Р Е Ш Е Н И Е
№…............../13.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 368 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от Д.Д.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, положителен установителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 516,88 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско на МПС”, обективиран в
застрахователна полица № ***, за нанесени щети на застрахования лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с рег. № *** от настъпило на
06.12.2018 г. в гр. Варна застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, за което е образувана щета под № 0201-001154/2018-01, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 05.04.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19984/2019 г. по описа на Софийски районен съд.
По твърдения в исковата молба,
между страните бил сключен договор за застраховка „Каско
на МПС” за собствения на ищеца лек автомобил „Тойота Авенсис“
с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № ***,
със срок на валидност от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г. На 06.12.2018 г.
автомобилът бил паркиран на паркинг в гр. Варна, кв. „Свети Иван Рилски“, пред
блок 55, вх. А, като на следващата сутрин били констатирани увреждания от
неизвестно МПС по задна врата и заден десен калник на застрахованото превозно
средство. За настъпилото застрахователно събитие бил уведомен ответникът, при
когото била образувана щета под № 0201-001154/2018-01, направен бил оглед и
съставен опис на всички увредени детайли по автомобила. По претенцията
застрахователят постановил отказ за заплащане на застрахователно обезщетение с
аргумент, че застрахователният договор бил прекратен на 16.11.2018 г., тъй като
не била заплатена уговорената втора вноска по дължимата застрахователна премия.
Ищецът счита отказа за незаконосъобразен, доколкото въпросната втора вноска
била заплатена от него чрез посредник (брокер) на застрахователя, който на
08.11.2018 г. превел сумата в полза на ответното дружество, за което получил и
съответната комисионна. Поддържа, че стойността на щетите по автомобила, включващи
необходимите средства за неговия ремонт, възлиза на 516,88 лв., която сума е
дължима от ответника като застрахователно обезщетение за настъпилото в периода
на покрит риск застрахователно събитие. Твърди, че за това вземане се е снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответникът е възразил.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения
установителен иск и претендира сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание
ищецът не се явява лично и не изпраща представител. Предварително депозира
писмена молба, с която поддържа исковата молба. Не оспорва, че е завел четири
щети пред ответното дружество, но твърди да касаят различни застрахователни
събития. Твърди, че втората вноска по процесната застрахователна премия е
включена в заплатената от застрахователния посредник сума в размер на 448,23
лв., съобразно входирания при ответника отчет. По
повод плащането се позовава на чл. 337, ал. 2 КЗ. Възразява, че ответникът го е
уведомил за прекратеното правоотношение със застрахователния посредник „Софтконсулт“ ООД почти три месеца след извършеното чрез
посредника плащане и намира, че противопоставянето на застрахователя на
действията на посредника без представителна власт по реда на чл. 301 ТЗ му е непротивопоставимо. Счита, че плащането има погасителен
ефект на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Моли
за уважаване на претенцията и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за недопустимост на предявения иск, доколкото между същите страни и за същите
вреди имало висящи няколко дела, а именно: гр.д. № 37340/2019 г. на СРС, гр.д.
№ 37366/2019 г. на СРС и 39563/2019 г. на СРС. Намира иска и за неоснователен.
Не оспорва, че между страните е сключен процесният застрахователен договор.
Твърди, че по същия била уговорена застрахователна премия в размер на 472,06
лв., платима разсрочено на четири вноски, всяка от които в размер на 118,02
лв., с падежи 17.07.2018 г., 31.10.2018 г., 31.01.2019 г. и 30.04.2019 г.
Първата вноска била заплатена своевременно, но втората не била платена нито на
падежа, нито в следващия 15-дневен срок, поради което на 16.11.2018 г.
договорът бил автоматично прекратен на основание чл. 368, ал. 3, изр. второ КЗ,
които последици били изрично посочени в застрахователната полица и известни на
ищеца. Доколкото застрахователният договор не е имал действие към датата на
застрахователното събитие през м. декември 2018 г., по процесната щета бил постановен
отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, за който ищецът бил уведомен
с писмо от 04.01.2019 г.
Твърди, че на
11.01.2019 г. бил уведомен от „Софтконсулт“ ООД (бивш
брокер с отнет лиценз на 11.01.2018 г.), действащо чрез Д.Х., че втората вноска
от 118,02 лв. по процесната застрахователна премия била събрана от дружеството
и част от нея в размер на 86,78 лв. била преведена в полза на застрахователя на
09.11.2018 г. Признава, че на посочената дата в счетоводството му е постъпила
сумата от 448,23 лв. от потребител Д.Х., но твърди, че в основанието не е
посочен конкретен договор, към който да бъде отнесено плащането, както и че
изрично се противопоставил на извършените от „Софиконсулт“
ООД действия, като с писмо от 25.01.2019 г. уведомил ищеца, че същите не го
обвързват, доколкото след отнемането на лиценза на застрахователния брокер
сключеният помежду им договор за посредническа дейност бил автоматично
развален. Освен това излага, че „Софиконсулт“ ООД
само е удържало комисионно възнаграждение от събраните застрахователни премии,
респ. извършената посредническа дейност не може да се счете за приета от
застрахователя.
Отделно оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения относно механизма на ПТП,
настъпването на твърдените щети по превозното средство и причинно-следствената
им връзка със застрахователното събитие. В допълнение поддържа, че щетите са
резултат от собствените неправомерни действия на водача на застрахования
автомобил, който е паркирал същия без да съобрази габаритите на превозното
средство и ширината на пътното платно.
По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ответникът не изпраща представител. Предварително депозира
писмена молба, с която поддържа отговора и обективираното в него искане. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен
за окончателен доклад по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото следните обстоятелства: че
между страните е сключен процесният договор за застраховка „Каско
на МПС” за собствения на ищеца лек автомобил „Тойота Авенсис“
с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № ***,
със срок на валидност от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г., както и че първата
вноска по застрахователната премия е заплатена на уговорения падеж. Същите се потвърждават и от представените писмени доказателствени
средства. От приложената застрахователна полица се изяснява още, че премията
възлиза в общ размер на 472,06 лв., като плащането й е разсрочено на четири
вноски, първата в размер на 118 лв., а останалите – от по 118,02 лв., с падежи 17.07.2018
г., 31.10.2018 г., 31.01.2019 г. и 30.04.2019 г.
Безспорно е също, че на 07.12.2018 г. ответното дружество е уведомено за
настъпило застрахователно събитие, по повод на което е образувана
застрахователна претенция (щета) под № 0201-001154/2018-01. В уведомлението е
отразено, че сутринта на 07.12.2018 г. собственикът на застрахования автомобил
е забелязал следи по задна дясна врата и заден десен калник, оставени при
отваряне на врата на друго МПС.
От приложения опис-заключение по щета №
0201-001154/2018-01 от 07.12.2018 г., съставен от експерт при ответното
дружество, се установява, че е извършен оглед на застрахования автомобил, при
който са констатирани следните увредени негови части и детайли, индивидуализирани чрез отразяване на вида и
начина на възстановяването им, а именно: заден десен калник – за боядисване и
задна дясна врата – за боядисване.
Страните не спорят, а се
установява и от приобщеното писмо от 04.01.2019 г., че застрахователят е
постановил отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на ищеца за заведените от него 4 щети, сред
които и процесната. Отказът по всички е обоснован с твърдения, че полицата е
прекратена на 16.11.2018 г. поради неплащане на 2-ра вноска и изтекъл 15-дневен
гратисен период/срок.
Безспорно
е също, че на 09.11.2018 г. по банковата сметка на ответника е постъпила сумата
448,23 лв. от потребител Д.Х.. Видно от приложеното платежно нареждане от
08.11.2018 г., като основание за плащането на тази сума е отразено „отчет
09.11.2018 г. – равняване по дог. премия 609,60 лв. – фактура 161,37 лв. =
448,23 лв.“
Приобщен
е и отчет от 09.11.2018 г. за сключени полици общо застраховане от брокер „Софтконсулт“ – равняване по договор от 2016 г., в който под
№ 4 е посочен процесният договор № 20118000001333
и общо дължима сума 118,02 лв. с отразен падеж „2“ и дата на издаване
31.10.2018 г., върху която сума е определен дължим комисион
от 27 % в размер на 31,24 лв., респ. остатък 86,78 лв. Отчетът съдържа и подпис
на служител при ответника, удостоверил приемането му.
От
изисканата справка от НАП се изяснява, че в периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018
г. служители при ответното дружество за гр. Варна с регистрирани действащи
трудови договори са следните лица: Антония И. Петкова и Галина Стоянова
Георгиева.
От
приложеното решение № 54-3Б от 11.01.2018 г. на КФН се установява, че „Софтконсулт“ ООД е заличен от регистъра на
застрахователните брокери.
Видно
от приложеното писмо с изх. № 348/25.01.2019 г., застрахователят е отправил
уведомление до няколко лица, сред които и ищеца Д.П., че сключеният между него
и брокера „Софтконсулт“ ООД договор за
застрахователно посредничество от 11.04.2016 г. е прекратен през м. януари 2018
г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
описаните от представител на застрахователя увреждания по калник заден десен и
врата задна дясна на процесния автомобил се изразяват в нараняване на лаковото
покритие на детайлите и подлежат на възстановяване чрез боядисване. Според
заключението тези щети са следствие от съприкосновение на автомобила с твърд
предмет, движещ се в близост до него (вкл. отваряне на врата на друго МПС), или
от механично нараняване на автомобила от неизвестно лице, респ. е възможно
същите да настъпят при описания в исковата молба механизъм на ПТП. Вещото лице
определя стойността на щетите към датата на ПТП и без прилагане на коефициент
на овехтяване в размер на общо 656,88 лв., включващи необходимия труд (при
средна пазарна цена от 28,50 лв. с ДДС за 1 нормочас), автобоя,
допълнителни материали и общи операции (получаване на цвят и ускорено сушене в
бояджийска камера).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебна компютърно-техническа
експертиза се установява, че процесният застрахователен договор №
20118000001333 е регистриран в информационната система на ответното дружество
на 17.07.2018 г. и по същия е издадена само една сметка с №12828738 от
17.07.2017 г. за извършено плащане по полицата на стойност 118 лв. Следващи
плащания не са регистрирани в системата, нито са издавани сметки за такива,
като служител при ответника ръчно е въвел прекратяването на полицата на дата
03.01.2019 г. поради неплатена премия.
При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. С.Д. пояснява,
че ползваната от ответника информационна система е трудно манипулируема
и всеки запис остава в нея, като дори след евентуалното му изтриване записът
фигурира, но със забележка, че е изтрит. Данни за такова изтриване според
експерта не са налице във връзка с процесния договор.
По делото е допуснато провеждането и на съдебно-счетоводна експертиза. От
приетото заключение по същата се изяснява, че е издадена сметка №
12828739/31.10.2018 г. по процесната застрахователна полица за извършено от
ищеца плащане в брой на втора вноска в размер на 118,02 лв., като в сметката са
вписани данните на застрахователя като издател, но според счетоводните данни
при „Софтконсулт“ ООД сумата е получена именно от
това дружество – застрахователен посредник. Установява се още, че на 08.11.2018
г. от банкова сметка *** „Софтконсулт“ ООД, открита
при „ОББ“ АД, е преведена сумата от 448,23 лв. по банкова сметка *** „З.Д.и з.“
АД, като в същата е включена и втората вноска по процесната застрахователна
полица в размер на 86,78 лв., формирана като разлика между размера на вноската
от 118,02 лв. и удържания от посредника комисион от
31,24 лв. Според заключението при ответника не е отчетена фактура №
3557/08.11.2018 г., а стойността й от 161,37 лв. се получава като основата за
определяне на комисионното възнаграждение на посредника от 597,65 лв. (формирана
от дължимите суми по полиците в отчета минус данъка от 2 %) се умножи по
предвидения процент за комисион от 27 %. При
изслушването в открито съдебно заседание вещото лице Р.С. уточнява, че тази
сума представлява дължима на посредника комисионна, която е задържана, а
остатъкът – преведен по банков път и отчетен като получен при застрахователя,
но без отнасянето му към конкретна полица.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 19984/2019 г. по описа на СРС е видно, че въз
основа на подадено на 05.04.2019 г. заявление от Д.П. срещу „З.Д.и з.“ АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесната сума, която е
оспорена своевременно от длъжника (настоящ ответник) чрез подадено бланкетно възражение
по чл. 414 ГПК и заявителят (сега ищец) е предявил настоящия установителен иск
в указания му от заповедния съд едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
положителен установителен иск е допустим, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както
и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т.
10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Предмет на иска е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираното в
оспорената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане на ищеца за
застрахователно обезщетение по сключен с ответника договор за застраховка „Каско на МПС“. Поради това и основателността на претенцията с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните по застрахователния договор, 2.)
настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск, 3.) причиняване
на щети по застрахования автомобил, както и 4.) причинно-следствена връзка
между щетите и застрахователното събитие.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи
също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата
от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи
фактите, на които основава своите правоизключващи и
правопогасяващи възражения, в
това число: че застрахователният договор е прекратен преди събитието, че
изрично се е противопоставил на извършените от застрахователния брокер „Софиконсулт“ ООД действия без представителна власт, както и
че водачът на застрахования автомобил е допринесъл за настъпване на щетите,
като е паркирал същия без да съобрази габаритите на превозното средство и
ширината на пътното платно.
Безспорно е сключването на процесния договор за застраховка „Каско на МПС“ между страните, поради което е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение с предмет собствения на ищеца лек автомобил лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с рег. № ***, за щетите по който
ответникът е поел риск да отговаря, в случай че те са резултат от събитие,
реализирано в изрично уговорения период на застрахователно покритие от 31.07.2018 г.
до 30.07.2019 г. – арг. от чл. 343, ал. 1 и
чл. 351, ал. 1 и 2 КЗ.
От приобщените писмени доказателствени средства и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира напълно, при
условията на чл. 202 ГПК, като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се
доказва настъпването на констатираното и декларирано на 07.12.2018 г. събитие, изразяващо се в неправомерни
действия на трето (неизвестно) лице.
Доказва се още, че от събитието са настъпили щети по застрахования лек автомобил, изразяващи се в увреждане на
лаковото покритие на неговия калник заден десен и врата задна дясна. Тези щети
са констатирани лично от служител на ответното дружество при извършения оглед
на място и описани в съставения за целта опис, като са възприети и от
назначеното по делото вещото лице – автоексперт. Според заключението му уврежданията биха
могли да настъпят по вид и степен именно в резултат от събитието, съобразно
декларирания негов механизъм, поради което е доказана и причинно-следствената връзка между него и претърпените имуществени
вреди.
Основният спорен въпрос се свежда до
това дали застрахователният договор е имал действие към момента на така
установеното събитие от 07.12.2018 г., респ. дали последното се явява покрит
застрахователен риск.
Този въпрос е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
19462/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прието за установено,
че в полза на Д.Д.П. съществува вземане срещу „З.Д.Ж.и
з.“ АД за застрахователно обезщетение в размер на 560 лв. по договор за застраховка „Каско на МПС“ за вреди по застрахования лек автомобил
Тойота Авенсис с ДК № В 8114 КК от настъпило на
04.12.2018 г. застрахователно събитие на паркинг около Спортна зала в гр. Варна.
Силата на пресъдено нещо на решението се разпростира по отношение на
основанието на съдебно признатото вземане, което се явява действащият към м.
12.2018 г. застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ***,
идентичен с процесния. Следователно действието на договора, вкл. и към датата
на процесното събитие от 06.12-07.12.2018 г., е установено между страните по
задължителен начин и този въпрос не може да бъде пререшаван от настоящия съдебен
състав – арг. от чл. 297 ГПК. Затова и следва да
се приеме, че разглежданото събитие представлява покрит застрахователен риск, съответно
че са осъществени всички юридически факти, включени в правопораждащия
отговорността на ответното застрахователно дружество фактически състав и предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:
При настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не
по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение №
235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37
от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. (същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
щетите по собствения на ищеца лек автомобил възлизат в общ размер на сумата от 656,88 лв., включваща стойността на необходимия труд и материали.
Посочената сума съответства на средните пазарни цени към момента на настъпване
на застрахователното събитие и кореспондира с изискването за покриване на
стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към
момента на увреждането. Затова и съобразяването със заключението и определянето
на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на действително
претърпените вреди в рамките на застрахователното покритие. Освен това същата е
предназначена за възстановяване на посочените детайли на МПС (заден десен
калник и задна дясна врата), които се различават от увредените при предходното
събитие предна и задна броня и преден спойлер, за които е установена
дължимостта на обезщетението по гр.д. 19462/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна. Тоест с получаването на вземанията по двете щети в пълен размер ищецът
не би се обогатил неоснователно за сметка на застрахователя и не се налага
редукция на процесното обезщетение на това основание.
Такава не се налага и поради съпричиняване,
каквото правоизключващо възражение релевира
своевременно ответникът в отговора на исковата молба. Изводът за наличие на подобен
принос на пострадалия за реализиране на вредоносния резултат не може да почива
на предположения, а предполага доказани по безспорен начин конкретни негови
действия или бездействия, с които той обективно е допринесъл за вредите, като е
създал условия или е улеснил тяхното настъпване (така - решение № 59/10.06.2011
г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. №
44/2012 г. на ВКС, II ТО и др.). В разглеждания случай възражението е
обосновано с твърдения за неправилно паркиране на превозното средство, без
съобразяване с неговите габарити и ширината на пътното платно. В тяхна подкрепа
обаче ответникът, който носи доказателствената тежест да установи релевантните
факти, не е ангажирал никакви доказателства, поради което възражението му се
явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното и при определения размер на дължимото обезщетение
от 656,88 лв., надвишаващ този на процесното вземане от 516,88 лв., искът е доказан и по размер и следва да бъде изцяло уважен, като се
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
претендираното застрахователно обезщетение от 516,88 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.04.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 575 лв., от които 25 лв. за държавна
такса, 250 лв. за депозити за вещи лица и 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за
правна защита и съдействие от 17.06.2019 г. (л. 4 от делото пред СРС), съдържащ
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Съдът
намира направеното от ответника възражение
за прекомерност за неоснователно, доколкото нормативно установеният
минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който бил могло да бъде редуцирано
възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на претендираното такова
от 300 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед по чл. 410 ГПК за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 325 лв., която сума следва да бъде
възложена в тежест на ответника.
Предвид изхода на спора, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДЪЛЖИ на ищеца Д.Д.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 516,88 лв. (петстотин
и шестнадесет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”,
обективиран в застрахователна полица № ***, за нанесени щети на застрахования
лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № *** от
констатирано на 07.12.2018 г. в гр. Варна застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, за което е образувана щета под №
0201-001154/2018-01, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.04.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19984/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 575 лв. (петстотин седемдесет и пет лева) за сторените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева) за сторените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: