О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2022 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ СЪСТАВ в закрито заседание на втори ноември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело №
2489 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Д.В.Д. ***, чрез адв.Н.Г. против
Заповед № 3104/06.10.2022г. на Кмета на Община Варна. С жалбата е направено
искане да бъде спряно предварителното изпълнение на процесната заповед. Жалбоподателят
сочи, че с експертно решение на ТЕЛК от 11.12.2014г. му е определена пожизнено
намалена работоспособност от 76%; обитава процесния гараж от 5 години, като го
е преустроил за задоволяване на жилищните му нужди; наред с това изпитва
финансови затруднения, тъй като единствения му доход е получаваната от НОИ
пенсия в размер на 706лв.; от предварителното изпълнение на заповедта за него
ще настъпят непоправими вреди и то преди настъпване на зимния сезон, като
краткия срок да разреши жилищните си проблеми.
Съдът приема, че искането за спиране на
предварителното изпълнение на оспорената в настоящото производство заповед е
процесуално допустимо – при висящо производство по оспорване на тази заповед,
от лице, чийто права и законни интереси са засегнати неблагоприятно. Искането
е насочено срещу акт от категорията на индивидуалните административни
актове по смисъла на чл.214 от ЗУТ, подлежащ на предварително изпълнение
съгласно чл.217, ал.1, т.3 от ЗУТ, спрямо който съдебният контрол е допустим /чл.215
ал.1 от ЗУТ/.
Жалбата е подадена от адресата, до който се
отнася нареждането и който поради това е заинтересован от оспорване на
заповедта. Разгледано с обсъждане на условията по чл.60, ал.1 от АПК, искането
за спиране изпълнението на заповедта е основателно:
Предварителното изпълнение на
оспорената заповед, издадена по реда и основанията на чл.178, ал.6 от ЗУТ е
допуснато по силата на самия закон - чл. 217 ал.1 т.3 от ЗУТ, и в случая е
неоправдано с оглед целите на законодателя.
Заповедта установява забрана за
достъп и ползване на строеж “ Гараж № 2“
в жилищна сграда ЖСК „Орфей“, находящ се в гр.Варна, ул.“Сава Доброплодни“ № 24. Заповедта е мотивирана
с липсата на строителни книжа и документи за промяна предназначението на гаража
в жилищна сграда. Съгласно разпоредбата на чл.178 ал.4 от ЗУТ не се разрешава строежи или части
от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за
въвеждане в експлоатация.
Затова и допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта по чл. 178
ал.6 от ЗУТ следва да е мотивирано от обществения интерес и защитата живота и здравето
на гражданите, в това число на собственика.
Видно от представените с жалбата
доказателства – ЕР на ТЕЛК и Разпореждане от 30.09.2022г. от НОИ жалбоподателят
е в затруднено финансово и здравословно състояние. В случая намира приложение
разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да
бъде спряно от съда, при условията на чл.166, ал.2 от АПК – ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може
да бъде предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на
решението.
Съдът намира, че
такъв интерес към настоящия момент е установен
по делото. Искането е аргументирано с твърденията и представените
доказателства за финансовото и здравословно състояние на жалбоподателя. От
друга страна , нито в оспорената заповед се съдържат изложение на обстоятелства
, нито по делото към момента са налице други данни от които съдът да направи обоснован извод , че строежът чиито достъп и ползване и забранен
- ще създаде непосредствена опасност за
здравето или живота на гражданите.
В хипотезата на чл.166, ал.4, вр. ал.2
от АПК, законодателят не изисква съдът да прави преценка за значимостта на
обществения интерес и надделява ли частният интерес, засегнат от допуснатото
предварително изпълнение, както в хипотезата на чл.60, ал.1 от АПК, а се очаква
и изисква жалбоподателят да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини
значителни или трудно поправими вреди, които не са последица от самия акт, а от
неговото предварително изпълнение. В случая от представените към настоящия
момент доказателства , може да се обоснове извод, че твърдяните сериозни вреди,
които евентуално молителят би понесъл, ще са
в резултат на допуснатото по
закон предварително изпълнение на оспорената заповед , поради което съдът приема, че законовата презумпция по
чл.166, ал.2 от АПК е оборена от
оспорващия. Искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната
заповед следва да бъде уважено като
основателно.
Водим от горното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
СПИРА допуснатото по закон
предварително изпълнение на Заповед № 3104/06.10.2022г. на Кмета на община
Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението до
страните.
Административен съдия: