Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, касационен състав, в открито заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
при секретаря Мария Станчева и в
присъствието на прокурора Георги Манолов,
като разгледа докладваното от съдията Басарболиева
к.а.н.д. № 297 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон
за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Е.А., чрез процесуален
представител - адв. Св. М., против Решение № 504 от 06.07.2023г., постановено
по АНД №388/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 38-0003886/25.01.2023г.,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ - Русе, с което за
нарушение на чл.178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „а“
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства му е наложено
административно наказание глоба в размер
на 1500 лв. Касаторът инвокира доводи, че обжалваното
решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на сочените
отменителни основания се излагат доводи, че съдът не е установил, че АУАН и НП са издадени при опорочена процедура,
тъй като наказващият орган е участвал в две качества в производството, възлагайки
комплексна проверка с цел образуване на административнонаказателно производство, както и че
неправилно са били приложени материалноправните разпоредби на Наредба № Н–32 от
16.12.2011 г. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е
приел и ценил веществено доказателство - видеозапис, който не е събран по реда,
предвиден в процесуалния закон и в съдържанието на чл. 50 от Наредбата. Отделно
от това, навежда доводи, че съдът е коментирал в мотивите си, какви точно
според него изисквания на приложението към Наредбата са нарушени и се позовал на
част І от приложението, която
била различна от сочената от АНО. Подробни съображения се развиват и в съдебно заседание
от пълномощника - адв. М.. Иска се отмяна на
решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по съществото на
спора, с което да се отмени обжалваното решение и издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по
касационната жалба – директор на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в подробен
отговор по касационната жалба, изразява становище, че същата е неоснователна, а
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за адвокат от ответната страна.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспореното пред РРС Наказателно
постановление № 38-0003886/06.07.2023 г., издадено от Директора на РДАА-Русе,
на касатора Д.Е.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500
лв. на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение
по чл. 44, ал. 1, т. 1, б.
"а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
РРС е приел, че при издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, същото е обосновано и
законосъобразно и го е потвърдил.
Обжалваното решение на въззивната
инстанция е неправилно, макар част от наведените доводи от касатора да са
неоснователни.
Досежно компетентността на
административнонаказващия орган по делото е приложена Заповед №РД –
08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС /л. 3 от делото на РРС/, с която в т.
І. 6 са оправомощени директорите на РДАА да издават НП за установени нарушения
на регламенти на ЕС, ЗАвтПр, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на тях.
В компетентност на
директора на РД "АА"-Русе е да нареди извършването на комплексни
проверки, съгласно чл.
166, т. 2 ЗДвП, поради което издадената от него Заповед №
РД-12-2961/17.10.2022 г., с която е наредено извършването на проверка на фирма
"Автозона-К" ЕООД, притежаваща разрешение № 1922 за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, е в кръга на
правомощията му. Съгласно посочената заповед служилите Дауд Дауд – ст.
инспектор и Веселин Дочев - гл.
инспектор са определени да извършат проверката на пункта на 17.10.2022 г., но не им е разпоредено
образуване на проведеното административнонаказателно производство, противно на
доводите на касатора. В този смисъл формулирано
възражение по касационната жалба, сочещо на това, че актосъставителят и
административнонаказващият орган са действали в условията на предубеденост при провеждане на производството по
ЗАНН, е напълно неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че
приложеният по делото CD,
съдържащ видеофайлове, не представлява допустимо в административно-наказателното производство
веществено доказателствено средство. Съгласно чл. 147, ал. 9 ЗДвП резултатите от
извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства се регистрират в информационната система на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Информационната
система за електронно регистриране отчита извършените от контролнотехническите
пунктове прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства в реално време. Включително това става и чрез видео заснемане, като
всички пунктове са оборудвани с камери. Така в чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32 от
2011 година се предвижда осигуряване на информационната система за електронно
регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, която трябва да осигурява
защитена връзка със средствата за измерване по ал. 2, недопускаща
нерегламентирана намеса, която система да отговаря на изискванията за
получаване на данни по електронен път от тях в съответствие с изискванията,
определени в приложение № 1б и да осигурява възможност за идентифициране на
председателя на комисията; както и за електронно въвеждане в системата на
необходимите данни за идентифициране на ППС; техническите характеристики на
ППС, необходими за извършването на прегледа и т. н.
Видно от отговора на третото оторизирано
лице „Демакс“ АД, с което Изпълнителна агенция „АА“ има сключен договор №
1922/23.08.2022 г. ( л.65 и л.70-л.75 от
въззивното дело), във всеки пункт за проверка на техническата изправност има
монтирани две видеокамери в помещението, които заснемат извършването на
техническия преглед. Записът се съхранява на сървър, до който имат достъп
служителите на ИААА, в това число нейните регионални звена. От показанията на
актосъставителя се установява, че същият е извършил преглед на видео заснемането,
направено по описания начин, след което е извършил и проверка на място по
документи, като е установил фактите, изложени в АУАН.
Приобщаването от съда към доказателствения
материал на CD, съдържащ видеофайловете, не е в нарушение на процесуалния
закон. Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес. Систематичното място на нормата касае
всички посочени общо в хипотезата на ал. 1 нарушения. В чл. 41 от ЗАНН са уредени веществените
доказателства, като е предвидено, че при констатиране на административни
нарушения актосъставителят може да изземва и задържа веществените
доказателства, свързани с установяване на нарушението. Материалният носител, на
който са записани видеофайловете, представлява именно
такова веществено доказателство, тъй като върху него има "следи от
нарушението", т. е. има записани видеофайлове, чието съдържание обективира
извършването на конкретно административно нарушение – арг. от чл. 109 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Неоснователен е доводът на касатора, че за
да могат видеозаписите да се ползват за доказване на нарушението, те следва да
са предмет на техническа експертиза. Такова изискване в процесуалния закон
липсва по аргумент от разпоредбата на чл.285 НПК, според която огледът се извършва
от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в
присъствието на вещото лице и свидетели. В същото време при извършването на
това процесуално действие съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.
Огледът има за цел по негово време да се разкрият и непосредствено да се
установят данни, необходими за изясняване на делото. При това положение
извършването на огледа на CD, респ. на съдържащите се в него видеофайлове,
следва да намери не само декларативно отразяване в протокола от съдебното
заседание, т.е. че е извършен от съда /както е в случая/, а да се отразят
възприетите от съда обстоятелства въз основа на него, тъй като именно с тях,
ведно с данните от другите доказателствени източници, от въззивната инстанция е
установена фактическа обстановка по случая.
Това налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от РРС, при което
да се направи отново оглед на приобщеното веществено доказателство по указания
начин.
Основателно е и възражението в
касационната жалба, че РРС е коментирал в мотивите си какви изисквания на Приложение
№5, част І към Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. са нарушени, без обаче да е съобразил, че АНО не се е позовал на тази част от
подзаконовия нормативен акт при квалификацията на деянието.
Според обстоятелствената част на НП
нарушителят, като член на комисията за извършване на периодичен преглед на ППС,
при извършване на технически преглед на лек автомобил марка БМВ 318 ЦИ с peг. №
Р0738ВХ, не е спазил методиката от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за извършване на периодични технически
прегледи за проверка на техническата изправност по т.2.1.1, т.2.1.2 и т.4.1.2 -
проверка на състоянието на кормилния механизъм,
закрепване на кормилната кутия със слизане в канала, определяне на
хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина с уреда за регулиране
на фаровете.
РРС не е констатирал, че както в АУАН,
така и в НП описаното деяние неправилно е
квалифицирано като нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, б. "а" от
Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г.
Според цитираната разпоредба при
провеждане на прегледа техническият специалист, участващ в комисията, извършва
проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1
и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, като извършва
визуалната проверка на превозното средство съгласно част II, раздел I от
методиката по чл. 31, ал. 1 и отразява данните от прегледа в протокола по
приложения № 9, 10 или 11. Тази норма е специална и касае неизпълнение на
задълженията, разписани единствено и само в част II, раздел I от методиката.
Там са регламентирани най-общо три групи задължения – действия, свързани с
идентификация на МПС (т. I, подточки 1, 2 и 3); действия, свързани с проверка
на изправността на спирачната уредба (т. II, подточки 1 и 2) и действия,
свързани с установяване на вредното действие на отработените газове на
двигателя и изправността на шумозаглушителните устройства (т. III, подточки А и
Б). Проверката на състоянието на кормилния механизъм, закрепване на кормилната кутия
и регулировката на фаровете не попадат в обхвата на част ІІ, раздел І от Методиката
по Приложение №5 към чл.31,ал.1 от Наредбата, поради което неизпълнението на
вменените задължения във връзка с тази дейност не може да се квалифицира като
нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № Н-32. Действията,
които следва да се извършат във връзка с проверка за изправността на горепосочените
елементи на превозното средство, както и приложимите методи за това, са разписани в част І
от методиката, съответно т.2.1.1,
т.2.1.2 и т.4.1.2. Задължението на санкционираното лице за проверка на
всички, посочени в табличен вид системи
и компоненти на превозното средства, и то по разписаните методи за това, произтича от чл. 44, ал. 1, т. 3,
б. "а" от Наредба № Н- 32, която норма въвежда общото задължение на
техническия специалист да извършва периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно средство, при спазване на
изискванията, определени в тази наредба.
При съобразяване на горното РРС е следвало
да извърши преценка налице ли е основание да упражни правомощието си да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба. С измененията и допълненията в
ЗАНН, извършени с ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., в чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН изрично е регламентирано и правомощието на районния съд да
измени акта по чл.58д, т.е. и наказателното постановление – чл.58д, т.1 от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
В т.2 от Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия,
е прието, че в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК,
след като отмени решението на районния съд, административният съд няма
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба. В тълкувателното решение
обаче липсва задължително произнасяне по въпроса как следва да процедира
касационната инстанция след отмяната на решението на районния съд и
по-конкретно дали следва да реши делото по същество съгласно чл.222, ал.1 от АПК като отмени и наказателното постановление или следва да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд съгласно чл.222, ал.2 от АПК.
Изхождайки от характера на допуснатите нарушения, които в конкретния случай
съставляват основание за отмяна на въззивното решение, съдът намира, че следва
да се процедира съгласно чл.222, ал.2, т.1 от АПК.
При
новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да извърши отново оглед на приобщеното веществено доказателство и въз основа
на събрания доказателствен материал и установените релевантни обстоятелства по
спора да формира извод за законосъобразността или не на оспорения пред него
санкционен акт, вкл. да извърши преценка следва ли да упражни компетентността си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН и да преквалифицира деянието, за което е наказан
жалбоподателят.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 504 от 06.07.2023 г., постановено
по АНД №388/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Русе, при съобразяване на дадените указания по
приложението на закона в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.