Р Е
Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.08.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стефанов,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 10 477/19 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 52 000 лв.,
съединени с искове по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 7 395, 57 лв.
Ищецът М.Г.М. твърди в исковата си молба, че на 12.02.2011
г. бил привлечен като обвиняем по ДП
395/2011 г. по описа на Второ РУ – Полиция – СДВР, пр. пр. 3981/2011 г. по
описа на СРП за престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал. 1 от НК
като бил задържан за 24 часа. Бил внесен обвинителен акт в СРС и образувано
нохд 10 353/2011 г. Твърди се, че с присъда от 01.04.2013 г. бил признат
за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 213а, ал.2 т.2, т.3 и т.4
вр. с чл. 213 ал.1 от НК. Присъдата била потвърдена с решение 681/30.06.2014 г.
на СГС по внохд 707/2014 г. Твърди се, че с решение № 482/22.12.2014 г. на ВКС,
постановено по нак. дело 1556/2014 г. било възобновено наказателното
производство по внохд 707/2014 г. по описа на СГС, отменено въззивното решение
на СГС и делото върнато за разглеждане от нов състав на СГС. Твърди се, че с
решение 90/23.01.2015 г. на СГС, постановено по внохд 9/2015 г. била отменена
присъдата на СРС, постановена по нохд 10353/2011 г. и делото върнато за
разглеждане от друг състав на СРС.
Било образувано нохд 1331/2015 г. по описа на СРС, НО,
122 състав като с присъда от 20.04.2016 г. ищецът бил признат за невиновен.
Мотивите към присъдата били изготвени със закъснение повече от година, а именно
на 09.05.2017 г. По повод депозиран протест от СРП било образувано внохд
3588/2017 г. на СГС, ХІV въззивен състав, който с решение 349/13.03.2018 г.
потвърдил оправдателната присъда, която влязла в сила.
Твърди се в исковата молба, че воденото срещу ищеца
наказателно производство му причинило душевни, емоционални и физически
страдания. Ищецът имал психични проблеми, изразяващи се в безпричинна нервност,
страдал от безсъние и главоболие, бил подтиснат и апатичен, получавал ускорено
сърцебиене. Поддържаното от П.обвинение предизвикало у него чувства на
унижение, притесненост, тревожност и безспокойство. Получил здравословни
проблеми. Извършена му била криминална регистрация, а издаденото му
разрешително за притежаване на ловно оръжие било отменено, което го принудило
да продаде ловната си пушка.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявения иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство, както и сумата от 2 000 лв.
– обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по наказателното производство. Заявено е и искане за присъждане
на сумата от 7 111, 12 лв. - мораторна лихва за периода от влизане в сила
на присъдата на наказателния съд до предявяване на настоящия иск, както и
законна лихва върху главницата, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 284, 45 лв. – мораторна лихва върху главницата,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за същия, посочен по-горе
период. Претендират се и сторените в производството съдебни разноски и законна
лихва.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
В.П..
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител оспорва исковете по основание и размер в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за невиновно като от
тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да
са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно
поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление. Видно от
доказателствата по делото е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК. По делото е
представена присъда от 20.04.2016 г., постановена по нохд 1331/2015 г. на СРС, НО,
от която е видно, че ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Представената присъда е влязла в законна сила, с оглед нейното потвърждаване с
решение 349/13.03.2018 г. на СГС, по внохд 3588/2017 г.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетел Е.М.,
съпруга на ищеца, чийто показания се кредитират при спазване на разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен
начин, че в следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство същият е
претърпял неимуществени вреди, които по естеството си засягат здравословния
статус, психическото и емоционално равновесие, промяна в ежедневния стереотип
на поведение и начин на живот. За да обоснове този извод, настоящият съдебен
състав съобрази и съдебната практика на ВКС, установена с решение
427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г. на Трето ГО на ВКС, съгласно която
фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е
претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал
отрицателни изживявания за периода на наказателно преследване. Аналогично
разрешение е дадено и в решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. на
Четвърто ГО на ВКС. Още повече, че разпитания по делото свидетел установява
факта на психически срив у ищеца
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта,
интензитета на страданието на ищеца, периода от време, в който по отношение на него
е била приложена наказателна репресия – 7 години и 1 месец, водено срещу него
наказателно производство /в досъдебна и съдебна фаза /, предприетата срещу него
мярка на неотклонение – „подписка”, тежестта на повдигнатото обвинение – за
извършване на престъпление, притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, доколкото предвиденото в НК наказание за такова
деяние се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години, с оглед съдебната
практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто
ГО. На следващо място при определяне размерът на
обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди,
същото следва да се определи според стандарта на живот, за да
не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /в този смисъл е и съдебната практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. В настоящия случай ищецът е изложил
твърдения, че е получил увреда на здравословния си статус. Тези обстоятелства
подлежат при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Изслушаната
по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Б.М.С., е дала заключение, че
установените при ищеца заболявания са от общ характер и не са свързани с
продължителния срок по наказателното производство. Обоснован е извод, че с
доплеровата сонография и МРТ на главен мозък през 2017 г. е уточнено, че
промяната в здравословното състояние се дължи на вариант в развитието на
съдовете на главния мозък, на вторични възрастово обусловени начални
атеросклеротични промени на магистрални съдове, вариращи стойности на
артериалното налягане и наднормено тегло
рискови фактори за развитие на мозъчно – съдова болест. Тези изводи на
СМЕ не дават основание на настоящия съдебен състав да обоснове извод относно
наличие на пряка причинно-следствена връзка между влошеното здравословно
състояние при ищеца, изразяващо се в развитие на мозъчно-съдова болест и
воденото срещу него наказателно производство. Изложените твърдения за задържането
му за 24 часа във Второ РУП – СДВР, факта на полицейска регистрация респ.
отнетото разрешително за ползване на лично ловно оръжие довели до
неблагоприятни изживявания у ищеца са насочени срещу ненадлежен ответник,
доколкото същите са относими към действията на органите на МВР, а не на
Прокуратурата.
Предвид изложените съображения и с оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав и ангажираните по делото от
страните писмени и гласни доказателства същият намира, че справедливо би било
да се присъди сумата от 10 000 лв., която би
репарирала душевния дискомфорт на ищеца от воденото срещу него наказателно
производство.
Ищецът е заявил и искане за присъждане на сумата от 2 000
лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение. Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, съгласно
която липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от
него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на
ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. С оглед
представените по делото писмени доказателства / стр. 78 в делото/ тази
претенция като основателна и доказана следва да се уважи изцяло. Заявеното
възражение на ответника, че възнаграждението е прекомерно с оглед ангажираните
доказателства не може да се сподели от настоящия съдебен състав. Съобразно
нормата на чл. 13 ал.1 т.3 от Наредба 1/2004 г. в релевантната й с оглед датата
на договора редакция /ДВ бр. 43/2010 г./, минималното адвокатско възнаграждение
е 500 лв., дължимо за една инстанция. Видно от данните по наказателното дело
делото е разглеждано двукратно от СРС и СГС респ. веднъж от ВКС т.е.
минималното възнаграждение възлиза на 2500 лв., което надвишава уговореното и
заплатено от ищеца по процесния договор.
Ответникът дължи обезщетение на ищеца
в размер на доказаните неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на
увреждането/ чл.84, ал.3 ЗЗД/. Лихвите се дължат върху размера на
обезщетението, защото съгласно цитираната разпоредба, деликвента се счита в
забава без покана, т.е. от датата на увреждането. В този случай присъждането на
законната лихва е последица от уважаването на главния иск като размерът
на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното производство. В настоящото производство обаче ищецът е заявил самостоятелна претенция за
мораторна лихва за периода от датата на влизане в сила на присъдата на
наказателния съд до датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело в
съда. Не
съществува пречка ищецът да предяви като самостоятелен иск обезщетение в размер
на законната лихва по чл.86 ЗЗД, като в този случай съдът ще
бъде сезиран с два обективно съединени иска и ще дължи произнасяне по всеки
един от тях с решението, като силата на присъдено нещо ще се разпростира и
върху притезанието по двата иска. Обезщетението за забава, от датата на деликта
до датата на предявяване на иска, ще бъде определено по размер и ще подлежи на
изпълнение така както е установено от съда в съдебното решение. В този смисъл е
определение 406/15.07.2009 г. на ВКС, Първо ТО по ч.т.д. 300/2009 г. Доколкото
ищецът е навел тази претенциите като самостоятелни искове и при спазване
правилото на чл. 162 от ГПК респ. диспозитивното начало в гражданския процес,
предвид заявеното искане за присъждане на лихва от 14.03.2018 г., същият е
основателен за сумата от 1422,22 лв. по отношение обезщетението за неимуществени
вреди като за горницата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли
като неоснователен, а по отношение мораторната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди същият е изцяло основателен и следва да се уважи до
претендирания размер от 284, 45 лв..
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началния период на нейната дължимост е датата на депозиране
на исковата молба в съда, с оглед заявените самостоятелни претенции за лихва за
периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до завеждане на
исковата молба, с която е инициирано настоящото производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, поради което на
ищеца се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ респ. припадащата се част от
заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. Припадащата
се част от него с оглед уважената част от исковете възлиза на 761, 54 лв. като
наведеното възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, заявено от ответника,
при съблюдаване правната и фактическа сложност на делото, извършените
процесуални действия, цената на заявените искове в производството настоящият
съдебен състав намира за неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “******на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на М.Г.М., ЕГН **********,***, офис 12 – адв. В. П.сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу него наказателно производство по нохд 1331/2015 г. по описа на
СРС, 122 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2019 год.
до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 422,
22 лв. – мораторна лихва върху присъдената главница за периода 14.03.2018
г. – 07.08.2019 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер
от 7 111, 12 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “******на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на М.Г.М., ЕГН **********,***, офис 12 – адв. В. П.сумата от 2 000 /две хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу него наказателно производство по нохд 1331/2015 г. по описа на
СРС, 122 състав, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2019
год. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата
от 284, 45 лв. – мораторна лихва
върху присъдената главница за периода 14.03.2018 г. – 07.08.2019 г. , както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 771,
54 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :