Р Е Ш Е Н И Е
№ 132 / 31.7.2020г.
гр. Карнобат, 31.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Карнобатският районен съд, V - ти граждански
състав
на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Веска Христова, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 1148 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37 против Л.С.Т. – Д.,
ЕГН **********,***. С исковата молба се
сочи, че на 14.06.2019г. е било подадено заявление по чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което е
образувано на ч.гр.д. № 721/ 2019г. на РС гр. Карнобат против ответницата.
Заповедта е била връчена на Л.Д. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК , поради което
е било образувано настоящото производство. Сочи се, че ищецът в качеството му
на краен снабдител продава ел. енергия на клиентите си при Общи условия, които
са публично известни. По силата на тях дружеството е поело задължение да
доставя електроенергия до дома на абоната в гр. Карнобат, ул. „Кирил и Методий“
№ 38, ет. 4, с ИТН 2698651 и кл. № **********. Сочи се, че Л.Д. е клиент на
дружеството, което се доказвало с подадената на 08.04.2013г. молба за
разсрочване на плащане по фактура, издадена за ползваната в имота
електроенергия. Сочи се, че според ОУ ответникът се бил задължил да заплаща
всички задължения, свързани със снабдяването с електроенергия, в сроковете и
начините определени с тях. Претендира се, че при забава клиентът дължи и
законна лихва за това. Излага се, че за периода от 13.03.2017г. до 12.06.2017г.
ищецът е доставил до обекта на Л.Д. електроенергия на стойност 291.59лева,
която не била заплатена. Поради забава в плащането се дължала лихва в размер на
61.34лева за периода 28.04.2017г. до 13.06.2019г. Претендира се за решение, с
което да се установи със сила на присъдено нещо, че съществува вземането на
ищеца спрямо ответника за посочените суми главница и лихва, както и за
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане, за които има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания. В
съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Исковата молба се поддържа
с изрична молба, представят се писмени доказателства.
Ответникът депозира писмен отговор в законоустановения
срок чрез особен представител – адв. И.К.,***. Особеният представител намира
иска за допустим, но за неоснователен. Първото съображение на зашитата е , че Л.Д.
не е пребивавала на адреса в посочения период. Съответно ответницата не била
запозната с издадените фактури и размера на вземането. Молбата за разсрочване
на задълженията не била относима към спора – същата била от 08.04.2013г.
Претендира се за настъпила погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД за търсените
вземания. Според защитата била настъпила кратката тригодишна погасителна
давност за тези вземания. Поради недължимост на главницата , не се дължали и
съответните лихви за забава. Претендира се за отхвърляне на иска. В съдебно
заседание адв. К. не се явява, но депозира изрична молба, с която поддържа
депозирания отговор.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от правна
и фактическа страна следното :
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл.415, ал. 1, т. 2
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов“ № 37 е търговско дружество, което по силата на разпоредбите
на закона – чл. 98а от Закона за енергетиката и §1, т. 28а от ДР на ЗЕ, се
явява краен снабдител с снабдяващ с електрическа енергия обекти на битови и
небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна
мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато
тези клиенти не са избрали друг доставчик. Облигационните
отношения между дружеството и клиентите му се основават на приложимите и
публично известни ОУ на дружеството, които са приложими съгласно чл. 98, ал. 4
от ЗЕ.
По делото са налице
представени писмени доказателства- копие на молба от 08.04.2013г. за
разсрочване на задължения / за битови клиенти/ от ответницата за процесния
недвижим имот, както и три броя фактури за посочения обект - фактура
с № **********/ 16.04.2017г. за периода 13.03.2017г. до 12.04.2017г.,
фактура № **********/ 16.05.2017г. за периода 13.04.2017г. до 12.05.2017г.
и
фактура № **********/ 16.06.2017г. за периода 13.05.2017г. до 12.06.2017г.
Фактурите са на обща стойност 291.59лева. В препис – извлечението от сметка се
сочи, че се дължи и лихва за периода 28.04.2017г. до 13.06.2019г. в размер на 61.34лева.
Няма доказателства сумата да е била
заплатена на ищеца по делото. За събиране на посочената сума ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,
като е било образувано ч.гр.д. № 721/ 2019г. на Районен съд гр. Карнобат.
Издадена е била заповед за изпълнение на парично задължение № 494/ 26.06.2019г.
по чл. 410 от ГПК за сумите 291.59лева главница и сумата от 61.34лева мораторна
лихва, както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
14.06.2019г. до изплащане на главницата.
По делото от така представените
писмени доказателства може да се заключи, че между ищеца и ответната страна са
били налице облигационни правоотношения, касаещи доставка на електроенергия до
обекта на Л.Д. ***, по смисъла на чл.
98а от Закона за енергетиката и §1, т. 28а от ДР на ЗЕ във вр. чл. 98а, ал. 4
от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл. 293 от ТЗ за сключването на търговска сделка, каквато е
продажбата на ел. енергия не е необходимо писмена форма. От представените писмени доказателства се установява, че Л.Д. е потребител
на ел. енергия. Особеният представител на ответника сочи, че представената
молба за разсрочване на задължения от 08.04.2013г. няма отношение към делото,
но може да се заключи обратното. В нея ответницата сочи, че иска разсрочване на
задължение за същия адрес , ИТН и абонатен номер, на издадена фактура за
ползване на електроенергия. Няма данни абоната ползващ електроенергията да е
станало друго лице. На следващо място не може да се сподели становището, че
няма Д. не е ползвала електроенергия за процесния период и не е знаела за
задължението. Заключението на защитата за това не се основава на доказателства
по делото. Може дори да се посочи, че с голяма вероятност Л.Д. е била в
страната и към датите на потребление е ползвала електроенергия. Приложена е
справка за трудовите договори на Д., като от нея се вижда, че за периода 10.06.2014г.
до 10.05.2018г. Д. е била работник на „Вин. С. Индустрийс“ ООД, с. Церковски ,
обл. Бургас. Т.е. ответницата е била в страната. На следващо място не е
задължително за абоната лично да ползва обекта и да ползва електроенергията, а
това може да става от останалите членове на домакинството, семейството на
ответника или дори наематели. Съгласно
§1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент е този, който купува
електрическа за собствени битови нужди, т.е. няма
поставено в закона изискване клиентът да е собственик на имота до който се
извършва доставката, или да има други ограничени вещни права. Също така в ОУ на
дружеството, приложими в правоотношенията между страните, не е поставено
изискване клиент на дружеството да бъде само собственик на имота. От всичко
това може да се заключи, че между страните са били налице облигационни
правоотношения. Самите фактури, неоспорени от особения представител на
ответника, независимо, че са частни
документи, са доказателство за доставката на електроенергията до имота,
количеството и стойността на услугата. В тях изрично е упоменат периода, какво
количество енергия е доставено и на каква стойност, като последните данни са
математически резултат от цената на всеки киловат и общо потребената ел.
енергия през деня и нощта, а също така и цената на мрежовите услуги, начислени
за периода. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на оператора, за клиента е налице
задължение да заплати ползваната ел. енергия, което не е сторено. Няма данни да
е подадено възражение срещу фактурираните суми, а отделно от това в ОУ е
записано, че депозирането на такова не снема от абоната задължението да заплати
фактурираната сума – чл. 18, ал. 7 от ОУ.
По отношение на
възражението за настъпила погасителна давност. Същото, според настоящия състав,
е неоснователно. Първата фактура , по която ищецът претендира вземане , е издадена
на 16.04.2017г. Позоваването на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“
от ЗЗД не е съобразено с датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
Районен съд гр. Карнобат, което е станало на 14.06.2019г. До тази дата не е
изтекла претендираната кратка давност за вземането. Съгласно чл. 422 от ГПК
искът за установяване на вземането се счита за предявен от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , ако е спазен срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК. Горното се отнася и за останалите две фактури , издадени на
16.05.2017г. и 16.06.2017г. По тези съображения възражението за настъпила
погасителна давност е неоснователно.
Водим от горните
мотиви, настоящият състав счита, че претенцията на ищеца е основателна и
доказана и следва да бъде уважена. При основателност на искането за главница в
размер на 291.59лева, такива са и тези за присъждане на мораторна лихва за
забава в претендирания размер от 61.34лева и законната лихва върху главницата,
считано от 14.06.2019г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда до окончателното й изплащане.
Следва на основане
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК да се присъдят в полза на ишеца и разноските по
делото . В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
25.00лева за заплатената държавна такса, както и 50.00лева за юрисконсултско
възнаграждение. В настоящото производство са направени разноски в размер на
75.00лева за държавна такса, 300.00лева за особен представител, като следва да
се присъди и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100.00лева.
Общо за двете инстанции ответникът следва да заплати сумата от 550.00лева
разноски на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 236
вр. чл. 235 от ГПК, Карнобатският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.С.Т. – Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37, сумите от 291.59лева/ двеста деветдесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ – неплатена стойност на доставена, отчетена и консумирана ел. енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа в периода от 13.03.2017г. до 12.06.2017г. до имот в гр. Карнобат, ул. „Кирил и Методий“ № 38, ет. 4 с ИТН 2698651 с кл. № **********, сумата от 61.34лева/шестдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 28.04.2017г. до 13.06.2019г., законна лихва от 14.06.2019г. – датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 494/26.06.2019г. по ч.гр.д. № 721/ 2019г. на Районен съд гр. Карнобат.
ОСЪЖДА Л.С.Т. – Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37, сумата от общо 550.00лева/ петстотин и петдесет лева/ представляваща деловодни разноски – сумата от 25.00лева/двадесет и пет лева/ за заплатената държавна такса и сумата 50.00лева/петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 721/2019г. на Районен съд гр. Карнобат, както и сумата 75.00лева/седемдесет и пет лева/ за държавна такса, 300.00лева/триста лева/ за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева/сто лева/ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: