Решение по адм. дело №1396/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Ю. И. А., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], против Решение № 2153-15-102/16.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение (погрешно посочено в уточняващата молба, че е оставена без разглеждане), нейна жалба с вх. № 9001-15-381/28.05.2025 г. против Разпореждане № **********/Протокол № N01134/08.04.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. П. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Със заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-15-5601/12.12.2024 г. (л. 6 и сл.) от А. е поискано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО, към което са представени документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в т.ч. и Трудова книжка № 5045/14.10.1981 г., издадена от Обувен завод „Петър Ч.“ [населено място] (л. 49 и сл. и л. 5), в която е отразен осигурителен стаж, положен при осигурител ДСО „Пирин“ Обувен завод „Петър Ч.“ – Пловдив, както следва: в периода от 14.10.1981 г. до 01.06.1983 г. на длъжност „работничка“ и в периода от 01.06.1983 г. до 01.09.1989 г. на длъжност „саяджия“ – общо 07 г. 10 м. и 15 дни.

Въз основа на представените документи и извършени служебни проверки с Разпореждане № **********/протокол № N01035/27.01.2025 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив на А. е отпускана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО от 12.12.2024 г. пожизнено по чл. 68а, ал. 1 от КСО по заявлението, подадено на 12.12.2024 г. и навършена възраст 61 г. и 05 м. Установен е осигурителен стаж от Трета категория труд в размер на 42 г. 10 м. и 21 дни (л. 71). Това разпореждане не е обжалвано от лицето.

Последвало е издаването на Разпореждане № **********/протокол № N01134/08.04.2025 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО на А., считано от 12.12.2024 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС при установен осигурителен стаж от Трета категория труд в размер на 42 г. 10 м. и 19 дни (л. 73).

С жалба с вх. № 9001-15-381/28.05.2025 г. (л. 75 и сл.) А. е оспорила така издаденото разпореждане с твърдения, че положеният осигурителен стаж в Обувен завод „Петър Ченгелов“ – Пловдив в периода от 14.10.1981 г. до 31.08.1989 г. е такъв от втора категория труд, съгласно чл. 31б от ПКТП, като се сочи, че предприятието е прекратило дейност и е предало документите си в архива на ТП на НОИ – Пловдив, поради което и се иска да бъде преразгледано разпореждането в частта му на определения осигурителен стаж, като периодът от 14.10.1981 г. до 31.08.1989 г. бъде зачетен като такъв от втора категория труд. Към жалбата не са приложени доказателства и не е направено искане за събиране на такива.

С Решение № 2153-15-102/16.06.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение жалбата на А. с вх. № 9001-15-381/28.05.2025 г. против Разпореждане № **********/Протокол № N01134/08.04.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. За да стори това, органът е приел, че със Заявление № 2113-15-5601/12.12.2024 г. жалбоподателката прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68а от КСО, като към датата на заявлението за пенсия има навършена възраст 61 г. 05 м. и 17 дни. Със заявлението за пенсия се сочи, че е представена трудова книжка № 5045/14.10.1981 г., в която стажът в ОЗ „П. Ченгелов“ на длъжност „работник“ и на длъжност „саяджия“ е оформен за периода от 14.10.1981 г. до 01.09.1989 г. с продължителност 07 г. 10 м. и 15 дни, като липсва информация дали е работила с лепила на база органични разтворители и дали трудът попада в обхвата на т. 31б от отм. ПКТП. Мотивирано е, че съгласно Констативен протокол № 1/19.05.2020 г. на постоянно действащата приемателна комисия към ТП на НОИ – Пловдив в документите на осигурителя, предадени за съхранение в „ООА“ на ТП на НОИ – Пловдив – ведомости за заплати, заповеди, свързани с трудовата дейност, азбучници, щатно разписание и др., не са открити документи, които да установяват, че наетите лица в Обувен завод „Петър Ченгелов“, по-късно преименуван „Флавиа“ АД, са работили с лепила на база органични разтворители, даващи основание трудът да бъде зачетен от втора категория труд по т. 31б от отм. ПКТП. Предвид изложеното е прието, че няма надлежни писмени данни, доказващи претенцията на А. спорният стаж да бъде зачетен като такъв от втора категория.

За установяване на спорните по делото факти и обстоятелства по искане на жалбоподателката като свидетел по делото е разпитана Е. М. К.. Същата заявява, че познава жалбоподателката, тъй като с нея са учили в едно училище и при нея са ходили на ученически стаж в завод „Петър Ченгелов“. Свидетелката е била ученичка, по-малка е с 2 години от жалбоподателката, която е работела в този завод като саяджийка – сглобяване на горната част на обувката, това означавало естествена кожа, хастар и лепила, за да се сглоби това, трябвало помощно лепило. В цеха били три групи – кроячи, шивалня, саяджии и сглобяване – на конвейер, на който се сглобявало това, което се ушива. Имали договор със завод „Ченгелов“ като завършат учениците, да започват веднага работа в „Петър Ченгелов“. Свидетелката е работила в този завод, в този цех като саяджийка. С лепила постоянно се работило, не можело без лепило. Свидетелката също е пенсионерка, втора категория, имала 17 години стаж, но трябвали само 15 години, за да имаш за втора категория - двете години всъщност се приравнявали. Заявява също така, че жалбоподателката е работела там, докато излезе в майчинство, като годината точно не си спомня, жалбоподателката не е работила нищо друго освен като саяджийка.

Съдът приема показанията за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелката, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Като доказателство по делото е прието, представено от страна на ответника заверено копие на Констативен протокол № 1/19.05.2020 г. на Постоянно действащата приемателна комисия към ТП на НОИ – Пловдив, цитирано в оспореното решение (л. 91).

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане се установи, че е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган. Не се констатират и допуснати в хода на административната процедура съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Между страните не е спорно, че за спорния период – от 14.10.1981 г. до 01.09.1989 г. жалбоподателката е работила в Обувен завод „Петър Ченгелов“ като „работничка“ и „саяджийка“ и този стаж е с обща продължителност 07 г. 10 м. и 15 дни. Спорно в случая е обстоятелството следва ли този период да бъде признат за втора категория труд.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 31б (нов - ДВ, бр. 49 от 1990 г., в сила от 30.06.1990 г.) от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране обхваща в записа си работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли.

Следователно разпоредбата изисква лицето пряко да е работило с лепила на база органични разтворители, т.е. трудовата му функция да изисква непосредствена работа с тези лепила, а не да бъде изпълнявана в помещение, в което други работят с лепила с органични разтворители. Изрично са изброени и длъжностите.

В спорното съдебно производство двете страни са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

От събраните по делото доказателства не се установява нещо, различно от приетото от органите на НОИ относно длъжностите, на които е А. е полагала труд през спорните периоди в обувната промишленост, а именно от 14.10.1981 г. до 01.09.1989 г. на длъжност „работничка“ и „саяджийка“.

От отразените в трудовата книжка данни не се установява жалбоподателката да е работила с лепила на база органични разтворители, като тук следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 31б от ПКТП (отм.) е създадена едва през 1990 г., което обяснява и липсата на нарочно отбелязване в трудовата книжка. Това обаче не се установява и от показанията на разпитаната по делото свидетелка, доколкото същата не посочва, че лепилата, с които са работили, са именно на база органични разтворители, отделно от това, показанията са й само досежно периода, в който жалбоподателката е полагала труд като „саяджийка“. А от представения от ответника Констативен протокол № 1 от 19.05.2020 г. на Постоянно действащата приемателна комисия към ТП на НОИ – Пловдив, който не е оспорен, се установява, че е извършена проверка за установяване наличие на данни в приетата документация от осигурителя „Флавиа“ АД за работа с лепила на база органични разтворители именно във връзка с прилагане разпоредбата на чл. 31б от ПКТП на работещите в обувната и кожногалантерийната промишленост. След проверени документи за периода м.01.1970 г. – м.12.2015 г., приети с описи с №№ 1 и 2 от 03.07.2017 г., 1096 бр. дела с ведомости за заплати (ръчни, машинна обработка и фишове) за периода м.01.1970 г. – м.12.2015 г., 338 бр. дела със заповеди, свързани с трудовата дейност (трудови договори, заповеди за назначаване, преназначаване и освобождаване от работа, заповеди за повишаване в разряд и др.) за периода 17.01.1970 г. – 28.08.2015 г., 5 бр. дела с граждански договори за периода м.02.1992 г. – м.12.2014 г., 9 бр. дела азбучници за периода 1970 г. – 2001 г., 9 бр. дела книги за вписване на постъпили и напуснали работа за периода 1971 г. – 2015 г. и 1 бр. дело с щатно разписание, протокол № 69-УТ-2/.18.09.2001 г. и протокол № 67-УТ/27.08.2001 г. за анализ на токсичните вещества в работна среда, не е установено наличие на документи, в които има запис, че наетите лица са извършвали работа с лепила на база органични разтворители.

В конкретния случай, в тежест на жалбоподателката е да установи, че през коментираните тук периоди е полагала труд от втора категория, с която доказателствена тежест тя не се справи. Съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда, е неговият характер, т.е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен трудът, при какви условия са изпълнявани тези функции. Преценката за категорията на съответния труд и осигурителен стаж се прави от административен орган при произнасяне по направеното искане за пенсиониране или изменение на пенсия, съответно - от съда, при обжалване на издадения административен акт. В случая разпоредбата е правилно приложена от административния орган. За А. не са налице предпоставките за признаване на положения стаж в периода от 14.10.1981 г. до 01.09.1989 г. като такъв от втора категория труд.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че при доказателствена тежест за жалбоподателката, същата не установи в условията на пълно главно доказване в процеса твърдения факт на положен труд при условията на втора категория труд за периода от 14.10.1981 г. до 01.09.1989 г.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното решение, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 200 лева, определен на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция).

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. И. А., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], против Решение № 2153-15-102/16.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение нейна жалба с вх. № 9001-15-381/28.05.2025 г. против Разпореждане № **********/Протокол № N01134/08.04.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА Ю. И. А., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], да заплати на Национален осигурителен институт с адрес на призоваване [населено място], [улица] сумата от 200 (двеста) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.