РЕШЕНИЕ
№210/22.03.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова …….........……………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1004 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от С.Р.С. от гр.Х., с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №22-0271-000240 от 13.10.2022г., издадена от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ - Харманли.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Не били налице фактическите и правни основания за издаването ѝ. Описаната в нея фактическа обстановка не отговаряла на действителността. Била неясна, непълна и объркана, Липсвала конкретизация на административното нарушение, както и конкретно определяне на мярката за принуда. Жалбоподателят не бил извършил визираното в заповедта нарушение, посочено като причина за издаване на ЗППАМ.
По изложените съображения се претендира отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото.
Допълнителни съображения в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на заповедта, се излагат в писмено становище. Счита се, че недопустимо ответникът определил срока на ПАМ по два алтернативни начина – за срок от 6 месеца и за срок от 182 дни, поради което било налице разминаване. Липсвали и мотиви за налагане на мярката. Липсвало обсъждане на каквито и да е факти от значение за случая, като например този по какъв начин водачът предизвикал заплаха за безопасността на движението и как с прилагането на ПАМ щяла да бъде отстранена тази заплаха.Твърди се, че с издаване на заповедта на практика се стигало до налагане на две наказания за едно и също нарушение. В тази връзка се счита, че налагането на ПАМ е правна възможност, съответно административният орган не действа в условията на обвързана компетентност и не бил длъжен при извършване на нарушение винаги да издава ПАМ. Допуснато било и нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като страната не била уведомена за започване на производството по издаване на оспорения акт. Не бил спазен и чл.34 от АПК. Налице било нарушаване на правото на лицето да участва в административното производство, съответно нарушаване на чл.4, ал.2 от Конституцията, от което се явявал и неспазен принципът по чл.8, ал.1 от АПК. Посочените нарушения били съществени, доколкото извършването им довело до ограничаване правото на защита на лицето. Обширни доводи се излагат в подкрепа на твърдението за нарушаване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Преценка в тази насока липсвала в ЗППАМ, поради което издателят ѝ бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. На последно място се изтъква, че по делото не били представени доказателства за компетентността на издателя на заповедта за ПАМ.
Ответникът – Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ - Харманли (Х. А. А.), не се явява и не се представлява.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната ЗППАМ №22-0271-000240 от 13.10.2022г., издадена от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли Х. А. А., на С.Р.С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година /6 месеца/, а имено за 182 дни. Отнети са СРМПС №********* и 2 бр. табели с рег. № *******.
За да приложи мярката, административният орган е посочил , че на 13.10.2022г., в 00.06 часа в гр.Х. по бул.“Б.“, до кръстовището, образувано с ул.“А.З.“, С.Р.С., като собственик на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, предоставя за ползване и на разложение същия на лицето Р.С.С., който не притежава Свидетелство за управление на МПС, тъй като същото било отнето/иззето, като е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA, №818354.
Видно от представеното заверено копие от АУАН от 13.10.2022г., Серия GA, №818354, същият е бил съставен против Р.С.С. за това, че на 13.10.2022г. в 00.06 часа в гр.Х. по бул.“Б.“, до кръстовището, образувано с ул.“А.З.“ в посока към бул.“Ц.О.“, управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, собственост на С.Р.С., като при проверката водачът не представил СУМПС и контролен талон, а след направена справка в база данни на МВР се установило, че същото било отнето/иззето.
Като част от преписката по издаване на оспорения акт е представена справка за нарушител/водач за С.Р.С., видно от която последният е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца с НП №22-0304-000999/02.09.2022г. на РУ Несебър към ОДМВР-Бургас, издадено въз основа на АУАН GA, №735126 от 11.08.2022г. , като във връзка с този АУАН е издадена ЗППАМ №22-0304-000246/11.08.2022г. по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС №********* до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ЗППАМ №22-0271-000240 от 13.10.2022г. е връчена лично на С.Р.С. на 13.10.2022г.
Жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд – Хасково на 20.10.2022г.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес от търсената защита и е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. От представената по делото Заповед №1253з-21/14.01.2022г. се установява, че Директорът на ОДМВР – Хасково е оправомощил длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП, сред които и началниците на групи „ОПТПАНДИАД“, „ОДПКПД“, „КПДГПАМ“ и „РОППСВ“ в сектор „Пътна полиция“ при отдел „ОП“ в ОДМВР – Хасково, както и началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Хасково. При така посоченото, непредставянето на доказателства за това на коя група ответникът е бил началник към момента на издаване на процесната ЗППАМ, не представлява основание за приемане на заповедта като акт, издаден от некомпетентен административен орган.
Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма, като съдържа необходимите по закон реквизити, вкл. посочени фактически и правни основания за издаването ѝ.
От правна страна заповедта е обоснована с разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
От фактическа
страна в заповедта са описани обстоятелства, относими към визираните в тази
разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка,
в хипотезата, предвиждаща прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице с отнето СУМПС, вкл. се съдържа
препращане към съставения АУАН Серия GA,
№818354 от 13.10.2022г., което е напълно допустимо.
Неоснователно е и твърдението, че изложената
в заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителността.
Това твърдение е бланкетно като следва да се отбележи, че жалбоподателят не
излага каквито и да било факти и обстоятелства относно „действителната“ според
него фактическа обстановка, нито ангажира доказателства в тази насока.
В заповедта са посочени и разпоредените правни последици, респ. волята на административния орган, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. Посочен е и адресатът на приложената ПАМ.
Липсата на обсъждане по какъв начин водачът предизвикал заплаха за безопасността на движението и как с прилагането на ПАМ щяла да бъде отстранена тази заплаха, не обосновава извод за немотивираност на оспорения акт. Такова обсъждане в ЗППАМ не е необходимо, доколкото осигуряването на безопасността на движението не е материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ, а регламентирана от закона цел, за постигане на която се прилага мярката.
Противно на твърденията в писменото становище към жалбата, принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП се налага от административния орган при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, съобразявайки се с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, органът няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.
С издаване на процесната заповед не се стига до налагане на две наказания за едно и също нарушение, тъй като приложената ПАМ има самостоятелен характер и не е обусловена по никакъв начин от наложеното административно наказание за управление на МПС след лишаване на съответното лице от това право по съдебен или административен ред. Освен това, в конкретния случай наказанието за посоченото в АУАН Серия GA, №818354 от 13.10.2022г. нарушение се следва на извършителя, който е лице различно от жалбоподателя.
Не се установява при издаването на обжалваната ЗППАМ да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след установяване на релевантните за случая факти и обстоятелства.
Предвид преустановителния характер на ПАМ както и с оглед спецификите на мерките по чл.171 от ЗДвП, не е предвидено уведомяване на заинтересованите граждани и организации за започване на административното производство по издаване заповедта за прилагането ѝ, поради което хипотезата на чл.26 от АПК е неприложима в случая. ЗППАМ е правен акт, чието издаване не търпи отлагане с оглед целта на мярката, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Това налага административният орган да действа незабавно при установяване признаци на поведение, попадащи в някоя от хипотезите по чл.171, т.1 – т.8 от ЗДвП. Освен това, по делото не са налични доказателства, а и не се твърди, че преди издаване на оспорената заповед жалбоподателят е поискал, но му е било отказано да се запознае с материалите по преписката или пък че е препятствано правото му да даде становище по събраните доказателства или да ангажира искания във връзка с тях. Предвид последното, възраженията за нарушение на чл.34 от АПК са неоснователни.
Съдът не констатира и нарушение на чл.35 от АПК. За установяването на управление на МПС от водач с отнето/иззето СУМПС административният орган се е позовал на издадения АУАН, в който посоченото обстоятелство е описано от актосъставителя. При така установеното с АУАН, изясняването на други факти и обстоятелства по случая и обсъждането на обяснения и възражения на адресата на ПАМ, ако такива са дадени, не би променило правния извод на органа и не може да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.
Приложима в случая е разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.
В случая ПАМ е приложена
във връзка с установено управление на моторно превозно средство от лице с
отнето СУМПС, което обстоятелство е констатирано със съставения на 13.10.2022г.
АУАН Серия GA №88354. Процесната ПАМ е
наложена във връзка с констатациите по
съставен АУАН, който е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, а
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя не
бяха ангажирани доказателства, годни да опровергаят описаните в представения
АУАН факти и обстоятелства във връзка с управлението на лекия автомобил.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е собственик на МПС „Опел Астра“ с рег. № *******, което на определена дата и час е било управлявано от лицето Р.С.С., чието СУМПС е било отнето. Така изложеното, установяващо се от текста на ЗППАМ и документите, предхождащи издаването ѝ, е напълно достатъчно за адресата на приложената мярка да разбере за коя от визираните в нормата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП хипотези е наложена принудителната мярка, както и да обоснове налагането на собственика на управлявания лек автомобил на принудителната административна мярка по приложената правна норма от ЗДвП.
Неоснователно се счита, че по недопустим начин ответникът определил срока на ПАМ по два алтернативни начина – за срок от 6 месеца и за срок от 182 дни. В заповедта е посочено, че се налага ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година /6 мес/, а именно за 182 дни“. Т.е. първо е посочен вида на мярката, като е цитиран текста от закона, след което е направена конкретизация на срока, относим за конкретния случай – /6 мес/ , съотв.182 дни. При извършената проверка относно съответствието на продължителността на ПАМ в месеци и дни, съдът установи, че „6 месеца“ (както се посочва в чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП) от датата 13.10.2022г. изтичат на 12.04.2023г., като този период е с продължителност именно 182 дни, колкото е посочил и ответникът в акта си.
Наложената с оспорената заповед ПАМ е съответна и на целта, която преследва закона с постановяването на актове от вида на процесния. По делото липсват данни мярката да е наложена за цел, различна от установената в закона, а съдът приема, че с ПАМ не се нарушава и принципът на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. Законът предвижда единствено обективното управление на чуждо моторно превозно средство от неправоспособен водач като обстоятелство, релевантно към налагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. По делото не се твърди, и не се установява от оспорващия, наличието на обективни обстоятелства, които да изключат ангажирането на отговорността му в конкретния случай. Освен това следва да се има предвид, че преценката за съразмерност по чл.6 от АПК се прави единствено при упражняване на оперативна самостоятелност, като в хипотезата на чл.171, т.2а б. „а“ от ЗДвП тази самостоятелност е налице само по отношение на срока на мярката, и би била приложима, когато срокът на мярката надвишава законовия минимум. В конкретния случай този минимум не е надвишен, поради което такава преценка не е необходима, а и дори да беше нужна (при по дълъг срок), то неизлагането на конкретни мотиви в тази насока в съответната ЗППАМ, не води до извод за неизвършване на преценка в действителност.
По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ. Извършеното нарушение, констатирано с АУАН GA, №818354 е с висока степен на обществена опасност – засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други нарушения.
По изложените
съображения съдът
приема, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за
законосъобразност, поради което
подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
производството на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.С.
от гр.Х., с посочен съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0271-000240 от 13.10.2022г., издадена от
Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: