Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, ІХ-ти касационен състав
На двадесет и пети
юни две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Даниела Станева
Членове:
1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Елена
Воденичарова
Прокурор:
Александър Атанасов
като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №933 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Фреш ПМ“ООД-гр.Варна против Решение №223/07.02.2020г. по
НАХД №4386/2019г. на РС-Варна, с което е изменено НП № 03-011462/19.06.2019г.
на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна като наложената за нарушение на чл.152
от КТ на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на дружеството
имуществена санкция от 1700лв. е изменена на 1500лв.
В жалбата се
твърди, че Решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закони. ВРС приел изложеното в
жалбата, че са били възможни размествания и смяна на дежурствата между
работниците, но въпреки ангажираните гласни и писмени доказателства, че на
01.05.2019г. Б. Б. не е била на работа първа смяна, приел, че дружеството е
извършило нарушението само поради това, че така било отразено в присъствената
форма за явяване/неявяване на работа на служителите. Поддържа се, че предварително
съставения график е бил копиран в присъствената форма и не отразявал
обстоятелството, че след втора смяна на 30.04.2019г. Б. Б. не е работила на
01.05.2019г. първа смяна. За това еднозначно и безсъмнено свидетелствали
представените по делото контролни касови ленти за втора смяна на 30.04.2019г. и
за първа смяна на 01.05.2019г. Неправилно ВРС отхвърлил тези безспорни и
еднозначни доказателства и достигнал до извода, че дружеството е извършило
нарушението, описано в НП. Претендира се отмяна на Решението на ВРС и отмяна на
НП изцяло, тъй като описаното в него нарушение не е извършено и присъждане на
направените по делото разноски за две инстанции. В съдебно заседание се
явява процесуален представител и поддържа жалбата. Моли да бъде уважена и да
бъде отменено Решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че
представените пред ВРС касови бонове, които са представени и пред ТД на НАП
свидетелстват, че Б.Б.не е застъпвала първа смяна в обекта на посочената дата в
НП, което заявила лично при разпита й като свидетел. Това доказало, че
описаното в НП нарушение не е извършено от дружеството, по отношение на този
работник и следвало НП да бъде отменено изцяло. Поради това моли за отмяна на
Решението и на НП, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт,
който оспорва жалбата. Моли Решението на ВРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно. Нарушени били императивни норми на КТ, което се
потвърждавало от представените частни писмени документи от
дружеството-жалбоподател. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура–гр.Варна намира касационната жалба за допустима, а по
същество - за неоснователна. Предлага да бъде оставена без уважение, а
Решението на ВРС – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба
е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно
легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна.
Съгласно чл.63 ал.1
от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата
оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и за нарушение на
процесуалните правила поради неправилна преценка на ангажираните в съдебната
фаза писмени и гласни доказателства и основаване на изводите за фактите в
съдебният акт не на доказателствата, а на предположения – за наличие на
основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Решението на ВРС е
валидно и допустимо.
Оплакванията в
касационната жалба са основателни.
Във въззивната жалба
срещу НП дружеството е заявило, че описаното в НП нарушение е установено само
въз основа на представеното при документална проверка, без да е извършвана
справка със служителя Б. Б., чиито права е прието, че са били нарушени и
неправилно без да е извършена пълна проверка е направен извода, че следва да се
наложи на дружеството имуществена санкция по чл.414, ал.1 от КТ. В жалбата пред
ВРС е заявено, че описаното в НП нарушение не е доказано и наложената за него
санкция се явява незаконна и без основание. В съдебно заседание представителят
на дружеството е заявил, че поддържа тези оплаквания в жалбата и уточнил, че в
графика и отчетната форма за явяване/неявяване на служителите на дружеството са
допуснати технически грешки, тъй като Б. М.Б. изобщо не работила на
01.05.2019г. В подкрепа на тези твърдения по делото са представени касовите
бонове от фискалното устройство в обекта за 30.04.2019г. – включително към
23.00часа, когато с финансов отчет е приключила работа оператора Б.Б.и от сутринта
на 01.05.2020г. до 16.00часа, когато оператор е била Г. П.. Пояснено е, че
всеки служител в обекта има код, с който влиза във фискалното устройство и това
се отразява в касовите бонове, в които фигурирали имената на служителката,
която е работила в обекта. ВРС е приел тези дневни финансови отчети и е разпитана
като свидетел Б. Б.. При разпита й тя заявила, че установила, че в графика
погрешно е била включена да се яви на работа на 01.05.2019г. първа смяна, след
като предния последен ден на м. април е била втора. Посочила, че след като
уведомила за това управителката била заменена с Г. П. и на 01.05.2019г. не е
била на работа, а почивала. Заявила пред пред ВРС, че има индивидуална парола –
код за достъп, с която от 2 години влиза във фискалната система при застъпване
на смяна и в края на смяната изваждала отчета, занулявала касата и излизала от
профила си, за да може следващият касиер да въведе своя код за достъп. В
несъответствие с тези показания на свид. Б. и изявлението й, че на 01.05.2019г.
е почивала в Решение №223/07.02.2020г. по НАХД №4386/2019г. на ВРС е посочено,
че от показанията й се установява и потвърждава, че „…започнала да изпълнява
служебните си задължения в супермаркет „Фреш“ от 08.00часа на 01.05.2019г.“.
Правилно в
Решението на ВРС е посочено, че съгласно приетия по делото трудов договор Б. М. Б. е била назначена и е работела в обекта
на дружеството на длъжността „касиер“. В Решението липсва отразяване на
заявеното от свид. Б.
обстоятелство, че има индивидуална парола – код за достъп, с която влизала във
фискалната система на обекта при застъпване на смяна, а излизала от профила си
в края на смяната след като извади отчета и занули касата, което е необходимо за
да може следващият касиер да въведе своя код за достъп. В Решението на ВРС
липсва изложение на установените факти и обстоятелства от приетите по делото
фискални бонове и дневни финансови отчети от функциониращата в обекта фискална
система, които с дата 30.04.2019г. отчета с час 23:18часа е отразено, че
оператор е Б. Б., а за тези с дата 01.05.2019г. и начален час 08:29часа
фигурира името на оператора Г. П.. Основателно е оплакването в касационната
жалба, че тези доказателства, които фиксират края, респ. началото на работа на
съответния касиер в обекта изобщо не са съобразени от ВРС при формиране на
фактическите установявания по делото. От мотивите в Решението се установява, че
ВРС не е извършил проверка, с която е бил сезиран с жалбата, с оглед конкретните
твърдения за организацията на работата, за това кой касиер е работил втора
смяна на 30.04.2019г. и първа смяна на 01.05.2019г., с оглед ангажираните пред
него писмени и гласни доказателства от представителя на дружеството –
работодател и пояснението, че представените писмени документи и в частност –
присъствената форма, в която невярно е отразеното, че на 01.05.2019г. касиера Б.Б.е
била на работа първа смяна. Правилно ВРС посочил, че тази присъствена форма е
представена от самия управител на дружеството-работодател, но в нея е видно, че
е изготвена за целия месец, както е бил изготвен графика, но за разлика от
него, в присъствената форма не фигурира подпис на служителя Б. . Безспорно още
при съставяне и връчване на АУАН управителят на дружеството е могъл да направи
възражения и да оспори невярно установените в случая факти, с оглед на които
актосъставителят е намерил, че е осъществено нарушение на чл.152 от КТ. Неупражняването
на това право не води до преклудиране на възможността на привлеченото към
отговорност дружество да ги оспори и да направи твърдение за осъществените
факти и обстоятелства и да ангажира писмени и гласни доказателства, в подкрепа
на твърденията си. Неправилно в Решението е отречена тази предоставената от
законодателя процесуална възможност на привлеченото към отговорност дружество.
Поради това
неправилно и незаконосъобразно, ВРС не е взел предвид при формиране на своите
фактически установявания конкретните факти и обстоятелства, за които са
свидетелствали ангажираните от дружеството-работодател писмени и гласни
доказателства. В нарушение на процесуалните правила е отречено правото на
жалбоподателя да ангажира доказателства и в несъответствие със събраните писмени
и гласни доказателства, че на 01.05.2019г. първа смяна в обекта е работил друг
касиер, е крайния извод в Решението на ВРС, че е „…категорично установено от
фактическа страна, че свид. Б. е престирала трудови функции в супермаркет
„Фреш“ до 00:00часа на 01.05.2019г., след което е започнала да ги изпълнява отново
в 08.00часа на 01.05.2019г., с което от дружеството –работодател не й е
осигурило междудневна почивка в размер на не по-малко от 12 часа, в нарушение
на чл.152 от КТ.“. Този извод за часовете и датите, когато е работила като
касиер Б. в Решението на ВРС не съответства на посочените в обстоятелствената
част на НП.
С оглед
гореизложеното и предвид забраната за касационната инстанция за нови фактически
установявания в чл.220 от АПК, настоящият състав не може да реши спора по
същество. Решението на ВРС следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за
ново разглеждане и постановяване на ново съдебно решение в съответствие с
изискванията на закона, при зачитане на процесуалните права на страните, с преценка
по отделно и в съвкупност на ангажираните от тях доказателства за фактите и
обстоятелствата, въз основа на които да се извърши проверка за правилността и
законосъобразността на НП, с формиране на еднозначни и безпротиворечиви изводи.
Новото решение по делото следва да бъде съобразено с изискването в чл.303 от НПК, нарушението да е безспорно установено и доказано по безсъмнен начин, тъй
като НП като правораздавателен акт не може да почива на предположения.
С оглед изхода на
спора при новото разглеждане на делото ВРС следва да се произнесе и по разноските
за водене на делото в Административен съд-Варна, съгласно чл.226, ал.3 от АПК,
приложим на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Водим от изложеното
и на основание чл.222 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 от АПК, вр. чл. 63, ал.1, изр. 2
от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №223/07.02.2020г. по НАХД №4386/2019г. на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд-гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.