№ 141
гр. Сливен, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20252200100017 по описа за 2025 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 439 от ГПК с цена на иска
47 755.52 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него се води изпълнително дело №
20247680401131 по описа за 2024г. на ЧСИ М.М., рег.№ 768 в КЧСИ с взискател „ИФ“ ООД
за обща сума в размер на 52 512,73 лв., включваща: 21 787,01 лв. главница: олихвяема сума,
ведно със законната лихва от 25 940,51 лв. и присъдени разноски от 28 лв., 198 лв. разноски
по изпълнителното дело, както и таксата по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ с включен ДДС в размер
на 4 559,21лв. в полза на ЧСИ М.М., рег. № 768 в КЧСИ .
Установил при направена проверка в кантората на ЧСИ М.М., че изпълнителното
дело е образувано въз основа на изпълнителен лист в полза на банка «Първа инвестиционна
банка»АД от 30.06.2008г. и Заповед за изпълнение на парично задължение от 30.06.2008г.,
издадени по ч.гр.д.№ 2625/2008г. на РС-Сливен..
Поканата за доброволно изпълнение получил на 08.01.2025г., когато бил наложен и
запор на всички негови банкови сметки, включително и тази, по която получава пенсията си.
Взискател по делото бил ответникът „ИФ“ ООД колекторска фирма със седалище в
гр.Варна.
Твърди, че не му е представен договор за покупко-продажба на вземания между
Първа инвестиционна банка АД и ответника, нито е надлежно уведомен по смисъла на ЗЗД
за каквато и да било извършена цесия на вземането. Ответникът нямал качеството нито на
кредитор, нито на взискател по изпълнителното дело.
Поддържаното от ответника частно правоприемство спрямо длъжника Р. Д. не било
доказано, респективно не били налице нужните предпоставки за конституирането на
1
ответника в качеството на взискател в образувания изпълнителен процес имащ за адресат
ищеца.
Към датата образуване на изпълнителното дело и на предприемане на първото
принудително действие по изп.д.№ 20247680401131 по описа за 2024г. на ЧСИ М.М., рег.№
768 в КЧСИ, била изтекла погасителна давност в полза на длъжника. Вземането било
погасено по давност. Вземанията за главница по договорите за кредит се погасяват с общата
5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а тези за лихви - с кратката 3- годишна - съобразно
чл.111, б.“в“ от ЗЗД. След погасяването по давност кредиторът губел субективното си право
на вземане, т.е. изтеклата давност води до прекратяване изобщо на субективното право на
кредитора. С изтичането на срока на погасителна давност се погасявало не самото
задължение, а възможността на кредитора да го търси по принудителен ред.
Оспорва вземанията на ответника, предадени за събиране от ЧСИ поради липса за
него на качеството на кредитор. Претендира това основание алтернативно с основанието за
погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност.
Предвид горното моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните
по делото, че ищецът Р. Д. Д. не дължи на ответника „ИФ“ ООД сумата от 52 512,73 лв.
(петдесет и две хиляди петстотин и дванадесет и 0,73) лв., която е предмет на принудително
изпълнение по изп.д.№ 20247680401131 по описа за 2024г. на ЧСИ М.М., рег.№ 768 в КЧСИ,
включваща: 21 787,01 лв. главница: олихвяема сума, ведно със законната лихва от 25 940,51
лв. и присъдени разноски от 28 лв., 198 лв. разноски по изпълнителното дело, както и
таксата по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 4 559,21лв. в полза на ЧСИ
М.М., рег.№ 768 в КЧСИ.
Претендира разноски, включително адвокатски хонорар по чл.38 ЗА.
С определение № 79/03.02.2025 г., съдът е прекратил произовдството в частта по
предявените искове с пр. осн. чл. 439 от ГПК за недължимост на сумата 198 лева разноски в
изпълнителното производство по изп. д. № 1131/2024 г. на ЧСИ М.М. и такса по чл. 26 от
ТТР по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 4 559.21 лева в полза на ЧСИ М.М..
Определението е влязло в сила.
В дадения едномесечен срок е депозиран отговор от ответното дружество, чрез адв.
Н. М. с който оспорва предявените от Р. Д. искови претенции като неоснователни и
недоказани.
Твърди, че преди образуване на изпълнително дело № 1131/2024 г. по описа на ЧСИ
М.М., per. № 768, въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, през 2008 г. е
образувано изпълнително дело отново по описа ЧСИ М.М. под № 226/2008 г.
От кориците на изпълнително дело № 226/2008 г. било видно, че ПДИ, ведно със
Заповедта за изпълнение и Изпълнителният лист са връчени на длъжника на 27.07.2008 г. За
периода от образуване на изпълнително дело № 226 през 2008 г. до 2024 г. длъжникът
извършвал доброволни плащания за погасяване на задължението, като постъпилите суми
били отразени на гърба на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. дело № 2625/2008 г. по
2
описа на PC — Сливен /понастоящем приложен по изп. дело № 1131/2024 г. по описа на
ЧСИ М.М./.
„Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството си на първоначален взискател по
изпълнително дело № 226/2008 г„ а впоследствие и „ИФ“ ООД, в качеството си на
конституиран взискател на мястото на банката, не предприемали действия за принудително
събиране на вземането си към Р. Д., поради доброволното погасяване на задължението от
негова страна.
През 2021 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството на цедент, и
„ИФ“ ООД, в качеството на цесионер, бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, въз
основа на който „ИФ“ ООД придобива вземанията на банката спрямо ищеца в настоящото
производство. От книжата, приложени по изпълнително дело № 226/2008 г., било видно , че
на ищеца било връчено надлежно уведомление и противно на твърдението на ищеца,
уведомление, съгласно изискванията на чл. 99 ЗЗД, чрез ЧСИ на 18.06.2022 г.
След преустановяване на доброволното погасяване на задължението, през 2024 г„
новият кредитор „ИФ“ ООД предприел действия за принудително събиране на вземането
като подал молба до ЧСИ М.М. за образуване на ново изпълнително дело под № 1131/2024 г.
и за извършване на конкретни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. И
действително, такива били извършени - наложен запор на банкови сметки на 13.01.2025 г.
Ищецът нямал основание да твърди, че кредиторът му се е дезинтересирал от
събиране на своето вземане. Поведението на кредитора, а именно да не предприема
действия по принудително изпълнение, е било продиктувано от факта, че Д. в продължение
на 16 години плащал доброволно своето задължение, поради което не било необходимо да
искат извършване на изпълнителни действия..
Към момента нямало основания за перемпция на изпълнителното дело. Не са
настъпвали и нови обстоятелства, които да обосноват недължимост на сумите по издаденото
изпълнително основание.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата
молба и моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за
установено, че вземането на ответното дружество е недължимо като погасено по давност.
Ответното дружество редовно призовано, не изпраща представител в с.з. Депозирана
е молба от процесуален представител, с която заявява, че поддържа отговора на исковата
молба и моли съда да отхвърли като неоснователен предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
С разпореждане № 487/30.06.2008 г. , постановено по ЧГД № 2625/2008 г.. по описа
на СлРС, на основание чл.418 ал.2 от ГПК, вр. с чл.417 и сл. от ГПК е издаден изпълнителен
лист от същата дата и е разпоредено длъжникът Р. Д. Д. да заплати на кредитора „Първа
инвестиционна банка" АД, сумите както следва: Главница по договор за банков кредит от
20.04.2006 год., в размер на 21 787.01 лева, ведно със законна лихва за забава, считано от
3
27.06.2008 г., просрочена лихва в размер на 2 431.59 лева за периода от 22.10.2007 г. до
27.06.2008 г. и разноски по делото в размер на 1066.56 лева.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 09.07.2008 год. е образувано изп.
дело № ******* по описа на ЧСИ М.М., рег. № 768 на камарата на ЧСИ и район на действие
- Окръжен съд Сливен с взискател - „Първа инвестиционна банка " АД и длъжник Р. Д. Д..
На 22.07.2008 г. е връчена на длъжника ПДИ с обратна разписка.
На 16.07.2008 г. е наложен запор върху банковите сметки на Р. Д. в Банка ДСК. На
19.08.2008 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника , получавано в
„К.“ ЕООД Постъпила е на 20.08.2008 г. молба от управителя на „К.“ ЕООД с която заявява,
че приема запора.
На 09.09.2008 г. е постъпило писмо от взискателя за намаляване на дълга с 2 965.45
лева, която сума е постъпила по разплащателната сметка на Р. Д..
По изпълнителното дело са постъпвали суми от третото задължено лице „К.“ ЕООД и
внасяни от длъжника по сметка на ЧСИ, видно от приложените към изпълнително дело №
226/2008 г. извлечения от сметка на ЧСИ М.М. в Централна кооперативна банка за периода
от 09.09.2008 г. до 15.08.2024 г. Доказателство за внесените по изпълнителното дело суми са
поставените на гърба на изпълнителен лист печати, в които са посочени датите на плащане
и постъпилите суми.
На 15.03.2002 г. по изп. д. № 226/2008 г. е постъпила молба от „ИФ“ ООД, с която
моли ЧСИ да бъде конституирано като взискател по изпълнителната дело, тъй като закупило
с договор за прехвърляне на вземания на 15.12.2021 г. от „Първа инвестиционна банка“ АД
вземанията срещу Р. Д. Д.. Моли на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД и чл. 18 от ЗЧСИ да уведоми
длъжника за извършената цесия.
С разпореждане от 09.06.2022 г. на ЧСИ М.М. „ИФ“ ООД е конституиран като
взискател по изп. д. № 226/2008 г. в качеството си на цесионер по договор за цесия, сключен
с „Първа инвестиционна банка“ АД. Длъжникът Р. Д. е уведомен за конституирането на нов
взискател на 16.06.2022 г. На същата дата М. Колев – служител при ЧСИ М.М. е връчил на
Р. Д. уведомление на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия.
С Постановление от 30.08.2024 г. ЧСИ М.М. е прекратила изпълнителното
производство по изп. д. № 226/2008 г. на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК На осн. чл. 433, ал.3 от
ГПК са вдигнати наложените възбрани и запори по изпълнителното дело.
На 25.09.2024 г. въз основа на изп. лист от 30.06.2008 г по молба на „ИФ“ ООД е
образувано ново изпълнително дело пред ЧСИ М.М. под № 1131/2024 г.
Призовка за доброволно изпълнение е връчена на Р. Д. на 08.01.2025 г.
На 07.01.2025 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в Банка
ДСК АД, ОББ АД и Първа инвестиционна банка АД.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
4
Установи се, че на 30.06.2008 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 2625/2008 г., за
осъждането на Р. Д. Д. да заплати на «Първа инвестиционна банка» АД главница в размер
на 21 787.01 лева по договор за банков кредит от 20.04.2006 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 27.06.2008 г., просрочена лихва в размер на 2431.59 лева за периода от
22.10.2007 г. до 27.06.2008 г. и разноски в размер на 1066.56 лева.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 09.07.2008 г. е образувано изп. дело №
******* по описа на ЧСИ М.М., рег. № 768 на камарата на ЧСИ и район на действие -
Окръжен съд Сливен с взискател - „Първа инвестиционна банка " АД и длъжник Р. Д. Д..
На 22.07.2008 г. е връчена на длъжника ПДИ с обратна разписка, а не както се твърди
в исковата молба, че ПДИ е получена на 08.01.2025 г. В това изпълнително производство са
извършвани изпълнителни действия- запор върху банкови сметки и запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Приложени са множество извлечения
от сметката на съдебния изпълнител, от които е видно, че са постъпвали суми от Р. Д..
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. За вземането за главница по договора за
банков кредит законодателят не е предвидил друг специален давностен срок и същото се
погасява по давност с изтичането на общия петгодишен срок /в този смисъл са Решение 261/
2011 г. по гр. д. 795/ 2010 г., ВКС, IV ГО, Решение 28/ 2012 г. по гр. д. 523/ 2011 г., ВКС, III
ГО, и Решение 103/ 2013 г. по гр. д. 1200/ 2011 г. на ВКС, II ТО).
За процесните вземания в полза на „Първа инвестиционна банка" АД,, чийто
правоприемник е ответникът, са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
30.06.2008 г. , като вземанията произтичат от договор за кредит. Следователно необходимият
за погасяването им давностен срок е петгодишен.
Първото изпълнително дело № 226/2008 г. на ЧСИ М.М. е образувано преди приемане
на ТР № 2/26, 06, 2015 г. по тълк. дело № 2/1013 г. на ОСГТК на ВКС..
Тъй като ТР № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
последващ тълкувателен акт спрямо Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС следва да
се приеме, че възприето в него тълкуване е приложимо спрямо материалните
правоотношения от момента на обявяването му. Ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на съответното постановление на Пленума
на Върховния съд или тълкувателно решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. Поради тези съображения в цитираната практика на ВКС е
прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС
поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото
разрешение с т. 10 се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
5
В процесния случай след издаването на изпълнителния лист на 30.06.2008 г. Първа
инвестиционна банка АД е поискала образуване на изпълнително дело с молба от 03.11.2011
г. и въз основа на нея е образувано изпълнително дело № 226/2008 г. по описа на ЧСИ М.М.
против ищеца. Доколкото това е станало преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/
2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че следва да
бъде съобразено тълкуването, дадено с Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС,
според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време
на изпълнителния процес давност не тече.
Взискателят е проявявал необходимата активност след образуване на изпълнителното
дело и по негови искания са предприемани изпълнителни действия, както следва: запор
върху сметки в Банка ДСК на 16.07.2008 г., запор върху трудово възнаграждение на
19.08.2008 г.
По изпълнителното дело редовно са постъпвали суми по сметката на съдебния
изпълнител в Кооперативна банка , внасяни от ищеца и от преводи от третото задължено
лице- работодател на Р. Д. - К. ЕООД.
По отношение на процесните вземания от 26. 06. 2015 г. е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок. По отношение на същия приложение намира разрешението,
възприето с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/1013 г. на ОСГТК на ВКС: давността по
вземанията, за чието принудително събиране са образувани изпълнителни дела, не спира да
тече, като давностният срок се прекъсва и нова погасителна давност за вземанията започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
В периода от 26.06.2015 г. до 15.08.2024 г. са извършвани плащания от ищеца, което е
удостоверено с поставените печати на изпълнителния лист по дати и постъпили суми.
Съдът приема, че за този период с всяко извършено доброволно плащане от
длъжника в полза на кредитора, се е прекъсвала давността за вземането. Всяко от тези
плащания представляват периодично погашение на дълга и прекъсва срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
Обстоятелството, че взискателят е приел частичните плащания по изпълнителното
дело, без да поиска да бъдат предприети други изпълнители действия, не може да бъде
приравнено на бездействие на кредитора и неподдържане на висящността на изпълнителния
процес.
В случая взискателят е бил удовлетворен чрез извършване на плащания от страна на
длъжника, и той няма правен интерес да прави други искания за предприемане на
допълнителни изпълнителни действия, като по този начин 2-годишният срок по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК не може да се счита за изтекъл. Данните по делото са, че от една страна
регулярно, в смисъл ежемесечно, до 15.08.2024 г., видно от поставените печати върху
изпълнителния лист, по изпълнителното дело са постъпвали суми от доброволни плащания
от страна на ищеца, поради което следва да се приеме , че се поддържа висящността на
6
изпълнителния процес, не е настъпило прекратяване на изпълнителното производство в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК т. е. поради непосочване на изпълнителен способ от
страна на взискателя, както и не е настъпило погасяване на самото вземане с изтичане на 5-
годишната погасителна давност, тъй като давността е била прекъсната.
Следователно не се установява да се е осъществило твърдяното от ищеца погасяване
на вземанията, поради което предявените отрицателни установителни искове следва да се
приемат за неоснователни.
Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че не е бил уведомен по реда на чл. 99, ал.3
от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземане от първоначалния кредитор на ответника по
делото нито от цедента, нито чрез пълномощника си- ответника.
Прехвърлянето на вземане съобразно чл. 99 от ЗЗД е договор между кредитора по
едно облигационно отношение и трето лице - нов кредитор, по силата на който вземането
преминава върху него като цесионер и има действие за длъжника от деня на съобщаването
на цесията от цедента на длъжника.
Длъжникът не е страна по договора за прехвърляне на вземането, но действието на
цесията спрямо него има за последица правото на цесионера да иска изпълнение от него и
корелативното задължение на последния да изпълни точно на новия кредитор/цесионер/.
Договорът за прехвърляне на вземане е предвиден в закона случай по смисъла на чл. 21, ал.
1 от ЗЗД. Особено важно при този договор е съобщаването на цесията на длъжника, поради
обуславянето на надлежно изпълнение от страна на длъжника. След съобщаване на цесията
по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, старият кредитор се счита за заменен с новия кредитор.
Поради това и правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента. Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със
стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
На Р. Д. е било връчено на 16.06.2022 г. уведомление от Първа инвестиционна банка“
АД за извършената цесия/стр. 491, том втори на и.д. 226/2008 г./ , както и уведомление ,
връчено на същата дата за конституиране на ИФ ООД като взискател по изпълнителното
дело.
Предвид изложеното предявеният иск с пр. осн. чл. 439 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумите по
издадения изп. лист от 30.06.2008 г. като погасени по давност е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Ответното дружество е направило искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер. Доказателства за заплатено възнаграждение от
ответното дружество не са представени, поради което такова не следва да бъде присъждано.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. *******, със съдебен
адрес чрез адв. Й. Т. гр. ******* за признаване за установено по отношение на „ИФ“ ЕООД
с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. ******* , че не дължи поради
погасяването им по давност следните суми: 21 787.01 лева главница, представляваща
задължение по предоставен кредит по договор за банков кредит № „“КР-АА-2207/20.06.2006
г., законна лихва за забава в размер на 25 940.51 лева, считано от 27.06.2008 г. и присъдени
разноски в размер на 28 лева по изп. лист от 30.06.2008 г., издаден по ч.гр.д. 2625/2008 г. по
описа на СлРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред АС- Бургас в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
8