Решение по дело №1237/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1069
Дата: 28 май 2022 г.
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20225330201237
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1069
гр. Пловдив, 28.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330201237 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 3576486 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на В.
Н. Щ., ЕГН **********, от гр.***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1, вр.ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят В. Н. Щ. обжалва процесния електронен фиш и моли
съда да го отмени с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, а в допълнителна писмена молба,
чрез пълномощник навежда доводи за незаконосъобразност на електронния
фиш поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага
доводи по същество на делото и претендира разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу В. Н. Щ., за това, че на
25.04.2020г. в 09:29 часа в път І-8, км.213 в района на паметника „Капитан
Бураго“ в посока от гр.Пазарджик към гр.Пловдив, при въведено ограничение
с ПЗ В-26/60 км/ч, заснето със система за автоматично фиксиране TFR1-M №
529 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч с МПС Рено Лагуна, вид лек
автомобил с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 529, като при
разрешена скорост 60 км/ч е установена скорост 81 км/ч и превишаване на
разрешената скорост с 21 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано
МПС-то бил вписан В. Н. Щ. и на същия била наложена глоба 100лв за
нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от
страните.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно
нарушение. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак.”. В конкретния случай скоростта е била ограничена с
пътен знак “В 26” – до 60 км/ч, а същата е била превишена от водача.
Описаната противоправна деятелност правилно и законосъобразно е била
санкционирана по реда на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, според който се наказва с
глоба 100 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост извън
населено място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая
размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също
и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.
При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да
са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа
всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в
жалбата и допълнителната молба, както и несъстоятелни се оказват
2
възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалния
закон при установяване на нарушението в насока изтекли давностни срокове,
за което са налице и доказателства по делото. На първо място, неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не е спазен предвидения в чл.34 от
ЗАНН срок, тъй като, видно от приложения по делото Списък с намерени
фишове, процесният ЕФ е съставен на 07.05.2020г. за нарушение, установено
на 25.04.2020г., тоест същият е издаден в законоустановения срок. В случая
ирелевантно е обстоятелството кога същият е бил връчен, тъй като законът не
предпоставя като условие за законосъобразност на ЕФ срок за неговото
връчване. На второ място, неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че не е установено авторството на деянието, тъй като същият не се е
възползвал от разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е оспорил
авторството на деянието по законоустановения ред, а във въззивното
производство тази възможност е преклудирана. На следващо място,
несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че липсва детайлно описание
на мястото на извършване на нарушението и на посоката на движение, тъй
като същите ясно са посочени в електронния фиш. Също така ясно е описано
в електронния фиш наличието на ПЗ В26, ограничаващ скоростта на
движение до 60 км/ч, както и видът на АТСС, с което е установено
нарушението. Необосновани се явяват възраженията на жалбоподателя и за
недоказаност на нарушението, тъй като от приложените писмени
доказателства инкриминираните факти се установяват по безспорен и
несъмнен начин. В тази връзка, приложен е снимков материал на Клип №
19824 от Радар № 529, от който се установява движението на процесния лек
автомобил на посочената дата и час, както и измерената, ограничената и
превишената скорости при това движение. Приложен е и Протокл за
използване на АТСС от 25.04.2020г., който съдържа всички изискуеми
реквизити в разрез с необоснованите твърдения на жалбоподателя.
Приложени по делото са и Протокол № 2-32-19 от проверката на мобилна
система за видеоконтрол „TFR-1M“ и Справка от БИМ за одобрен тип на
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип „TFR-1M“, касаещи процесното АТСС, както и снимка на пътния знак В
26 с ограничение на скоростта на движение до 60 км./ч. Описаното налага
извод, че административното нарушение е безспорно доказано, а при
издаване на електронния фиш не са били допуснати съществени нарушения
3
на процесуалните правила.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита,
че атакуваният Електронен фиш Серия К № 3576486 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на В.
Н. Щ., ЕГН **********, от гр.***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП,
следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на
писмено становище по делото.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3576486 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП на В. Н. Щ., ЕГН **********, от гр.***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Н. Щ., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
4
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5