Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито заседание на 12.01.2021 година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Г., като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛОВА гражданско дело 106 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.З.С.Н.В." ЕАД, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление:***, ****, представлявано от изпълнителния
директор ***, чрез пълномощника: К.Г.В. — М., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал.1 от ГПК ***, ****, тел. ***; e-mail: ***
против В.И.А., ЕГН **********,***, в която се твърди следното : на 14.03.2019
г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД, между „***" ЕАД,
ЕИК *** и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от дата 31.07.2017 г.
между „***" ЕАД и В.И.А. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ООД,
ЕИК *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Приложение №1,
представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, е представено
само с данните на длъжника В.И.А., тъй като данните на останалите длъжници са
защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5,
във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от 33ЛД/.
Съгласно
договора за цесия от 27.07.2017 г. „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството си на
цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за
извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от
цедента „*** С.А., ***", в качеството му на универсален правоприемник -***"
ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В
изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „*** С.А., ***",
съответно с изх. № ***/ *** от 20.03.2019 г., с известие за доставяне чрез
Български пощи ЕАД. Пратката се е върнала в цялост с отбелязване върху
обратната разписка, че лицето е в чужбина.
На
25.09.2019 г. отново е изпратено уведомление за извършената цесия, както и за
настъпилата предсрочна изискуемост от страна на „*** С.А., ***" с изх. № ***/
*** от 24.09.2019 г., като видно от известие за доставяне с баркод ***, писмото
е получено лично от длъжника за 30.09.2019г.
Представят
се копия от всички уведомления за извършената цесия ведно с уведомлението за
настъпилата предсрочна изискуемост изпращани до длъжника от името на "***
С.А., ***" чрез клона му в Република България в качеството му на
универсален правоприемник на „***" ЕАД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД с изх. №
***/ *** от 20.03.2019 г.; изх. № ***/ *** от 21.02.2019 г.изх. № ***/ *** от
24.09.2019 г., които да се връчат на ответника заедно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата
предсрочна изискуемост.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем не е погасено, се прави искане към
съда да приеме, че получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С
оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото
вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено - Определение N° 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV
г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на В КС по гр.дело 788/2013г., ТК.
В случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.
47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. б ГПК на ответника
особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването
за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, се прави искане
към съда да приеме следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е
приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този
случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване
на книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно
представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след
като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т.е. връчването
на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения
представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от
особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В
подкрепа на гореизложеното са Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017
на PC Сандански и Решение №4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC
Варна.
Излага
се, че факта на редовното връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и
уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник,
на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на
книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен
при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за
редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2 и
тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал.6
на чл.47, поради което и получаването на книжата от особения представител е
ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата
към нея. В този смисъл е Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018г.
на Районен съд - Варна.
На
основание чл.47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Предвид изложеното се налага цялостен
извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника- ответник. Горното становище е залегнало в мотивите на постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018г., I т.о., ТК на ВКС.
Процесното
вземане произтича от подписания на 31.07.2017 г. договор за потребителски
кредит с № *** между „***" ЕАД, като Кредитор и В.И.А. като
Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на
предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита", а именно: 5000,00 лв. Страните са постигнали съгласие
да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде
платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като
застрахователната премия, която е в размер на 1008,00 лв. е разделена на равен
брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски", част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план на договора за
заем е включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора за
кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса
ангажимент, която е в размер на 175,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при
усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
ангажимент" от общия размер на кредита.
Предоставянето
на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора
да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски
по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 8762,76 лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 3762,76лв.
На
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 20.08.2020 г., на 36 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 243,41лв., при първа погасителна вноска
20.09.2017г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е
посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.08.2020 г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост.
Въпреки
цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е
уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 30.09.2019 г. /получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Съгласно
условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една
или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.10.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 349,36 лева.
Длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 3320,51 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва:2133,25
лв., главница:1187,26 лв.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че В.И.А., ЕГН **********,***,
като кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***, сключен на
31.07.2017 г., дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК *** следните суми,
присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. N° 6340/2019 г. на Районен съд-Плевен, ГО, IV
състав, а именно:
- 3812,74 лв. - представляващи
главница за периода от 20.10.2018 г. до 20.08.2020 г., по отношение на които на
основание чл. 5 от договора за кредите обявена предсрочна изискуемост считано
от дата 30.09.2019 г.;
- 1125,51 лв., представляващи
договорна /възнаградителна/ лихва, изчислена за периода от 20.10.2018 г. /падеж
на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.08.2020 г. (падеж на последна
погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 30.09.2019 г.;
- 349,36 лв., представляваща лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.10.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда;
- законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и да
ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 6340/2019 г. по описа
на Районен съд — Плевен, ГО, IV състав.
В
условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове, се предявяват осъдителни
искове същите суми.
Представят
се писмени доказателства, които следва да се приемат по делото.
В
срок е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответната
страна – адв. П.К.,***, с който оспорва изцяло
исковата претенция. Заявява следното : сключеният между „*** С.А.***” и В.И.А.
договор за потребителски паричен кредит № PLUS -15075049 от 31.07.2017 съдържа
неравноправни клаузи, които са нищожни. Конкретните съображения за нищожност на
сключения договор, от който ищецът черпи правата си са следните :
1. Нарушено е законовото изискване за минимален
размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната
информация.
В
съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/EQ на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че:
„За да се даде възможност на
потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този
договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.“
От
една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е
достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на
шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да
се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази
връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК. изисква всички елементи на договора за кредит да са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.
Неспазването на това изискване се санкциониран с недействителност на договора
за кредит - чл. 22 от ЗПК.
В
конкретния случай договорът е отпечатан с шрифт, размер 11, което се установява
при визуално сравнение. Невъзможно е да бъде прочетен договорът, без
затруднение. Използването на шрифт с такъв размер е в нарушение на изискването
по чл. 10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това
основание. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно
различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими
специални знания по смисъла начл. 195, ал.1 от ГПК. Разликата може да бъде
онагледена чрез цитиране на част от текста на договора (например част от т.1 от
Условията по договора) в използвания шрифт Times New Roman с размер 11 (с който
текста е отпечатан) и съответно размер 12 (който би следвало да е най-малкия
допустим размер за отпечатване на договора):
1.Условията
на Договора за кредит, сключен между „***”ЕАД /наричан по-долу „Кредитор” и лицето
,посочено като „Кредотполучател”се сътоят от съдържанието на тези условия и
съдържанието на полетатащопълнени и/или отпечатани върху настоящия документ.
1.Условията
на Договора за кледит, сключен между „***”ЕАД /наричан по-долу „Кредитор” и
лицето ,посочено като „Кредотполучател”се сътоят от съдържанието на тези
условия и съдържанието на полетата,попълнени и/или отпечатани върху настоящия
документ.
4.Погасителните
вноски, посочени в полетата „месечна погасителна вноска” и „Брой погасителни
вноски „,трябва да бъдат платени не по-късно от определението дати ,наречени
„Падеж” и посочени в групата „ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН”
4.Погасителните
вноски, посочени в полетата „месечна погасителна вноска” и „Брой погасителни
вноски „,трябва да бъдат платени не по-късно от определението дати ,наречени
„Падеж” и посочени в групата „ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН”.
Горното
показва недвусмислено, че текста на договора е отпечатан на шрифт с размер 11,
което води до недействителност на договора на основание чл. 22 във връзка с чл.
10 ал.1 от ЗПК.
2.
В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като
абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на
чл.19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго самостоятелно основание за нищожност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
В
тази връзка заплащането на такса ангажимент в размер на 175 лева се явява
лишено от правно основание, тъй като тази такса би трябвало да влиза в
предварително обявения ГПР. С оглед на горното ако е удържана тази такса,
отделно от посочените месечни погасителни вноски, то правя възражение за
прихващане и Ви моля сумата да бъде приспадната от дължимата главница. Ако
същата е разпределена на 36 равни вноски и е включена като част от месечната
погасителна сума, моля неоснователно платените вноски за такса ангажимент, също
да бъдат прибавени към главницата.
Последиците
от обявяването на тази недействителност на договора са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК. предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Ответницата
не дължи сумата и сумата 1008 лв., посочена от ищеца като застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията“. Това е така, тъй като не се
доказа такава застраховка да е била сключена, нито се доказа, че „***” ЕАД е
заплатило тази премия на застрахователя. По делото е представен писмен документ
озаглавен „Сертификат“, в който се твърди, че удостоверява, че посочен
застраховател се е съгласил да застрахова ответницата по застраховка „Защита на
плащанията“. Този сертификат със сигурност не представлява договор за
застраховка, и по делото няма представен такъв договор. Съгласно чл. 344 от КЗ,
действал и към момента на сключване на договора за потребителски кредит:
„
Застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица
или друг писмен акт. “
Т.е.
писмената форма при застрахователните договори е форма за действителност, а
такъв писмен договор не се представи по делото.
На следващо място т.нар.
„сертификат“ е частен свидетелстващ документ, който доказва само, че издателя
му е направил определено изявление, но не и че това изявление е истина. В
случая издателите на серификата са „удостоверили“, че застраховател се е
съгласил да застрахова кредитополучателите по застраховка „Защита на
плащанията“, но дори и да се приеме за вярно, че застрахователя „се е съгласил
да застрахова“ това не означава, че е застраховал в предвидената в закона
форма. А дори и изразеното съгласие не може да се приеме за установено, тъй
като издателите на „сертификата“ не могат да удостоверят този факт с издаването
му. Не на последно място и плащане по застрахователен договор към застраховател
също не се установи. За това разход за застраховка, която да ползва
доверителката ми не е бил направен и сумата 1008 посочена като платена
застрахователна премия не се дължи от ответницата. Тъй като тази застраховка е
била разпределена на 36 равни месечни вноски и е включена към дължимата месечна
вноска, то следва да се докаже, че същата е заплатена от ищеца на
застрахователя и затова сега се претендира в цялост. Ако е заплащана помесечно,
то логично е да бъде претендирана само тази част, която ищецът е платил на
застрахователя за времето от спиране на плащанията до обявяване на договора за
прекратен и сумата предсрочно изискуема. Няма логика след това кредитополучателят
да е заплащал на застрахователя суми за застраховка , задължено лице по -която
е ответницата.Искането ми е платените неоснователно суми за застраховка към
месечните вноски също да бъдат прибавени към платената главница.
3.
Искът е неоснователен, тъй като уведомлението за цесия не е връчено на длъжника
преди подаване на молбата за издаване на заповед по чл.410 от ГПК. Ч. гр.д.
6340/2019 година е е образувано на 30.09.2019 година, на същата дата, на която
се твърди,че е получила ответницата съобщението за извършена цесия.логично е
уведомлението за цесията да предхожда подаването на заявление по чл.410 от ГПК.
4.
Към датата на подаване на молбата за образуване на производството по чл.410 от ГПК длъжницата не е била уведомена, че кредитът става предсрочно изискуем
.Според постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Правото на банката или кредитната институция да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването
й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване
на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва
на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер
на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа
волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения
размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на
настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение. И това е така, понеже е недопустимо в производство по чл.422 от ГПК
да се изменя основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение -
така т. 11.6 от ТР № 4/2013 г.,ОСГТК; Решение № 129-2015-П т.о., Решение
№161-2016-11 т.о.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, вследствие развалянето му от
изправната страна, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и
се подчинява на общите принципи на ЗЗД - чл.87 и сл., а датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на нов падеж, отнемащ привилегията на
длъжника да плати разсрочено. Затова, за да може договорното изменение да
прояви действието си, е необходимо длъжникът да е уведомен, вкл. и от небанковите
финансови институции - Решение №123- 2015-II т. о.
В
случая липсват доказателства ответникът да е уведомен за настъпване на
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,
поради което следва да се приеме, че вземането по издадената заповед за
изпълнение - за заплащане на предсрочно изискуемия остатък от кредита, не
съществува.
Със
заявлението и исковата молба вземанията за главница и възнаградителна лихва по
договора за кредит и начислената върху тях лихва за забава се претендират в общ
размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради
обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК
от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с
оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и
акцесорни вземания за всяка от тях, с настоящото решение съдът не би могъл да
се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Обстоятелството, че в хода на заповедното производство крайният падеж за
връщане на кредита е настъпил, също не може да бъде отчетено като относим факт
по чл.235, ал.З от ГПК съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тьлк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл при
разгледан аналогичен случай са разясненията на Решение № 161/08.02.2016 г. по
дело №1153/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. Както вече се посочи по-горе на
основание т.11.б от посоченото Тълкувателно решение е недопустимо в исковото
производство по иск, предявен по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК. да се изменя
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение.
Предвид
недоказаност на твърдялата предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита
преди подаване на заповедта за изпълнение предявеният иск е неоснователен и на
това основание.
Счита,
че с оглед на направените възражения за наличието на неравноправни клаузи,
които правят договора нищожен, сумата ,която подлежи нва връщане от
доверителната ми е оставащата част от главницата, след като се приспаднат
направените от нея вноски за главница, лихва, застраховка по нищожният договор.
Тази сума подлежи на връщане на основание чл. 23 от Закона за потребителския
кредит, за това в тази част предявеният иск е основателен, а предвид
нищожността на договора и предвид факта, че сумата за застрахователната премия
не се установи реално да е използвана за заплащането на такава, във останалите
части искът следва да се отхвърли.
Ищецът
предявява в условията на евентуалност осъдителни искове за всички предявени
вземания, ако същите не бъдат установени с предявените установителни искове. Счита,че
тези искове следва да се отхвърлят по същите съображения, изложени и по
установителните искове. Тези вземания на ищеца не съществуват от
материалноправна гледна точка и предявени с осъдителни искове също са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.
Представено е писмено становище от
пълномощника.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от особения представител адв.П.К.,
която изразява становище, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №6430/2019г. по описа на
ПлРС се установява, че на 30.09.2019год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу
ответника за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение за процесните суми, като се установява, че
вземането – предмет на заповедното и
исковото производство е идентично по основание и размер.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Не се оспорва
сключването на договор между страните по делото. Процесният договор за потребителски кредит е сключен
в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват
нарушения на правилата, съгласно специалния ЗПК и в този смисъл съдът не приема за основателни
наведените от особения представитгел на ответника доводи. Посочена е главницата по кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема,
начинът на усвояване, общият размер на всички плащания по договора, условията
за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, ден на
всяка падежна вноска и
размерът на дължимата погасителна вноска. Вземането
по договора за кредит е било прехвърлено с цесия, за което също са представени
съответните писмени доказателства, като цесията е напълно редовна. Старият
кредитор е овластил с изрично пълномощно новия от негово име да информира
длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е
съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването да
се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, както е
станало в случая, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В този
смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на
цедента, е правно валидно, действително и поражда правните си последици.
Длъжникът е получил уведомлението за прехвърленото вземане, а и той принципно
се счита уведомен за това с получаване на заповедта за изпълнение и исковата
молба. Няма данни лицето да е плащало на стария кредитор след прехвърлянето на
дълга, а смисълът на съобщаването е именно това - да се уведоми длъжникът да не
изпълнява на лице, което вече не е негов кредитор, т.е. тук целта е защита на
длъжника при евентуална престация спрямо ненадлежен кредитор. От всичко
изложено дотук, в конкретния случай се налага извода за това, че цесията е
валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен
кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в
качество на цесионер. Не се доказват ,видно от заключението на ВЛ по приетата съдебно-техническа
експертиза, доводите на особения
представител на ответника да е налице недействителонст на договора поради
неспазване на чл.10 ал.1 от
ЗПК-относно наличие на еднакъв
формат и шрифт на договора. Доводите досежно несъответствието в договора на
клаузата по отношение определянето на годишния процент на разходите /ГПР/ също
не води до недействителност на договора. В случая съдът приема, че следва да съобрази обстоятелството
,че в хода на делото е падежирала последната уговорена вноска по договора, а
независимо от това доказателствата по
делото обосновават надлежното му предсрочно прекратяване –с получено на
30.09.2019год. в тази връзка изявление, адресирано до ответницата.
По отношение претенцията на ищецаза заплащане на такса ангажимент, уговорена в размер
175лв. съдът приема, че уговореното от страните по договора противоречи на
разпоредбата на чл.10а ал.1, ал.2 от ЗПК, а именно - кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен, че този вид
такса не е ясно и точно определени в договора за потребителски кредит - ал.3,
то в случая несъмнено не се касае за
такса за допълнителна услуга, свърздана с усвояване и управление на кредита. Уговарянето на
такава такса съдът приема, че е в
противоречие с критерия за добросъвестност и води до явно неравновесие в
правата и задълженията на страните по договора, а съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като това се явява основание за
отхвърляне на иска в тази му част. Уговорката за тази такса е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на
чл.10а, ал.4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в договора като задължителна, като ищецът твърди, че е включена в месечните
вноски по кредита. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря
на разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е неясна- не става ясно за
какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се
заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент
на чл.21, ал.1 от ЗПК. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ се установява, че
таксата е прихваната от размера на предоставения кредит на датата на
усвояването му. По изложените по-горе съображения, съдът приема, че същата не
се дължи от ответната страна.
Относно
претенцията за заплащане на застрахователна премия в размер 1008лв.:
Съдът намира, че доколкото по делото не са
представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена
авансово на застрахователя от БНП Париба, не може да се направи и извод за
валидност на полицата. С оглед изложеното съдът приема, че ответната страна не
дължи и тази сума.
По
делото се установява, че сумата от
175лв. - такса ангажимент е била удържана
от ответницата още при сключването на договора, сумата от 1008лв. е включена във всяка от
месечните вноски - по 28лв. месечно. Върху тази
сума не е начислявана възнаградителна лихва. В определението,
постатновено в първото о.с.з. във вр. с
изслушването на проекта за доклад и обявяването му за окончателен, е внесено
изменение в проекта за доклад относно претенцията на ищеца за договорна лихва , като такава се претендира
за по-малък период от време, а именно – от 20.10.2018год. до
30.09.2019год./уведомлението на ответницата за предсрочна изискуемост на
кредита/. От приетото и неоспорено то страните
заключение на ВЛ В.В. се установява, че размерът на дължимата главница
за процесния период от време е 3700,74лв.; размерът на договорната лихва за
уточнения период от време – 806,12лв., а размерът на лихвата за забава –
311,51лв.Тези суми съдът приема за установени като дължими от страна на
ответницата. Същевременно от същите
следва да се приспадне удържаната сума
от 175лв.,която не се дължи, както и сумата от 1008лв.-засрахователна премия,
която също не се дължи. При това положени е и
след извършване ан приспадане на посочените по-горе две суми се
обосновава извод, че ответницата дължи само главница в размер 3635,37лв.
До този размер искът следва да бъде уважен,
а в останалата част-следва да бъде отхъврлен акто неоснователен и недоказан :
изцяло за претендираните възнагрладителна
лихва и лихва за забава, а за главницата – за разликата от
установената като дължима сума до претендираната в размер 3812,74лв. Следва
да се присъди законната лихва въргу
главницата, считано от датата на
подаване на здаявлението на основание чл.410 от ГПК.
При този изход на делото ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно : за заповедното производство
– 72,71лв. - за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв. За исковото производство са
направени разноски, както следва : 146,76лв. държавна такса, 460лв. възнаграждение
за особен представител, 340лв. за възнаграждение за ВЛица и следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер -100лв. От общата
сума за разноски следва да се присъди такава, съответстваща на уважената част
на иска, а именно – 650,92лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
от ГПК, че В.И.А., ЕГН **********,***,
представлявана по делото от особен представител адв.П.К. от ПлАК ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление:***, ***, юрисконсулт К.М., със съдебен адрес по чл. 39 ал.1 от ГПК ***, ****, сумата 3635,37лв.
- представляваща главница за периода от 20.10.2018год.- 20.08.2020год., дължима
на основание сключин договор за потребителски паричен кредит от 31.07.2017од., и законната лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 30.09.2019год. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №6430/2019год. по описа на Плевенски районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната
главница за разликата от присъденато сума от 3635,37лв. до претендираните 3812,74лв., за сумата 1125,51лв., претендирана договорна лихва за
периода от 20.10.2018 г. до 30.09.2019год. и за сумата 349,36лв. – претендирана
лихва за забава за периода от 20.10.2018год. до 20.08.2020год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.И.А., ЕГН **********,***,
представлявана по делото от особен представител адв.П.К. от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ****, юрисконсулт К.М., със съдебен адрес по чл. 39 ал.1 от ГПК
***, ****, разноски по делото за исковото производство в
общ размер 650,92лв. и разноски за заповедното производтство по ч.гр.д.№6430/ 2019год.
по описа на ПлРС – 72,71лв. -
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер 50лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: