, където той живее след претърпян от него
исхемичен инсулт. Там са заварили и детето А., което е заявило, че поддържа контакти с
баща си, така както и брат му.
По делото е постъпил доклад от проф. Миланова – началник на клиниката по психиатрия
към Университетска МБАЛ „А.ска“ ЕАД, в който е посочено, че А. А. А. е бил на лечение в
Клиниката по психиатрия при УМБАЛ „А.ска“ ЕАД в периода от 03.06.2014 г. до 20.06.2014
г., като му е поставена диагноза параноидна шизофрения. Изписан е с подобрение и
възстановени витални функции, с дезактуализирани психотични преживявания и
деклариращ желание за по-нататъшно проследяване от психиатър. Насочен е към
амбулаторен специалист за динамично проследяване на състоянието и му е предписано
медикаментозно лечение.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Г., който е кум на
молителката и ответника. Съдът намира дадените показания за обективни и достоверни,
доколкото свидетелят има преки наблюдения за отношенията на страните. Свидетелят
споделя, че отношенията между ответника и синовете му били нормални. Не е забелязал
конфликти в семейството на ответника и бил изненадан, когато А. и М. се разделили.
По делото е изслушана и приета съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена след като
ответникът по делото е получил исхемичен инсулт. Вещото лице е посочило, че според
Международната класификация на болестите след засягане на централната нервна система
по такъв начин диагностичното разглеждане на психичното състояние на А. А. може да бъде
отнесено към раздела: ограничени, включително симптоматични психични разстройства,
които включват спектър от различни психични състояния. При инсулт загиват неврони в
централната нервна система, които не могат да бъдат подновени, но е възможна
функционална компенсация – преструктуриране на запазени невронални мрежи. Към
момента на изготвяне на заключението подекспертният е в състояние след преживяване на
исхемичен мозъчен инсулт, персистираща левостранна хемиплегия, артериална хипертония,
бъбречно-каменна болест, дислипидемия, психоограничен синдром, като вероятният му ход
е към развитието на ограничена емоционална лабилност-астенно разстройство, по време на
3
клиничното наблюдение се регистрира емоционална лабилност. Вещото лице е посочило, че
към момента А. А. е в процес на възстановяване, като не отчита нарушение на
възможностите му да разбира свойството и значението на своите действия, няма данни за
наличието на психотични симптоми, които да повлияват върху неговото поведение и може
да ръководи постъпките си. Посочено е още, че възстановяването от мозъчен инсулт е
индивидуален процес, като в следващите месеци може да бъде оценен неврокогнитивния
статус на подекспертния.
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е поначало умишлен акт на извършителя – такъв, при
който той съзнава насилническия характер на действието си или допуска то да причини
вредоносен резултат. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде
преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи
една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който
съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към
датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване
на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането му
съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената
укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на конкретен акт на домашно
4
насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН и то в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Актове на домашно насилие преди конкретния процесен акт на домашно насилие и такива,
които го следват по време, могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да
се наложат по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Те обаче не могат да обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита.
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е поначало умишлен акт на извършителя – такъв, при
който той съзнава насилническия характер на действието си или допуска то да причини
вредоносен резултат. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде
преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи
една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който
съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към
датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване
на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането му
съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената
укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на конкретен акт на домашно
насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН и то в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
5
Актове на домашно насилие преди конкретния процесен акт на домашно насилие и такива,
които го следват по време, могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да
се наложат по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Те обаче не могат да обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита.
В сезиращата молба 25.07.2022 г. молителката М. А. е изложила твърдения за
извършения спрямо нея и синовете й – М. А. А. и А. А. А. актове на домашно насилие,
извършени на 19.07.2022 г., 21.07.2022 г. и 20.07.2022 г. С разпореждане от 25.07.2023 г.
съдът й е указал да уточни молбата като изложи конкретни твърдения за актове на насилие,
като опише същите по дата, час, начин на извършване, подробно да опише действията на
ответника и да посочи думите му. Постъпила е молба от 13.08.2023 г., с която само частично
са изпълнени дадените указания във връзка с твърденията за осъществено домашно насилие
на 19.07.2022 г., по отношение на останалите две процесни дати 21.07.2022 г. и 20.07.2022 г.
сезиращата молба е останала нередовна, поради което и на основание §1а ЗЗДН във вр. чл.
129, ал. 3 ГПК молбата следва да бъде върната, а производството по делото да бъде
прекратено.
Що се отнася до 19.07.2022 г. съдът при преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, съдът намира, че на описаното място, по описаното време и място А. А. А. е
осъществил емоционално насилие спрямо бившата си съпруга М. М. А., изразяващо се в
обиди и ругаене, както и физическо насилие, изразяващо се в насилственото й хващане за
врата в опит да я събори на земята, в присъствието на непълнолетните им тогава деца М. А.
А. и А. А. А.. За посочените актове молителката е подала декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
доказателствената стойност, на която не е оборена от насрещната страна. Твърденията й, че
няколко пъти се е обаждала на спешен телефон 112 се установяват от приетата като
доказателство по делото справка. Актовете на насилие са извършени в дома на ответника и
не са присъствали свидетели очевидци. Актовете са се осъществили в присъствието на
децата на молителката и ответника, които са конституирани като страни в производството,
доколкото съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Обясненията им пред съда
няма доказателствена сила, но техните твърдения и доводи кореспондират с изложеното от
майката в сезиращата молба.
При тези съображения съдът намира, че А. А. А. действително е упражнил домашно
насилие спрямо М. М. А., М. А. А. и А. А. А., молбата за защита е доказана, поради което
същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Подходяща мярка в конкретния случай е тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН за задължаване на
извършителя да се въздържа от домашно насилие. Това е така, доколкото по делото се
установи, че след осъществяване на акта първоначално синовете на ответника са отишли да
живеят при майка си. Впоследствие обаче М. се върнал в дома на баща си. Децата на А. М.в
А. са загрижени за неговото здравословно състояние и добруването му като цяло, те считат,
че поведението на баща им макар и неправомерно е вследствие на психичното му
6
заболяване. Понастоящем след претърпения инсулт децата продължават да поддържат
връзка с баща си и да се грижат за него. Липсва основание да се приеме, че баща им може с
поведението си да представлява опасност за тях. От друга страна няма данни понастоящем
ответникът да представлява заплаха и за бившата си съпруга молителка по делото. Ето защо
съдът намира, че самият процес, както и налагането на тази мярка, макар и най-леката
такава, ще са достатъчно ефективни и ще предоставят нужната защита на пострадалите от
насилието. От значение за вида на мярката е и да се мотивира самият извършител да не
извършва повече актове на насилие.
Ответникът А. А. А. също следва да бъде задължен да посещава специализирана
програма, посредством която да се справи с импулса си за извършване на насилие спрямо
бившата си съпруга, включително и в присъствието на децата им.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителите от деянието спрямо тях, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в
размер на 800,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар, поради което и следва да й бъдат
присъдени в посочения размер. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по отношение на твърденията за
извършени актове на домашно насилие на 20.07.2022 г. и 21.07.2022 г.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу А. А. А. с ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. А. А. с ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. М. А. с ЕГН **********,
М. А. А. с ЕГН .............и А. А. М.в с ЕГН ....................
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН А. А. А. с ЕГН ********** да
посещава специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес: г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН А. А. А. с ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
7
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на А. А. А. с ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН А. А. А. с ЕГН ********** да
заплати на М. М. А. с ЕГН ********** сума в размер на 800,00 лв., представляваща
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН А. А. А. с ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8